РЕШЕНИЕ
№ 686
гр. Ямбол, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря П. А. А.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20222330101358 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по молба на Д. И. Ш. срещу
„Юробанк България“ АД, с която желае да се осъди ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ
АД, ЕИК: **********, да му заплати сумата в общ размер от 3957.44 лева,
представляваща стойност на извършени 2 броя неразрешени платежни
операции от негова банкова сметка открита при ответното дружество, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане и да му се заплатят
сторените в хода на производството разноски.
Твърди, че на 25.12.2021г. по време на Коледните празници, ищецът,
около 19:30ч. е отворил електронно съобщение на електронната си поща
*****, с подател POSTBANK /Пощенска банка/. С полученото съобщение е
уведомен, че акаунтът му в електронното му банкиране е изтекъл и ще бъде
спрян в рамките на 24 часа. Притеснен от съобщението, г-н Ш. предприел
действия, като натиснал активния бутон в съобщението. Отворил се прозорец,
визуално напълно идентичен с прозореца на електронното банкиране на
ответното дружество. След попълване на данните, включително получени
чрез съобщение до телефонният му номер, получил съобщение, че акаунтът
на потребителя е потвърден. По нищо не изглеждало, че ищецът е станал
жертва на измама или на злонамерени действия от страна на трети лица.
На следващия ден 26.12.2021 г. сутринта, около 9;30-10ч., ищецът решил
да провери отново интернет банкирането си. В този момент установил, че
сума в размер на 3957.44 лева е отбелязана като блокирана, а наличната
разполагаемост е едва около 200 лева. Незабавно ищецът, в качеството си на
1
ползвател на платежни услуги е предприел необходимите действия, като е
уведомил ответното дружество, без неоснователно забавяне, след като е узнал
за неразрешените платежни операции. Въпреки, че направил оспорване на
транзакциите, те били осъществени от банката.
Според ищеца, той бил добросъвестен, като е изпълнил всички условия
на закона, като въпреки това банката повторно е отказала възстановяване на
сумите, което е породило правният му интерес от предявяването на
настоящият иск.
В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,
с който считат, че исковете са допустими. Същият оспорва исковете, като
считат, че същите са изцяло недоказани и неоснователни. Оспорват исковете
както по основание, така и по размер.
Сочат, че ищецът е ползвал услугата интернет банкиране, предоставяна
от „Юробанк България" АД. От своя профил той е имал достъп за справка и
за извършване на банкови операции по две сметки, в това число и сметката,
дебитирана по оспорените транзакции с IBAN **************************.
За ползването на интернет банкирането, Д. Ш. е имал уникално
потребителско име и парола. За тях той има нормативно (чл. 75 от ЗПУПС) и
договорно задължение да не ги разкрива на никого. Същите се създават чрез
следване на процедура, която гарантира, че няма да станат достояние на трето
лице, освен ако ползвателят не наруши задължението си да не ги присъствие
на клиента във финансов център и удостоверяване на неговата самоличност
чрез представяне на надлежен документ (лична карта).
За ползване на услугата интернет банкиране, ищецът освен това е заявил
пред ответната банка телефонен номер и адрес на електронна поща.
Телефонният номер и адресът на електронна поща са заявени лично от ищеца
пред банков служител, при физическо присъствие на клиента във финансов
център и удостоверяване на неговата самоличност чрез представяне на
надлежен документ (лична карта). В конкретния случай, ищецът е заявил
телефонен номер *********** и адрес на ел. поща ********** , посочени в
т.2 „Оправомощен държател"' на Договора за интернет банкиране от
11.03.2019г., приложен към настоящия отговор.
Твърдят, че на 25.12.2021 г. ответната банка е получила чрез интернет
банкирането на оправомощения ползвател Д. Ш., заявка за „Софтуерен токън"
(„m-Token Postbank"). Този токън представлява приложение за мобилни
устройства (смартфони), което служи за удостоверяване идентичността на
оправомощения държател и за извършване на електронни дистанционни
операции, включително чрез услугата интернет банкиране и чрез байкова
карта.
Считат, че при извършване на описаните от ищеца действия г-н Ш. е
проявил най-малко груба небрежност, ако не по-тежка форма на вина, която
2
изключва отговорността на Банката, дори да се установи че оспорените
платежни операции са били неразрешени.
Позовават се на чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС, според който платецът понася
всички загуби свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е
причинил чрез неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл.
75 от ЗПУПЗ умишлено или поради груба небрежност. В случая е налице
нарушение на задължението по чл. 75, т. 3 от ЗПУПС, а именно платецът след
получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни
действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност.
Това включва и задължение да не предприема неразумни действия за
разкриването на тези персонализирани средства за сигурност. Не е
установено, нито има индикации, за противоправни и виновно поведение от
страна на банката като доставчик на платежните услуги, изразяващо се в
неизпълнение на нейните договорни и законови задължения чрез евентуални
действия и бездействия на нейни служители, а още по-малко се установява
такива евентуални действия или бездействия на банката да са в причинно-
следствена връзка с настъпилите вреди за ищеца. Твърдят, че Банката е
въвела общи и персонализирани средства за сигурност, системи и проверки
на идентификацията на оправомощения ползвател на платежни услуги и
авторизацията на всяко плащане, на изискванията за задълбочено
удостоверяване идентичността и автентичността на клиента по чл. 97,
параграфи 1 и 2 във връзка с чл. 4, т. 30 от Директива (ЕС) 2015/2366 от
25.11.2015 г. за платежните услуги/Р5В2/; чл. 80, ал. 4 от ЗПУПС; чл. 7 от
Окончателни насоки относно чл.24 от Наредба №3 на БНБ. Банката, в
качеството й на доставчик на платежни услуги, от своя страна, е предприела
всички необходими и възможни мерки да осигури сигурен достъп до
банковите услуги, като е положила дължимата грижа на добрия търговец в
тази връзка. Използването на комбинация от персонализираии защитни
характеристики (описани) собствените си действия, ползвателят на услугата
не създаде условия за злоупотреба, включително до евентуално извършване
па неразрешени платежни операции.
Извършването или допускането на подобни действия, в това число
неполагане на дължимата грижа за осигуряване неразкриването на ползваните
защитни характеристики, се счита за груба небрежност, което освобождава
банката от отговорността й за евентуално настъпилите вреди.
При картовите транзакции възможността за бенефициента да изиска
дебитиране на сметката на платеца настъпва мигновено с приключване на
авторизацията. При успешна авторизация по етап едно, за банката на платеца
не съществува основание да откаже изпълнението на етап две, само на базата
на голословно изявление на платеца, че платежната операция е неразрешена.
Това би означавало картовите разплащания да станат практически
невъзможни, защото всеки държател на банкова карта би могъл първо да
плати с нея при търговец, а после да влезе в съседен банков клон и да
попълни формуляр, в който твърди че не е разрешавал тази платежна
3
операция. Може да бъде оспорена само вече осчетоводена платежна
операция. В процедурата по оспорване се проверява дали в случая са били
действително изпълнени всички условия по авторизацията.
Предвид всичко гореизложено молят за отхвърляне на исковете по
настоящото дело като изцяло недоказани и неоснователни, като им бъдат
присъдени сторените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
В подкрепа на иска си ищецът е представил формуляр за оспорване на
плащания с банкова карта подаден от ищеца до отвтеника, с който е оспорил
извършени транзакции от 25.12.21г.за сумата от 3815.44лв. и от 25.12.21г. за
сумата от 142.00лв. В отговор на оспорването ищецът е получил писмо изх.№
****** от 09.02.2022г. , в което е изразир становище, че не съществува
основание за възстановяване на сумите, т.к. „Юробанк България“ АД е
изпълнила задълженията си като доставчик на платежни услуги съгласно
разпоредбите на Закона за платежните услуги и платежните системи, както и
изискванията и насоките на Директива (EC) 2015/2366 с предоставяне на
надежден метод за задълбочено установяване на идентичността на клиента.
Последвало е становище от ищеца до изпълнителния директор на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД вх.№ ***/ 17.03.2022г. за преразглеждане на
направеното оспорване и отговор от ответника изх.№ **** от 11.04.2022г., с
който банката не променя становището си. Ищецът е представил и електронна
кореспонденция водена с ответното дружество, видно от които ответникът
отново го уведомява, че докладваните от него като неправомерни транзакции
от 25.12.2021г. са били вече валидни към момента на уведомяването от негова
страна, поради което е било невъзможно тяхното спиране. Същия е
представил извлечения от електронното банкиране относно платежните
операции и извлечение от ел.поща.
Ищецът е представи сключеният с ответника договор за издаване и
обслужване на персонална дебитна карта Visa Classik BGN ***** от
29.12.2021г., както и извлечения от електронно банкиране относно
платежните операции.
С писмения отговор ответникът е представил заверени копия на искане
за откриване на разплащателна сметка по програма Премия на физически
лица и Договор за разплащателна сметка по програма Премия от 22.06.2012 г.,
сключен между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и Д. И. Ш., Договор за
издаване и обслужване на персонална дебитна карта Debit MasterCard *******
от 23.06.2015 г., Общи условия на „Юробанк България“ Ад за издаване и
използване на дебитни карти, Договор за предоставяне и ползване на услугата
„Интернет банкиране“ от 11.03.2019 г., Общи условия на „Юробанк
България“ АД за електронно банково обслужване „Интернет банкиране“ за
индивидуални и корпоративни клиенти, извлечение за периода от 01.01.2020
4
г. до 13.07.2022 г. по разплащателна сметка с IBAN ********** с титуляр Д.
И. Ш., разпечатка от интернет банкиране за вход за достъп, разпечатка от
препоръки за сигурност от интернет банкиране, разпечатка от съвети за
предпазване от фишинг от интернет банкиране, разпечатка от системата на
банката за успешна активиране на m-Token Postbank на 25.12.2021 г.
По делото бе назначена съдебно-техническа експертиза с вещо лице
компютърен специалист, който в отговор на поставените му въпроси е дал
следното заключение:
Д. И. Ш. е клиент на ответното дружество и има открита банкова
сметка с номер (IBAN) ************.
Сметката разполага с дебитна карта (ДК).
Номерът на картата е ********* към 25.12.2021 г.
Има възможност за извършване на онлайн/електронни плащания.
С банковата карта са извършени следните 2 (две) транзакции
/платежни операции/ в периода 25-30.12.2021 г.:
с Бордеро No ****, в 12:06:11 на 25.12.2021 на стойност 141.99 BGN
към търговец ****, извън страната и
с Бордеро No *****, в 14:00:00 на 25.12.2021 на стойност 3815,43 BGN
към търговец ****, извън страната.
Описанието на системите за сигурност на операциите, въведени от
банката при използване на платежни операции включва :
Система за електронно банкиране "e-Postbank".
Безплатно мобилно приложение "m-Token Postbank".
Известяване, чрез e-mail, sms/Viber, push Notification.
3D-Secure паролата се изисква за всяка транзакция с карта в интернет
при търговци, които участват в програмите MasterCard SecureCode и Verified
by Visa. Динамичната 3DS парола е еднократна и валидна за конкретната
транзакция, сума и получател. 3DS паролата се получава.чрез SMS съобщение
на регистрирания в банката телефонен номер на картодържателя, или се
генерира чрез използването на софтуерен токън.
Установено е несъответствие в смисъла и атрибутите за идентичност на
съобщението изпратено до, и получено на адрес на електронна поща, с
възможност за достъп, до която има Д. И. Ш..
Д. И. Ш. не е имал възможност да спре извършените платежни операции.
Банката прилага методи за т.н. задълбочено установяване на
идентичността, отговарящи на изискванията за 2ФА, чрез "фактор знание" и
"фактор притежание"
Последователността от действия за осъществяване на онлайн
транзакции в интернет, чрез софтуерен токън е следната:
5
въвеждане в интернет сайта, от който се прави транзакция, на четимите
атрибути на картата: номер на картата, дата, до която картата е валидна, CVC
код.
получаване на известие на устройството, на което е инсталиран
софтуерния токън, за инициирането на картова транзакция - PUSH
нотификация.
въвеждане на ПИН код за токъна в приложението m-Token Postbank,
активирано на устройството.
потвърждение на транзакцията в приложението m-Token Postbank.
Софтуерен токън "m-token Postbank" се заявява през електронното
банкиране "е-Postbank", достъп до което се осъществява с въвеждане на
потребителско име и парола, които са определени от и известни само на
оправомощения картодържател.
Активирането на m-token Postbank се извършва със следната
последователност от действия:
- изтегляне и инсталирае на приложението от Google Play, - активиране
на m-Token Postbank през e-Postbank,
- заявяване на нов Token, чрез съотвтната фунционалност в
приложението, получаване на 2 кода чрез sms, Viber и email, въвеждане на
кодовете в приложението,
-задаване и потвърждаване на PIN code, неоходим в последствие за 2ФА.
-Технически е възможно приложението "софтуерен токън" да се
инсталира на две мобилни устройствали, но не е възможно да се активира и
ползва същото приложение "софтуерен токън" на две мобилни устройства по
едно и също време.
При заявяване на токъна, не се установява достъп до профила в
услугата интернет банкиране на друго лице, освен оправомощения ползвател
за това банкиране.
В приложенията към експертизата е показано екранно изображение, от
мобилно устройство, визуализиращо последния етап на потвърждаване на
транзакция.
Всяка от оспорените транзакции е оторизирана с идентификация на
оправомощения ползвател с лични данни и данни от персонализираните
средства за сигурност :
потребителско име
парола за достъп до профила
софтуерен токън,
номер на карта,
-дата на валидност на картата,
6
- CVV код на картата.
За всяка от оспорените платежни операции :
- с Бордеро No *****, на стойност 141.99 BGN към търговец ****
- с Бордеро No ****, на стойност 3815,43 BGN към търговец ***
се установява от приложеното към делото копие от Извлечение от банковата
информационно-счетоводна система на ответника за сметката на ищеца, за
периода от 01.01.2020 г. до 13.07.2022 г. , че са надлежно регистрирани и
осчетоводени като картови транзакции и че са извършени, чрез ДК *******,
която е предоставена на ищеца.
Транзакции не биха могли да се инициират, да се генерират и да се
валидират при възникване на технически повреди, или други недостатъци в
системите на банката, ангажирани с проверките на идентификация на клиента
и авторизация на нарежданите платежни операции ?
Въз основа на получените електронни данни, банката е могла да
идентифицира еднозначно наредителя на платежната операция.
Банката (респ. Чрез възможностите на своите електронни системи и тези
за сигурност), получавайки за изпълнение процесното електронно платежно
нареждане за всяка от оспорените операции, не може да установява
евентуално
наличие на вируси, или друг зловреден достъп на съответния компютър, или
друго електронно устройство на наредителя.
На 25.12.2021 банката е изпращала до оправомощения ползвател
следните sms-и със следното съдържание към GSM номера му ***********,
посочен в Договора за предоставяне и ползване на услугата ""Интернет
банкиране", от 11.03.2019 г.:
"Вход в системата за електронно банкиране на Пощенска банка на 25.12.2021
19:27 от IP адрес: ****"
"Здравейте, Код 1, необходим за активиране на m-Token Postbank е ***. Не
разкривайте предоставения код на никого! За повече информация се обадете
на *****."
"Вход в системата за електронно банкиране на Пощенска банка на 25.12.2021
19:49 от IP адрес: ****"
Банката няма възможност за реален контрол и влияние върху
съхраняването на персонализираните защитни характеристики на ползвателя,
разпространението и споделянето им с трети лица, наличието на вируси на
устройствата, използвани от клиента.
Банката е публикувала към клиентите си множество съвети за сигурност,
в частност, относно онлайн банкиране на интернет сайта си
"www.postbank.bg", копия от екранни изображения, на които са приложени
към делото.
7
Според екранно изображение, представляващо извадка от справка за Картови
събития, предоставена ми чрез електронната поща ***@postbank.bg на г-жа
А. Б. Ч. :
Регистрирано е събитие по блокиране на Карта с номер ********* в
10:53:18ч. на 26.12.2021 г. , което положително може да се асоциира с
действие по блокиране на дебитната карта на ищеца.
Според съдържанието на приложеното към делото копие от Извлечение от
банковата информационно-счетоводна система на ответника за сметката на
ищеца, за периода от 01.01.2020 г. до 13.07.2022 г.,:
След датата на оспорването 26.12.2021 г. Няма регистрирани операции с по-
горе посочената ДК, и както следва и от съображенията по по Въпрос 1.1:
след същата дата картовите транзакции са извършвани, чрез ДК с номер
*****, т.е. различна от блокираната ДК.
Предвид характеристиките на услугата "интернет-банкиране" на
ответника, вярно ли е, че ползвателят получава съобщения за извършен
достъп само за случаите, в които е осъществен вход в системата, чрез
профила на този конкретен ползвател -физическо лице ? Да. Вярно е.
Технически е възможно да се осъществят процесиите плащания, чрез дебитна
карта на ищеца на виртуален ПОС-терминал от трето външно лице, без
последното да разполага със самата банкова карта, ако са му известни
атрибутите на картата: Нейния номер, срок на валидност и CW код.
Автентичните съобщения по email, генерирани от "e-Postbank", съдържат
официалния адрес на Банката, както и телефони за контакт. Проложеният към
исковата молба email - не съдържа такива.
Банката не използва неофициална форма на обръщение към клиентите
си. В проложеният към исковата молба email се използва такава.
Банката се идентифицира като подател на електронна поща с адреси на
електронни пощи от доменните си "postbank.bg" или "e-postbank.bg". В
проложеният към исковата молба email е използван адрес на електронна поща
от домеин "us.com" ориентиран към пазар в USA.
Банката декларира, че използва за email комуникации с клиентите си само
предоставени от тях адреси на електронни пощи. В случая - получател па
email-a е адресът *****, какъвто не е предоставян от ищеца на Банката, според
Договора им за предоставяне и ползване на услугата ""Интернет банкиране",
от 11.03.2019 г. Там за осъществяване на услугата е посочен различен адрес:
*****. който Банката е използвала успешно многократно и той не е бил
променян във времето от началото на договора.
В съдържанието на въпросния email могат да се отбележат и други,
нехарактерни за корпоративна или институционална кореспонденция,
граматически и стилистични грешки и пропуски.
По делото бе разпитан като свидетел С. Г. К., която заяви, че с ищеца са
празнували заедно Коледа на 2021г. в с.В., общ.Ц. гр.Б.. Знае за случилото се
8
ищеца на 25.12-25.12.2021г. На сутринта на 26.12. от ищеца разбрал, че са му
блокирани две суми по сметката на ищеца. Това го разбрал след като си
отворил банкирането на приложението в телефона. След това заедна отишли в
работещ офис на банката в гр.Б. за да предприемат действия по прекратяване
на плащанията. Служителка на банката им обяснила, че трябва да попълни
новия протокол, да подаде заявление, и това било процедурата която се
правила. Свидетелят заяви, че компютърните и техническите умения на
ищеца не са много добри и той често се допитвал до него за нещо, което е
свързано с новите технологии.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно осн. чл.79,ал.1 от ЗПУПС / закон за
платежните услуги и платежните системи/.
Основателността на предявения осъдителен иск се обуславя от
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличието на валидно
сключен между страните по делото договор за доставка на платежна услуга,
по който ищцата е платец, а ответникът е доставчик; 2. наличие на 2 превода
от 25.12.2021 г., извършен чрез електронното банкиране към банковата
сметка на ищцата; 3. стойността на извършената платежна услуга на
20.05.2020 г. и 4. уведомяване на ответника за констатирания от ищцата
превод, извършен чрез електронното банкиране към банковата сметка на
ищцата.
При доказване на посочените обстоятелства, съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 1 ЗПУПС ответникът носи доказателствената тежест да установи,
че платежната операция е автентична, т.е. че е изпълнена процедура, въведена
от доставчика на платежни услуги, която позволява на последния да провери
правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително
неговите персонализирани средства за сигурност, както и че е точно
изпълнена и не страна от техническа повреда или друг недостатък, че при
иницииране на платежната операция, извършена чрез използване на платежен
документ, платецът е действал чрез измама или че умишлено или при груба
небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл.75 от ЗПУПС.
Между страните не се спори, че ищецът има открита банкова сметка при
ответната банка към която има издадена дебитна карта с номер на картата
********* към 25.12.2021., интернет банкиране, както и валиден телефонен
номер и електронна поща. Не е спорно, че ищецът е ползвал услугата
интернет банкиране, предоставяна от „Юробанк България“, за което е имал
уникално потребителско име и парола.
Предвид приетата по делото СТЕ съдът намира, че ответникът е доказал,
че прилага методи на т.нар. задълбочено установяване на идентичността на
клиента, отговарящи на изискванията на 2ФА, чрез „фактор знание“ и
„фактор Притежание“, който начин защитава поверителността на данните.
Експертизата подробно описва начина по който са извършени двете
9
транзакции, които ищецът оспорва, чрез използване на електронно банкиране
„е-Postbank“, безплатно мобилно приложение „m-Token Postbank“, което се
активира чрез няколко действия, подробно описани в заключението на
експертизата , вкл. получаване на 2 кода чрез sms, Viber, email, като в случая
вещото лице е установило, че при заявяване на токъна, не се установява
достъп до профила в услугата интернет банкиране на друго лице, освен
оправомощения ползвател за това банкиране. Установи се, че на 25.12.2021г.
банката е изпращала до оправомощения ползвател към GSM номера му
***********, sms-си за новия IP адрес, код за софтуерния токън, удомление
на адреса на ел.поща, съдържащо втория код за софтуерния токън, като
нововъдениая токън е активиран чрез въвежнате на двата токъна. Вещото в
обасненията си в съдебно заседание сочи, че най-вероятно ищецът е бил
измамен по особен начин, като въведе своите данни –потребителско име,
парола, софтуерен токън, номер на карта, най-вероятно в приложение, което е
измамно и се представя за приложение на банката – фишинг имейл, като
ищецът по невнимание е предоставил данните си измамника, който ги е
ползвал. Преди банката за потвърди плащанията е изплатила на ищеца
имейл, както ответникът сочи , с които ищецът се е съгласил без да е
достатъчно внимателен. Безспорно се установи, че изпратеното съобщение,
което ищецът представя, не е автентично от Банката Съгласно нормата
на чл.78, ал.4 от ЗПУПС, която намира приложение в настоящата хипотеза,
обаче доказването на този факт не е достатъчен, за да се приеме, че
оспорената платежна операция е разрешена от платеца. За да се направи
извод в тази посока от ответника, върху който лежи доказателствената
тежест, трябва да се представят доказателства, че използването на описания
платежен инструмент за иницииране на процесната платежна операция е
станало правомерно, т.е. че електронното банкиране за нареждане от ищеца
до посочените търговци в гр.Ж. и гр.И. е използвано от него, а не от трето
лице, което неправомерно е достигнало до потребителското име и парола на
ползвателя на платежни услуги и е въздействало върху данните за сметката на
получателя на паричните средства, както се твърди от ищеца. Данни за
нерезрешените операции банката е получила от ищеца още на следващия ден
– 26.12.2021г. лично от ищеца, който е посетил офис на Банката в гр.Б. е и
попълнил формуляр за оспорване на плащания с банкова карта, което се
установи и от гласните доказателства, които съда кредитира, като обективни.
Въпреки наличието на данни за измама банката на 30.12.2021г.е извършила
плащанията.
С оглед на това трябва да се приеме, че от ответника не са представени
доказателства, от които да може да се заключи, че процесните платежни
операции, осъществени чрез използвания от ищеца платежен инструмент,
представляващ сертификат за достъп до системата за електронно банкиране, е
автентична и оттам, че има характер на разрешена такава от платеца. Ето
защо и за тази страна са неблагоприятните последици от неангажиране на
достатъчно доказателства и съдът следва да приеме, че тези платежни
10
операции са неразрешени по смисъла на чл.70, ал.1, изр.2 от ЗПУПС и
изпълнението й от "Юробанк Балгария“АД е основание за ангажиране на
отговорността й, като доставчика на платежни услуги, по чл.79, ал.1 от
ЗПУПС.
Съдът намира, че в случая не са налице основанията на чл.80, ал.3 от
ЗПУПС за освобождаване на доставчикът на платежни услуги от отговорност,
а именно : когато при иницииране на платежната операция, извършена чрез
използване на платежен инструмент, той е действал чрез измама, както и
когато при иницииране на платежната операция, извършена чрез използване
на платежен инструмент, той умишлено или при груба небрежност не е
изпълнил някое от задълженията си по чл.75 от ЗПУПС, които са: 1. да
използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото
издаване и използване; 2. да уведомява доставчика на платежни услуги или
упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване или
неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването;
3. след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни
действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност,
включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за
сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация
заедно с платежния инструмент. В случая се установи, че ищецът е изпълнил
задължението си по чл.75,ал.2 от ЗПУПС като лично е уведомил ответника
незабавно за наличието на неразрешени плащания. Доказването на тези факти
съгласно чл.78,ал.4 от ЗПУПК също е поставено в тежест на ответната банка,
като заключение за това, че платецът е действал чрез измама или че
умишлено или при груба небрежност не е изпълнил задълженията си, не може
да се направи само от факта на използване на платежния инструмент, което е
регистрирано от банката, а трябва да бъдат установени конкретни факти
относно начина на действие на платеца и неговото субективно отношение при
изпълнение на задълженията му.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки
за ангажиране отговорността на ответника по чл.79, ал.1 от ЗПУПС, поради
което същото следва да се осъди да възстанови на ищеца сумите по двата
неразрешени превода от в общ размер от 3957.44лв.
При този изход на делото на осн.чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца направените от него разноски по делото, които са в размер на 510лв. –
адвокатско възнаграждение, 158.30лв. платена държавна такса и 200лв. за
изготвяне на експертиза, съгл. представения списък.
Воден от гореизложеното, ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260,
11
представлявано от Д. Ш. – изпълнителен директор и М. В. – прокурист на
осн.чл.79,ал.1 от Закона за платежните услуги и платежните системи да
заплати на Д. И. Ш., ЕГН ********** от гр.Я,, ***** със съдебен адрес: гр.Б.,
ул.**** – адв.П. Х. – БАК сумата от 3957,44лв., представляваща стойността
на два неразрешени платежни операции от 25.12.2021 г. от сметката на Д. И.
Ш., открита в "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.05.2022г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД да заплати на Д. И. Ш.
направените по делото разноски в размер на 510лв. – адвокатско
възнаграждение, 158.30лв. платена държавна такса и 200лв. за изготвяне на
експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
12