РЕШЕНИЕ
№ 458
гр. Габрово, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20244210100273 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от “Агенция
за контрол на просрочени задължения” АД гр. София, с пълномощник юрк. Н. Т.,
против Б. И. К..
В исковата молба се твърди, че на 17.12.2020 г. между „Изи Асет Мениджмънт"
АД /заемодател/ и Б. И. К. /заемател/ е сключен Договор за паричен заем № 4005539. С
подписването на договора заемодателят се е задължил да предостави на заемателя
парична сума в размер на 3000 лв., при условията, уредени от договора и общите
условия към него. договорът има сила на разписка и видно от същия заемната сума е
била предоставена на заемателя при подписването му. предоставянето в собственост на
посочената сума съставлява изпълнение на задължението на заемодателя да
предостави заема и създава задължение на заемателя да заплати на заемодателя на
погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски,
които заемателя се задължава да изплаща на заемодателя съставляват изплащане на
главница по заема ведно с възнаградителна лихва за целия срок на договора и е
изчислена към момента на неговото сключване, при което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 3 296,88 лв. Начислената договорна
лихва е в размер на 296.88 лева и е начислена за периода 27.12.2020 г. - датата на
падежа първата погасителна вноска до 06.06.2021 г. - датата на падежа на последната
погасителна вноска.
1
На основание сключения договор за заем, в случай че заемодателят забави
плащането на някоя от погасителните вноски дължи на заемодателя законна лихва
върху забавената сума за всеки ден забава. Съгласно чл. 4 от договора за заем,
заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица -
поръчители, всяко от които да отговаря на определени изисквания, банкова гаранция с
бенефициер – заемодателя или одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което
предоставя гаранционни сделки.
В тази връзка, на 07.12.2020 г. между ответника-потребител и „Файненшъл
България" ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с № 4005539,
по силата на който потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт" АД, по силата
на който да отговаря солидарно с потребителя пред „Изи Асет Мениджмънт" АД, за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договор за
паричен заем № 4005539, както и за всички последици от неизпълнението на
задължението по Договора за паричен заем. В договора за предоставяне на
поръчителство е уговорено, че същият влиза в сила, в случай че заемателят не
изпълни задълженията по сключения договор за паричен заем в указания срок да
предостави обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.
Страните са се договорили, че за поемане на всички задължения по договор за
паричен заем № 4005539, потребителят ще дължи възнаграждение по сключената
гаранционна сделка (поръчителство) на поръчителя.
Предвид това, че заемателят не е изпълнил договорното си задължение да върне
заемната сума съгласно условията на договора за паричен заем, заемодателят „Изи
Асет Мениджмънт" АД е отправил искане на 01.09.2021 г. за изпълнение на целия дълг
от солидарно задълженото дружество-поръчител. Вследствие на отправеното искане
„Файненшъл България" ЕООД е заплатило дължимата сума в пълен размер на 3 349,08
лв. към „Изи Асет Мениджмънт" АД на 01.09.2021г. След заплащане на дължимите
суми по Договор за паричен заем №4005539 и съгласно клаузите от договора за
предоставяне на поръчителство дружеството-поръчител е встъпило в правата на
удовлетворения кредитор - „Изи Асет Мениджмънт" АД - и от този момент за него
възниква правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу
заемателя.
Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 06.06.2021 г. - последната
падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, както и на исковата молба, сроковете по всички
падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото
продължава виновно да не изпълнява задълженията си съгласно подписания договор за
паричен заем и договор за предоставяне на поръчителство, поради което дължи лихва
2
за забава /мораторна лихва/ в общ размер на 843,39 лв. начислена от 07.06.2021 г. -
датата, следващ деня на последната погасителна вноска до датата на подаване на
заявлението - 27.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
На 02.03.2020 г. е сключен Рамков договор за Покупко-продажба на вземания
(цесия) и Приложение № 1 към него от 01.09.2021 г. между „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Файненшъл България"
ЕООД, ЕИК: ********* (цедент), по силата на който вземането с прехвърлено в полза
на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. „Файненшъл
България" ЕООД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения"
АД да уведоми от името на цедента длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД до Б. И. К. е изпратено от уведомително писмо за станалата продажба,
като обратната разписка се е върнала със статус „Писмото не е получено от
получателя".
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1764/2023 г. по описа на РС
Габрово. Съдът е уважил претенцията и е издал заповед за изпълнение №
776/14.11.2023 г., срещу която длъжникът е възразил при условията на чл. 414 ГПК.
Въз основа на изложеното се прави искане съдът да постанови съдебно решение, с
което да приеме за установено в отношенията между страните, че Б. И. К. дължи на
„Агенция за контрол на просрочени задължения" АД сумата в размер на 2 885,70 лв,
представляваща главница по Договор за паричен заем № 4005539 от 17.12.2020 г.;
сумата 273,81 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от датата
на първата вноска - 27.12.2020г. до 06.06.2021 г. - датата на последната вноска; сума в
размер на 834.39 лева, представляваща мораторна начислена за периода от 07.06.2021 г.
- датата, следваща деня на последната погасителна вноска до датата на подаване на
заявлението - 27.10.2023 г., както и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Претендират се направените
съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Представя писмено
становище, в което моли съда да уважи предявените искове и излага подробни
съображения за уважаването им.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор. В него
оспорва ищцовите претенции по основание и размер. Макар и подписан от ответника,
сключеният между него и първоначалния му кредитор „Изи Асет Мениджмънт" АД
договор за паричен заем е недействителен. Същият противоречи на закона.
Договореният общ размер на сумата която ответникът следва да върне, в това число и
плащанията към „поръчителя", надхвърлят максимално допустимия законово
3
определен размер. Сборът на исковата претенция и сумата на върнатите от ответника
средства го доказва по безспорен начин. С оглед гореизложеното ответникът моли
съда да отхвърли изцяло така предявените обективно съединени искове против него.
В с.з. ответникът се представлява от пълномощника си адвокат Х. М. от АК
Габрово, който моли съда да отхвърли предявените искове по изложените в отговора
съображения.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни обективно съединени установителни искове за
установяване на вземания, произтичащи от изпълнение на задълженията на ответника
по договор за кредит от поръчител, който впоследствие е цедирал вземанията си на
ищеца, с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК във вр.
с чл. 146 и чл. 99 от ЗЗД, а по отношение на вземането за мораторна лихва и във
връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. За вземанията срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 776/14.11.2023 г. по ч.гр.д. №
1764/2023 г. по описа на РС Габрово. Ответникът е възразил писмено срещу нея по
реда на чл. 414 от ГПК, поради което за ищеца-кредитор е налице правен интерес от
предявяване на исковете. Същите са допустими, тъй като са предявени от дружеството
- заявител в производството по чл. 410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК.
По делото е представен договор Договор за паричен заем № 4005539 от
17.12.2020 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и Б. И. К., по силата на
който дружеството предоставя на ответника кредит в размер на 3000 лв. В него са
уговорени следните условия на отпуснатия кредит: Срок на заема в седмици – 24;
размер на погасителната вноска . 137,37 лв.; брой вноски – 24, като датата на плащане
на първата вноска е 27.12.2020 г., а на последната – 06.06.2021 г. Фиксираният лихвен
процент по заема е 40%, а общата дължима сума от заемодателя е 3296,88 лв. Посочен
е годишният процент на разходите по заема – 47,09%. Съгласно чл. 3 ал. 1 страните се
съгласяват да се рефинансира текущ заем по друг договор на ответника, като същият
заявил, че желае да погаси изцяло задължението си в размер от 953,52 лв.
Според чл. 4 от договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
подписването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две
физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на подробно изброени в
договора изисквания. 2. Банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за главницата и
възнаградителната лихва по договора, със срок на валидност - 30 дни след крайния
срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от заемодателя
дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
Представен е и сключен на 07.12.2020 г. между Б. И. К. /потребител/ и
4
„Файненшъл България" ЕООД /поръчител/ е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство с № 4005539, по силата на който потребителят възлага, а поръчителят
се задължава да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Изи Асет
Мениджмънт" АД, ЕИК *********, по силата на който да отговаря солидарно с
потребителя пред „Изи Асет Мениджмънт" АД, за изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем № 4005539,
както и за всички последици от неизпълнението на задължението по Договора за
паричен заем, както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 3 000
лева; задължение за плащане на възнаградител на лихва; задължение за плащане на
законна лихва за забава в случай на забава на плащането, съдебни разноски,
адвокатски хонорари. В договора за предоставяне на поръчителство е уговорено, че
същият влиза в сила, в случай че заемателят не изпълни задълженията по сключения
Договор за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение - поръчителство
от две физически лица или банкова гаранция. Според чл. 3 от договора за
поръчителство, ответникът – потребител се задължава да заплати на поръчителя в
размер от 1791,12 лв., платимо на вноски в размер от 74,63 лв. всяка, с падеж – падежа
на погасителните вноски по договора за паричен заем.
Представен е и погасителен план към договора за кредит, подписан от
представител на "Изи Асет Мениджмънт" АД и ответника. В него страните са се
уговорили кредитополучателят да заплаща равни седмични вноски в размер от 212
лева всяка, в която сума се включва както вноската по договора за паричен заем, така и
вноската по договора за поръчителство, като е предвидено заплащането им по
банковата сметка на "Изи Асет Мениджмънт" АД в "Юробанк И Еф Джи България
АД" АД с IBAN: BG95BPBI794012E0242888.
Представено е копие на искане от „Изи Асет Мениджмънт" АД до „Файненшъл
България" ЕООД от 01.09.2021 г., с което е предявена претенция за заплащане на
задълженията на ответника по горепосочения договор за паричен заем, във връзка със
сключен между двете дружества рамков договор за предоставяне на гаранция от
10.07.2019 г. От приетото по делото платежно нареждане от 01.09.2021 г. се
установява, че на посочената дата „Файненшъл България" ЕООД е превело на "Изи
Асет Мениджмънт" АД сумата 3349,08 лв.
Като писмени доказателства по делото от ищеца са представени и приети Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2020 г., сключен
между „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК: ********* и „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, ведно с препис-извлечение от
Приложение № 1/01.09.2021 г. и потвърждение към него, уведомление до ответника по
чл. 99 от ЗЗД, разписка за връчване и 2 бр. пълномощни. От тях се установява, че
„Файненшъл България“ ЕООД е прехвърлило на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД вземанията, които има спрямо ответника по договорите за паричен
5
заем и договора за поръчителство, като дружеството-ищец е упълномощено да
представлява цедента във връзка с извършване на уведомяване
по законоустановения ред на длъжниците за сключения договор. Уведомлението е
изпратено на адреса, посочен в договора за кредит, но не е получено, видно от
отбелязването върху обратната разписка.
Уведомителните писма са връчени на ответника с преписа от исковата молба,
ведно с останалите писмени доказателства, изброени по-горе. Съобразявайки това
обстоятелство като факт, настъпил в хода на процеса по реда на чл. 235, ал.3 ГПК,
съдът приема, че е налице изходящо от цедента уведомление, достигнало до длъжника,
което съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. 1 от
ЗЗД и с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
По делото е прието заключение на вещото лице К. Ц., изготвила и поддържала в
с.з. допуснатата по искане на страните съдебно-счетоводна експертиза. От него се
установява, че размерът на реално предоставената сума по договор за паричен заем
№4005539 е 3000.00 лв., от които 953.52 лв. са прихванати по старо задължение, а
разликата от 2046,48 лв. е предоставена касово. По процесните договори ответникът е
извършил плащане на една единствена вноска на 27.12.2020 г. на стойност 212.00 лв. С
него са погасени следните задължения: 23,07 лв. - за лихва, 114,30 лв. - за главница и
74.63 лв. – за възнаграждение за поръчителство, като разпределението е съобразно
погасителния план. Неплатените от ответника суми по пера са, както следва: главница -
2885,70 лв., договорна лихва - 273,81 лв., възнаграждение за поръчителство - 1716.49
лв., мораторна лихва за периода от 07.06.2021 г. до 27.10.2023 г. - 834.39 лв. Вещото
лице е изчислило ГПР по процесния договор за потребителски кредит в размер от
47.09%, при което са взети предвид условията на същия договор.
Въз основа на така установените факти, съдът намира предявените искове за
неоснователни, тъй като вземанията на праводателя на ищеца не са възникнали на
посоченото от ищеца основание. Твърденията в исковата молба са, че вземанията на
праводателя "Файненшъл България" ЕООД, са възникнали с оглед погасено от него
задължение на длъжника, въз основа на сключен договор за поръчителство с кредитора
по договора за паричен заем "Изи Асет Мениджмънт" АД. Т. е. касае се за
суброгиране на поръчителя, който е изпълнил задължението на длъжника, в правата на
кредитора, които последният има срещу длъжника – хипотезата на чл. 146 от ЗЗД. В
случая по делото не са представени доказателства за сключен договор за
поръчителство между кредитора "Изи Асет Мениджмънт" АД и поръчителя
"Файненшъл България" ЕООД. Единствено е представено искане за плащане от
01.09.2021 г., по което е извършено плащане в същия ден. Видно от отразеното в
представеното искане, касае се за отправено искане за плащане на задължения, по
6
които "Файненшъл България" ЕООД е поел задължения като поръчител, като е
посочено, че искането се основава на сключен Рамков договор за предоставяне на
гаранция от 10.07.2019 г. Копие от този договор не е представен, съответно не са
представени и доказателства за сключването на анекси към него, от които да е видно,
че действително "Файненшъл България" ЕООД отговаря солидарно, като поръчител, за
задълженията на длъжника Б. И. К. по процесния Договор за паричен заем № 4005539
от 17.12.2020 г. Последният е сключен повече от година след сключване на рамковия
договор за предоставяне на гаранция. С оглед на това настоящата инстанция счита, че
дружеството "Файненшъл България" ЕООД не може да претендира суброгиране в
правата на кредитора "Изи Асет Мениджмънт" АД за извършеното погасяване на
задълженията на ответника, изпълнявайки задълженията си по сключен с кредитора
договор за поръчителство. Макар и да е извършил плащане на задължението на
ответника, то не е в изпълнение на поетото му задължение да поръчителства за
ответника пред кредитора по договора за паричен заем, доколкото "Файненшъл
България" ЕООД не е изпълнил задължението си по сключения договор за
предоставяне на поръчителство.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил
задължението, встъпва в правата на кредитора, но единствено когато е налице валидно
сключен договор за поръчителство, въз основа на който поръчителят е поел
задължението пред кредитора да изпълни задълженията на длъжника, в случай на
неизпълнение от страна на последния. Доколкото по делото не са представени
доказателства за сключен между двете дружества "Изи Асет Мениджмънт" АД и
"Файненшъл България" ЕООД договор за поръчителство, а с оглед константната
съдебна практика, съгласно която договорът за поръчителство следва да се сключи
между кредитора и поръчителя в писмена форма, не може да се приеме, че
представения договор за предоставяне на поръчителство, е превърнало дружеството
"Файненшъл България" ЕООД в поръчител по конкретния договор за паричен заем.
Договорът за предоставяне на поръчителство не носи подписа на представител на
главния кредитор - "Изи Асет Мениджмънт" АД, съответно последното не е страна по
договора, за да се приеме наличие на валидно възникнало правоотношение между
двете дружества като кредитор и поръчител. Съдът споделя изложените в Решение №
60260 от 19.08.2022 г. по гр. д. № 490/2021 г., IV г. о. на ГК на ВКС разяснения,
свързани със страните по договора за поръчителство, изискуемата му форма и
съществени елементи. Страни по договора за поръчителство са кредиторът и
поръчителят, а длъжникът не става страна по този договор, дори и в случаите когато
третото лице се е съгласило да поръчителства по негова инициатива. По силата на чл.
138, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД договорът за поръчителство следва да бъде сключен в писмена
форма, като доколкото разпоредбата е императивна и не може да бъде дерогирана по
съглашение на страните по договора, касае се до форма за действителност. Писмената
7
форма ще бъде спазена както в случаите, когато договорът е сключен с нарочен
(отделен) документ, така и в случаите когато той е инкорпориран в друг документ,
като например договор за кредит или анекс към него, като не е достатъчно в другия
документ (в който договора е инкорпориран) да бъде положен подпис от съгласилото
се да бъде поръчител лице и да бъде посочено, че то полага подписа си в качеството на
поръчител, а е необходимо в него да се съдържат съвпадащите насрещни изявления на
страните по договора за поръчителство, по отношение на съществените елементи на
договора, характеризиращи го като такъв, а също така и конкретните уговорки (ако
има такива) за отношенията между страните. Поетото от "Файненшъл България"
ЕООД с Договора за предоставяне на поръчителство задължение е да сключи договор
за поръчителство с "Изи Асет Мениджмънт" АД, по силата на който да отговаря
солидарно с потребителя пред "Изи Асет Мениджмънт" АД за изпълнението на всички
задължения по договора за паричен заем, изрично посочен като Договор за паричен
заем №4005539 от 17.12.2020 г. Доколкото не са представени доказателства за
сключването на договор за поръчителство, а такъв не е инкорпориран и в други
представени документи, то с плащането на задължението на длъжника от страна на
"мнимия поръчител" не може да се възприеме, че в полза на последния е възникнало
вземане, основаващо се на разпоредбата на чл. 146 от ЗЗД.
С оглед на това, и ищецът в настоящото производство, в качеството си на
цесионер, също не е придобил права срещу длъжника на основание плащане на чуждо
задължение въз основа на договор за поръчителство от страна на неговия праводател -
"Файненшъл България" ЕООД. Видно от договора за цесия, вземанията които се
придобиват с него са посочени като "извършени гаранционни плащания". "Файненшъл
България" ЕООД е заплатило на кредитора "Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията
на длъжника-ответник, но доколкото не са налични доказателства за сключен договор
за поръчителство, то дружеството "Файненшъл България" ЕООД не може да
претендира плащане от длъжника на основание чл. 146 от ЗЗД, което по своя характер
изисква сключен договор за поръчителство между поръчителя и кредитора, който да е
валиден. Поради това, праводателят на ищеца - "Файненшъл България" ЕООД,
респективно самият ищец не е придобил срещу ответника твърдените материални
права по чл. 146 от ЗЗД, произтичащи от договор за поръчителство и погасяване на
задълженията на длъжника по същия.
Отделно от горното, съдът следва да посочи, че първоизточникът на
задълженията, предмет на настоящото производство – договорът за паричен заем също
е недействителен. Същият попада в приложното поле на Закона за потребителския
кредит, тъй като ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от
ЗПК и §13, т. 1 ДР на ЗЗП, а заемодателят е кредитор, предоставящ потребителски
кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност – чл. 9 ал. 4 от ЗПК,
като предоставеният кредит не попада сред изключенията на чл. 4 от ЗПК. Затова
8
съдът дължи извършване на служебна преценка относно съответствието между
разпоредбите на процесния договор и императивните норми на ЗПК, на на осн. чл. 7,
ал. 3 от ГПК и с оглед общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми, които регулират правния спор, преодоляващ
диспозитивното начало в гражданския процес и целта на Директива 93/13/ЕИО и
Директива 2008/48 за осигуряване на минимална процесуална гаранция за ефективна
защита на правата и интересите на потребителите /ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС /. При това съдът констатира, че разпоредбата на чл. 4 от
процесния договор поставя като условие за сключването му предоставяне на
обезпечение от заемателя. Действително там са предвидени няколко алтернативни вида
обезпечение, като към първото са поставени множество изисквания, на които следва да
отговарят двете лица, които заемателят е длъжен да предостави като поръчители в 3-
дневния срок от сключване на договора. Втората алтернатива е да се представи
банкова гаранция в полза на заемателя, в размер на задължението по кредита, а третата
е одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което да предоставя гаранционни
сделки. С оглед непредоставянето на обезпечение от първия или втория вид в
уговорения 3-дневен срок, то кредитът е обезпечен със сключен на същата дата като
кредитното правоотношение договор за предоставяне на поръчителство с дружеството
– "Файненшъл България" ЕООД. От справка в Търговския регистър по партидата на
двете дружества се установява, че едноличен собственик на капитала на "Файненшъл
България" ЕООД е "Изи Асет Мениджмънт" АД. Основен предмет на дейност на
дружеството "Файненшъл България" ЕООД е гаранционни сделки, каквато е и
процесната. С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на т.нар.
„договор за поръчителство“ се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, като в него се уговоря възнаграждение, което впоследствие ще бъде заплатено на
"Изи Асет Мениджмънт" АД. Видно и от уговорките в него и представения по делото
погасителен план, последното се заплаща на падежа на главните задължения по
договора за паричен заем сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД и е платимо също на
последното дружество. Следователно с мнимия „договор за поръчителство“ не се цели
реално обезпечаване на договора за кредит, а се цели заобикаляне на ограничението
по чл. 33 от ЗПК, като се преследва забранена от закона цел – неоснователно
обогатяване на кредитора и оскъпяване на кредита, доколкото това възнаграждение не
е отразено в ГПР по кредита.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК предвижда, че Годишният процент на
разходите (ГПР) по потребителските кредити, не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Доколкото размерът на към датата на сключване на договар законната лихва е 10%, то
за да е валидна уговорката, ГПР не следва да надвишава 50%. Видно от договора за
9
кредит, длъжникът е уведомен, че размерът на ГПР е 47,09% от кредита. Уговореното
възнаграждение на поръчителя с последващия договор за предоставяне на
поръчителство обаче представлява разход по кредита, който не е включен в ГПР,
съответно с оглед размера му би надминал законоустановения с императивна правна
норма размер на ГПР от 50%. Възнаграждението е в размер на 1791,12 лева, като
съотнесено с размера на кредита, ведно с останалите включени в него разходи,
значително би надхвърлил размера на установения от законодателя по императивен
начин максимален ГПР по договорите за потребителски кредити. Затова съдът приема,
че посоченият в договора за заем ГПР не отговаря на действителния такъв.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация и следва да се квалифицира като нелоялна, заблуждаваща търговска
практика съгласно разпоредбите на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от
ЗЗП. Това от своя страна подвежда потребителя относно спазване на забраната на чл.
19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключване на договора. Това задължение е обвързано с договора за паричен заем,
доколкото осигуряването на обезпечение е уговорено изрично в договора за кредит, а
и самото плащане на възнаграждението е обвързано с погасяването на вземанията по
главния договор – същото се погасява на падежа на вноските по кредита, включено е в
погасителния план по главния договор, съответно възнаграждението на поръчителя
представлява пряк разход, свързан с кредита. Изчисляването на ГПР към момента на
сключване на договора за кредит, към която дата не могло да бъде известно, дали
кредитополучателят ще предостави исканото обезпечение, за да бъде включено
възнаграждението към ГПР, не влияе по никакъв начин на извода, че то представлява
пряк разход по кредита, доколкото двата договора са сключени в един и същи ден съд
и от едно и също лице. За кредитора по договора за паричен заем и за поръчителя по
договора за предоставяне на поръчителство е положен подпис на Габриела Мирчева
Урумова. Изводът е, че със сключването на договор за предоставяне на поръчителство
се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително
възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение,
единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ГПК.
С оглед гореизложеното и на осн. чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
следва да се приеме, че сключеният договор за паричен заем е недействителен.
Доколкото договорът за предоставяне на поръчителство е акцесорен и единственото
основание за сключването му е договорът за потребителски кредит, то същият е
сключен без основание, с оглед недействителността на главния договор и също се
явява недействителен. Поради това, праводателят на ищеца, съответно и самият ищец,
не е придобил срещу ответника твърдените материални права по чл. 146 от ЗЗД,
произтичащи от договор за поръчителство и след погасяване на задълженията на
длъжника.
10
Въз основа на горните мотиви исковите претенции следва да се отхвърлят като
неоснователни, а с оглед изхода на спора направените от ищеца разноски в
заповедното и исковото производство остават за негова сметка.
Ответникът не претендира разноски.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. “Панайот Волов” №29, ет. 3, представлявано от члена на СД Янислав Янакиев,
искове за признаване за установено по отношение на Б. И. К., ЕГН:**********, с адрес
гр. Габрово, ул. „*********“ №2, вх. В, ет. 5. Ап. 8, съществуване на вземания на
ищеца за следните суми: 2 885,70 лева – главница по договор за паричен заем №
4005539 от 17.12.2020 г., сключен между "Изи Асет Мениджмънт" АД /кредитор/ и Б.
И. К., и договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/ с № 4005539 от
18.12.2020 г., сключен между "Файненшъл България" ЕООД /поръчител/ и Б. И. К.,
273,81 лева - договорна лихва за периода от 27.12.2020 г. до 06.06.2021 г. и 834,39 лева
- мораторна лихва за периода от 07.06.2021 г. до 27.10.2023 г., вземанията по които са
цедирани на ищеца по силата на приложение №1 от 01.09.2021 г. към рамков договор
за цесия от 02.03.2020 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК №776/14.11.2023 г. по ч.гр.д. № 1764/2023 г. на Районен
съд Габрово, като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ искането на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. “Панайот Волов” №29, ет. 3, представлявано от члена на СД Янислав Янакиев, за
присъждане на разноски в исковото производство и производството по ч.гр.д. №
1764/2023 г. на Районен съд Габрово, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
11