№ 41
гр. Шумен, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
в присъствието на прокурора Ян. М. Н.
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Частно наказателно дело №
20223600200086 по описа за 2022 година
Производство по чл. 32 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения
за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Производството е образувано въз основа на Решение за постановяване на финансова
санкция, наложена от Rheinisch–Bergischer–Kreis / Рейнскопланински окръг/ и изпратено за
изпълнение от Bundesamt für Justiz Bonn, Германия /Федерална служба «Правосъдие» Бон,
Германия/. Решението е за налагане на финансова санкция от държава - членка на Европейския
съюз – Република Германия и се отнася за деяние, което съставлява административно нарушение
по немското законодателство.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира искането за признаване на
съдебното решение за основателно и пълно, като дава становище да бъде уважено. Предлага да се
приеме за изпълнение и за това обстоятелство се уведоми изпращащата страна и Министерството
на правосъдието.
От изготвената от Окръжен съд Шумен служебна справка от НБД население се установява,
че лицето Ж. Д. АЛ., с постоянен и настоящ адрес гр. Шумен, ул. Станционна № 11, вх.1, ет.2,
ап.3, обл. Шумен, общ. Шумен е с дата на раждане 15.10.1982 год и ЕГН – **********, а не както е
посочено в Удостоверението с дата на раждане 10.05.1982 год. Засегнатото лице Ж.А. се явява в
първото и последното съдебно заседание. За останалите съдебни заседания е нередовно призован и
не се явява. А. е упълномощил защитник и се представлява от него. Изразява становище, че не са
налице предпоставките за признаване на решението.
Преди това засегнатото лице А. е запознато с Решението на изпращащата държава.
Изпращащата държава - Германия декларира в Решението, че върху дължимата сума няма
направена частична вноска. В съдебно заседание не се представят доказателства за пълно или
частично изпълнение на санкцията, в която и да е държава – членка на Европейския съюз.
Съдът като се запозна с изпратеното Решение за постановяване на финансова санкция -
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и приложените по
1
делото доказателства намира за установено следното:
Производството е образувано въз основа на Решение за постановяване на финансова
санкция, наложена от Rheinisch–Bergischer–Kreis /Рeйнскопланински окръг/ и изпратена за
изпълнение от Bundesamt für Justiz Bonn, Германия /Федерална служба «Правосъдие» Бон,
Германия/. Решението за постановяване на финансовата санкция е на държава - членка на
Европейския съюз – Република Германия.
От изпратените ни документи съдът констатира, че се касае за наложена санкция и
разноски на лице от български произход /Ж. Д. АЛ./, което: “ Като водач на лек автомобил марка
Ауди с регистрационен номер UN-XD 888, движейки се в град Вермелскирхен по федерална
автомагистрала А1, при 382,8-ия километър, при 626,3-ия километър /sic/при посока на
движението – гр.Дортмунд, е превишил на 23.11.2020 година, в 09:41 часа максимално
допустимата скорост извън населени места с 39км./ч. Допустима максимална скорост 100 км./ч.;
Установената скорост /след приспадане на границите на толеранс/- 139 км./ч..“ Деянието
представлява административно нарушение, което се санкционира по реда на чл. 41, ал.1 във връзка
с Приложение 2, чл. 49 StVО /Правилника за движението по пътищата/, чл. 24 StVG /Закон за
движението по пътищата/; 11.3.6. BKat /Федерален Каталог за финансови санкции – наредба за
каталога за глобите/.
Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Шуменска
област /съдебен район на Окръжен съд Шумен/, то Окръжен съд гр. Шумен е компетентен да
разгледа Решението – чл. 31 от ЗПИИРКОРНФС.
В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон Удостоверението по член 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения № 1 и № 2 от същия закон е
придружено от заверено копие от решението. Удостоверението е издадено и подписано на
19.01.2022 год., преведено е на български език, а неговото съдържание е удостоверено от
компетентния орган на издаващата държава Германия. Законът не поставя изискване акта за
налагане на административното наказание да бъде преведен. Достатъчно е, че същият е приложен
към Решението и Удостоверението. Приложен е.
Изпращащата държава Германия декларира в Удостоверението, че върху дължимата сума
няма направена частична вноска. Ж. Д. АЛ. и защитника му не представят други доказателства за
пълно или частично изпълнение, в която и да е държава членка на Европейския съюз. Поради
което съдът пристъпи към разглеждане на Удостоверението и Решението за постановяване на
финансова санкция във връзка с основателността на искането за признаването му и допускането му
за изпълнение.
Решението е на несъдебен орган на Федерална Република Германия и отговаря на
изискванията на чл.3 ал.1 т.1 предл. последно от ЗПИИРКОРНФС, доколкото е налице влязла в
сила финансова санкция за извършено административно нарушение на правилата за движение по
пътищата по Закона за движение по пътищата и Каталога на финансовите санкции на Република
Германия - страна членка на ЕС. Изпращащата държава Германия е декларирала, че
производството е било писмено в т.2б, поради което и тя не е длъжна да прави каквито е да е
отбелязвания в т.3. Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на
издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища.
В представеното Удостоверение се съдържа информация за наложената финансова
санкция. Решението е постановено по дело рег. № OWI-*********/SB18 на 03.02.2021 год. и е
влязло в сила на 15.04.2021 година. Не са събрани доказателства, че срещу санкционираното лице
за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата /Република
Германия/ и от изпълняващата /Република България/ е постановено и приведено в изпълнение
решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по
българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е
налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението
на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които:
а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на
2
територията на Република България, или
б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива
деяния.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата
равностойност на тази сума. В разглеждания казус наложената финансова санкция е в размер на
120 /сто и двадесет/ евро + 28,50 /двадесет и осем евро и петдесет евроцента/ разноски или в общ
размер на 148,50 – сто четиридесет и осем евро и петдесет евроцента.
Решението се отнася за деяние, за което не се изисква да съставлява престъпление или
административно нарушение според българското законодателство /т.е. не се изисква двойна
наказуемост/ – чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС - нарушаване правилата за движение по
пътищата, регламентирани в ЗДвП. Решението е било постановено срещу физическо лице, което
по българското законодателство поради възрастта си носи наказателна отговорност и подлежи на
наказателно преследване за деянията, които обосновават решението. Видно от представеното
удостоверение засегнатото лице – Ж. Д. АЛ. - е било уведомено лично или чрез упълномощен,
според националния закон, представител относно правото си да обжалва решението, както и
сроковете за обжалване. Производството е било писмено.
Независимо от това съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция по
отношение на засегнатото лице Ж.А. не следва да бъде признато и изпълнено на територията на
Република България, поради следните съображения. Съдът счита, че е налице основание за отказ
да се признае и изпълни горепосоченото решение, като основанието е визирано в чл.35 т.1 от
ЗПИИРКОРНФС – Удостоверението, което е представено не отговаря на Решението. По делото е
представено копие от Решението на Rheinisch–Bergischer–Kreis /Рeйнскопланински окръг/ и
начина на формиране на направените разноски в производството, въз основа на което е издадено
удостоверението. Но в самия административен акт, който е на немски език, е посочено, че става
въпрос за автомобил с марка BMW, а в описанието на деянието, в Удостоверението е записано, че
става въпрос за AUDI, като са написани едни и същи регистрационни номера на автомобила. В
текста на немски също е посочено AUDI. Очевидно става въпрос за нарушение, заснето с
техническо средство и към самия акт на изпращащата държава би следвало да има и снимков
материал, който не е приложен, за да се направи извод и заключение за това дали действително е
извършено такова нарушение и с кой автомобил. С оглед на това съдът е приел че с компетентния
орган на издаващата държава следва да се проведе консултация за уточняване на въпросите:
регистрирани ли са в Германия посочените автомобили и ако са регистрирани на кое физическо
или юридическо лице са регистрирани към дата 23.11.2020 г. предвид констатираното разминаване
в изпратеното удостоверение и акта, с който е наложена финансовата санкция. Както и да се
проведе консултация, като компетентния орган на изпращащата държава уточни с коя от
посочените марка автомобили приема, че е извършено административното нарушени - дали с
автомобил марка AUDI с рег. № UN-XD 888, посочен в удостоверението, което е изпратено, или
лек автомобил марка BMW с рег. № UN-XD 888, посочен в акта за наложена финансова санкция.
За исканата консултация е уведомен компетентния орган на издаващата държава. Същият е
поискал срок от два месеца за отговор по поставените в консултацията въпроси. В двумесечния
срок не е постъпил отговор от компетентния орган на издаващата държава. Този срок е бил
служебно удължен от съда с още около един месец. Компетентния орган на издаващата държава
Германия е бил своевременно уведомяван за това на посочената от тях електронна поща, както и
по обикновената поща с известие за доставяне. Независимо от това и изпратените няколко
напомнителни отговор по поставените в консултацията въпроси не е получен до настоящия
момент. Т.е. съдът е изпълнил задължението си по чл. 32, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.
Т.е. от така представените доказателства се установява, че представеното удостоверение не
е пълно и не отговаря на Решението. Налице е основание, при което може да се откаже признаване
и изпълнение.
По изложените съображения съдът приема, че не са налице условията за признаване и
изпълнение на изпратеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 35,
3
т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Шуменският окръжен съд следва да откаже признаваното и приемането
за изпълнение на посоченото решение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТКАЗВА да признае и да приеме за изпълнение Решение на Rheinisch–Bergischer–Kreis
/Рeйнскопланински окръг/, адрес: Am Rübezahlwald 7, 51469 Bergisch Gladbach /ул. „Ам
Рюбецалвалд“ №7, 51469 гр.Бергиш, Гладбах / - референтен номер на преписката/дело рег. №
OWI-*********/SB18 на 03.02.2021 год. и е влязло в сила на 15.04.2021 година..; FILE NO ІІІ5-
9352/2Е-В15-36А 14118/2021 на Федерална служба “Правосъдие” Bonn, GERMANY, с коeто на
Ж. Д. АЛ., роден на 15.10.1982 год., ЕГН - **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Шумен,
ул. Станционна № 11, вх.1, ет.2, ап.3, обл. Шумен, общ. Шумен
е наложена финансова санкция в размер на 120 EUR и разходи по производството в
размер на 28,50 EUR или ОБЩО равностойността на 148,50 EUR в български лева е 290,44 лева
/двеста и деветдесет лева и четиридесет и четири стотинки/.
На основание чл. 38, ал.1, т.2 и 2 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде уведомен
компетентния орган на издаващата държава, както и копие от решението да се изпрати и на
Министерството на правосъдието на Република България.
На основание чл. 13 от ЗПИИРКОРНФС разноските по признаването и изпълнението на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции на
територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок, считано от днес пред
Апелативен съд Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4