Решение по дело №958/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „Блок-Стен-Бг-Стандарт“ ЕООД, гр. Хасково, против Решение №114 от 24.04.2023 г., постановено по АНД №249 по описа на Районен съд – Хасково за 2023г.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че дерегистрацията от 09.09.2021г. (независимо и служебна) е факт, който не се спори и след тази дата няма логика да бъде наказвано дружеството. Навеждат се доводи, че е трябвало, след като са били съставени актовете и наказателните постановления, респ. след влизането в сила на измененията в ЗАНН (23.12.2021г.), АУАН и НП да бъдат преразгледани и да бъдат съобразени с новите изменения на ЗАНН. Сочи се, че актовете или НП са връчвани на лице, счетено за пълномощник, без да има данни за упълномощаване, а не на законния представител на дружеството. Навеждат се доводи, че в наказателното постановление липсва описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, липсват данни и за вината. Твърди се, че е налице нарушение и на правото на ЕС, а именно – нарушение по смисъла на Решение от 4 май 2023г. на Съда на ЕС по дело С-97/21. Сочи се, че районният съд неправилно не отчел всички тези обстоятелства от фактическата обстановка. Предвид изложеното се моли за отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски.

Ответникът, в представен чрез процесуален представител писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. В случай, че се уважи жалбата и при претендиране на разноски и по-конкретно на адвокатско възнаграждение се прави възражение за прекомерност.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково намира касационната жалба за неоснователна.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение №114 от 24.04.2023г., постановено по АНД №249/2023г., Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление №631784-F638862 от 12.04.2022г., издадено от Директор на офис /дирекция/ за обслужване – Хасково в ТД на НАП Пловдив, с което на „БЛОК-СТЕН-БГ-СТАНДАРТ“ ЕООД ЕИК *********, за нарушение на чл.125 ал.5 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) във връзка с чл.125 ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.87 ал.4 от ЗДДС и на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение. Посочил е, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН по отношение на описаното нарушение. Посочил е също, че в случая е наложена имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер.

Решението на Районен съд Хасково е валидно и допустимо.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да водят до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Актът за установяване на административно нарушение, както и наказателното постановление, са съставени в съответната форма и съдържат необходимите реквизити, предвидени в ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е налице адекватно описание на вмененото нарушение, поради което не е затруднено по никакъв начин правото на санкционираното лице да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.

Настоящата инстанция не споделя оплакванията в касационната жалба, че в случая актовете или НП са връчвани на лице, счетено за пълномощник, без да има данни за упълномощаване. Съставеният АУАН е връчен на Т.Й.Г. – управител на „БЛОК-СТЕН-БГ-СТАНДАРТ“ ЕООД, а издаденото НП - на Й.Т. Г., в качеството му на упълномощено лице, като пред районния съд като част от административнонаказателната преписка е представено пълномощно, видно от което това лице е упълномощено от Т.Й.Г. – управител на „БЛОК-СТЕН-БГ-СТАНДАРТ“ ЕООД, да го представлява пред ТД на НАП – Хасково за получаване на актове за административни нарушения, АУАН, предупреждения, наказателни постановления, както и актове за дерегистрация по ЗДДС. В случая не е налице нарушение, което да води като правна последица до незаконосъобразност на проведеното санкционно производство само на това основание, още повече, че видно от доказателствата по делото, санкционираното лице се е възползвало от предоставената му възможност за депозиране на възражения срещу съставения АУАН.

След като е събрал необходимите за правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е направил законосъобразни правни изводи относно осъществяване на описаното в АУАН и НП административно нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл.179 ал.1 от ЗДДС, лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.

От разпоредбата е видно, че нарушението е формално, както е приел и районният съд – неподаването на справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за съответния данъчен период, в определен от закона срок, е самостоятелно и независимо основание за налагане на санкция на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС. От събраните по делото доказателства не се установява дружеството, като регистрирано по ЗДДС лице, да е подало справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за данъчен период от 01.10.2021г. до 18.10.2021г., до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, в случая до 15.11.2021г. вкл. (доколкото 14.11.2021г. е неприсъствен ден). Предвид горното, правилно и в съответствие с наличните по делото доказателства районният съд е приел, че нарушението е извършено от обективна страна. За прецизност на мотивите и предвид изричните оплаквания за липсата на вина при извършване на нарушението, то следва единствено да се посочи, че отговорността на юридическите лица по чл.83 от ЗАНН е обективна, т.е. безвиновна.

Във връзка с горното, правилен е изводът на районния съд, че законосъобразно в случая е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството, като наложената имуществена санкция е правилно определена и индивидуализирана - в минималния установен в закона размер.

Настоящата инстанция изцяло споделя и изводите на районния съд относно липсата на основание да се приеме наличието на хипотеза по чл.28 от ЗАНН.

Неоснователни са и наведените в касационната жалба оплаквания, че съдът не отчел, че дерегистрацията от 09.09.2021г. е факт, който не се спори и след тази дата нямало логика да се наказва дружеството. Обосновано районният съд е приел, че регистрираното по ЗДДС лице е било длъжно да подаде справка-декларацията по чл.125 ал.1 от ЗДДС за съответния данъчен период, който съгласно чл.87 ал.4 от ЗДДС в конкретната хипотеза обхваща времето от началото на данъчния период – 01.10.2021г. до датата на дерегистрацията включително – 18.10.2021г. (определена съгласно разпоредбата на чл. 110, ал.1, т.1 и чл.134, ал.3 от ЗДДС – датата на дерегистрация е датата на връчване на Акта за дерегистрация по ЗДДС, а не датата на неговото издаване ) и това е трябвало да стане до 14-то число вкл. на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, т.е. до 15.11.2021г., тъй като 14.11.2021г. е неприсъствен ден.

Неоснователни са и възраженията, че е налице нарушение и на правото на ЕС, като в тази връзка се сочи Решение от 4 май 2023г. на Съда на ЕС по дело С-97/21. От доказателствата по делото не се установява, възприетото в посоченото решение да е относимо към спора в настоящия случай.

Ето защо обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на производството, на ответната страна следва да се присъди поисканото юрисконсултско възнаграждение, което съобразно разпоредбата на чл.63д ал.4 от ЗАНН, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 80.00 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №114 от 24.04.2023г., постановено по АНД №249 по описа на Районен съд – Хасково за 2023г.

ОСЪЖДА „БЛОК-СТЕН-БГ-СТАНДАРТ“ ЕООД, гр.Хасково, ЕИК *********, да заплати на Национална Агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: