№ 328
гр. Русе, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Йордан Дамаскинов
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело
№ 20244500500371 по описа за 2024 година
Производството е по чл.294 вр. чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 269/29.04.2024 г. по гр. д. № 3173/2023 г. на ВКС е
отменено въззивното решение по гр. д. № 99/2023 г. на РОС и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав.
При повторното разглеждане съдът се произнася по въззивна жалба,
постъпила от ОУ “И.В.“ - Русе, представлявано от Д. Т.Й. против решение №
1665/29.12.2022 г., постановено по гр. д. № 3418/2022 г. по описа на Русенски
районен съд, с което са уважени предявените от Т. Б. П. искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ- за признаване на уволнението й за
незаконно и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
Наведени са оплаквания, че решението е незаконосъобразно и необосновано
по подробно изложени съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението и
постановяване на ново, с което предявените искове да се отхвърлят.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответницата по жалбата Т. Б. П., чрез пълномощника си адв. И., в
отговор по чл.263 от ГПК, изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да
1
бъде потвърдено. Претендира направените разноски.
Въззивният съд намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 294 от ГПК новото разглеждане на делото
е по общия ред, като съдебното производство започва от незаконосъобразното
действие, което е дало основание за отмяна на решението. За съда при новото
разглеждане на делото са задължителни дадените указания от ВКС,
съдържащи се в отменителното решение - по прилагането и тълкуването на
закона (чл. 294, ал. 1 пр. 2), както и са задължителни дадените указания от
касационния съд по тълкуване на установените по делото факти и правните
им последици.
С оглед коментираната процесуално-правна уредба на новото
разглеждане на делото от съда, при повторното въззивно разглеждане на
делото са дадени указания, че в тежест на ищцата е да установи качеството си
на секретар - „първи“ или „организационен“. В изпълнение на тези указания
Т. П. е представила писмени доказателства, които ще бъдат коментирани по
съществото на спора.
При новото разглеждане на делото, въззивният съд намира жалбата за
допустима – подадена е от страна по спора, в законния срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.
По делото не е спорно, че ищцата е работила в ОУ “И.В.“ - Русе по
безсрочен трудов договор на длъжността „С.У. в начален етап на основното
образование”. Със заповед от 28.04.2022 г. (л.6-7) на основание чл.328 ал.1 т.5
от КТ работодателят е прекратил трудовото правоотношение с Т. П. с мотиви,
че е неспособна да изпълнява резултатно възложената трудова функция,
поради липса на умения, навици и опит, като всяко от посочените основания е
мотивирано подробно в заповедта и направен извод, че липсата на качества у
г-жа П. за ефективно изпълнение на работата са в разрез с задълженията по
длъжностна характеристика.
Видно от релевираната по делото длъжностна характеристика (л.90-93),
подписана от Т. П., за заеманата от нея длъжност са посочени следните
личностни изисквания: отговорност, дисциплинираност, коректност,
прецизност, етичност, лоялност, колегиалност, умения за работа в екип.
2
Не е спорно, че към момента на уволнението е действал приетият
Етичен кодекс на училищната общност за учебната 2021/2022 година,
утвърден със заповед на Д. (л.94-107), в който са представени стандартите за
етично поведение на работещите с деца в сферата на образованието,
регламентирани са етичните правила при изпълнение на служебните
задължения и са установени общите норми на поведение.
Представени са писмени доказателства – л.8 и 9, от които се установява,
че Т. Б. П. е секретар на Синдикална организация на СБУ към ОУ „И.В.“ –
Русе, заедно с още двама секретари Б.П. и В.Г.. След дадените указания от
РОС на ищцата на основание чл.294 от ГПК, са релевирани нови писмени
доказателства (л.19-37 от въззивното дело). От същите е видно, че на
учредителното събрание на СО на СБУ на 01.10.2018 г. за секретар е избран
Б.П., а на 09.03.2021 г. на проведеното заседание той се е оттеглил от тази
длъжност и за секретар е избрана Т. П.. На заседанието на същата синдикална
организация от 17.09.2021 г. са взети следните решения, формулирани в три
точки: 1. Т. П. да замества председателя на СО С.Б. в нейно отсъствие или
заетост и да координира дейността на останалите секретари; 2. СО да се
представлява от С. Б. – председател и Т. П. – секретар; 3. Обсъждане на
текущи организационни въпроси и казуси със синдикални членове,
възникнали в училище.
Установяването на обстоятелството какво е фактическото разпределение
на функциите между посочените трима секретари, е в тежест на Т. П., във
връзка с което са указанията в отменителното решение на ВКС и това
становище е намерило опора в трайно установената съдебна практика -
Решение № 2/21.03.2012 г. по гр. д. № 1123/2010 г. на ВКС, ІV г. о.; Решение
№ 154/17.04.2014 г. по гр. д. № 6249/2014 г. на ВКС, ІV г. о.; Решение №
167/13.10.2020 г. по гр. д. № 137/2020 г. на ВКС, ІV г. о. Тъй като ищцата е
оспорила уволнението си с довод, че при прекратяване на трудовото
правоотношение била нарушена предварителната закрила в качеството й на
секретар на синдикална организация по чл.333, ал.3 от КТ, следва да се
цитира становището на ВКС в изброените съдебни актове. Синдикална защита
по смисъла на пар.1, т.6 от ДР на КТ е уредена само за двама члена от
ръководството: председателя и един секретар. Когато в ръководството са
избрани повече от един секретари, от защита при уволнение се ползва само
„организационният“ или „първият“. Ако функциите между тях не са
3
разграничени, то служителят, който твърди, че се ползва от специалната
закрила, трябва да докаже фактическото разпределение на функциите между
тях, и че именно той изпълнява най-съществените функции.
Настоящият въззивен състав приема, че не се доказва с представените
във въззивната инстанция доказателства, на кого са възложени най-
съществените функции в синдикалното ръководство. Не се установява как
точно са били разпределени функциите измежду тримата секретари.
Единствено от цитирания протокол от 17.09.2021 г. може да се обоснове
косвен извод, но това обстоятелство следва да бъде установено по категоричен
начин. Настоящият състав, тълкувайки изразената воля на членовете на
синдикалната организация приема, че функциите на П. да координира
останалите секретари не са за постоянно, а само в отсъствието на
председателя, т. е. аd hoc и само за конкретни случаи. Не е проведено и пълно
главно доказване на този факт от страна на ищцата, не само поради
тълкуването на цитирания протокол, но и поради липсата на надлежни,
удостоверяващи доказателства. Съдът счита, че обстоятелствата относно
разпределението на функциите на секретарите (респективно на качеството
„организационен“ или „първи“) следва да се установят, както с представянето
на съответните учредителни актове и такива за избора, така и с издаването на
нарочен официален удостоверителен документ от съответния горестоящ
синдикален орган. В този смисъл е практиката, обективирана в Решение № 194
от 18.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1100/2012 г., IV г. о. И тъй като
представените писмени доказателства нямат характер нито на учредителни
актове, нито са такива, издадени от горестоящ орган, нито от тях може да се
обоснове категоричен извод как са разпределени функциите на тримата
секретари, то съдът приема че Т. П. не е провела успешно доказване на този
факт. Не се установява, че тя има качеството на „първи“ или „организационен“
секретар и следователно не би могла да се полза със закрилата по чл.333 ал.3
от КТ, респективно за работодателя не е възникнало задължение да иска
предварително съгласие от ръководството на синдикалната организация за
уволнението .
С оглед изложеното въззивният съд приема, че при издаване на
оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение не е
допуснато посоченото от ответницата по жалбата процесуално нарушение,
4
поради което спорът следва да се разгледа по същество.
Заповедта, с която работодателят е упражнил потестативното си право
едностранно да прекрати трудовия договор с Т. П., е мотивирана и ищцата се е
запознала както с фактическото, така и с правното основание за уволнението
си. В ТР № 4/01.02.2021 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № № 4/2017 г. е посочено,
че за индивидуализацията на волеизявлението е достатъчно в заповедта да се
изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се
състои трайното неефективно изпълнение на работата.
В конкретния случай работодателят е обосновал заповедта си с липсата на
качества за ефективно изпълнение на възложената трудова функция „С.У.“
поради липса на умения, навици и опит, които подробно е описал.
Отговорността е безвиновна, а липсата на качества у служителя трябва да е
налице към момента на уволнението и да е от такова естество, че да не се
дължи на инцидентно състояние. Ако към момента на уволнението е налице
хипотезата на чл.328, ал.1, т.5 от КТ, то правно ирелеватно е дали в предходен
момент П. се е справяла с трудовите си задължения, както и каква е
продължителността на трудовия й стаж на съответната длъжност. Всички
събрани от този аспект доказателства, се явяват неотносими към
предмета на спора (грамоти и сертификати за постижения на ученици на Т.
П.; свидетелски показания на С.Т., В.П. и В.Й. относно професионалните
качества на Т. П. към минали периоди, данните относно връчената й
„Вазовска награда“ и пр.).
Предвид описанието на липсващите качества в оспорената заповед, съдът
приема, че се касае до липса на лични качества, което се изразява в
недостатъчна мотивация за работа, невъзможност за работа в екип, липса на
отзивчивост и толератност, невъзможност за разрешаване на конфликтни
ситуации, използване на неприемливи методи на общуване - конфронтация и
злепоставяне на колеги, неуважение.
От събраните гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите Е. П. Д.П. и М. И. П.Б. се установява, че през последните две
години Т. П. не поздравявала, не се включвала в изпълнението на дейности по
провеждане на състезания, задавала провокативни въпроси, не вземала
участие в училищния живот, не проявявала активност в Екипа за ключови
компетентности, следяла колегите си и пускала доноси. Колегите подавали
5
оплаквания от нея заради начина на общуване и отношението . По този
повод св. Д.П. изготвила уведомително писмо до Д. на училището.
Инициираните от П. проверки на РУО в училището генерирали напрежение.
Свидетелите изнасят данни, че нееднократно искали да разговарят с ищцата и
да разрешат проблема, но тя отказвала да води диалог (това се подкрепя и от
констатациите в докладите на МОН, приети по делото и от признанието на
този неизгоден за ищцата факт пред инспекторите на МОН).
На един от педагогическите съвети повечето колеги заявили
категоричното си нежелание да работят с Т. П., което се установява и от
приложените писмени протоколи от педагогически съвети, и от показанията
на св. Б.. Обидният начин, по който се държала ищцата се изразявал в това, че
не поздравявала колегите си, не желаела за води разговор за разрешаване на
проблеми, пишела доноси. Свидетелите П. и Б. сочат, че пред тях ищцата не е
отправяла обидни думи, описват я като „обран човек“, който не излизал от
равновесие, успявала да се овладее и да замълчи където трябва, но имало
ситуации, в които реагирала остро, избухвала. Свидетелстват, че след
уволнението на ищцата и В. Г. обстановката в училището била спокойна.
От приетите по делото писмени доказателства - уведомително писмо и
сигнали, описани в заповедта за уволнение се установява, че много от колегите
на П. се оплаквали от нея и други двама учители, които системно инициирали
проверки от РУО; саботирали организацията и протичането на планираните
мероприятия; следели как учителите изпълняват служебните си задължения.
Съгласно изискванията за заемане на длъжността, посочени в
длъжностната характеристика, личните качества, които трябва да притежава
С.У. в начален етап са: отговорност, дисциплинираност, коректност,
прецизност, етичност, лоялност, колегиалност, умения за работа в екип.
Необходимите морални отговорности на учителите са доразвити в Етичния
кодекс - чл.15 и чл.16. В тези норми е регламентирано, че във
взаимоотношенията и при изпълнение на професионалните си задълженията,
учителите следва да проявяват уважение и коректност, като не допускат
поведение, което накърнява достойнството и правата на личността им, да
уважават мнението на колегите си и да се съобразяват с правото им на личен
живот, да предотвратяват конфликтни ситуации помежду си, да представят
честно, открито и аргументирано проблемите пред своя пряк ръководител, да
6
дават личен пример на учениците, да утвърждават авторитета на училището.
Съвкупната преценка на множеството писмени сигнали, докладите на
МОН - Доклад № 8089403/28.03.2022 г. и Доклад № 8002/08.07.2022 г., както
и показанията на горепосочените свидетели дават основание да се приеме, че
работодателят е доказал липсата на описаните в заповедта за уволнение лични
качества у ищцата, което е довело до обективна невъзможност тя да изпълнява
ефективно трудовите си функции. През един продължителен период от време -
повече от две години, Т. П. не поздравявала колегите си, не се включвала в
изпълнението на дейности по провеждане на състезания, а само задавала
провокативни въпроси, не вземала участие в училищния живот, дебнела
колегите си и пишела жалби и доноси.
Това поведение на Т. П. е в разрез с изискванията, които са въведени с
длъжностната характеристика и правилата, регламентирани в Етичния кодекс.
С поведението си е генерирала напрежение в училището. При извършената
проверка в докладите на МОН е посочено, че напрежението е причинено и се
поддържа от трима учители - В. Г., С. Б. и Т. П., които саботират работата в
училището и уронват престижа на институцията - изяви в местни медии,
постоянни жалби до институции, липса на желание за диалог с ръководството,
непристойно поведение по време на педагогически съвет. Липсата на желание
за диалог и решение на проблема е удостоверено в доклада на МОН - В. Г., С.
Б. и Т. П. аргументират действията си и нежеланието си за диалог с
ръководството, както и категорично заявяват, че не желаят да спрат с
подаването на жалби. В доклада на МОН е обоснован извод - т.6, че
съществуващата конфликтна ситуация в училището се дължи на нарушени
взаимоотношения и противопоставяне между трима педогогически
специалисти - от една страна и останалите служители, вкл. и училищното
ръководство - от друга.
Тези факти обосновават извод, че у Т. П. липсват лични качества: умение
за работа в екип, отзивчивост и толерантост, умения за разрешаване на
конфликтни ситуации, с което да дава пример на подрастващите. Доказва се,
че същата използва неприемливи методи на общуване - конфронтация и
злепоставяне на учителската общност пред различни институции и в
обществото, липса на уважение към колегите. Това обосновава извод, че са
налице елементите от фактическия състав на чл.328, ал.1, т.5 от КТ и Т. П. не
7
притежава необходимите лични качества, подробно посочени в заповедта за
изпълнение на заеманата от нея длъжност. Липсата на тези качества водят до
неефективно изпълнение за продължителен период от време - повече от две
години и съществуват към момента на упражняване на потестативното право
от страна на работодателя, което обуславя законосъобразността на
уволнението.
Т. П. е оспорила законосъобразността на уволнението и с довод, че е
налице злоупотреба с работодателска власт и непряка дискриминация по
смисъла на чл.8 от КТ, като е изложила твърдения, че е налице тенденциозно
и субективно отношение от страна на работодателя, изразяващо се в
незачитане на предварителната закрила, уволнението й един месец преди
приключване на учебната година, явно негативното отношение, основано на
факта, че изразява личното си мнение и гражданското си право да бъде
свидетел по гражданско дело, водено срещу училището, отправяне на
публични обиди, лишаването й от класно ръководство за учебната 2021/2022
г., както и заключване на кабинета по изобразително изкуство, в който давала
консултации.
В доказателствена тежест на Т. П. е да установи изложените от нея факти,
от които би могъл да се направи извод за наличие на злоупотреба. В
настоящия случай тези твърдения не са подкрепени с никакви доказателства,
поради което не е оборена презумпцията по чл.8, ал.2 от КТ, че при
уволнението работодателят е действал добросъвестно.
С оглед изложените съображения, настоящият въззивен състав приема,
че работодателят законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение и в
случая не е налице констатираното от първоинстанционния съд основание,
което да обуслови порочност на заповедта. Обжалваното решение е
неправилно и следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което
предявените искове да се отхвърлят.
Предвид изхода на спора, разноските по делото, направени от
жалбоподателя за двете инстанции, както и тези в касационното производство
(чл.294 ал.2 от ГПК), са в тежест на ищцата и са в общ размер на 3 650 лв.
Мотивиран от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ изцяло решение № 1665/29.12.2022 г., постановено по гр. д. №
3418/2022 г. по описа на Русенски районен съд и ВМЕСТО него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Б. П., ЕГН ********** от гр. Русе против
ОУ „И.В.“ - Русе искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ - за
признаване на уволнението за незаконно и възстановяване на длъжността
преди уволнението.
ОСЪЖДА Т. Б. П., ЕГН ********** от гр. Русе да заплати на ОУ „И.В.“
- Русе сумата от 3650 лв. разноски за РРС, РОС и ВКС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9