Решение по дело №151/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 113
Дата: 11 май 2022 г. (в сила от 11 май 2022 г.)
Съдия: Мартин Цветанов Сандулов
Дело: 20222200500151
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Сливен, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов

Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20222200500151 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 53/27.01.2022г. по гр.дело № 4525/2021г. на Районен съд Сливен, с
което е отхвърлен предявения осъдителен иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1,
т.3, вр.чл.415,ал.3 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК за осъждане на М. Д. Ц., ЕГН
**********, от *** да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата от 190.85лв, представляваща неизплатено договорено
възнаграждение по договор за потребителски кредит от 25.09.2019 г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението- 27.08.2021г. до
окончателното й плащане, като неоснователен и недоказан.
Против решението е подадена въззивна жалба от ищеца чрез представител по пълномощие,
в която се твърди, че решението е неправилно в частта, с което се отхвърля претенцията на
дружеството за неизплатено договорно възнаграждение в размер на 190.85 лв., поради
недействителност на договора. От представения по делото кредитен договор е видно, че
същият е сключен в размер, идентичен със заявените от ответника параметри, посочени от
същия в искане за отпускане на потребителски кредит. Преди сключването на процесния
договор, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр - веднъж с
отправеното искане за отпускане на потребителски кредит и веднъж преди сключването на
самия кредитен договор. От него е видно, че дружеството в качеството си на кредитор е
предоставило преддоговорна информация във форма съгласно Закона за потребителския
1
кредит (ЗПК) и във формуляра са посочени същите параметри, както в Договора за
потребителски кредит. Ответникът е посочил, че е получил екземпляр от него, изписал е
имената си и се е подписал. Параметрите на кредита са посочени в европейския формуляр,
който е подписан от кредитоискателя и който му е предоставен, втори път са посочени в
договора за потребителски кредит преди подписване на същия от кредитоискателя и от
кредитора. Изготвен е и връчен на ответника погасителния план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е
връчен на ответника, ведно с Договора за потребителски кредит. В процесния договор ясно
е посочена методиката на формирания годишен процент на разходите. Подобно изискване
има единствено при наличието на референтен лихвен процент - арг. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
като в случая е спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно, че годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. В случая страните са уговорили глобален
фиксиран размера на годишния лихвен процент, като са го определили, че е 41.00 %. В
договора ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите
суми от длъжника. Уговорения годишен лихвен процент в размер на 41.00 % отговаря на
законовите ограничение и не противоречи на добрите нрави. Добрите нрави са критерии за
норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от
хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Не се сочи какви
са критериите за поведение, установени в обществото във връзка с потребителското
кредитиране от небанкови институции, които същите счита, че са накърнени с уговорения
лихвен процент от 41.00 % и ГПР в размер на 48.86 %. Счита, че добрите нрави в
потребителското кредитиране от небанкови финансови институции са в границите на
посочените от БНБ лихвени проценти, на които останалите небанкови финансови
институции предлагат потребителски кредити. Съгласно критериите за поведение,
установени в обществото по отношение на лихвените проценти по потребителски кредити
от небанкови финансови институции, лихвен процент от 41.00 % и ГПР в размер на 48.86 %
не противоречат на добрите нрави. Поради гореизложените съображения счита годишният
процент на разходите за действителен такъв, а твърдението, че поставя страните в
неравностойно положение за неоснователно и голословно. При преценка дали уговорения
размер на договорната лихва противоречи на добрите нрави, защото значително надхвърля
нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора за това, че е предоставил
свои парични средства за ползване от потребителя, както и адекватния размер на всички
останали разходи, които кредиторът е направил, прави и ще реализира като съпътстващи
предоставянето, обслужването и възстановяването на кредита, но които се заплащат от
кредитополучателя, следва да се отчете характера на договора, неговата цел, задължението
на кредитодателя да предостави договорената сума в уговорения срок и възможността
потребителя да я върне разсрочено и на вноски, макар и с лихва. Когато едната престация е
предоставяне в собственост на парични средства, то насрещната престация - заплащане на
възнаградителна лихва следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем,
2
така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума и с обстоятелството, дали
заемът е обезпечен. Потребителят е напълно наясно с пълния размер на задълженията си по
кредита, на задълженията си по пакета от допълнителни услуги, когато е пожелал да получи
информация за такъв, както и на общия размер на задълженията си. Добавената информация
за общия размер на месечната вноска и за общия размер на задължението по сключения
кредит и по поискания пакет от допълнителни услуги е продиктувано от желанието на
компанията за информиране на потребителя и за предоставяне на пълния обем информация
и разяснения. Съгласно чл. 26 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност
на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. Във
връзка с гореизложеното и действителността на клаузата, уговаряща договорното
възнаграждение и на целия потребителски кредит, следва на ищецът да бъде присъдено и
дължимото договорно възнаграждение в размер на 190.84 лв. В обобщение се иска да се
отмени решението.
В срока по чл.263 от ГПК не е подаден писмен отговор на жалбата.
В с.з. за въззивника не се явява представител. Постъпило е писмено становище, с което се
поддържа подадената жалба.
В с.з. въззиваемата не се явява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
За да отхвърли предявения иск, районният съд приел, че е установено по безспорен начин в
производството, че по силата на сключения договор ищцовото дружество е предоставило на
ответника М. Д. Ц. сумата от 850 лв. и е договорило месечна погасителна вноска по ДПК в
размер на 94.40 лв. месечно за двадесет и четири месеца.Установи се в производството, че
ответника е заплатил сумата от 756 лв. по договора за потребителски кредит. Клаузите в
3
ДПК за годишен лихвен процент, ГПР са нищожни.Договорения годишен лихвен процент е
в размер на 41%, а годишния процент на разходите е 48.86%.Претендираното договорно
възнаграждение по ДПК е в размер на 395.42лв или над 40 % от главницата, същевременно
обаче посочения ГПР в договора за потребителски кредит не отговаря на реалния ГПР, при
смятането на договорната лихва, възнаграждението за закупена услуга фаст и
възнаграждението за закупена услуга Флекси реално ГПР възлиза на 150% . Налице е
разлика между посочения и действително прилагания ГПР. По този начин заявителя е
извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 150%
.Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договора
за потребителски кредит от разстояние е недействителен и кредитополучателя дължи само
връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на договорно
възнаграждение, лихви, неустойки и други разходи по кредита.
Съглашенията за закупуване на два пакета „допълнителни услуги“, инкорпорирани в самия
ДПК, представляват част от него, тъй като кредиторът-ищец е очаквал плащания по тях и е
отнасял получените суми и към тези задължения – тоест ги е считал за източник на
облигационно задължение на кредитополучателя. Независимо, че по отношение на тези
вземания жалба не е подадена, те следва да се обсъдят като част от цялостното
правоотношение между страните, който рефлектира и върху преценката за дължимостта на
спорното вземане за договорно възнаграждение.
Тези суми са уговорени при наличие на предпоставките на чл. 21 ал. 1 от ЗПК вр. чл. 10 ал. 2
и чл. 10а ал. 2 от ЗПК, които императивно забраняват на кредитора да изисква и да събира от
потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други
разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за
потребителски кредит, както и че не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Приведени към настоящия случай,
тези отрицателни условия намират своето обективно проявление в условията на „избраните
и закупени пакети допълнителни услуги“ – Фаст и Флекси, които са и инкорпорирани в
самия ДПК, тоест – представляват част от него.
Непосочването на включените в ГПР компоненти и начина на формиране на размера му е в
пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а.
ал. 2 и 4 от ЗПК. Ако в посочения в договора ГПР бяха включени всички изискуеми
елементи съобразно чл. 19, ал. 1З от ЗПК - главница, договорна лихва, такси,
възнаграждение за две допълнителни услуги – то реално приложимият към договора ГПР,
би надхвърлил многократно императивно установения лимит по чл. 19 ал. 4 от ЗПК.
В обобщение – налице са от една страна нищожни по смисъла на чл. 21 ал. 1 от ЗПК и чл. 21
ал. 1 вр. чл. 10 ал. 2 от ЗПК клаузи, а от друга – щом бе констатирано и неспазване на
изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК – то процесният договор за потребителски кредит,
съгласно чл. 22 ал. 1 от ЗПК, се явява недействителен.
Поради това се активира правилото на чл. 23 от ЗПК, съгласно което „Когато договорът за
4
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита“,
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 53/27.01.2022г. по гр.дело № 4525/2021г. на Районен съд
Сливен.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5