РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Перник, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно
гражданско дело № 20231700500101 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх.рег. № 15616/29.07.2022 г. от ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес: ***, чрез пълномощника адв. Г., срещу Решение №
808/17.07.2022 г. по гр.д. № 5506 по описа за 2021 г. на Районен съд – Перник, в частта, с
която ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес: ***, е осъдено да заплати на
К. Х. И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата над 2000,00 лв. до 8000,00 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за претърпените неимуществени вреди, настъпили в
резултат от ПТП, осъществено на *** г., ведно със законната лихва за периода от 16.04.2021
г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и съответната част от разноските
по делото съобразно изхода на делото.
В жалбата се твърди, че липсват доказателства, които да установяват, че ищцата е
пострадала от ПТП на *** г., тъй като в протокола от ПТП не е отразено наличието на
пострадали лица, а останалите документи са за прегледи, извършени месеци след ПТП. С
оглед изложеното се оспорва наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между ПТП и твърдените напрегнатост, тревожност и безпокойство у ищцата.
Навеждат се доводи и че определеното обезщетение в размер на 8000,00 лв. е силно
завишено и противоречащо на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. По изложените съображения се
моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска за разликата над
2000,00 лв. до 8000,00 лв. Претендират се и сторените разноски за производството по
делото.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна К. Х. И. чрез пълномощника си адв.
Н. е подала отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че след като
решението се обжалва само по отношение на размера на присъденото обезщетение, това
прегражда възможността въззвиният съд отново да обсъжда въпроси, касаещи основанието
на иска, поради което възражението следва да бъде оставено без разглеждане. От друга
страна сочи, че то е и неоснователно, тъй като причинените вреди и причинната им връзка с
ПТП са установени от събраните доказателства. Възразява и срещу довода, че размерът на
присъденото обезщетение е прекомерен, като счита, че предвид социално-икономическите
условия и живот в страната е занижен. По изложените съображения се моли обжалваното
решение да бъде потвърдено в обжалваната част и да му се присъдят разноските за
производството.
Третото лице-помагач И. З. Ц. е депозирал отговор, с който излага съображения, че
жалбата на ЗД „Бул инс“ АД е основателна и присъденото обезщетение е в завишен размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подадена насрещна въззивна жалба с вх. №
19048/26.09.2022 г. от К. Х. И., чрез адв. Н. срещу Решение № 808/17.07.2022 г. по гр.д. №
5506 по описа за 2021 г. на Районен съд – Перник , в ЧАСТТА, с която предявеният от нея
иск е отхвърлен за разликата над сумата 8000,00 лв. до пълния предявен размер от
10 000,00 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 16.04.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението. В жалбата се излага, че решението е неправилно
поради нарушение на материалния закон. Излагат се подробни съображения, че
определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е занижен и не отговаря на
изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД, предвид причинените увреждания на
жалбоподателката и икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП. По
изложените съображения се моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде
постановено друго, с което ЗД „Бул инс“ ООД да бъде осъдено да заплати на К. Х.
допълнително сумата 2000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.04.2021 г.
до окончателното й изплащане, със съответните последици относно отговорността за
разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК останалите страни не са депозирали отговор на
насрещната въззивна жалба.
Съдът, с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната
жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба от К. Х. И.
срещу ЗД „Бул Инс“ АД, с която е отправено искане да бъде осъден ответникът да заплати
на ищеца сумата 10 000,00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за претърпените неимуществени
вреди, настъпили в резултат на ПТП, осъществено на *** г., ведно със законната лихва за
периода от 16.04.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на *** г. около 13,00 ч. в *** ищцата управлявала лек
автомобил „Хонда Сивик 5 ДР“, с рег. № ***, като се придвижвала по *** с посока на
движение към ***. Достигайки кръговото кръстовище при пътен възел „***“ в съответствие
с поставен знак Б1 ищцата спряла автомобила, за да пропусне движещите се с предимство
по кръговото кръстовище превозни средства, когато автомобилът й бил ударен отзад от лек
автомобил „БМВ 320Д“, с рег. № ***, управляван от И. З. Ц., ЕГН **********. За
настъпилото ПТП били съставени Протокол за ПТП № *** г. и наказателно постановление
№ *** г., съгласно които виновен за настъпването му е водачът Ц.. По време на настъпване
на ПТП по отношение на лек автомобил „БМВ 320Д“, с рег. № *** е действала застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника, поради което ищцата
2
отправила искане до същия за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените й
вреди. С писмо от *** г. ответникът отказал изплащането му, поради което за ищцата се
породил правен интерес от предявения иск. Твърди се, че вследствие на ПТП ищцата
изпитала силна уплаха и стрес и до настоящия момент продължава да се оплаква от
сърцебиене, изпотяване, тремор на ръцете и повишено кръвно налягане, безсъние и
затруднена концентрация. По изложените съображения се моли за уважаване на предявения
иск ведно със законната лихва, считано от 16.01.2021 г. до изплащане на вземането, и
присъждане на разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
оспорва исковете като неоснователни. Признава наличието на валидно застрахователно
правоотношение относно лек автомобил „БМВ“, рег. № *** към датата на ПТП, но оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и причинените вреди. Твърди, че
претенцията е завишена по размер и не отговаря на принципна за справедливост и
икономическата обстановка. Оспорва и периода, за който се претендира лихва за забава. По
изложените съображения моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.
Направено е искане в производството по делото да бъде конституирано като трето лице
помагач на страната на ответника И. З. Ц., ЕГН **********, като правният интерес е
обоснован от правото на регрес по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ на застрахователя срещу водача,
причинил ПТП, което е напуснал без да изчака органите за контрол на МВР при наличието
на разногласия относно обстоятелствата за ПТП.
С Определение № 68/07.01.2022 г. в производството по делото е конституиран И. З. Ц.,
ЕГН **********, като трето лице-помагач на страната на ответника.
С Решение № 808/17.07.2022 г. ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение
в размер на сумата 8000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.04.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 790,00 лв. – разноски за производството по
делото, и в полза на РС-Перник сумата 585,20 лв. – съдебно-деловодни разноски, като искът
е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер.
При извършената служебна проверка по валидността на обжалваното решение,
съобразно нормата на чл. 269 ГПК съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност. Решението е допустимо, като относно правилността му въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
От представената по делото писмена застрахователна претенция на ищеца по чл. 380,
ал. 1 от КЗ до ответното дружество от *** г. се установява, че същият е предявил претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност". С уведомление от 30.03.2021 г. ответникът е отказал изплащане на
застрахователно обезщетение. Поради това съдът намира, че е спазена рекламационната
процедура по чл. 498, ал. 3, вр. ал. 1 КЗ, която е абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на иск по чл. 432, ал.1 КЗ от увреденото лице.
По делото не се спори, че към момента на настъпване на процесното ПТП за лек
автомобил марка „БМВ“, рег. № ***, е налице задължителна застраховка "Гражданска
отговорност” при ответното дружество.
От приетия Протокол за ПТП № *** г. и наказателно постановление № *** г. се
установява, че виновен за настъпването му е водачът на лек автомобил марка „БМВ“, рег. №
*** И. З. Ц..
От представените по делото Протокол от психологическа консултация от *** г.,
амбулаторен лист от *** г. и амбулаторен лист от *** г. се установява, че след ПТП ищцата
е търсила *** и *** помощ поради силна тревожност и й е предписано медикаментозно
лечение.
3
По делото е прието заключение на вещото лице Б. по допусната съдебно-психологична
експертиза, съгласно която психологическото състояние на ищцата ***********.
Наблюдава се *********************************************************. Според
експерта към момента на изготвяне на заключението се наблюдават
****************************************.
Заключението не е оспорено от страните по делото, поради което съдът го цени като
компетентно и обективно дадено относно психологическото състояние на ищцата. Относно
посочените в заключението физически изменения, настъпили у ищцата във връзка с
настъпилото ПТП /болки в гърба, които продължават и до момента/, съдът намира, че
заключението не следва да бъде кредитирано, тъй като установяването им не е от
компетентността на вещото лице-психолог. С оглед изложеното, съдът приема за
основателен довода в жалбата, че по делото не е установено в причинна връзка с ПТП
ищцата да е претърпяла физически увреждания. Такива твърдения не са изложени и в
исковата молба и не са предмет на доказване.
За установяване на претърпените неимуществени вреди в производството по делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б. Т. И. – съпруг на ищцата, без дела
със страните. От показанията на свидетеля се установява, че непосредствено след инцидента
съпругата му изпитвала физически болки, които превъзмогнала, но след време се
установило, че психическото й състояние е увредено, защото не можела да спи, ръцете й
треперели, изпадала в паник атаки. Посещавала психолог, но била насочена към психиатър,
който назначил медикаментозно лечение, което продължавало и към момента. Сънувала
кошмари след катастрофата, стряскала се дори при нормален трафик, не искала да шофира,
да излиза от вкъщи. Преди била социален човек, карала детето на училище и тренировки,
помагала на сина им в *** за домакинството. Сега започнала да шофира, но само с
придружител. Още не се върнала работа, тъй като това било свързано с пътуване до ***.
Социалният й живот бил разбит, домашните й задължения също започнали да куцат, а преди
не било така.
Съдът кредитира показанията на свидетеля доколкото съответстват на останалите
доказателства по делото и съобразявайки възможната му заинтересованост съгласно чл. 172
ГПК.
От събраните доказателства съдът приема за установено, че вследствие на ПТП ищцата
е претърпяла увреждане на емоционалното състояние, изразяващо се в
********************************, вследствие на което се появяват затруднения при
справяне с ежедневните ангажименти и социалните контакти. С оглед изложеното е налице
основание за ангажиране отговорността на застрахователя за причинените вреди.
Относно размера на обезщетението, съдът намира следното:
Обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на деянията следва да бъдат
определени по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно константната
съдебна практика справедливостта налага претърпелият вредата да бъде възмезден за нея,
като на обезщетяване подлежат не само физически изстрадани болки, но и такива, които се
търпят в духовната и интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията,
ограниченията и неудобствата за различните индивиди при различни обстоятелства, са
различни. За да определи справедливия размер на обезщетението за деликт, съдът следва да
преценява установените от ищеца правнозначими обстоятелства по спора. Търпените от
лицето вреди в неимуществената сфера зависят не само от обективни фактори, но и начина,
по който лицето е преживяло подобен случай и как това се е отразило на поведението му, на
социалните му контакти, на самочувствието му и пр. вредата в неимуществената сфера не
може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да вземе предвид всички относими и
доказани обстоятелства в тази връзка.
Съдът като съобрази, че претърпените от ищеца увреждания на емоционалното
4
състояние са се отразили негативно на справянето с ежедневните дейности и социалните му
контакти, което продължава и до момента, и предвид социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната, определя обезщетението за неимуществени вреди в размер
на 6000,00 лв., до който размер предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, характера и степента на
увреждането, съдът намира, че искът за разликата над тази сума до пълния предявен размер
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В
този смисъл са Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК,
Решение № 60112 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., ТК, и др. Предвид
изложеното, искането за присъждане на законна лихва за забава от 16.04.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата следва да бъде уважено.
По разноските:
Предвид изхода на спора, за първоинстанционното производство в полза на адв. Н. за
осъществената безплатна правна защита по делото от претендираните 830,00 лв. съгласно
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. му се дължи сумата 498,00 лв.
(6000*830/10000=498,00 лв.), до който размер присъдената с решението сума следва да бъде
редуцирани.
Ответникът е сторил разноски за първоинстанционното производство в размер на
1130,00 лв., от които съобразно изхода на спора му се дължи сумата 452,00 лв. С решението
му е присъдена сумата 206,00 лв., поради което ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника още 246,00 лв. – разноски за производството по делото.
Предвид уважения размер на иска, разноските в полза на бюджета на съдебната власт
следва да бъдат редуцирани на 438,90 лв.
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта за
разликата над сумата 6000,00 лв. до присъдените 8000,00 лв. – обезщетение за причинените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази главница от 16.04.2021 г. до
изплащането й, както и в частта, с която ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на адв. Н.
адвокатско възнаграждение над сумата 498,00 лв. до присъдените 790,00 лв. и в частта, с
която е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата над 438,90 лв. до
присъдените 585,20 лв. – съдебно-деловодни разноски.
В частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати обезщетение над сумата 2000,00
лв. до сумата 6000,00 лв. ведно със законната лихва върху тази главница от 16.04.2021 г. до
изплащането й, както и в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 10000,00 лв., обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
В частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати обезщетение в размер на 2000,00
лв., ведно със законната лихва върху тази главница от 16.04.2021 г. до изплащането й,
първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
Във въззивното производство адв. Н. претендира възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от
Наредбата в размер на 1100,00 лв. за оказана безплатна адвокатска защита, от които
съобразно резултата от обжалването /неуважената част от жалбата на ЗД „Бил инс“ от
4000,00 лв. при обжалван интерес 6000,00 лв., към който с насрещната въззивна жалба в
въведен интерес от още 2000,00 лв., т.е. общ интерес 8000,00 лв./ следва да му бъде
присъдена сумата 550,00 лв., изчислена по формулата 4000*1100/8000.
5
С молба, постъпила след приключване на откритото съдебно заседание, но подадена
по пощата в деня преди провеждането му, ЗД „Бул инс“ АД претендира разноски за
въззивното производство в размер на 1680,00 лв. за платено в брой адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС, за което към молбата са приложени доказателства. Съобразно
резултата от обжалването /уважената част от жалбата от 2000,00 лв. и неуважената част от
насрещната въззивна жалба от 2000,00 лв./, от сторените разноски следва да му бъде
присъдена сумата 1680*4000/8000=840,00 лв.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 808/17.07.2022 г. по гр.д. № 5506 по описа за 2021 г. на Районен
съд – Перник в ЧАСТТА, с която ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес:
***, е осъдено да заплати на К. Х. И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата над 6000,00 лв.
до 8000,00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите“ за претърпените неимуществени вреди,
настъпили в резултат от ПТП, осъществено на *** г., ведно със законната лихва за
периода от 16.04.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, в ЧАСТТА, с
която е осъдено да заплати на адв. Д. Й. Н. – член на С. адвокатско колегия сумата над
498,00 лв. до присъдените 790,00 лв., както и в ЧАСТТА, с която е осъдено да заплати в
полза на Районен съд - Перник сумата над 438,90 лв. до присъдените 585,20 лв. – съдебно-
деловодни разноски.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Х. И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ЗД „Бул
инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес: ***, иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ за разликата над 6000,00 лв. до 8000,00 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ за претърпените
неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, осъществено на *** г., ведно със
законната лихва за периода от 16.04.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата
сума.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 808/17.07.2022 г. по гр.д. № 5506 по описа за 2021 г. на
Районен съд – Перник в ЧАСТТА, с която ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес: ***, е осъдено да заплати на К. Х. И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата над
2000,00 лв. до 6000,00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ за претърпените неимуществени
вреди, настъпили в резултат от ПТП, осъществено на *** г., ведно със законната лихва за
периода от 16.04.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума , в ЧАСТТА, с
която предявеният от К. Х. И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес: ***, иск е отхвърлен за разликата над 8000,00 лв. до
пълния предявен размер от 10 000,00 лв.
В останалата необжалвана част Решение № 808/17.07.2022 г. по гр.д. № 5506 по описа
за 2021 г. на Районен съд – Перник е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес: ***, да заплати
на адв. Д. Й. Н. от С. адвокатска колегия, с адрес: ***, сумата 550,00 лв. /петстотин и
петдесет лева/ – адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА К. Х. И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ЗД „Бул инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес: ***, допълнително сумата 246,00 лв. /двеста
четиридесет и шест лева/ - разноски за първоинстанционното производство, и сумата 840,00
лв. /осемстотин и четиридесет лева/ - разноски за въззивното производство.
6
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред
ВКС в едномесечен срок от връчване на съобщенията за изготвянето му на страните.
Решението е постановено при участието на И. З. Ц. като трето лице-помагач на
страната на ответника ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес: ***.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7