Р Е
Ш Е Н
И Е № .....
гр.Павликени,
14 юли
2009 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Павликенският районен съд – наказателна колегия, в
публично съдебно заседание на 15.06.2009 година, в състав:
Председател: Ц.Г.
при секретаря Н.Я. и в присъствието на прокурор…………….., като разгледа докладваното от съдията НАХД №
114 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взема предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и следващите от ЗАНН.
Жалбоподателят - И.И. *** - моли
съда да отмени обжалваното наказателно постановление № 55/22.01.2009 от
23.01.2009 година на Началника на РУ на МВР, гр. Павликени , като навежда доводи
за лични мотиви при санкционирането му, както и че не следвало да носи
отговорност за повреждането на личната му карта, тъй като професията му
изисвала честото й предоставяне на други лица.
Въззиваемата страна - РУ на МВР,
гр. Павликени - не изпраща представител и не взема становище по жалбата,
редовно призован.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 21.01.2009 г. жалбоподателят се
явил в РПУ-гр. Павликени и поискал подмяната на личната си карта № *********,
издадена на 19.05.2000 година от МВР, гр. Велико Търново с обяснението, че е
повредена и в това състояние му „правили спънки в банките” – показанията на св.
Н. и св. Г..
При представянето й горните свидетели
– служители на РПУ, констатирали, че представената от жалбоподателя лична карта била повредена
/с разлепено фолио/. Това обстоятелство се констатира и в с.з., в което се
представи процесната карта – протокол от с.з. на 18.05.2009 година.
На жалбоподателя му бил съставен
АУАН, като повредената лична карта е била иззета.
Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение административнонаказващият орган, в
лицето на Началника на РУ на МВР, гр. Павликени издал атакуваното наказателно постановление,
с което наложил на жалбоподателя административно наказание – глоба в размер на 20
лева.
Горната фактическа обстановка се
установява от твърденията на жалбоподателя, съвкупно преценени с приложените по
делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели.
Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните свидетели – същите са познати на съда като
дългогодишни служители на МВР с добро име в обществото и липсват каквито и да
било данни за тяхна заинтересованост.
Следва да се има предвид, че
жалбоподателят в с.з. твърди на процесния ден да е повикан в РУ уж да му се
връчват някакви документи, а всъщност се целяло привикването му в РУ за
административна саморазправа него, тъй като депозирал жалби против РУ. С оглед
неангажирането на доказателства за тези твърдения, те не се съобразяват от
съда, а и влизат в противоречие с изложеното в първоначалната жалба, че се е
явил за подмяна на личната карта.
Установено е по делото, че
жалбоподателят в предходен период е извършил интервенция по личната си карта –
самоволно е ламинирал същата, не по установения за това ред, а от показанията
му личи, че е прибягнал до подаване заявление за подмяната й едва когато
състоянието й започнало да му създава пречки – заявеното в с.з. на 18.05.2009
година.
При тази фактическа обстановка
съдът измени обжалваното наказателно постановление по следните съображения:
Безспорно се установи в хода на
съдебното следствие, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.7 ал.1 от
ЗБДС, констатирано на 21.01.2009 г. Нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗБДС е
императивна, по силата на която „……гражданите, притежатели на български
документи за самоличност, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или
загубване….”. Нарушаването целостта на документа за самоличност /лична карта/
чрез разлепване на горния пласт /фолио/ представлява винаги повреда на
документа за самоличност и е свързано с подаването на ново заявление за
снабдяването с нов документ за самоличност, като повредения документ за самоличност
се изземва и унищожава по съответния законов ред.
Неопазването целостта на
документа и незаявяването в срок на това обстоятелство от страна на
жалбоподателя е довело до извършване от негова страна на административно
нарушение по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗБДС. В този смисъл съдът счита, че
правилно и законосъобразно на жалбоподателя е било наложено административно
наказание глоба, на основание чл. 81, ал. 1, т. 3 от ЗБДС, при това в
минималния предвиден в Закона размер.
При определянето на размера на
административното наказание, съдът счита, че административнонаказващият орган е
взел под внимание относимите факти: става въпрос за първо нарушение, семейното,
имотно и материалното състояние на нарушителя, поради което е наложил едно справедливо
административно наказание.
С едно такова административно
наказание макар и в неговия минимум ще се постигнат целите на административното
наказание и най-вече на специалната превенция на Закона.
Воден от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление
№ 55/22.01.2009 от 23.01.2009 година на Началника на РУ на МВР, гр. Павликени,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд – гр. Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: