Р Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 01.12.2023
г.
Административен съд – Кърджали, в публично съдебно заседание на шести ноември две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
като разгледа
докладваното от съдия Божкова
административно дело № 310/ 2023г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО)
във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Г.Р.Ш. срещу Решение
№ 2153-08-153/ 23.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е
отхвърлена жалбата на лицето срещу задължителни предписания № ЗД-1-08-01343370/
26.04.2023 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали.
Твърди се, че оспорения административен акт е постановен при съществено
нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на
закона – основания за оспорване на административните актове по см. на чл.146,
т.З, т.4 и т.5 от АПК. Изразява се становище, че в настоящата хипотеза не се
установяват фактически и правни основания за заличаване на данни, подадени по
реда на чл.5, ал.4,т. 1 от КСО на Г.Р.Ш., поради което и като е отхвърлил
жалбата против задължителните предписания в тази насока, Директорът на ТП на
НОИ- Кърджали е постановил неправилно решение. То е аргументирано с
разпоредбите на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, съдържащи определение за „осигурено
лице“, §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, в който е дадена легална дефиниция на
„регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители“, чл. 1, ал. 1 от
Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите
се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица и чл.13, ал.1
и ал.4 от Закона за животновъдството.
Посочва се, че в оспореното решение,
административният орган неправилно и необосновано е квалифицирал дейността на жалбоподателката като дейност за лична консумация, респ.
като лично стопанство. Твърди се, че обстоятелството, че в личните стопанства
на ФЛ могат да се отглеждат за лични нужди до 50 бр. птици, в никакъв случаи не
означава, че не е възможно под 50 броя птици да се отглеждат цел добив нa суровини и храна за предлагане на пазара. По отношение
на броя животни, отглеждани за продажба, няма нормативно ограничение (арг. от §1 , т.46 от ЗЖ, Наредба № 44/20.04.2006 г. за ветеринарно-медицинските
изисквания към животновъдните обекти. Искането е да се отмени обжалвания
административен акт и се присъдят деловодни разноски. В съдебно заседание,
редовно призована, жалбоподателката се представлява
от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата.
Ответникът
– директор на ТП на НОИ – Кърджали, чрез пълномощник, оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.В писмена защита на пълномощник
посочва доводи в подкрепа на твърденията си.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и като извърши проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за
установено следното:
Жалбата
е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално
допустима.
При
преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С
оспореното в настоящото производство решение на директор на ТП на НОИ –
Кърджали е отхвърлена жалбата на Г.Р.Ш. срещу ЗП № ЗД-1-08-01343370/ 26.04.2023
г. на старши инспектор по осигуряването в сектор „Контрол по разходите на ДОО“,
отдел „Краткосрочни плащания и контрол“, контролен орган при ТП на НОИ -
Кърджали, да се заличат основни данни по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО подавани с декларация обр.
№ 1 „Данни за осигуреното лице“ за самоосигуряващото
се лице Г.Р.Ш., за периода 13.06.2012 г. - 17.05.2020 г. с код вид осигурен „13
(за регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители) и да се заличи
декларация ОКД - 5, подадена в ТД на ПАН - Пловдив, офис Кърджали от жалбоподателката като самоосигуряващо
се лице регистриран земеделски стопанин за периода, за който е заявила
упражняване на дейност в това качество, считано от 13.06.2012 г. - 17.05.2020
г. Потвърден е извода, в цитираните ЗП, че Г. Ш. не отговаря на определението
за регистриран земеделски стопанин съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО за
периода 13.06.2012 г. - 17.05.2020 г.
Със
заявление, вх. № 4004-08-107/ 19.04.2023 г., Е. Ю. Д. в качеството й на
управител на „Осигурителна каса-Кърджали“ поискала да бъде заверена
осигурителна книжка на лицето Л. Р. Г. за периода от 13.06.2012 г. до
01.06.2016 г. При издаване на удостоверение за осигурителен стаж на самоосигуряващи се лица контролен орган в ТП на НОИ –
Кърджали е извършил проверка в информационната система на НОИ за постъпили
осигурителни вноски и подадени данни с декларация обр.
№ 1 „Данни за осигуреното лице“, деклариран вид осигуряване и спазване на
осигурителното законодателство. С писмо изх. № 4004-08-107#1 от 26.04.2023 г.
на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали е
постановен отказ за заверка на осигурителна книжка за периода от 13.06.2012 г.
до 01.06.2016 г. и са издадени задължителни предписания № ЗД-1-08-01343370/
26.04.2023 г. Писмо изх. № 4004-08-107#1 от 26.04.2023 г. за отказ на заверка
на осигурителна книжка и задължителните предписания са изпратени на лицето с
писмо с обратна разписка, което е получено на 10.05.2023 г. лично от лицето.
При
проверката, извършена от старши инспектор по осигуряването - контролен орган в
ТП на НОИ - Кърджали, е установено следното: Г.Ш., ЕГН **********, е придобила
статут на регистриран земеделски стопанин на 13.06.2012 г., съгласно подадена информация
от МЗХ и декларирала прекъсване на дейността считано от 17.05.2020 г. На основание
чл. 1, ал. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите
се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ)
лицето е заявило, че ще се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за
старост и смърт. За периода от 13.06.2012 г. до 17.05.2020 г. за Г.Ш. са били
подавани данни на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“. В хода на проверката
е поискана информация от Областна дирекция „Земеделие – Кърджали с писмо с изх.
№ 1030-08-419/ 21.04.2023 г. за предоставяне на всички налични документи, с
които лицето е регистрирано като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от
29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани,
включително и справките по чл. 5, ал. 2 от нея. В отговор с изх. №
РД-12-02-282-1/ 24.04.2023 г. от ОД „Земеделие“ са предоставени копия на
документите, с които Г.Р.Ш. е регистрирана като земеделски стопанин през
периода, за които е заявила, че упражнява дейност. Съгласно предоставените
данни, същата е регистрирана на 13.06.2012 г., като е заявила, че отглежда
птици общо 12 бр., с актуализация направена на 28.02.2013 г., лицето декларира,
че отглежда птици общо 11 бр. С актуализация направена на 13.01.2014 г. лицето
декларира, че отглежда птици общо 12 бр. С нова актуализация от 16.02.2015 г. е
декларирано отглеждането общо 12 бр. птици. С актуализация направена на
13.11.2015 г. лицето декларира, че отглежда 13 бр. птици, към 29.11.2016 г. те
са 15 бр., към 26.02.2018 г. - 12 бр. птици, към 03.01.2019 са декларирани 21
бр. птици.
В
резултат на направения анализ, контролния орган при ТП на НОИ - Кърджали е
приел, че жалбоподателката не е упражнявала трудова
дейност като регистриран земеделски стопанин по смисъла на КСО, поради което за
нея не е възникнало осигуряване смисъла на по чл. 10, ал. 1 от КСО.
В
оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е цитирана разпоредбата
на чл. 13, ал. 1 от Закона за животновъдството (ЗЖ), която предвижда, че производството обхваща дейностите, свързали с
отглеждането, храненето и възпроизвеждането на селскостопански животни и е
производството па животински продукти, предназначени за продажба. В ал. 2 на
чл.13 от ЗЖ е предвидено, че обектите за отглеждане на селскостопански животни
се регистрират по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност и подлежат
на вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на
животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните с
уникален номер.
Животновъдните
обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична
консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право
да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни (чл. 13, ал. 4
от ЗЖ).
Животновъдните
обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се
предлагат на пазара, се определят като ферми (чл. 13, ал. 5 от ЗЖ). В § 1, т.
46 и 47 се дава легалното определение на понятието „ферма“ – животновъден
обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храна за
предлагане на пазара, както и „лично стопанство“ - животновъден обект, в който
се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация.
По
искане на пълномощник на жалбоподателката са
разпитани като свидетели две лица – съседи на Г.Ш., които дават обяснение, че
от почти 10 години тя отглежда кокошки, пилета и пуйки. Двамата свидетели са
купували от Г.Ш. яйца и месо, като не им е издавана фактура или друг документ
за покупките. Относно броя на отглежданите животни свидетелите дават различни показания.
Според С. М. Г.Ш. отглежда над 50 кокошки, като имало период когато отглежда
80-90 броя кокошки. Съгласно обясненията на Ю. А. жалбоподателката
отглежда около 40 броя кокошки, пуйки и малки пиленца.
При така установената фактическа обстановка АС – Кърджали
приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган, директор на ТП на НОИ – Кърджали
съгласно чл.117, ал.1, т.3 от КСО. Обжалваният акт е издаден в предвидената от
закона писмена форма, съдържа мотиви за издаването си и е поставен в
съответствие с приложимите материалноправни норми.
Като правно основание за постановяване на
Задължителните предписания, оспорени пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, е
посочена нормата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, в която е предвидено, че
контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на
служебните си задължения дават задължителни предписания за спазване на
разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на
Националния осигурителен институт, а в процесния
случай няма спор, че издалият Задължителните предписания инспектор по
осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали има качеството на контролен орган.
Спазена е процедурата при провеждането на
проверката. В случая, като са били длъжни по силата на чл. 31, ал. 2 от
Инструкция № 1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен
институт да се запознаят с относимите за проверката
документи, то след установените данни в информационната система на НОИ, за да
установят фактите и обстоятелствата от значение за определяне на резултатите,
контролните органи са изискали съдействие от други държавни органи и
институции. Последното е в правомощията на контролните органи на основание чл.
42, ал. 1 от Правилник за организацията и дейността на НОИ, Глава Седма –
Взаимоотношения с други държавни органи, институции и лица. Но дори и да се
приеме, че проверката е обхванала не само данни от информационната система на
НОИ, според съда, липсата на заповед не опорочава проверката до степен, че да обоснове нищожност на
обжалвания акт.
Спорният въпрос е дали Г.Р.Ш. е имала качеството „регистриран
земеделски стопанин“ към периода: 13.06.2012 г. - 17.05.2020 г., за който се
отнасят задължителните предписания жалбата срещу които е отхвърлена с
оспореното в настоящото производство решене на директора на ТП на НОИ –
Кърджали.
Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО,
е дефинирано легално в § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на
кодекса, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1,
и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето,
което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите
по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5.... "
В
чл. 10, ал. 1 от КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в
който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1
и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й.
В
чл. 4, ал. 1 от КСО са изброени лицата, задължително осигурени за общо
заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт,
трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс, а в чл.
4, ал. 3 са изброени задължително осигурените за инвалидност поради общо
заболяване за старост и за смърт лица, между които в т. 4 и
"регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители". Съгласно
чл. 4, ал. 4 от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се
осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Легално
понятието "регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители"
по смисъла на КСО е определено в § 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби
на същия кодекс, като "физическите лица, които произвеждат растителна
и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по
установения ред".
Освен
това в чл. 5, ал. 2 от КСО е регламентирано, че самоосигуряващ
се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя
сметка, а според ал. 3 и ал. 4 на същата норма, регистрацията на самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен
институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни
на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, както и са изброени данните, които самоосигуряващите
се лица периодично представят в Националната агенция за приходите.
В
чл.1, ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите
се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ)
е предвидено, че задължението за осигуряване за самоосигуряващите
се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване –
включително регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква
от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до
нейното прекъсване или прекратяване.
Според
ал.2, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка
трудова дейност самоосигуряващото се лице подава
декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до
компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото
се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, а според ал. 3, самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от
изпълнителния директор на НАП.
По
делото няма спор, и е установено с писмени доказателства обстоятелството, че от
13.06.2012 г. жалбоподателката е била регистриран
като земеделски стопанин в Регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, воден в МЗХГ по
реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на
земеделските стопани. Не е спорно също и обстоятелството, че Л. Р. Г. и Г.Р.Ш. са имена на едно и също лице. Това
се установява от приложени към административната преписка предоставени справки
за дейност от ОДЗ – Кърджали (л.23-28 д.).
Съгласно
чл. 2 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г., Регистърът на земеделските стопани служи
за набиране на информация за земеделските стопани и за дейността им с цел: 1.
контрол върху ползването на земеделските земи; 2. събиране на информация за
отглежданите през съответната стопанска година култури и заетите с тях площи,
както и за отглежданите животни; 3. подпомагане на земеделските стопани и
развитието на селските райони; 4. прилагане на схемите за директните плащания.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата предвижда, че на регистрация подлежат
юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години,
които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска
продукция.
Като
безспорни между страните по делото са установени и обстоятелствата, че за
периода от 2012 г. до 2020 г. жалбоподателката е
отглеждала посочените в анкетните карти
брой и вид домашни животни –птици (кокошки).
По
смисъла на КСО обаче, наличието само на регистрация в Регистъра на земеделските
стопани, не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с
произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност
между качеството "регистриран земеделски стопанин" и осигурено лице.
По
аргумент от § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е
извършвало трудова дейност, в случая – че е произвеждало животинска продукция,
предназначена за продажба, и е регистрирано по установения ред, не може да има
качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са
внасяни осигурителни вноски. Следователно изискването на законовата разпоредба,
съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е
лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като
произвежда продукция, предназначена за продажба.
В
случая няма спор за регистрацията на жалбоподателката,
на основание чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, като самоосигуряващо
се лице – земеделски стопанин, както и относно периодите, през които е била
регистрирана. Спорният въпрос се свежда до това дали осъществяваната от жалбоподателката продажба на продукция от земеделското му
стопанство е относима при преценката на качеството му
като осигурено лице.
Предвид
вида на извършваната от жалбоподателката дейност –
отглеждане на птици, в настоящия случай са приложими и разпоредбите на Закона
за животновъдството (ЗЖ), с който закон се уреждат организацията и управлението
на животновъдството, производството, развъдната дейност и предлагането на
пазара на селскостопански животни, както и правата и задълженията на
физическите и юридическите лица, свързани с тези дейности.
В
чл. 13, ал. 1 от ЗЖ ( в редакцията от ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от
25.01.2011 г.) е предвидено, че производството обхваща дейностите, свързани с
отглеждането, храненето и възпроизводството на селскостопански животни и с
производството на животински продукти, предназначени за продажба. Според ал. 3
на чл. 13 от ЗЖ (ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.), обектите за
отглеждане на селскостопански животни се регистрират по реда на ЗВМД и подлежат
на вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на
животновъдните обекти на БАБХ с уникален номер.
В
чл. 13, ал. 4 от ЗЖ е регламентирано, че животновъдните обекти, в които се
отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се
определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на
пазара произведените в обекта суровини и храни, а според ал. 5, животновъдните
обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се
предлагат на пазара, се определят като ферми и се регистрират по реда на чл.
137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност..
Според
легалните дефиниции в § 1, т. 46 и т. 47 от ДР на ЗЖ, "ферма" е
животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и
храни за предлагане на пазара, а "лично стопанство" е животновъден
обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична
консумация.
Съгласно
чл.7, ал.2, т.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност (в редакциите от ДВ, бр. 51 от 2007 г., ДВ, бр.
97 от 2012 г.), съответно – чл.7, ал.3, т.1 от ЗВМД (ДВ, бр. 7 от 2013 г.) в
БАБХ се водят публични регистри на животновъдните обекти.
В
чл.137 от ЗВМД ( в редакциите от ДВ, бр. 84 от 2007 г., до редакцията ДВ, бр.
13 от 2020 г.) е било предвидено, че Собствениците или ползвателите на
животновъдни обекти подават заявление за регистрация по образец до директора на
съответната ОДБХ, в което се посочва номер и дата на издаване на документ за
въвеждане в експлоатация на обекта, когато такъв се изисква съгласно Закона за
устройство на територията.
По
делото е безспорно установено, че жалбоподателката
няма вписан/регистриран в БАБХ животновъден обект съгласно изискванията на чл.
137 от ЗВМД. При липса на доказателства, че нейният животновъден обект представлява
"ферма" по смисъла на закона, то не може да се приеме за доказано, че
произвежданата в него животинска продукция е предназначена за продажба, т. е.
изпълнение на кумулативно изискуемото по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО условие
– лицето да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за
продажба и е регистрирано по установения ред.
Във
връзка с изложеното и приложимите разпоредби на чл. 4, ал. 3, т. 4 и ал. 4 от КСО, се налага извод, че в кръга на задължително осигурените по КСО лица
попадат само земеделски стопани, за които, на първо място, се предвижда да
произвеждат продукция, предназначена за пазара, както и да бъдат регистрирани
за това по установения ред. В този смисъл не следва да се счита, че регистриран
по реда на ЗПЗП и Наредба № 3/29.01.1999 г. земеделски стопанин, който е
собственик/ползвател на животновъден обект, но не е регистрирал този обект по
реда на чл. 137 от ЗВМД и този обект е лично стопанство, тоест не произвежда
продукция за пазара, представлява "регистриран земеделски стопанин"
по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. В случая е неотносимо
обстоятелството дали продукцията от личното стопанство в действителност е била
продавана, доколкото законът поставя изискване продукцията да се произвежда с
предназначение продажба, тоест продукцията да се произвежда в съответен вид
стопанство, за което законът изрично регламентира възможност да бъде предлагана
на пазара.
Предвид
тези мотиви не може да се вземат предвид свидетелските показания относно
периода и броя на отглеждане на птици от жалбоподателката.
Поради
изложеното АС – Кърджали приема, че жалбата срещу оспореното решение на
директора на ТП на НОИ – Кърджали е неоснователна и следва да се отхвърли.
При
този изход на спора в полза на ТП на НОИ – Кърджали следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл.143, ал.3 от АПК. Същото следва да се определи в размер на 100 лв. съгласно чл. 24, изр.1-во
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
5-то от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Г.Р.Ш. срещу Решение № 2153-08-153/
23.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена й срещу
задължителни предписания № ЗД-1-08-01343370/ 26.04.2023 г. на старши инспектор
по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали.
Осъжда Г.Р.Ш. с ЕГН ********** и адрес: ***, да
заплати на ТП на НОИ – Кърджали юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението
подлежи на обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати на
страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.
Съдия: