№ 276
гр. Варна , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110201200 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П. М. П. с
ЕГН ********** от *** срещу НП № 433а-442/26.10.2020 год. на началник 01 РУ ОД МВР
Варна.
В жалбата се излагат фактите по делото, така както са възприети от жалбоподателя. Оспорва
се издадено НП, като се твърди, че същото е постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила и прилагането на материалния закон. Оспорва се фактическата
обстановка изложена в АУАН и НП. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована не се представлява, депозирано е
писмено становище.
Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН № 433а-442/04.08.2020 год. , административния орган е приел за установено от
фактическа страна, че на същата дата 04.08.2020 год., около 17,20 часа в гр.Варна,“Южна
1
промишлена зона – паркинг за репатрирани автомобили“ , след направено устно
разпореждане от страна на полицейски служител към жалбоподателя да спре с
противоправните си действия / викане / спрямо полицейския служител и касиерите
служители на ОП Общински паркинги и синя зона, същия не го изпълнил, като с
поведението си попречил на полицейския служител да изпълня функциите си , а именно да
направи справки и съставяне на нормативни документи, с което е нарушил чл.64,ал.1 от
ЗМВР и чл.264,ал.1 от ЗМВР.
Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения
отразил такива.
В срока по чл.44 от ЗАНН са депозирани писмени възражения.
АНО не възприел направените възражения и въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка АНО издал
обжалваното НП, с което наложил на жалбоподателя административно наказание „ глоба“ от
100 лв. по чл.257,ал.1 от ЗМВР; административно наказание „ глоба“ от 500 лв. по
чл.264,ал.1 от ЗМВР.
В хода на съдебното производство от показанията на св. И.Д. се установява, че работи като
касиер на наказателния паркинг на ОП " Паркинги и синя зона" Варна, на който автомобила
на жалбоподателя бил репатриран. При идването му на паркинга жалбоподателя поискал да
плати една част от глобата в брой, а друга – с карта. Докато тя и колежката и търсели начин
как да стане плащането, жалбоподателя започнал да вика, полицаят го предупредил три или
четири пъти,но той започнал да вика и срещу полицая,след което излезли на вън. Твърди, че
полицаят поискал личната карта на жалбоподателя, но той отказал да я предостави.
С показанията си св. М.М. потвърждава, че докато тя и св.Д. се опитвали да изчислят таксата
за репатриране на жалбоподателя, той започнал да вика, при което полицейския служител го
помолил да излезе навън, тъй като имало и други граждани. По-късно разбрала, че лицето е
задържано.
От показанията на св.С.М. се установява, че е репатрирал автомобила на жалбоподателя .
Според свидетеля, жалбоподателя се държал арогантно, искал без да заплати автомобила да
му бъде освободен на място. Твърди, че бил отвън и не е присъствал на разигралата се
ситуация в касовия салон на наказателния паркинг, видял е само задържането.
От показанията на св.П.М. се установява, че е присъствал на инцидента в касовия салон на
наказателния паркинг. Твърди, че жалбоподателя е искал да плати глобата в брой и с карта,
което му било отказано и заради което той повишил тон . Твърди, че докато жалбоподателя
е бил в касовия салон действително е повишил тон, но не е отправял обиди, както и че не е
чул да отказва да си предостави личната карта. Според свидетеля проблема е бил в това, че
жалбоподателя е искал да си плати, но е нямало как това да се случи, твърдял, че има
2
спешна работа и затова се е афектирал.
Съдът изцяло кредитира показанията на св. М., като ги намира за обективни и
безпристрастни, тъй като няма данни да е заинтересован от изхода на делото.По отношение
показанията на свидетелите Д., М. и М. намира, че следва да бъдат кредитирани, като
съобразява и обстоятелството, че е възможна заинтересованост предвид обстоятелството, че
са колеги.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото
устни доказателства: показания на свидетелите М., Д., М. и М. и писмени такива, прочетени
и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – началник група към 01 РУ ОД МВР Варна, съгласно
приложената Заповед № 8121з-1371/11.11.2017 год. на министъра на вътрешните работи.
АУАН също е съставен от компетентно лице.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване
или установяване на нарушението.
Според състава на съда в производството по налагане на административното наказание е
допуснато съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на издаденото
наказателно постановление като незаконосъобразно. В обстоятелствената част на
атакуваното наказателно постановление е налице смесване фактическите състави на две
отделни административни нарушения от ЗМВР - „неизпълнение разпореждане на орган на
МВР,направено в изпълнение на функциите му“ и „противозаконно пречене на орган на
МВР да изпълнява функциите си“,за които административни нарушения в санкционните
норми на чл.257 ал.1 и чл.264 ал.1 от ЗМВР са предвидени съответни,различни по размер
наказания.
Посоченото в АУАН и НП описание може да бъде съотнесено към разпоредбата на чл. 264,
ал. 1 ЗМВР, съгласно която, който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява
функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява
престъпление. Така описаното деяние обаче е квалифицирано и по чл. 257, ал. 1 ЗМВР /
„след направено устно разпореждане от страна на полицейски служител към лицето да спре
3
с противоправните си действия / викане / спрямо полицейския служител и касиерите
служители на ОП „ Общински паркинги и синя зона“/ , който предвижда, че който не
изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако
извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. и по
чл.264,ал.1 от ЗМВР / „ с поведението си горепосоченото лице ми попречи да изпълня
функциите си, а именно да направя справки и съставяне на нормативни документи „/, който
предвижда, че който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се
наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление. Очевидно
е смесването на двете цитирани разпоредби, от една страна е вменено на жалбоподателя
бездействие (каквото е деянието по чл. 257, ал. 1 ЗМВР), а от друга е очертано активно
поведение на жалбоподателя, което се твърди да е довело до съставомерния по чл. 264, ал. 1
ЗМВР резултат- попречване на органите да изпълнят функциите си.
Констатираната в наказателното постановление неяснота при описание на вмененото във
вина на жалбоподателя административно нарушение,води до ограничаване възможността за
санкционираното лице да организира своята защита и в този смисъл представлява
съществено нарушение,което допуснато в производството по налагане на
административното наказание налага отмяна на издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно.
На следващо място съдът счита, че в хода на производството е допуснато и друго
съществено нарушение. В АУАН и НП не е посочено кой точно е издал разпореждането, за
което се твърди, че не е било изпълнено. Посочено е абстрактно: „след отправено устно
полицейско разпореждане от страна на полицейски служител ”. Следва да се има предвид,
че разреждания по чл. 64 ЗМВР могат да отправят само полицейските органи, които
съгласно чл. 57, ал.1 ЗМВР - пряко осъществяват някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3,
7 и 8 ЗМВР.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на ОД МВР - Варна следва да
се присъдят разноски в полза на жалбоподателя П. М. П., който не е направил изрично
искане в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 433а-442/26.10.2020 год. на началник 01 РУ ОД МВР Варна, с което на П.
М. П. с ЕГН ********** от *** за нарушения на чл.64,ал.4 от ЗМВР и чл.264,ал.1 от ЗМВР,
са наложени административни наказания „ глоба“ от 100 лв. по чл.257,ал.1 от ЗМВР; „
4
глоба“ от 500 лв. по чл.264,ал.1 от ЗМВР.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5