Р Е Ш Е Н
И Е № 852
гр.
Пловдив 14.05.2015г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд Х-ти граждански състав в закрито заседание на четиринадесети
май две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Елена Арнаучкова
Членове: Пламен Чакалов
Божидар Кърпачев
като разгледа докладваното от съдия Чакалов гр. д. № 836
по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:
Длъжникът
по изп. д. № 20138210401120 по описа на Частен съдебен изпълнител П. И., а именно
С.Н.С., ЕГН ********** *** е подал жалба против налагането на възбрани върху
идеални части от апартамент и поземлен имот, който моли съда да отмени
възбраните, като наложени над имоти, които към датата на издаването на
Заповедта за незабавно изпълнение не са били собственост на длъжника.
Другата
страна по жалбата – конституираният по реда на чл. 429, ал.1 от ГПК Т.Й.Р. счита
жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
Съдебният
изпълнителят представя мотиви, в които изразява становище както за
недопустимост, така и за неоснователност на подадената жалба.
Предвид
доказателствата съдът установи следното:
Изпълнителното
дело е образувано на 18.09.2013г. по изпълнителен лист издаден на основание
заповед № 597/16.09.13г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК. С поканата за доброволно изпълнение съдебният
изпълнител е наложил възбрани върху ¼ ид. ч. от два имота по реда на чл.
449, ал.2 от ГПК.
С
налагането на възбраните върху недвижимите вещи съдебният изпълнител цели
отделянето им от патримониума на длъжника, за да може да върху тях да се
осъществи принудителното изпълнение. Ето защо, наложената възбрана представлява
насочване на изпълнението по смисъла на нормата на чл. 435, ал.2, предл. второ
от ГПК, поради което жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.
С. Н. С.
твърди, че не е собственик на възбранените идеални части от недвижимите имоти,
защото тези идеални части представляват онзи обем от правото на собственост,
който е равен на наследствените права, които би имал върху наследството,
останало от покойния му б., ако не бе направил отказ от наследството му.
По
изпълнителното дело е представено удостоверение от Асеновградския районен съд,
от което се установява, че С.С. е направил отказ от наследството от б. му
починал на 28.01.13г. ,който отказ е вписан в особената книга на съда на
25.04.13г.
Съгласно
ТР № 148/10.12.1986г. на ОСГК на ВС отреклият се от наследство в нито един
момент след откриването му не е имал и не е придобивал правата, включени в
наследството.
Следователно
С. С. не е придобивал права върху притежаваните от неговия б. недвижими имоти и
затова насочването на изпълнението към част от тези имоти всъщност е насочване
на изпълнението към имоти, които не са собствени на длъжника.
Върху
този извод не влияе обстоятелството, че с възражението си по настоящата жалба
взискателят Т.Р. оспорва действителността на извършения отказ от наследство,
тъй като посоченият отказ не е унищожен по надлежния ред, а в настоящето
производство е недопустимо да се обсъжда действителността на извършения отказ
от наследство.
Изложеното
налага извода, че жалбата е основателна, а обжалваните действия на съдебния
изпълнител са незаконосъобразни и следва да се отменят.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
действията на Частен съдебен изпълнител П. И., извършени по изп. д. №
20138210401120, изразяващи си в налагането на възбрани върху ¼ ид. ч.
върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.508.59.7.20 по КККР на
гр. Асеновград, представляващ апартамент № 20 с административен адрес гр. А.,
ул. „С. Д.” № *** и върху ¼ ид. ч. върху ПИ с идентификатор 44834.27.31.
по КККР на с. Л., Община А. представляващ дворно място, ведно с построената
триетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 44834.27.31.2, ведно с
припадащите се идеални части от подобренията в имота.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.