Р Е Ш Е Н И Е
260090/22.2.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, в открито заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Диана Георгиева
при
секретаря В.Илиева, като разгледа докладваното от районния съдия АНД № 462 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш
серия К № 2823591 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“, издаден от ОД на МВР -
Шумен, с който на К.И.Б. е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 400 лева, на основание чл.189, ал.4 от ЗДв.П във вр. чл.182, ал.1, т.4 от
ЗДв.П, като собственик
на когото е регистрирано МПС „Деу Нубира“ с рег. № Н51 58ВВ.
Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени издадения електронен фиш като неправилен и
незаконосъобразен, като в жалбата излага конкретни доводи, като за датата на
съдебното заседание, редовно призован се явява лично и поддържа изцяло жалбата
си.
Въззиваемата страна, редовно призована изпраща
упълномощен представител, който оспорва
жалбата, като моли съда да потвърди електронния фиш..
Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 13.06.2019г. свидетелят С.Н.Х. – служител в сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР Шумен работил с автоматизирано техническо средство
за контрол на скоростта в с. Радко Димитриево, обл. Шумен на път Шумен –
Карнобат. Автоматизираното техническо средство било позиционирано в рамките на
населеното място, по ул. Бургаско шосе. В 13,14 часа, автоматичното техническо
средство засякло лек автомобил „Деу
Нубира“ с рег. № Н51 58ВВ, който се движел със скорост 84 км/час. Поради движението си с
превишена скорост в населено място, автомобилът бил заснет с автоматизираното
техническо средство – „АRH CAM S1”, с Ф№
11743С3. От
справка в централна база – КАТ била установена собствеността на автомобила –
същия бил собственост на К.И.Б., с ЕГН **********. На собственика бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
мобилно автоматизирано техническо средство серия К, № 2823591 от ОД на МВР –
Шумен, с който на К.И.Б., с ЕГН ********** било наложено административно
наказание ”глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.189, ал.4,
във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДв.П. Електронния
фиш бил връчен на жалбоподателя на 07.02.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП
допустимата скорост на движение в населени места е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на
същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.
От приобщените по делото писмени доказателства, а и от свидетелските показания
на свид. С.Н.Х., че към датата на извършване на нарушението - 13.06.2019г. в
с.Радко Димитриево, където е било установено нарушението са били налични пътни
знаци, удостоверяващи начало и край на населеното място, като скоростта на л.а Деу Нубира“ с рег. № Н5158ВВА е била
засечена именно в този участък, очертаващи границите на споменатото по горе
населено място. При максимално допустима скорост за движение в населено
място - до 50 км/ч, автоматизираното техническо средство фиксирало скорост на
движение 84 км/ч. на л.а л.а
Деу Нубира“ с рег. № Н51 58ВВ. Приложена е снимка № 11743С3/0083895.
Описаната фактическа
обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото гласни
доказателства и приложените по делото писмени такива. .
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Събраните доказателствата по делото безспорно установяват противоправно
управление на МПС на посочените в ЕФ дата, час и място. Доказан е
фактът на извършване на нарушението, санкционирано с процесния електронен фиш. В ел.фиш правилно, при
текстовото описание на нарушението, е посочена установена скорост на движение,
превишението, като е била отчетена допустимата
грешка при измерването. Посочена е също така максимално допустима скорост – 50км/ч.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи.
Съгласно §6, т. 65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани
технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Използването на заснемащи технически средства е позволено /по арг. на
чл.165, ал.2, т. 7 от ЗДвП/, доколкото касае повишаване и гарантиране на
сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства
могат да създадат висока степен на достоверност.
Съгласно мотивите на ТР №1 от 26.02.2014г. на ОСК на ВАС, използването на
мобилни технически средства трябва да става при ясни правила, които да дадат на
гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които
контролните органи имат право да ги използват. Именно с посоченото тълкувателно
решение е приета нова ал.3 на чл.165 от ЗДвП, обн. ДВ бр.19 от 2015г., с която
на Министъра на вътрешните работи е вменено задължение да приеме наредба за
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата. Съобразно закона е издадена Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР /обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015г./, с която се
уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от
Наредбата е направено разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.
3 от същата регламентира, че за установените от АТСС нарушения на правилата за
движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система.
Анализът на съдържанието на посочените норми налага извод, че към момента
на извършване на нарушението на правилата за движение по пътищата, деянията от
този вид могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш
не само чрез използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен
знак и оповестени по законово определения начин, а и чрез мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. Мобилните АТСС могат
да бъдат прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък
от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. В този смисъл е и нормата на чл.9,
ал.1 от Наредбата, съгласно която при осъществен контрол с АТСС, служителят
позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на
участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока.
Т.е., електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за
движението по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено
и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, но при
условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. В
конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, формално отговаря
на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяващ вида на данните, които
следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № Iз –
305 от 04.02.2011г. на Министъра на вътрешните работи образец.
Настоящата инстанция намира, че в процеса по установяване и заснемане на
нарушението са изпълнени изискванията на цитираната по – горе наредба,
съдържаща правила, гарантиращи законосъобразното протичане на този процес.
Приложен по административно - наказателната преписка и приет по делото като
писмено доказателство, е задължителният в случаите на ползване на мобилна АТСС,
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР, който
е доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това
с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта,
автомобила, на който е поставено мобилното АТСС и др. изисквания по наредбата.
Протоколът е попълнен и е налице яснота относно способа за въвеждане на
ограничението на скоростта от 50 км/ч. Чл.10, ал.3 от Наредбата регламентира, че
съставеният на основание ал.1 от нормативния документ протокол се съпровожда
със снимка на разположението на уреда, тоест на мобилното АТСС, която има за
цел да даде визуална представа къде е било поставено мобилното АТСС, за да се
прецени дали това място отговаря на посоченото в протокола. Подобна снимка е
налична сред доказателствения материал, доколкото е налице работа с временно
разположено на участък от пътя автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта. Налице са доказателства за техническата изправност на използваното
средство. Номерът му е надлежно посочен в електронния фиш.
Лекият автомобил, чийто собственик е санкционираният, е отчетливо заснет на
снимка, налична по делото. По несъмнен начин е установена скоростта на
движение, видно от коментираната по-горе снимка /84 км/ч/, като в ЕФ е отчетена
допустимата грешка при измерването й и тя е определена на 81 км/ч, съобразно
изискванията на Протокол за проверка № 75-С-ИСИ/29.10.2018г.. на Института по
метрология. При това положение, а и с оглед ограничението на скоростта за движение
в населено място, се налага извод, че превишението на максимално допустимата
скорост, допуснато от жалбоподателя, е 31 км/ч., от което следва, че
отговорността на жалбоподателя правилно е била ангажирана по реда на чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП, съгласно която за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба от
400 лева.
Съдът намира за
неоснователен довода на жалбоподателя, че заснетата с автоматизирано техническо
средство или система, скорост е била извън населено място.В хода на съдебното
производство бе установено, че пътни знаци Д11 и Д12 за начало и край на
населено място – с. Радко Димитриево са били премествани. Към датата на
заснемане на констатираното нарушение – 13.06.2019г. пътни знаци за начало и
край на с. Радко Димитриево в посока от гр. Карнобат към гр. Шумен са били
преди военното поделение. На 03.10.2019г. пътните знаци за начало и край на с.
Радко Димитриево са били преместени. В хода на съдебното производство бе
назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на
експерта и от комбинирана скица към него, заснемащото устройство е било
поставено между двата входа за военното поделение. Разстоянието от заснемащото
устройство до пътните знаци Д11 и Д12 за начало и край на с. Радко Димитриево е
било 366 метра, а заснетия автомобил, управляван от жалбоподателя е бил на 106
метра от заснемащото устройство. При
изготвяне на експертизата, вещото лице е констатирало, че пътните знаци Д11 и
Д12 са се намирали както е посочено в Протокол на стр.48-50 от делото и
съгласно приложеното писмо с изх. № 11-00-51/25.09.2020г. на ОПЕ – Шумен местоположението
на знаците Д11 и Д12 било едно и също от 08.05.2019г. до 25.09.2020г. От
разпита обаче на свидетелите А.Й.Н. – началник отдел „Инвестиции и екология“ и П.А.П.
– гл. специалист в отдел „ИРД“ при ОПУ – Шумен на 08.05.2019г. е било
определено мястото на местонахождението на табелите за начало и край на с.
Радко Димитриево, но самото преместване на пътните знаци е било извършено на
03.10.2019г., за което бил съставен Протокол / л.71 от делото/. В тази насока
са и показанията на свидетелите С.Н.Х., Й.Ж.Ж. и Д.Г.К.. Безспорно се установи
от свидетелските показания, че пътни знаци Д11 и Д12 за начало и край на с.
Радко Димитриево към дата 13.06.2019г. – датата на извършване и констатиране на
нарушението не са били преместени на мястото, където ги е заварило вещото лице.
От показанията на разпитаните пет свидетеля се установи по безспорен начин, че
към 13.06.2019г. пътни знаци Д11 и Д12 за начало и край на с. Радко Димитриево
са се намирали преди входа за военното поделение и заснетият лек автомобил „Деу
Нубира“ с рег. № Н51 58ВВ се е движил в населено място.
Неснователен е и доводът на жалбоподателя, че на
13.06.2019г. е навлязъл на път II-73 от към с.
Салманово, където липсвал поставен знак за навлизане в населено място. От
показанията на разпитания свидетел И.П.Г. се установи, че той е пътувал заедно
с жалбоподателя в автомобила му от гр. Шумен за гр. Смядово, минавайки през с.
Мараш и с. Салманово и след това с. Радко Димитриево. СвидетелятГ. даде
показания, че полицейски автомобил имало по-надолу, до поделението, където
спрели жалбоподателя. В процесния случай, движението на жалбоподателя било
заснето с АТСС и същият не е бил спиран за проверка от служители на сектор „ПП“
при ОД МВР Шумен. От приложената снимка №
11743С3/0083895 се вижда, че водача на автомобила е сам.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че доказателствата по делото безспорно
установяват противоправно управление на МПС в границите на населеното място,
както и дата на извършване на извършване
на нарушението, санкционирано с
процесния електронен фиш.
Съдът
намира, че правилно е определен и субектът на нарушението. Процесният автомобил
е собственост на К.И.Б.. Нормата на чл.188, ал1 от ЗДв.П регламентира че
собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Предвид чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, жалбоподателят,
в качеството му на собственик, се явява наказателноотговорното лице, чиято
отговорност следва да бъде ангажирана. Същият не е посочил пред
административно-наказващия орган лице, на което е предоставено управлението на
МПС. В
случая настоящият съдебен състав намира, че законовите разпоредби са спазени. В
Електронния фиш са посочени трите имена на лицето, както и ЕГН.
Предвид направеното искане от
страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019
г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК.
Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай,
тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР - гр. Шумен/,
се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.
37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното
писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско
възнаграждение, то съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр.
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административнонаказващия орган - ОД МВР гр. Шумен по делото, в размер на 100 /сто/
лева. Сумата следва да
се присъди в тежест на жалбоподателя и
да се заплати от последния по сметка на ОД
МВР гр. Шумен.
По гореизложените
съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 2823591, за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство „АRH CAM
S1“, издаден от
ОД МВР - Шумен, с който на К.И.Б., с ЕГН ********** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 400/четиристотин/ лева, на основание чл.189, ал.4
от ЗДвП, във вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. , като правилен и законосъобразен.
ОСЪЖДА К.И.Б.,
с ЕГН ********** да заплати по сметка на ОД
МВР гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд гр.Шумен, на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните, че е изготвено
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: