Номер 321206.10.2020 г.Град Благоевград
Окръжен съд – БлагоевградПърви въззивен граждански състав
На 06.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно частно гражданско
дело № 20201200500953 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.418, ал.4 от ГПК във вр. с
чл.278 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по частна жалба от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.“Д.Х.“ №52-54, чрез юрк.С.С., против Разпореждане №1769
от 15.07.2020 г. по ч.гр.д.№658/2020 г. по описа на РС – Петрич.
С атакуваното разпореждане е отхвърлено като неоснователно заявлението на
„Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
срещу В. Т. Г. , ЕГН **********, за сумите, както следва: 1678, 88 лв., представляваща
неплатена главница по договор за потребителски кредит №**********/19.12.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението (14.07.2020 г.) до
окончателното погасяване на вземането; 211, 27 лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода 25.03.2019 г. до 16.06.2020 г.; 156, 04 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 25.03.2019 г. до 03.07.2020 г.
Жалбоподателя твърди, че разпореждането на първата съдебна инстанция е
незаконосъобразно.Поддържа се в жалбата, че разпореждането е постановено в
противоречие с чл.6 ЗМДВИП, като се сочи, че забраната, въведена с посочената законова
норма за обявяване на предсрочна изискуемост на вземания по кредитни договори не се
отнася за банките. Навеждат се съображения, че дружеството-жалбоподател е банка, поради
което за него не е приложимо посоченото по – горе ограничение. Иска се отмяна на
обжалваното разпореждане и постановяване на съдебен акт, с който да се задължи
заповедният съд да издаде исканата заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК,
ведно с присъждане на сторените в заповедното и настоящото производство разноски.
На основание чл.418, ал.4 ГПК препис от частната жалба не се връчва на насрещната
1
страна.
Благоевградският окръжен съд, след преценка на събраните доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване по арг. от чл.418, ал.4 ГПК първоинстанционен съдебен акт, поради
което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна. Аргументи:
От материалите по заповедното производство се установява, че същото е образувано
по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, подадено от „Т.Б.А.Б.“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление – град С., п.к. 1421, район „Л.”, ул.
„Д.Х.” № 52-54, с което се иска да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу В. Т. Г. , ЕГН ********** от с.К., общ.П. ул.“Б.“ №17, за сумите:
1678, 88 лв. (хиляда шестстотин седемдесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки),
представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит
№**********/19.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
до окончателното погасяване на вземането; 211, 27 лв. (двеста и единадесет лева и двадесет
и седем стотинки), представляваща договорна (възнаградителна лихва) за периода от
25.03.2019 г. до 16.06.2020 г.; 156, 04 лв. (сто петдесет и шест лева и четири стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода от 25.03.2019 г. до 03.07.2020 г., както и
сторените съдебни разноски.
Към заявлението са приложени документи, относими към хипотезата на чл.417, т.2
ГПК.
На база подаденото заявление и приложенията към него, решаващият
първоинстанционен съдебен състав, е приел, че не са налице основанията за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист. Посочил е, че предсрочната
изискуемост е обявена в периода, за който се отнася забраната по чл.6 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното
събрание от 13.03.2020 г., поради което не са налице основания за издаване на исканата
заповед.
Разпореждането е правилно като краен резултат, поради което следва да се
потвърди.
Въззивният съд намира за необходимо да отбележи най – напред, че заповедният съд
не е съобразил приложното поле на въведеното с чл.6 ЗМДВИП ограничение, което е
адресирано и се отнася за финансови услуги по договори за кредит и други форми на
финансиране, предоставени от финансови институции по чл.3 ЗКИ. Тази забрана не се
прилага по отношение на банките. Това тълкуване на чл.6 от ЗМДВИП произтича от
2
определението по чл.3 ЗКИ за финансова институция. Такава институция по силата на
закона има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства, и е различна от кредитните
институции /банки/. Изрично в чл.6 от ЗМДВИП законодателят е указал, че ограничението
за обявяване на предсрочна изискуемост в срок от два месеца от отмяна на извънредното
положение не се отнася за дъщерните дружества на банките, вкл.когато вземанията са
придобити от банки, финансови институции или трети лица. Тоест императивната норма на
чл.6 от ЗМДВИП не се отнася за банките и дъщерните им дружества. Справка в ТРРЮЛНЦ,
която съдът е длъжен да извърши служебно съгласно чл.23 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, показва, че
дружеството-жалбоподател е банка. Щом заявителят „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е банка по смисъла на
чл.2 ЗКИ– юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други
възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на
собствен риск, а не представлява финансова институция по смисъла на чл.3 от същия закон,
забраната по чл.6 от ЗМДВИП е неприложима за обявяване на предсрочна изискуемост на
вземания по кредитни договори. По тези съображения въззивният съд приема, че в
обжалваното разпореждане РС – Петрич е приложил неправилно чл.6 от ЗМДВИП.
Въпреки горното обаче, постановеният с обжалваното разпореждане резултат е
правилен, поради което и същото следва да се потвърди. С Тълкувателно решение
№6/15.01.2019г. по тълк.д.№6/2017г. на ОСГТК на ВКС е прието, че ограниченията относно
обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр. второ ГПК, не се прилагат
в производството по частна жалба. Предвид посоченото ТР, при разглеждане на частната
жалба въззивният съд не е ограничен от повдигнатите в нея въпроси, а следва да извърши
самостоятелна преценка за наличие на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 т.2 ГПК.
В принципен план издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК и
на изпълнителен лист е предпоставено по арг. от чл.418, ал.2 ГПК от кумулативното
наличие на две условия, а именно: 1/ представеният със заявлението документ да бъде
редовен от външна страна и 2/ той да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника.
Когато според документа изискуемостта на вземането е поставена в зависимост от
изпълнение на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство,
изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат
удостоверени с официален или изходящ от длъжника документ (чл.418, ал.3
ГПК).Заповедното производство може да бъде проведено успешно и при представяне на
повече от един документ със заявлението.Тогава преценката на горевизираните изисквания
се прави на базата на всички документи (вж. така Определение № 130-2010 г. по ч.т.д. №
415-2009 г., І т.о.).
Налице е постоянна практика на ВКС, съгласно която извлечението от счетоводните
3
книги, въз основа на което кредиторът – банка претендира своето вземане пред съда следва
да съдържа достатъчна информация за вземането – данни за длъжника и кредитора, за
договора за банков кредит, пораждащ вземането (размера на разрешения и усвоения кредит,
крайния срок за погасяване), за дължимия размер на кредита – главница и лихви, респ. за
непогасения остатък от него, за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита съгласно
уговореното в договора за кредит, причината за предсрочната изискуемост, като в
хипотезата на непогасени вноски следва да е посочено кои вноски, в какъв размер и при
какъв падеж не са погасени.Отразените данни в извлечението от счетоводните книги следва
да се преценява във връзка с твърдението кога са спрели плащанията, кои вноски не са
платени и с представените от заявителя договор за банков кредит и доказателства за
уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост. В този смисъл вж.
напр. следната практиката на ВКС – определение № 461/28.06.2010 г. по ч.т.д.№272/2010г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 697/19.11.2009г. по ч. т. д. № 618/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.
о., определение № 264/07.05.2009г. по ч. т. д. № 210/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., определение
№ 231/23.02.2010г. по ч. т. д. № 115/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение №
693/16.11.2009г. по ч. т. д. № 731/2009г. на ВКС, ТК, ІI т. о., определение № 118/24.02.2009г.
по ч. т. д. № 25/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 364/26.04.2011г. по ч. т. д. №
117/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 545/11.07.2011г. по ч. т. д. № 373/2011г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о.
Съдът, като взе предвид горепосочените принципни положения, намира, че
представеното от заявителя извлечение от счетоводните книги по процесния кредитен
договор с №**********, сключен на 19.12.2018 г., не е редовно от външна страна по
смисъла на чл.418, ал.2, изр. първо ГПК.
На първо място, извлечението от счетоводните книги на заявителя в случая не съдържа
никаква информация досежно усвояването на отпуснатия с договора потребителски кредит.
В него въобще отсъстват данни за ползваните от длъжника суми и кога са усвоени (на коя
дата) от страна на длъжника, което, както стана ясно, има пряко отношение към преценката
дали вземанията на заявителя съществуват в претендирания размер и дали са изискуеми. В
извлечението е посочен единствено размер на сумата съгласно договора. Но дали тази сума
е реално усвоена от длъжника и на коя дата, не е посочено в извлечението от счетоводните
книги.
На второ място, в извлечението от счетоводните книги липсва яснота по въпроса за
размера на конкретните непогасени вноски, дали основание за обявяване на предсрочната
изискуемост на вземанията по договора. Същите са индивидуализирани чрез посочване на
техния падеж, но не и размер. Посочен е единствено общия размер на просрочените вноски,
което обаче съобразно изложеното по – горе не е достатъчно за редовността на извлечението
от външна страна.
На трето място, от извлечението от счетоводните книги не може да стане ясно как са
4
формирани сумите за претендираната договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
25.03.2019 г. до 16.06.2020 г. и за претендираната лихва за забава за периода от 25.03.2019 г.
до 03.07.2020 г. Не става ясно какво е основанието за тези претенции.
Вън от горното, заявлението подлежи на отхвърляне и на основание чл.411, ал.2, т.3
ГПК.
В случая в представения със заявлението документ по чл.417, т.2 ГПК са посочени
като дължими от длъжника сумите, както следва – 1678, 88 лв., изискуема главница, 211, 27
лв., изискуема договорна лихва за периода от 25.03.2019 г. до 16.06.2020 г., и 156, 04 лв.,
обезщетение за забава за периода от 25.03.2019 г. до 03.07.2020 г. В чл.7.1 от договора за
кредит обаче е посочен общ размер на кредита от 1499 лв., поради което за съда е неясно на
какво точно основание в извлечението е посочена дължима главница от 1678, 88 лв. Още по
– неясно за съда е и какви точно суми се включват в посочената в чл.10 от договора обща
сума, дължима от потребителя, в размер на 1912, 79 лв. Неясно е каква част от тази сума е
главница, каква част е възнаградителна лихва и каква част касае другите разходи по
договора. Ето защо е налице вероятност искането на заявителя да се основава на
неравноправна клауза в сключения потребителски договор, което е основание за отхвърляне
на заявлението по чл.411, ал.2, т.3 ГПК.
На следващо място, според предвиденото в договора за потребителски кредит (чл.7.1)
потребителя дължи и еднократна такса за оценка на риска в размер на 179, 88 лв. Посочено
е, че тя се „финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни
вноски, съгласно погасителен план.“ В погасителния план, инкорпориран в самия кредитен
договор обаче погасителните вноски са дадени в общ размер на всяка от тях и падеж, без да
е посочено във всяка погасителна вноска каква част е главница, каква част възнаградителна
лихва и каква част други разходи по кредита, по – конкретно каква част е еднократна такса
за оценка на риска. Тези фактически данни обосновават извод за отхвърляне на заявлението
поради това, че е противоречие със закона и добрите нрави и се основава на неравноправни
клаузи в договора за кредит. Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. А договорената еднократна такса за оценка на риска в размер на 179, 88 лв. е
такава. Ето защо е налице и основание за отхвърляне на заявлението по чл.411, ал.2, т.3
ГПК, поради наличието на неравноправна клауза в сключения потребителски договор.
Ето защо и съдът намира, че заявлението по чл.411 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение подлежи на отхвърляне, поради което атакуваното разпореждане, с което то е
отхвърлено, следва да се потвърди, макар и по други съображения.
Настоящето определение се явява окончателно по арг. от т.8 от Тълкувателно решение
№4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от гореизложеното, Благоевградският окръжен съд
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1769 от 15.07.2020 г. по ч.гр.д.№658/2020 г. по
описа на РС – Петрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6