№ 12693
гр. С, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110165786 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Г“ ЕАД
искова молба насочена против „СО“, с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49
във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да
се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 10,00 лв. – частичен иск от сума в
общ размер на 3 622,79 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
щета № ...., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба
05.11.2024 г. до окончателно изплащане на задължението и сумата от 1,17 лв. –
частичен иск от сума в общ размер на 423,79 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 27.12.2023 г. до 04.11.2024 г.
С определение № 19419/30.04.2025г., като трето лице – помагач на страната на
ответника е конституирано дружеството „Д“ ЕООД.
С протоколно определение от 20.06.2025г., на основание чл. 214 ГПК, е
допуснато изменение на исковите претенции, чрез увеличаване размера на
същите както следва: размерът на претенцията с правно основание чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД е увеличен до 3082.80лв., а размерът на иска
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е увеличен до 362.86лв.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 19.05.2023 г. в гр. С, на ул. „М.Ц.“ с посока на движение от ул. „Р“ към бул. „Вл. В“
и до бл. 34, С. Д. К., при управление на лек автомобил „Волво С60“ с рег. №....,
реализирал ПТП в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно,
вследствие на което били причинени щети на автомобила. Твърди, че към датата на
събитието, автомобилът е бил застрахован при ищцовото дружество по застраховка
„Каско престиж“. По повод настъпилото събитие и след постъпване на заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение, била образувана щета № ...., изготвен
опис и оценка на вредите. Сочи се, че застрахователят е определил обезщетение в
размер на 3 611,05 лв., както и че е сторил ликвидационни разноски в размер на 11,74
лв. Аргументира, че всички вреди по л.а. „Волво С60“ са причинени вследствие на
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на горепосочената улица,
част от общинската пътна мрежа на територията на СО. Развива съображения в насока,
1
че ответникът в качеството му на стопанин на пътя не е изпълнил задължението си да
поддържа пътя в изправност, да сигнализира за препятствия и да ги отстрани във
възможно най-кратък срок. Твърди, че е изпратил до ответника регресна покана с изх.
№ 20-03-3507/12.12.2023 г., но с отговор с рег. № 10-03-204/05.01.2024 г. ответникът
отказал плащане. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от СО, с който
исковете се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на
застрахователно правоотношение, като сочи, че представената от ищеца полица не е
подписана от страните. Твърди се, че от представените доказателства не се
установява, че причина за настъпване на ПТП е несигнализирана и необезопасена
дупка на пътното платно. Сочи също и че липсва протокол за ПТП. В условията на
евентуалност релевира възражение за съпричиняване и сочи, че водачът се е движел
със скорост, несъобразена с условията на пътното платно. Оспорва претенцията и по
размер. Твърди, че в изпълнение на задължението си да поддържа пътната
инфраструктура, СО е сключила Договор № ..../31.05.2019 г. с „Д“ ЕООД. Съгласно чл.
1, ал. 1 от посочения договор, излага, че е възложил на изпълнителя да извършва на
територията на СО - V зона, включваща райони „К“, „П“ и „Оборище“ дейностите по
поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, като били
предвидени две форми на поддръжка - абонаментна поддръжка и след конкретни
възлагания. Сочи, че с възлагателно писмо рег. № ..../15.11.2022 г., СО е възложила на
„Д“ ЕООД авариен ремонт на ул. „М.Ц.“ № 31 - направата на 3 броя асфалтови кръпки
при машинно изрязване и машинно полагане на асфалтобетон по ул. „М.Ц.“ в участъка
между ул. „Р“ и бул. „В В“, като две от кръпките се намирали в лявата част на
платното за движение по посока на движението, в която част била изобразена и
дупката в схемата на ПТП в протокола за ПТП. Излага, че с Протокол № .../28.06.2023
г. за установяване на завършването и за Заплащането на натурални видове СМР по
възлагателно писмо № ..../15.11.22 г. е констатирано завършването на СМР.
Аргументира, че с оглед изложеното към датата на ПТП-то е имало започнало и
незавършено СМР на пътния участък, където се твърди да е настъпило ПТП. Сочи, че
в чл. 11, ал. 1, т. 1, буква „г“ от договора между СО и изпълнителя е предвидено
задължение за изпълнителя да изпълнява възложените задачи в съответствие с
нормативните изисквания, поради което счита, че евентуалното наличие на
несигнализирана неравност се дължи на нарушение на нормативните изисквания от
страна на „Д“ ЕООД. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искови претенции с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.
49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За съвместно разглеждане съдът е приел релевираното от ответника възражение
за съпричиняване на ПТП-то, в резултат на поведението на водача на застрахования
при ищеца лек автомобил, изразяващо се в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно
движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка, която не му е позволила да
спре или да избегне препятствието на пътя.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че между него и
собственика на увредения автомобил е било налично валидно застрахователно
правоотношение, породено от сключен договор за имуществено застраховане, в срока
на застрахователното покритие на който е настъпило събитие, което е довело до
2
увреждането на застрахованото при ищеца МПС, вследствие виновно и противоправно
поведение на лица, комуто ответникът е възложил конкретна работа /бездействието на
негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
пътя/, при или по повод изпълнението на която, да е настъпило твърдяното в исковата
молба събитие и причиненото увреждане на имуществото на застрахованото при
ищеца лице, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
От приложеното на л. 9 по делото копие на застрахователна полица се
установява, че процесният лек автомобил „Волво С60“ с ДК № .... е имал валидна
застраховка „Каско Престиж“ при ищеца със срок на застрахователно покритие
28.01.2023г. – 27.01.2024г., респективно към датата на настъпване на процесното ПТП
19.05.2023г., е бил застрахован при ищеца.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че не се доказва
наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, доколкото
полицата не била подписана от собственика на застрахования автомобил. Наличието
на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения
автомобил се установява от приложените по делото копия на уведомление за щета,
опис щета, приемо-предавателен протокол. За пълнота следва да се отбележи и
следното: договорът за застраховка, съобразно чл. 1, ал. 1, т. 6 и чл. 286 ТЗ, е
абсолютна търговска сделка, която, според чл. 344, ал. 1 КЗ, следва да бъде сключена в
писмена форма-застрахователна полица или друг писмен акт. Дори тази форма да не е
спазена, то страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й
може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението (чл. 293, ал. 3
ТЗ). В тази насока дори липсата на подпис от страна на някоя от страните върху
застрахователната полица не дава основание на някоя от страните по
правоотношението да оспорва договора като нищожен поради липса на съгласие, ако
от поведението й може да се заключи, че тя не е оспорвала действителността на
сделката/ ТР 1/2018 г., ОСГК, т. 2 а/. Дори и полицата да не е подписана от
оправомощено лице, с извършените от страните конклудентни действия като
заплащане и приемане на дължимата застрахователна премия, предявяване, приемане
на претенция и изплащане на застрахователно обезщетение, същият безусловно се
валидира. Ето защо и по аналогия, доколкото от събраните по делото доказателства не
се установява някоя от страните по договора за застраховка да е оспорила
действителността на същия, то следва да се приеме, че съществува действително
застрахователно правоотношение. След като никоя от страните по него не може да се
позовава на неговата недействителност, то такова възражение не може да прави и
ответникът по регресното вземане. Затова и липсата или наличието на представен
оригинал на застрахователната полица по делото, както и това кой точно и дали я е
подписал, в конкретния случай е ирелевантно за крайния извод, че е налице
застрахователно правоотношение. Аналогичен е и изводът относно това кой точно и
дали е подписал документите в застрахователната преписка / в този смисъл Решение №
263443 от 27.05.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11751/2020 г./.
Настоящият съдебен състав, съобразявайки приобщените по делото писмени
доказателства, показанията на разпитания свидетел / водач на автомобила/ и
заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена САТЕ, изведе следния
механизъм на настъпване на произшествието, а именно: на 19.05.2023г., около
12.50часа, С. Д. К., управлява лек автомобил „Волво С60“ с рег. №.... в гр. С, като се
движи по ул. „М.Ц., с посока на движение от ул. „Р“ към бул. „В В“, като пред № 34
автомобилът попада в необезопасена и необозначена неравност на пътното платно
/дупка/, при което са настъпили увреждания по МПС-то.
Така изведения механизъм на произшествието намира опора в приобщените по
3
делото писмени доказателства – копие на протокол за ПТП /л. 6/, уведомление за
настъпило застрахователно събитие /л. 8/, копие на фактура /л. 13/, копие на доклад
щета /л. 14/, материалите по административно - наказателната преписка /л. 135 и сл./.
В насока изведения механизъм са и показанията на разпитания по делото свидетел С.
К., който е управлявал процесния автомобил при настъпване на ПТП. В унисон с
механизма е и заключението на вещото лице по САТЕ, както и становището на
експерта, застъпено в проведеното на 20.06.2025г. открито съдебно заседание.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 48, т. 2, б.
"в" от Правилника за прилагане на закона за пътищата, поддържането на
републиканските пътища в границите на градовете е задължение на съответната
община. Установи се по делото, че ПТП-то е настъпило в рамките на урбанизираната
територия на гр. С, поради което отговорност за поддържането на пътната мрежа в
градска среда в изправно състояние носи СО. Лицата, които стопанисват пътя, следва
да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по
него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на населените
места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират
изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната
маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. С оглед изложеното следва извода, че
ответникът е пасивно легитимиран по предявения иск, респективно доводите му, че не
носи отговорност са неоснователни.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена САТЕ, което съдът
кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и
професионална квалификация се установява, че щетите по процесния автомобил
„Волво С60“ с ДК № .... се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
настъпилото произшествие.
Видно от заключението на експерта, стойността необходима за възстановяване
на автомобила, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП е 3082.80лв.,
като доколкото след допуснатото, на основание чл. 214 ГПК, изменение на иска,
същият е заявен именно за сума в такъв размер, следва извода, че претенцията е
изцяло основателна.
При този извод съдът следва да разгледа релевираното от ответника възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в противоправно поведение
на водача на лек автомобил „Волво С60“ с ДК № ...., в частност нарушение на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, а именно движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка, която
не му е позволила да спре или да избегне препятствието на пътя. Съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия
и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен
елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. №
1/2014 г., ОСТК на ВКС /. От страна на ответника не бяха ангажирани по делото
доказателства, от които да се изведе наличие на противоправно поведение, в частност
движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка, което обуславя извода за
недоказаност на възражението.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи обезщетение
на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото задължение от деня на
забавата, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случаите, когато задължението не е обвързано с
уговорка за срок на изпълнение, длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от момента на поканата за плащане, съгласно разпоредбата на чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. От приложеното на л. 17 по делото копие на Регресна покана се установява,
4
че ищецът е изпратил до СО покана за възстановяване на изплатеното застрахователно
обезщетение в срок от петнадесет дни от получаване на поканата. От приложеното на
л. 19 копие на писмо, изпратено от СО до ищеца, с което се отказва изплащане на
претендираната регрсна претенция, се установява, че ответникът е получил регресната
покана на ищеца застраховател на 13.12.2023г., респективно петнадесет дневния срок
за заплащане на сумата е изтекъл на 27.12.2023г., от която дата „СО“ е в забава.
Размерът на мораторната лихва за исковия период 27.12.2023г. – 04.11.2024г. върху
уважената част на претенцията с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД
вр. чл. 45 ЗЗД, изчислен с помощта на компютърна програма е 362.86лв. Доколкото
акцесорната претенция, след допуснатото изменение на иска, е заявена именно в такъв
размер, същата се явява изцяло основателна.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 723.31лв., от които 400.00лв. –
депозит вещо лице, 50.00лв. – депозит свидетел, 173.31лв. – държавна такса и
100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 78, ал. 10 ГПК на третото
лице - помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е
причинило със своите процесуални действия. В случая третото лице -помагач не е
причинило разноски със своите процесуални действия, респективно не дължи такива
на ищеца.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СО“, с адрес: гр. С, ул. М.., да заплати на „Г“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 3082.80лв. – регресно вземане по изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по щета № ...., във връзка с настъпило на
19.05.2023г., в гр. С, ПТП с лек автомобил „Волво С60“ с ДК № ...., с включени
ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба 05.11.2024г. до окончателно изплащане на сумата и 362.86лв. – мораторна лихва
за периода 27.12.2023 г. до 04.11.2024 г.
ОСЪЖДА „СО“, с адрес: гр. С, ул. М.., на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8
ГПК, да заплати на „Г“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 723.31лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ответника - „ Д“ ЕООД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5