РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. гр. Хасково, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Даниела К. Н.а
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Даниела К. Н.а Административно наказателно
дело № 20215640201251 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. К. Н. от гр.Хасково против Наказателно
постановление № 21-1253-001607/10.11.2021г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-
Хасково. Жалбоподателят твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалните и процесуално правни норми, като иска съдът да
го отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от
адв.Д. Г. ,който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Административнонаказващия орган Началник сектор ПП при ОД на МВР-
Хасково , не изпраща представител в с.з.,като в придружителното писмо излага становище
жалбата да не бъде уважавана.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 29.10.2021 г. св.Р. Б. Т. и И. Р. М. и двамата на длъжност "младши инспектор " в
РУ-Хасково изпълнявали служебните си задължения . Около 22.50 часа на посочената дата
в гр.Хасково спрели за проверка лек автомобил марка „******“ с ДК№ ****, движещ се по
ул."***" до дом №** в посока центъра на града.Установили,че автомобилът се управлява
от жалбоподателя П. К. Н. ,който миришел на алкохол.По тази причина докладвали на
дежурния при РУ-Хасково и поискали съдействие от служители на сектор ПП .
1
Жалбоподателят бил отведен от св.Т. и М. в РУ-Хасково до пристигането на служителите на
сектор ПП. В 00:17:30 часа на 30.10.2021 год. жалбоподателят Н. бил изпробван от св.К.К. /
на длъжност „мл.автоконтрольор“ / за употреба на алкохол с помощта на техническо
средство Алкотест Дрегер7510 №АRNA 0174 , което отчело 0.81 промила в издишания от
водача въздух .За констатираното нарушение на ЗДвП на 30.10.2021 г. , в негово
присъствие св.К.К. съставил на жалбоподателя П. К. Н. Акт за установяване на
административно нарушение серия АА № 793234, който жалбоподателят подписал лично, а
в графата за обяснения и възражения по акта не вписал такива. На същата дата 30.10.2021 г.
му бил връчен срещу разписка препис от АУАН и талон за медицинско изследване №
110007, който жалбоподателят подписал,но не се явил в уреченото време в медицинското
заведение, за да даде кръв за алкохолна проба Възражения срещу съставения акт не са
постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок.Въз основа на акта е
издадено НП №21-1253-001607/10.11.2021 г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР-
Хасково.Описаното по-горе нарушение е квалифицирано от административно-наказващия
орган като нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП,за което на жалбоподателя са наложени
съответно глоба от 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на
основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП. Описаната в НП фактическа обстановка изцяло
отговаря на тази в текстовата част на АУАН.
В хода на съдебното производство се установи фактическата обстановка, описана в
акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Разпитани в хода на съдебното следствие в качеството им на
свидетели по делото, актосъставителя К.К. и св. Р.Т. и И.М. потвърждават констатациите в
акта за установяване на административно нарушение.От събраното в хода на съдебното
следствие писмено доказателство справка №57-00-6-1 от 10.01.2022 г. на Председател на
БИМ се установява, че максимално допустимите грешки на анализатори за алкохол в дъха
при последваща проверка са плюс минус 8% от измерената концентрация –за масова
концентрация от 0.400 mg/l до 2.000 mg/l .
Съгласно чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено:
да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.Според разпоредбата на
чл.174, ал.1 т.2 от ЗДвП, действаща към датата на нарушението наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух:
т.2. над 0,8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
Следователно, деянието, за което са наложени наказанията на жалбоподателя е обявено от
закона за наказуемо с административна санкция.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
изводи:Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, (срещу което е издадено
2
атакуваното НП), в установения от закона седмодневен срок от връчване на НП и до
надлежния съд, по местоизвършване на твърдяното нарушение,поради което е
допустима.При издаване на АУАН и НП не са допуснати нарушения на процесуалните
правила и по конкретно на разпоредбите на чл. 40-42 и чл. 57 от ЗАНН.Не са допуснати
нарушения и на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие, предявяването и
връчването на акта за установяване на административно нарушение лично на
жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание,
както и да направи възражения по него. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно
необходимите реквизити. Нарушението е описано словесно по начин, така, че да бъде
обезпечена възможността нарушителят да узнае за какво точно нарушение е привличен към
административнонаказателна отговорност и да е в състояние да организира правото си на
защита в пълен предоставен от закона обем. Действително, установено е, че на посочените в
АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят управлявал лек
автомобил след употреба на алкохол с отчетена чрез техническо средство концентрация на
алкохол в кръвта 0.81 на хиляда, което е отразено като фактическа констатация и в двата
административни акта.За да се приеме, че жалбоподателят е осъществил състава на
нарушението по чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП, като е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта от 0.8 до 1.2 на хиляда и конкретно 0.81 на хиляда е необходимо
наличието на алкохол в кръвта да е установено по" надлежния ред" . Няма съмнение, че
надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното
количество от над 0.8 до 1.2 на хиляда, достатъчно за съставомерност по текста на чл. 174,
ал. 1, т.2 от ЗДвП, е този по действащата към момента на нарушението Наредба № 1 от 19
юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните
работи и Министъра на правосъдието. Факт е, че отчетените стойностни параметри на
наличния алкохол в кръвта /0.81 на хиляда/ е установена с анализатор на алкохолното
съдържание в кръвта,за който в обстоятелствената част и на АУАН и на НП е отразено, че е
тип Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ АRNA 0174, чиято техническата изправност принципно
не е поставена под съмнение от страна на жалбоподателя .По делото е установено и не се
оспорва, че използваното техническо средство е преминало изискуемия последващ
технически преглед /списък с рег.№ 3286р-44102 от 17.09.2021 г. - и е било годно да отчете
съдържанието на концентрация на алкохол в издишания въздух при извършената на
жалбоподателя проверка. Спори се за това, че при издаване на наказателното постановление
наказващият орган не е съобразил нормативноустановената възможна допустима грешка и
съответно не е приспаднал от показания резултат допустимото отклонение при грешно
отчитане на уреда. Несъмнено техническото средство, с което е бил тестван жалбоподателят
- "Алкотест Дрегер 7510 " с фабр.№ АRNA 0174, представлява измервателно средство
/анализатор на алкохол в дъха/, подлежащо на метрологичен контрол, съгласно раздел
ХХХVII от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
/.Съгласно предписаното от разпоредбата на чл.1 ал.4 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.
3
техническите средства, с които се установява концентрацията на алкохол в кръвта, се
определят със заповед на министъра на вътрешните работи, след като бъдат одобрени по
реда на Закона за измерванията. От своя страна разпоредбите на чл. 28 и чл. 29 от Закона за
измерванията (ЗИ - обн. - ДВ, бр. 46 от 2002 г.) и Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол (обн. - ДВ, бр. 98 от 2003 г.). регламентират
средствата за измерване, предназначени за определяне концентрацията на етилов алкохол. В
случая обаче не са налице предпоставки за приспадане на определена стойност от
показанията на техническото средство след извършения тест с техническо средство, поради
възможност за допустима грешка, поради следното: Съгласно текста на чл. 6, ал. 9 от
Наредба №1 от 19 юли 2017г. , концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа
на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при
неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. При тази нормативна
уредба ангажирането на отговорността по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на водача П.Н. ,
управлявал МПС под въздействие на алкохол ,за когото се установи по делото ,че не е
изследван с доказателствен анализатор и не е дал кръв за медицинско изследване, е следвало
да се извърши именно въз основа на резултата от направения тест с техническо средство
"Алкотест Дрегер „7510 с фабр.№ АRNA 0174. В този смисъл административнонаказващия
орган е нямал задължение да прилага разпоредбите от Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол, касаещи максимално допустима грешка. При
положение , че нито при извършеното тестване , нито в хода на
административнонаказателното производство,жалбоподателят е оспорил отчетения с
техническото средство резултат за концентрация на алкохол в кръвта и при изричната
правна регламентация по чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.,липсва основание да
се извършва припадане на отчетената от техническото средство стойност на концентрацията
на алкохол в издишвания въздух. Във връзка с допустимите грешки на анализатори за
алкохол в дъха следва да бъде посочено следното: Съгласно чл. 773, ал. 1 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол "анализаторът за алкохол
в дъха трябва да показва резултата от измерването в mg/l", а според ал. 2 на същия текст –
"анализаторът за алкохол в дъха може да показва резултата от измерване в промили %.,
съгласно приложение № 39". В разпоредбата на чл. 781 от Наредбата са предвидени
максимално допустими грешки на анализатори за алкохол в дъха при последваща проверка,
но за тези анализатори, които измерват в mg/l. Резултатът на жалбоподателя Н. обаче е
отчетен в промили (%.), следователно максимално допустимите грешки на анализатори за
алкохол в дъха при последваща проверка, предвидени в чл. 781 от Наредбата не са
приложими за настоящия случай, тъй като се касае за отчетен резултат в промили (%), а не в
mg/l, във вр. с § 1, т. 5 от ДР на Наредба № 1/19.07.2017 г.
В хода на съдебното производство безспорно се установи, че констатираното в АУАН
нарушение е консумирано виновно от лицето, посочено като нарушител, който извод
кореспондира и с показанията на разпитаните свидетели по акта . Жалбоподателят е
4
осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на нарушението по чл.
174, ал.1, т.2 от ЗДвП. В съответствие с материалния закон извършеното нарушение е
квалифицирано като такова по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, норма забраняваща управлението на
ППС под въздействието на алкохол .Правилно административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя е реализирана за виновно неизпълнение на административноправни
задължения, на основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП -/според редакцията, действаща към
момента на извършване на нарушението /предвиждаща наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба от 1000 лв.Горното налага НП да бъде
потвърдено.
За пълнота на изложението следва да бъде отчетено и обстоятелството, че процесният
случай не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото нарушение по чл.
5, ал. 3, т. 1 ЗДвП е от тези, които носят висок риск за допускане на пътно-транспортни
произшествия, застрашаващи живота и здравето не само на самия нарушител, но и на
останалите участници в пътното движение.В случая не се установяват смекчаващи
обстоятелства и деяние, което не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от
други административни нарушения от същия вид, които да предпоставят приложението на
чл. 28 от ЗАНН.
По тези съображения НП следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-1253-001607/10.11.2021г. на
Началник сектор ПП при ОД на МВР-Хасково.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 - дневен срок от съобщаването му.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар:Г. С.
5