Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 09.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети януари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
12349 по описа за 2020година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Р.Н.Я.,
ЕГН ********** с адрес *** срещу З. „Б.и.“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 5957,92лева, частичен
иск от целия в размер на 10240,82лева /след допуснато изменение в размера на
иска с протоколно определение от 25.01.2021г./, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди на л.а «Ауди
А5», с рег. № В 91 11 НС, настъпили вследствие на ПТП реализирано на
12.05.2020г. около 16,05ч. в гр. Варна, ул. Отец Паисий по вина на водача на
л.а «Мерцедес» с рег. № В 7887 ВХ, застрахован при ответника по договор за
застраховка «Гражданска отговорност», полица № BG/02/120000399350, със срок на
валидност 02.02.2020г. до 01.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 01.10.2020г. до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че е собственик на л.а «Ауди А5»,
с рег. № В 91 11 НС. На 12.05.2020г. около 16,05ч. при управление *** Паисий
посока бул. Владислав Варненчик, настъпило ПТП с
участието и по вина на водача на л.а «Мерцедес» с рег. № В 7887 ВХ. Последният
при излизане от Макдрайв нарушил пътен знак Б2
включвайки се в движението по ул. Отец Паисий, при което настъпил сблъсък между
двете МПС. Произшествието било посетено от органите на Пътна полиция, които
съставили протокол за ПТП № 1721097, в който като виновен бил вписан водачът на
л.а «Мерцедес» с рег. № В 7887 ВХ. Последният е застрахован при ответника по
договор за застраховка «Гражданска отговорност“. Последният като застраховател
на виновния водач е бил уведомен от ищеца за настъпилото събитие на
13.05.2020г. Образувал щета № **********, като на 20.05.2020г. извършил оглед
на автомобила, в опис заключението, по която били вписани следните увреждания:
джанта лята предна дясна R 20, калник преден десен, фар
десен ксенон, облицовка предна броня с отвори за халогени,
капачка дясна дюза фаромиеща, капачка десен халоген. Наложило се разглобяване на автомобила за
допълнителен оглед извършен на 27.05.2020г., при който като увредени детайли
били вписани- гума задна дясна Vredestein Ингас Vorti 275/30/20, джанта лята задна дясна R20, панел заден десен, врата предна дясна, маска предна решетка
декоративна, капачка дюза фар десен, фар ляв- ксенон, водач под десен фар, дюза
фаромиеща дясна, основа преден десен калник, основа PVC под десен фар, ел.инсталация предна дясна част, подкалник
преден десен. На 29.05.2020г. бил извършен трети оглед, при което били описани
увреждания- носач преден десен длн и носач заден
десен длн. За така причинените увреждания получил
застрахователно обезщетение от 3094,51лева, което счита, че е недостатъчно да
възстанови вредите по автомобила му. Направеното от ищеца проучване установило,
че действително нужната сума е в размер на 13240,82лева. Твърди увредените
детайли да са били оригинални. Ето защо, претенцията към ответното дружество е
за застрахователно обезщетение в действителния размер на причинените вреди по
автомобила, който иск заявява в частичен размер ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба. Искането е за уважаването й и присъждане
на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
искът се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че е застраховател по полица
ГО на л.а «Мерцедес» с рег. № В 7887 ВХ, в срока на която е образувал щета №
**********. Оспорва иска по размер като твърди, че исканото обезщетение е
завишено и несъответно на действителния размер на вредите. В тази връзка сочи,
че с определеното и изплатено от него застрахователно обезщетение от
3094,51лева е изпълнил задължението си за обезщетяване на увредения. Искането е
за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа.
Ответното дружество в с.з. чрез процесуален
представител оспорва исковата претенция.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна и достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на
така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 432 КЗ. Съгласно чл.
432 КЗ увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл. 380 КЗ,
т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни
и точни данни за банкова сметка, ***.
Следователно, за да
бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената
тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и
главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника; настъпване на твърдяното
застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за
което ответникът носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с
така настъпилото застрахователно събитие са причинени твърдяните имуществени
вреди, съответно размер на разходите нужни за тяхното отстраняване. Ответникът
пък следва да установи наведените от него положителни правоизключващи
отговорността му възражения по иска, в т.ч., че е изпълнил точно
задължението си за определяне и изплащане на дължимото застрахователно
обезщетение.
Между страните са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите:
-
че между собственика на л.а
«Мерцедес» с рег. № В 7887 ВХ и ответника е било налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка «Гражданска отговорност» №
BG/02/120000399350, със срок на валидност 02.02.2020г.
до 01.02.2021г.;
-
че в срока на действие на застраховката е настъпило на
12.05.2020г. ПТП с участие на застрахования автомобил и този собственост на
ищеца, за което ответникът е уведомен на
13.05.2020г. и за което е изготвил опис по щета №
№ **********/13.05.2020г.
Между страните е нямало
спор, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът
е собственик на л.а «Ауди А5», с рег. № В 91 11 НС, което обуславя
извод за материалната му легитимация по така предявения иск.
Ответникът като
застраховател на увреждащото МПС л.а «Мерцедес» с рег. № В
7887 ВХ по полица „Гражданска отговорност“ валидна към датата на ПТП- 12.05.2020г.
се явява пасивно легитимиран да отговоря по така заявения иск.
От ангажираните по
делото писмени доказателства и в частност протокол за ПТП № 1721097/12.05.2020г.
съставен от служител на сектор Пътна полиция при ОДМВР Варна, се установява, че
на 12.05.2020г. в гр. Варна, ул. Отец Паисий при излизане от паркинга на
сладкарница Неделя, е настъпило ПТП с участието на собствения на ищеца л.а и л.а
«Мерцедес» с рег. № В 7887 ВХ. В
протокола е документирано като причина за ПТП, участник № 1, т.е водачът на л.а
«Мерцедес» с рег. № В 7887 ВХ при излизане от паркинга на сладкарница Неделя не
спира на пътен знак Б 2 и блъска движещия се по ул. Отец Паисий посока бул. Вл. Варненчик участник 2, т.е
собственият на ищеца автомобил. Документирани са от органите на реда
увреждания по л.а. с рег. № В 9111 НС- деформация предна
дясна част, задна дясна джанта, ходова част и др. Протоколът е подписан и от двамата
участници в ПТП. За допуснатото нарушение, на водача на л.а «Мерцедес» с рег. №
В 7887 ВХ е отразено съставяне
на АУАН за допуснато нарушение на чл. 6 ЗДвП.
Ответникът
е бил уведомен за уврежданията по автомобила на ищеца и на 13.05.2020г. е
образувал щета № **********. Направени са били три огледа на автомобила и три
описа на уврежданията по щетата. С калкулация на щетата, застрахователят е
определил и изплатил на 14.09.2020г. застрахователно обезщетение от 3094,51лева.
За установяване
механизма на настъпване на произшествието, вида на уврежданията и стойността
нужна за отстраняването им, по делото е изслушано и прието заключение на
назначена САТЕ, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от
страните, изготвено въз основа събраните по делото доказателства, проучване на
пазара и действащи нормативни актове в областта на застраховането по повод
определяне на дължимото застрахователно обезщетение. В изпълнение на
поставените му задачи в.л. посочва, че съпоставката на получените увреждания по
двете ППС обосновават извод, че реалният и възможен механизъм на ПТП е пряк
контакт между двете ППС разположени перпендикулярно едно спрямо друго, при
което единият автомобил навлиза в траекторията на другия и го удря. Следователно, вината на водача на л.а «Мерцедес»
с рег. № В 7887 ВХ за настъпване на
процесното ПТП категорично е доказана. Установява се от
изготвения протокол за ПТП, че водачът не е изпълнил задължението вмененото му
в чл. 6 ЗДвП да съобразява поведението си с пътните знаци. Така, преди да се включи в движението на ул.
Отец Паисий, същият е следвало да се съобрази с пътен знак Б2, указващ на
водачите, че са длъжни да спрат на
"стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на
която е поставен знакът и преди да потеглят отново, да пропуснат пътните
превозни средства, които имат предимство /чл. 46 ППЗДвП/.
Затова поведението му се определя като противоправно. Резултат от това е
настъпилият удар между двете превозни средства и причиняването на вреди на това
на ищеца. В съставения протокол за ПТП, описи по щета от застрахователя са
документирани установените увреждания по ППС и от заключението на в.л. по
изготвената САТЕ се установи, че тяхното причиняване се намира в причинно-
следствена връзка с въпросното ПТП. Като признание за вината на застрахования
водач, следва да се цени и поведението на застрахователя по определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата от 3094,51лева. Исковата
претенция се явява доказана в своето основание.
Стойността на труда и
материалите нужни за отстраняване на уврежданията, в. лице сочи по средни
пазарни цени на труд, материали и резервни части към датата на събитието да е 9052,43лева.
Тя следва да се приеме за меродавна при определяне размера на дължимото
обезщетение, а не тази изчислена като за оригинални части, доколкото проведено
доказване от ищеца частите да са били оригинални няма. При определяне размера
на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ,
според която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Принципът на
пълната обезвреда, действащ и по отношение на
застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента,
изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на
увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество. Това е определението на понятията дадено в разпоредбата на чл. 402 КЗ- възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като
това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото
качество. В този смисъл е и константната практика на ВКС, която макар и
формирана при действието на КЗ /отм./ е приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в
новия закон. Така исковата претенция се явява доказана до размера от 9052,43лева.
Не се спори между страните, че ответното дружество по повод настъпилото застрахователно
събитие е изплатило по щетата обезщетение в размер на общо 3094,51лева, стойността
на което следва да бъде приспадната от приетата като меродавна от съда стойност
на обезщетението, при което се получава остатък на дължимото обезщетение от 5957,92лева.
Претенцията следва да се уважи в цялост.
Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба, така както е било поискано.
По разноските:
Съобразно изхода на
спора, такива се дължат в полза на ищеца. Представил е списък по чл. 80 ГПК,
съобразно който претендираните са 288,32лева - платена ДТ, 200лева- депозит на
вещо лице и 760лева платено адв. възнаграждение с ДДС, съобразно представен
договор за правна защита и съдействие от 18.01.2021г. Направено е възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение, което съдът преценява за неоснователно,
тъй като е в минималния му размер определен по чл. 7, ал. 2, т.3 от Наредба №
1/2004г. Дължимата държавна такса за производството е 238,32лева, поради което
разликата като недължимо внесена и подлежаща на връщане не следва да се възлага
в тежест на ответника. Така, на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да се
присъдят разноски в размер на 1198,32лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Н.Я., ЕГН ********** с адрес *** сумата
от 5957,92лева, частичен иск от целия в размер на 10240,82лева /след допуснато
изменение в размера на иска с протоколно определение от 25.01.2021г./, представляваща остатък
от дължимо обезщетение за претърпените имуществени вреди на л.а «Ауди А5», с
рег. № В 91 11 НС, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 12.05.2020г. около
16,05ч. в гр. Варна, ул. Отец Паисий по вина на водача на л.а «Мерцедес» с рег.
№ В 7887 ВХ, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска
отговорност», полица № BG/02/120000399350, със срок на валидност 02.02.2020г. до 01.02.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 01.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432 КЗ.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Н.Я., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1198,32лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: