Присъда по НОХД №1725/2019 на Окръжен съд - Пловдив

 

МОТИВИ към присъда №90/01.10.2019 г. по НОХД №1725/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив

 

Срещу подсъдимия Н.Н.К. е внесено обвинение за извършено престъпление по чл.199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б от НК за това, че на 04.07.2019 г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи - 1 бр. мъжко портмоне на стойност 12 лева; лична карта на името на И.А.В. от град Пловдив, без стойност и парична сума в размер на 235 лева, всички вещи на обща стойност 247 лева, от владението на И.А.В. от град Пловдив с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.

За съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск не бе приет. Не е конституиран и частен обвинител.

По делото се проведе съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив поддържа обвинението, със същата правна квалификация и при фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Счита, че по несъмнен и категоричен начин е доказано авторството на подсъдимия в извършеното престъпление, което е и при условията на опасен рецидив. Иска съда да го признае за виновен и да му наложи наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства – утежнено съдебно минало и кратък период от време след освобождаване от изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Определеното наказание да се намали с една трета, като същото на основание чл.57, ал.1, т.2, б.Б от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим.

Адв. Н. – служебен защитник на подс. К., не оспорва описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, призната изцяло от подсъдимия, както и, че същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението грабеж, за което е ангажирана наказателната му отговорност. Моли наказанието да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства, в размер на пет години лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно.

Подс. К. поддържа изложеното от защитника си, моли за по – леко наказание – от около 3 – 4 години - и изразява съжаление за извършеното.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразено и със становищата на страните, в съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н.Н.К. е роден на *** г. в гр.*** и живее в същия град. Той е български гражданин, като се определя като турчин. Не е женен. Твърди, че е неграмотен и е безработен. ЕГН **********. Многократно е осъждан, като значение за правната квалификация имат следните съдебни актове:

-                 По НОХД № 1319/2011 г. по описа на Окръжен съд - гр. Пловдив, влязъл в сила на 13.09.2011 г., е осъден за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,б.„а“ и б. „б“ от НК на 4 години лишаване на свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на 07.01.2015 г.

-                 По НОХД № 8616/2015 г. по описа на Районен съд — гр. Пловдив, влязъл в сила на 15.04.2016 г., е осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК на 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на 16.06.2017 г.

По НОХД № 7881/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, влязъл в сила на 04.12.2017 г., е осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК на 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

По НОХД № 3791/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, влязъл в сила на 29.10.2018 г., е осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК на две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

-                 С протокол от 21.11.2018 г. по ЧНД № 7171/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, влязло в сила на 07.12.2018 г., на основание чл. 25, вр. чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказания на подс. К. и е определено да изтърпи едно общо най-тежко измежду наложените му по НОХД №7881/2017г. и по НОХД №3791/2018 г., и двете по описа на Районен съд - гр. Пловдив, а именно две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Така определеното на подс. К. общо най-тежко наказание е изтърпяно на 19.06.2019 г.

Обстоятелствата, че подсъдимият е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК, и е осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК, а и от изтърпяването на наложените му наказания до извършване от подс. К. на деянието, предмет на настоящото производство, е изминал период, по-малък от пет години, обуславят квалификацията като такова, извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК.

На 04.07.2019 г. около 14.30 часа пострадалият И.В. излязъл от дома си, находящ се в гр. Пловдив, на ул. ***, и се отправил към близкия тото пункт на бул. *** в същия град.

Св. В. взел със себе си найлонова торбичка, в която поставил калъф с диоптрични очила и портфейла си от естествена кожа, съдържащ парична сума от 235 лв. /част от пенсията му/, личната си карта, листчета с изписана интересуваща го информация и отрязъци от опаковки на лекарства. Както всеки четвъртък от седмицата, св. В. възнамерявал да попълни два фиша за участие в игрите „6 от 49“ и „5 от 35“ на „Български спортен тотализатор”. Тъй като бил възрастен и трудно подвижен, се придвижвал с помощта на бастун.

Когато влязъл в тото пункта, пострадалият взел от св. Ч., която работела там като касиер, два фиша и започнал да ги попълва на един от рафтовете. В това време в помещението влязъл подс. Н.К., които бил облечен с черна на цвят тениска с лого на „Адидас“, дънкови панталони с дължина до коленете и черни на цвят сандали. Подсъдимият огледал пункта и забелязал попълващия фишовете си св. В., като предположил, че възрастният мъж разполага с парични средства у себе си. Взел решение да изчака удобен момент, за да му ги отнеме.

В изпълнение на намисленото, подс. К. излязъл от помещението на пункта и седнал на пейката, находяща се непосредствено до него. Тъй като постройката била с остъкление, седнал странично, с лице към пункта, така че да има възможност пряко да наблюдава действията на пострадалия. Необичайното поведение на подсъдимия било забелязано от св. Ч., но тъй като повече не влязъл в помещението, престанала да му обръща внимание. След като приключил с попълването на фишовете си, св. В. ги регистрирал на касата при св. Ч., прибрал ги в портмонето си и напуснал тото пункта, като се отправил обратно към дома си.

В този момент подс. К. станал от пейката, на която се намирал, и последвал пострадалия. Последният се движел в посока към пешеходния светофар на бул. ***, от страната на стадион „***“, като минал през ул. *** и ул. ***, покрай ДГ „***“. В лявата си ръка пострадалият държал найлоновата торбичка с описаните вещи, към които вече били добавени попълнените от него фишове. В дясната си ръка носел бастун, с който подпомагал придвижването си. Докато вървял, св. В. чул стъпки зад себе си, но когато се обърнал не видял никого, тъй като К. се отместил, за да не бъде забелязан.

Когато св. В. достигнал до пешеходния светофар от източната страна на бул. *** в гр. Пловдив, подсъдимият го застигнал и рязко издърпал найлоновата торбичка от ръката му. Пострадалият опитал да я задържи, но в резултат на използваната от подсъдимия сила тя се скъсала, като само една от дръжките ѝ останала в ръката на св. В.. При скъсването на торбичката на земята паднали портфейлът на пострадалия и калъфът с диоптричните му очила. Подсъдимият К. се навел, отворил калъфа с очилата, за да провери дали в него се съдържат някакви ценности, но след като не намерил такива, го хвърлил на земята. Веднага след това взел портфейла на св. В. и се изправил, което дало възможност на пострадалия да види лицето му. Свидетелят опитал да реагира срещу извършеното спрямо него посегателство, като замахнал с бастуна си и ударил подсъдимия. Въпреки това той, държейки портмонето на пострадалия, се обърнал и побягнал в посока към тото пункта. Бягайки, подс. К. отворил портфейла на св. В. и взел наличната в него парична сума, след което завил на ляво по ул. *** и се изгубил от погледа на св. В.. Тъй като пострадалият бил трудно подвижен, не могъл да проследи движението на своя нападател.

На 05.07.2019 г. пострадалият В. подал сигнал за случилото се в *** РУ при ОД на МВР - Пловдив, което дало и повод за отпочване на настоящото производство.

Полицейски служители - св. С.С. и Е.Д. - посетили местопроизшествието и установили, че в близост до него се намира ДГ „***“, на чиито фасади имало монтирани камери за видеонаблюдение. След извършен оглед на видеозаписите било установено, че подс. К. е заснет от камерите, когато преминавал улицата покрай детската градина на 04.07.2019 г. Св. С. веднага разпознал на записа К., чиито външни белези познавал добре поради множеството му криминални прояви, във връзка с които бил извършвал и оперативни действия спрямо него. Изводите на св. С. за самоличността на мъжа, отнел вещите на пострадалия В., били споделени и от колегата му Е.Д..

Полицейските служители поискали да им бъдат предоставени записите от камерите, но директорката на ДГ „***“ им обяснила, че за целта е необходимо съдействие от страна на фирмата, която обслужвала записващата техника.

За своевременното извършване на оперативно-издирвателни мероприятия, св. С. заснел с личния си мобилен телефон възпроизвеждането на монитор на част от записите от камерите, на които се виждал подс. К.. Прехвърлил кадрите, които заснел с личния си телефон, на магнитен носител - диск с фабричен надпис „RIDATA 52х CD-R”, сериен номер ***. Магнитният носител бил приобщен към материалите по досъдебното производство с протокол за доброволно предаване от 11.07.2019 г. и върху него бил поставен ръкописен надпис „Запис и снимка ДП 269/2019 г. *** РУ - МВР - Пловдив“.

Служител на фирмата, която обслужвала камерите за видеонаблюдение на ДГ „***“, посетил обекта на 09.07.2019 г., но установил, че записите от камерите за 04.07.2019 г. вече не били налични, тъй като били автоматично изтрити от хард диска и на тяхно място били записани нови.

Св. Г.Т., който изпълнявал длъжността началник на група в сектор „Криминална полиция“ в ***РУ при ОД на МВР - Пловдив, се запознал с направения от св. С. запис. Св. Т. също разпознал категорично подс. К., тъй като последният бил от т.нар. „криминален контингент”. Също така на 27.06.2019 г., малко след като подсъдимият излязъл от Затвора — гр. Пловдив, св. Т. го срещнал пред сградата на Районното управление. Тогава, с оглед множеството му криминални прояви и предстоящите превантивни дейности спрямо него, полицейският служител го заснел с мобилния си телефон. В този ден подс. К. бил облечен със същите дрехи, които носел и в деня на извършване на грабежа спрямо пострадалия В.. Разпечатки на направените на 27.06.2019 г. снимки на подс. К. св. Т. предал за нуждите на разследването при разпита си в качеството на свидетел.

В резултат на заключенията си, че именно подс. К. е извършител на престъпното посегателство спрямо св. В., на 09.07.2019 г. свидетелите Т. и С. предприели действия по установяването му. Същият бил открит на адреса, на който живеел заедно с приятелката си, в гр. Пловдив, на ул. ***.

При посещението на полицейските служители в дома на подсъдимия било установено, че той държи у себе си без надлежно разрешително високорискови наркотични вещества - синтетичен канабиноид. Спрямо него започнало бързо производство и К. бил отведен в *** РУ при ОД на МВР – Пловдив. Образуваното наказателно производство приключило с осъждането му по НОХД №4718/2019 г. по описа на PC - Пловдив.

С протокол за доброволно предаване от 10.07.2019 г. подсъдимият предал дрехите, с които бил облечен към момента на извършване на деянието, предмет на настоящото производство.

При извършеното на 10.07.2019 г. в ***РУ при ОД на МВР - Пловдив разпознаване на лица, свидетелят И.В. категорично разпознал К. като мъжа, който отнел неговия портфейл.

В хода на извършеното на същата дата разпознаване на лица, св. И.Ч. не могла с категоричност да посочи дали мъжа, който влязъл в тото пункта на 04.07.2019 г., непосредствено след св. В., е сред представените за разпознаване лица.

Видно от заключението на изготвената съдебно-стокова експертиза, общата стойност на вещите, отнети от пострадалия В. към момента на извършване на престъплението - 04.07.2019 г., възлиза на 247 лв., от които стойността на мъжко портмоне от естествена кожа е 12 лв., а останалата сума от 235 лв. са парични средства в брой.

Съобразно заключението на извършената видео-техническа експертиза /л. 51-57 от делото/, след преглед на приобщения към делото запис на диск от стационарна камера, обхващаща района на извършване на престъплението, е установено, че видеозаписът представлява заснето изображение на дисплея на монитор, на който се възпроизвежда видеозапис. Вещото лице е посочило, че представените за изследване веществени доказателства: тениска с черен цвят, светлосини дънкови панталони с дължина до коленете, черни сандали и дрехите на лицето, заснето във видеозаписа, имат сходни общи признаци - вид и цвят, като се наблюдава съвпадение при наличието на светло петно в горната част на десния крачол на панталона. Експертът е посочил, че не може да се установи дали заснетото лице е подсъдимият Н.К., тъй като изображенията са с недостатъчно качество и съдържание и са негодни за целите на лицевата идентификация.

Отнетият от св. И.В. портфейл и съдържащите се в него вещи не са били установени в хода на разследването.

Така описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от обясненията на подсъдимия К., който призна фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт. Признанието му се подкрепя от приобщените по реда на чл. 373, ал.1 от НПК показания на свидетелите В., Т. и С., както и на Ч., от заключенията на стоково – оценъчната /л.35/ и видеотехническата /л.51 и сл./ експертизи, от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства – протоколи за разпознаване на лица, протоколи за доброволно предаване, протоколи за оглед на веществени доказателства, характеристична справка /л.70/, справка за съдимост /последната – на л.78 и сл. от досъдебното производство/.

Признанието от подсъдимия на фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт, се подкрепя от всички посочени доказателства и доказателствени средства, събрани по реда на НПК. Свидетелските показания са обективни, логични, последователно пресъздаващи фактите от значение за предмета на доказване, кореспондират както помежду си, така и с останалите събрани и приложени по делото писмени доказателства и доказателствени средства и със заключението на стоковооценъчната експертиза, като съдът им даде вяра изцяло. Вярно е, че видеотехническата експертиза не дава категоричен отговор, че подсъдимият е лицето, което е на изследвания запис. Изложени са съображенията – лошото качество, но въпреки това дрехите, с които е облечено лицето, имат сходни общи признаци – вид и цвят, като се наблюдава и съвпадение при наличието на светло петно в горната част на десния крачол на панталона. Самият подсъдим обаче не отрича, че именно той е лицето на записа, а и авторството на деянието. В тази насока са и показанията на пострадалия, който категорично го разпознава при извършеното процесуално – следствено действие, а и св. Т. и С. също категорично го разпознават на записите. Нещо повече – първият от тях е изготвил снимки през месец юни 2019 г. на подсъдимия със същите дрехи.

Заключенията на назначените по делото стоково – оценъчна и видеотехническа експертизи не бяха оспорени от страните, като съдът ги възприе като обективно, безпристрастно и професионално изготвени.

Настоящият състав прие, че подс. Н.Н.К. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б от НК - за това, че на 04.07.2019 г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи 1 бр. мъжко портмоне на стойност 12 лева; лична карта на името на И.А.В. от град Пловдив, без стойност, и парична сума в размер на 235 лева, всички вещи на обща стойност 247 лева, от владението на И.А.В. от град Пловдив с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.

Безспорно е установено извършителството на деянието – отнемането на вещите – издърпване на чантата от ръката на св. В. от подсъдимия, като относно авторството се изложиха съображения.

От обективна страна: засегнати са обществените отношения, осигуряващи нормални условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи. Накърнени са и обществените отношения, свързани с възможността на човек свободно да формира воля и да избира поведение. Засягането на личността на лицето е начин за сломяване на съпротивата му срещу отнемане на вещта, независимо дали тази съпротива е действително оказана или само е възможна.

Подсъдимият е предприел пряко физическо насилие за отнемане на вещите на пострадалия – издърпал е чантата, която е била в ръката му и в която са се намирали портмоне и калъф за очила. При падане на последния е прегледал съдържанието му, като е предполагал, че в него има ценни предмети, а след това го е оставил, за да установи своя фактическа власт върху вещта – портфейл и съдържащите се в него пари, листчета, опаковки от лекарства и лична карта. Използвана е принуда в една от формите ú – сила - физическо въздействие от страна на дееца върху друго лице, насочено към преодоляване на съпротива на това лице. Физическото въздействие от страна на подсъдимия е употребено за отнемане на вещите - за издърпване на чантата, и за установяване на своя фактическа власт върху вещта – предмет на престъплението.

Предмет на престъплението са отнетите движими вещи –портмоне със съдържащите се в него пари и лична карта. Налице е и резултат – вещите са преминали във владение на подсъдимия. Същият се е отдалечил от мястото на престъплението, като вещите и до момента не са върнати на собственика.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено - опасни последици. Същият е съзнавал, че вещите са чужди, че се намират във владение на другиго, че владелецът не е съгласен да бъдат отнети и че това несъгласие се преодолява чрез използваната сила. Самото престъпление грабеж, за което е повдигнато обвинение, може да се извърши само при пряк умисъл.

Деянието е извършено при квалифициран състав на грабежа - наличие на опасен рецидив - налице са условията на чл.29, ал.1, б.А и б.Б от НК, тъй като подсъдимият е осъждан многократно. Правната квалификация обаче се обуславя от последните три осъждания /наказанията по двата последни влезли в сила съдебни акта, отбелязани в справката за съдимост – от общо осем в тази на л.73 – са групирани; деветият съдебен акт, отразен в справката за съдимост на л.78 и сл. – по НОХД №4718/19 г. на РС Пловдив няма отношение към квалификацията/. Както правилно е прието и от прокурора, последните три осъждания – по НОХД №1319/2011 г. /с наложено наказание от четири години лишаване от свобода, изтърпяно на 07.01.2015 г./, по НОХД №8616/2015 г. /с наложено наказание от две години лишаване от свобода, изтърпяно на 16.06.2017 г./  и по ЧНД №7171/2018 г. /с определено общо най – тежко наказание измежду наложените му по НОХД №7881/17 г. и по НОХД №3791/18 г. от две години лишаване от свобода, изтърпяно на 19.06.2019 г./ обуславят квалификация по чл.29, ал.1, б.Б от НК, тъй като не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по тези присъди. Освен това, с оглед посочения размер на всяко наказание, са налице условията и на чл. 29, ал.1, б.А от НК.

Относно наказанието:

С оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК, при провеждане на съкратено съдебно следствие, каквото е производството по делото, съдът определя наказанието при условията на чл. 58а от НК.

Съдът отчете, че престъплението е типично за този вид и не се характеризира с по – висока обществена опасност. Прие се и, че подсъдимият е личност със завишена обществена опасност.

При определяне размера на наказанието за престъплението по чл. 199, ал.1, т.4 във вр. с чл. 198, ал.1 от НК се отчете и интензитета на използваната сила, както и това, че е употребена само за издърпване на чантата, като не е насочена агресия към личността на пострадалия.

Налице са отегчаващи вината обстоятелства – множество предходни осъждания извън тези, обуславящи правната квалификация; всички престъпления, за които е осъждан /с изключение на последното – след инкриминираното деяние/, са срещу собствеността на гражданите, включително и грабежи. Освен това престъплението е осъществено в изключително кратък срок след изтърпяване на наложено на подсъдимия наказание лишаване от свобода, което, очевидно, не е въздействало предупредително – възпиращо и възпитателно върху него. Като смекчаващо вината обстоятелство се отчете съдействието за разкриване на обективната истина, оказано в хода на досъдебното производство. Сам по себе си този факт обаче не е основание за определяне на наказанието при условията на чл.55 НК.

С оглед установената правна квалификация, степента на обществена опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, и за постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, съдът счита, че същото следва да се определи в размер на седем години и шест месеца лишаване от свобода.

Предвид разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, така определеното наказание се намали с 1/3, като на подсъдимия се наложи наказание от пет години лишаване от свобода.

Съдът счита, че не е необходимо да се наложи допълнително предвиденото в нормата на чл. 199, ал.1 от НК наказание конфискация. Същото не е кумулативно предвидено - дадена е възможност за преценка на съда дали да го наложи. Настоящият състав счита, че постановяване на конфискация по никакъв начин не би съдействало за реализиране на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. По делото липсват доказателства за притежавано от подсъдимия имущество, като съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от НК в този случай конфискация не се постановява.

По отношение начина на изтърпяване на определеното наказание лишаване от свобода съдът счита, че същото следва да се изтърпи реално, при първоначален строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.Б от ЗИНЗС.

Подсъдимият не е с взета мярка за неотклонение, тъй като понастоящем изтърпява наложено наказание от една година лишаване от свобода по друго осъждане – това по НОХД №4718/19 г. на РС Пловдив, като не са налице предпоставките на чл.59 НК.

Налице са обаче предпоставките на чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 НК за групиране на наложените на подсъдимия К. наказания с настоящата присъда и с определение №655/31.07.2019 г. по НОХД №4718/2019 г. на Районен съд – Пловдив, влязло в сила на същата дата, тъй като деянията по всяко от тях /съответно инкриминираната дата 04.07.2019 г. и 09.07.2019 г./ е извършено, преди да е налице влязъл в сила съдебен акт. Ето защо съдът определи едно общо най – тежко наказание по двете осъждания, а именно пет години лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗИНЗС се постанови да се изтърпи при първоначален строг режим.

Причините за извършване на престъплението са незачитане на законовите разпоредби и установения в страната правов ред, както и стремежът на подсъдимия за облагодетелстване по престъпен начин, незачитане правото на собственост и на човешката личност за свободно формиране на воля.

На основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК съдът се произнесе и по отношение на веществените доказателства по делото.

За приложения като веществено доказателство диск, намиращ се на л. 59 от досъдебното производство и съдържащ видеозаписи, се постанови да остане по делото.

За друга част от веществените доказателства - мъжки дънков панталон с дължина до коленете с червен кант отпред, черна на цвят тениска с лого на „Адидас” на лявата страна на нивото на гърдите, с червен кант по ръба на ръкавите и яката и черни на цвят сандали, предадени с протокол за доброволно предаване от подсъдимия и находящи се на съхранение в ***РУ при ОД на МВР – Пловдив, се постанови след влизане на присъдата в сила да се върнат на подсъдимия К..

С оглед постановената осъдителна присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски – да заплати по сметка на ОДМВР – Пловдив сумата от 167.20 лв.

Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: