Решение по дело №371/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 357
Дата: 16 октомври 2024 г.
Съдия: Надежда Иванова Желязкова Каличкова
Дело: 20245001000371
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 12 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 357
гр. Пловдив, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова

Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20245001000371 по описа за 2024 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 87 от 13.03.2024г., постановено по т.д. № 355
по описа за 2023г. на Окръжен съд С.З., с коeто e отхвърлен иска предявен от
Н.а. по п. с адрес гр. С., бул. К. Д. № 52, представлявана от С.Х., Директор на
дирекция „Държавни вземания“ да бъде признато за установено по
отношение на „П.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ..... със седалище и адрес
на управление гр. С.З., п.к. ...., ул. З.Г., че публичните вземания в общ размер
на 2 625 862.59 лв., от които 1 134 863.96 лв. – главници и 1 490 998.63 лв. –
лихви, начислени до 11.08.2022г., включени в списъка на приетите вземания с
поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ са с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ като обезпечени със запор, наложен по
реда на ДОПК, вписан в ЦРОЗ.
Решението е обжалвано от Н.а. по п. с адрес гр. С., бул. К. Д. № 52,
представлявана от С.Х., Директор на дирекция „Държавни вземания“ с
1
твърдения за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Поддържа, че
запора по ЗОЗ осигурява превилегия и право на предпочитително
удовлетворяване, а разпоредбата на чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ е ясна и не се нуждае
от корективно тълкуване. Настоява оспорения съдебен акт да бъде отменен
изцяло, а предявения иск уважен.
Синдикът на „П.“ ЕООД – в несъстоятелност адв. В. М. е депозирал
отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна и настоява
обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след преценка на данните по делото, намери за установено
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск предявен от
Н. а. по п. с адрес гр.С., бул. Д. № 52 против „П.“ ЕООД – в несъстоятелност,
ЕИК ..... със седалище и адрес на управление гр. С.З., п.к. ...., ул. З.Г. с правно
основание чл. 694, ал.2, т.1 ТЗ. Твърденията в исковата молба се свеждат до
следното: вземането на НАП, предявено с молба изх. № 24-15-343/13#26 от
25.10.2022г. е включено в списъка на приетите вземания от синдика на „П.“
ЕООД - в несъстоятелност като необезпечено вземане с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.6 ТЗ, срещу който списък е постъпило
възражение от кредитора НАП. В производството по чл. 690 ТЗ, съдът по
несъстоятелността с определение № 260274 от 24.08.2023г., постановено по
т.д. № 310/2016г. по описа на ОС С.З., обявено в ТРРЮЛНЦ под №
20230828110615 е оставил без уважение направеното от НАП възражение и
одобрил списъка на приетите вземания с реда на удовлетворяване, предложен
от синдика. Ищецът оспорва като неправилно извършеното от съда по
несъстоятелността в производството по чл. 692, ал.3 ТЗ корективно тълкуване
на разпоредбата на чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ, като твърди, че публичните държавни
вземания, които са обезпечени с наложени запори, вписани в ЦРОЗ се ползват
с право на предпочитително удовлетворяване при разпределение на суми,
получени при реализацията на обезпеченото имущество, след като кредиторът
е представил писмени доказателства за привилегиите и обезпеченията на
своите вземания и предявява иск с правно основание чл. 694, ал.2 ТЗ.
Настоява съда да постанови съдебно решение, с което да признае за
установено, че вземането на НАП, предявено с молба вх. № 24-15-343/13#26
2
от 25.10.2022г. и включено в списъка на приетите вземания от синдика на
„П.“ ЕООД - в несъстоятелност с поредност на удовлетворяване по чл. 722,
ал.1, т.6 е с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ.
Ответникът - „П.“ ЕООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление
гр. С.З., п.к. ...., З.Г., представляван от управителя С.Ж. оспорва иска, като
твърди, че наложените от НАП запори не осигуряват поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ, тъй като са непротивопоставими на
кредиторите в производството по несъстоятелност – чл. 684, ал.4 ТЗ. Сочи, че
превилегията за предпочитително удовлетворяване на вписаните
обезпечителни запори не е реализирана от НАП, съгласно правилата на чл. 193
ДОПК, както и че вземания, възникнали до откриване на производството по
несъстоятелност, обезпечени със запор или възбрана, вписана по реда на ЗОЗ
не се ползват с право на предпочитително удовлетворяване от получената
сума при реализация на обезпечението.
Синдикът - адв. В. М. е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен. Твърди, че приетите вземания на НАП са с
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.6 ТЗ, тъй като вписания запор
по реда на ЗОЗ не учредява привилегия на кредитора в производството по
несъстоятелност, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 638, ал.4 ТЗ.
Настоява предявения иск да бъде отхвърлен.
Няма спор между страните, а и след извършена справка в
общодостъпния ТРРЮЛНЦ се установява, че по отношение на „П.“ ЕООД - в
несъстоятелност е открито производство по несъстоятелност с решение №
2....6 от 09.08.2022г., дело № 150/2018г. по описа на Апелативен съд –
Пловдив, обявено по партидата на дружеството в ТР на 09.08.2022г.. С
решение № 2....0 от 01.02.2024г., постановено по т.д. № 310/2016г. по описа на
ОС С.З. на основание чл. 710 ТЗ дружеството е обявено в несъстоятелност.
НАП в качеството си на кредитор е предявил в производството по
несъстоятелност на „П.“ ЕООД с молба изх. № 24-15-343/13#26 от 25.10.2022г.
публични вземания в общ размер на 3 063 279.54 лв., част от които в общ
размер на 2 625 862.59 лв. е посочил като обезпечени по реда на ДОПК с
издадени постановления за налагане на обезпечителни мерки – постановления
за запори, които са вписани в ЦРОЗ и са заявени с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ.
3
Предявените вземания са включени в списъка на приетите вземания,
обявен в ТРРЮЛНЦ на 26.01.2023г. с поредност на удовлетворяване по чл.
722, ал.1, т.6 ТЗ, срещу който списък, в т.ч. и конкретно срещу определената
поредност на удовлетворяване на вземанията кредитора НАП е подал
възражение в срока по чл. 692, ал.1 вр. с чл.690, ал.1 ТЗ, което с определение
№ 280274 от 24.08.2023г. е оставено без уважение в частта касаеща
определената поредност на удовлетворяване. С оглед констатираното, за
възразилия кредитор е налице правен интерес от предявяване на иска с прано
основание чл. 694, ал.2, т.1 ТЗ за установяване поредността на
удовлетворяване на процесните публични вземания по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ.
Спорът между страните е концентриран досежно това дали процесните
публични вземания са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.6 ТЗ,
така както са включения в списъка на приетите вземания от синдика или с
поредност на удовлетворяване по чл. 799, ал.1, т.1 ТЗ, така както са предявени
от кредитора НАП.
Съгласно разпоредбата на чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ по този ред се
удовлетворяват вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или
възбрана, вписани по ЗОЗ. Наред с типичните вещни обезпечения в първия
ред за удовлетворение по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ са включени права, възникнали
на основания, по отношение на които закона не е предвидил право на
предпочитително удовлетворение, а единствено предимство при конкуренция
на различните форми на принудително изпълнение по ГПК и ДОПК.
Изводът, че вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по
ЗОЗ не са привилегировани следва пряко от разпоредбата на чл. 12, ал.2 ЗОЗ,
която урежда противопоставимостта на правата на обезпечения кредитор по
отношение на кредитор, в чийто полза е учреден по - късно особен залог
върху запорираното имущество, без да предвижда превилегия при
удовлетворяване на кредитора с вписан обезпечителен запор от стойността на
запорираните вещи т.е. кредитора е хирографарен, а не обезпечен. От
значение за отговор на спорния въпрос е и разпоредбата на чл. 32а ЗОЗ, която
урежда конкуренцията между различните способи на принудително
изпълнение по ГПК и ДОПК при реализация на заложното право и прави
невъзможно пристъпването към изпълнение от страна на заложния кредитор,
ако то не е вписано преди това.
4
След като от вписания по ЗОЗ запор не възниква превилегия за
удовлетворяване на вземането на кредитора, в чиято полза е вписан, то това
право не възниква и за кредитора в несъстоятелността.
Липсата на привилегия за вземанията, обезпечени със запор или
възбрана, вписани по ЗОЗ се подкрепя и от разпоредбата на чл. 636, ал.6 ТЗ,
съгласно която в производството по несъстоятелност наложен в
изпълнителното производство по ГПК и ДОПК запор, без значение дали е
вписан по реда на ЗОЗ, не е противопоставим на кредиторите на
несъстоятелността, а по аргумент на по – силното основание, вписването му
също не може да се противопостави, съответно да породи за кредитора, за
чийто вземания е наложена обезпечителна мярка „запор“ привилегия.
Подобен извод следва и от прочита на чл. 724 ТЗ, която предвижда
правото на предпочитително удовлетворяване само за обезпечен с ипотека и
залог кредитор от цената на веща до размера на обезпечните вземания, но не
и за кредитор с вписан запор, за чийто вземания разграничения относно реда
за удовлетворяването им не е направено, тъй като той е хирографарен
кредитор.
Следва да се имат предвид и общите правила, уреждащи действието на
запора и възбраната по чл. 459, ал.1 вр. чл.457, ал.1 и чл. 460 ГПК, съответно
чл. 217, ал.1 и ал.3 и чл. 194, ал.5 ДОПК, съгласно които обезпечения
взискател не се ползва с привилегия при удовлетворяването си, спрямо други
конкуриращи се кредитори.
До същият правен извод е достигнал и първостепенния съд, поради
което и неговия съдебен акт, като съобразен с материалния и процесуалния
закон следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 87 от 13.03.2024г., постановено по т.д. №
355 по описа за 2023г. на Окръжен съд С.З., с коeто e отхвърлен иска предявен
от Н.а. по п. с адрес гр. С., бул. К. Д. № 52, представлявана от С.Х., Директор
на дирекция „Държавни вземания“ да бъде признато за установено по
5
отношение на „П.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ..... със седалище и адрес
на управление гр. С.З., п.к. ...., ул. З.Г., че публичните вземания в общ размер
на 2 625 862.59 лв., от които 1 134 863.96 лв. – главници и 1 490 998.63 лв. –
лихви, начислени до 11.08.2022г., включени в списъка на приетите вземания с
поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ са с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ като обезпечени със запор, наложен по
реда на ДОПК, вписан в ЦРОЗ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6