№ 2701
гр. Варна, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20223110114314 по описа за 2022 година
Предявен е иск от „Е.П.П.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.***, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу В. М. М.,
ЕГН: **********, адрес: гр. *** за приемане за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата в общ размер на 1878.20 лв. /хиляда
осемстотин седемдесет и осем лева и 0.20 ст./, представляваща цена за
мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа" в обект с аб. №
***, кодов № № ******3, находящ се в гр. ***, с клиентски № **********, за
която са издадени следните фактури: фактура № ФП0316779937/13.12.2021г.
на стойност 232.84 лв., фактура № ФП0317922443/14.01.2022г. на стойност
240.60 лв., фактура № ФП0319063757/14.02.2022г. на стойност 240.60 лв.,
фактура № ФП0320208843/14.03.2022г. на стойност 217.32 лв., фактура
№ ФП0321356327/14.04.2022г. на стойност 240.60 лв., фактура
№ ФП0322504783/13.05.2022г. на стойност 232.84 лв., фактура
№ ФП0323658754/14.06.2022г. на стойност 240.60 лв. и фактура
№ ФП0324808608/13.07.2022г. на стойност 232.84 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.08.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата в общ размер 54.88 лв.
/петдесет и четири лева и 0.88 ст./, представляваща мораторна лихва върху
всяка главница за периода от падежа на всяка от посочените фактури до
22.07.2022г. /13.78 лв. по фактура № ФП0316779937/13.12.2021г.; 11.96 лв. по
фактура № ФП0317922443/14.01.2022г.; 10.02 лв. по фактура
№ ФП0319063757/14.02.2022г.; 7.37 лв. по фактура
№ ФП0320208843/14.03.2022г.; 5.81 лв. по фактура
№ ФП0321356327/14.04.2022г.; 3.88 лв. по фактура
№ ФП0322504783/13.05.2022г.; 2.00 лв. по фактура
№ ФП0323658754/14.06.2022г. и 0.06 лв. по фактура
№ ФП0324808608/13.07.2022г. /,.
1
Твърди се в исковата молба, че между страните съществува валидно
облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е потребител
на доставяна от ищцовото дружество електрическа енергия, в качеството му
на доставчик от последна инстанция /ДПИ/. Ответникът е собственик на
складова база - склад в гр. ***, с предназначение на обекта за стопански
нужди. Същият е „небитов клиент" по смисъла на § 1 т. 33а от ПЗР към ЗЕ. Зa
сочения период ищцовото дружество доставяло електрическа енергия в
качеството си на доставчик от последна инстанция, като съществуващото
правоотношение между страните се регулирало от разпоредбите на § 15 на
ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.). Считано от
01.10.2020 г. с последното изменение на чл.94а ЗЕ, от кръга клиенти на
крайния снабдител отпаднали всички небитови клиенти, независимо от
нивото на напрежение, на което са присъединени. Съгласно чл. 95а на Закон
за енергетиката, доставчикът от последна инстанция осигурявал снабдяването
с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти
на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1 до избора на друг доставчик или
избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент
причини. Съгласно чл. 29 (1) ПТЕЕ (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2014 г., изм. - ДВ,
бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.2015г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2020 г., в сила от
05.05.2020 г.), мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители
върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в
съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена
мощност в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по
чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по
утвърдените от комисията цени. Клиенти, в това число и производители в
режим на потребление, присъединени към електроразпределителната мрежа,
дължат утвърдени от комисията цени за достъп до електропреносната мрежа,
за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния
ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната
мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна
инстанция. На основание чл. 28, ал. 2 ПТЕЕ крайният снабдител/доставчикът
от последна инстанция събира и заплаща на оператора на
електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови
услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния
снабдител/доставчика от последна инстанция количество електрическа
енергия. Като краен клиент, ответникът дължи и цена задължения към
обществото - чл. 30, ал. 1, т. 17 от Закон за енергетиката, които се събират от
доставчика от последна инстанция и се внасят във Фонд енергийна сигурност
- чл. 36ж ЗЕ. Съгласно чл. 2, т. 3 от Закон за акцизите и данъчните складове,
на облагане с акциз подлежат енергийните продукти и електрическата
енергия, а дружествата, които извършват продажба на електрическа енергия
на потребители на електрическа енергия за битови и стопански нужди по
смисъла на Закона за енергетиката, начисляват акциз (чл. 20, ал.2, т. 17
ЗАДС). Цената, по която продава доставчикът от последна инстанция (ДПИ),
се определяла по Методика за определяне на цените на електрическата
енергия на доставчика от последна инстанция, приета от КЕВР.
Електрическата енергия, доставяна от ДПИ на крайните клиенти, се
измервала от собственика на средствата за търговско измерване -
разпределителното дружество-оператор на разпределителната мрежа за
лицензионната територия. Потребителят е следвало да заплати консумираната
2
ел. енргия и предоставените услуги в сроковете, определени в ОУ, като в
противен случай изпада в забава и дължи обезщетение, считано от падежа на
главното задължение, на основание чл.38 от ОУДПЕЕ. Предвид
неизпълнение на поетите задължения, по негова инициатива е учредено
заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 10813/2022г. по описа на
ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение,
длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за него е налице
правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за
постановяване на положително решение по предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Твърди,
че е собственик както на обекта, описан в исковата молба, така и на
трафопоста и трафомашината в него, както и на външното кабелно захранване
от разпределителната мрежа до трафопоста. Стопанисвал е обекта в
качеството на земеделски производител, като след преустановяване ел.
захранването, не е извършвал осчетоводяване на издавани от ищеца фактури.
Ищецът едностранно и неоснователно е променил условията на доставка и
достъп до електроразпределителната мрежа, като е въвел едностранно
неравноправна клауза в отношенията между страните. Сочи се, че не е ясно от
какви компоненти е формирана всяка от претендираните стойности. Не е
уточнено каква е предоставената мощност в обекта. Навежда доводи, че
доколкото мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата за
измерване, то предпоставка за заплащане на мрежови услуги е да са налице
фактурирани, респ. ползвани количества активна ел. енергия. Липсвала
законова регламентация, която да възлага задължение на клиент или
производител да заплаща цени за мрежови услуги, ако не ползва ел.енергия.
През процесния период, в обекта нямало потребление, т.к. сградата била
негодна за обитаване и за нуждите, за които е закупена. Ответникът е
преустановил дейност в обекта и не ползва ел.енергия, както и каквито и да е
услуги на електроразпределителни предприятия и доставчици на ел.енергия.
С Решение Ц-29 от 01.07.2020 г. на КЕВР е приета цена за небитови
потребители - абонати на ответника в размер на 0.2053 кВ на ден за достъп до
разпределителната мрежа, но същата не е приложима към абонат, който е
престанал да бъде потребител на ел.енергия поради обстоятелството, че не
ползва нито крайния продукт, нито разпределителната мрежа. Моли за
отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Приобщено е ч.гр.д. № 10813/2022г. по описа на ВРС, от което е видно,
че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на
установителния иск, като срещу заповедта е постъпило възражение от
ответника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и искът е предявен в срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК.
Не е спорно по делото, а се установява и от Справка №
968952/01.08.2022г. от Агенция по вписванията, че ответникът е собственик
на складова база (склад) с площ от 715 кв. м., находяща се в гр. ***, общ. ***,
3
Варненска област, съставляващ обект с идентификатор *** по КККР.
Праводател на ответника по отношение собствеността върху горния обект е
ПК "С.К.", гр. ***.
Не е спорно, че обектът е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа, като това обстоятелство се установява и от
констативен протокол №*** от 22.02.2022г., от който е видно, че от
служители на „Е.С." АД е била извършена проверка на измервателните
системи и свързващите ги електрически инсталации на процесния обект на
потребление с аб. № ***. В констативния протокол са вписани и параметрите
на токовите/напреженовите трансформатори, показанията на СТИ. Обектът е
присъединен на ниво „средно напрежение", съответно и измервателната група
е средно напрежение, констатирано е, че абонатът е изключен от РОС.
Титуляр на партидата към момента на проверката е ответникът, който е
присъствал на проверката и е подписал констативния протокол в качеството
си на клиент.
Със заявление с вх. № 5579286/05.11.2020 год. за достъп и пренос на
електрическа енергия, ответникът е заявил пред „Е.С." АД смяна на титуляря
на партидата за процесния обект на потребление с аб. № ***. Посочено е в
заявлението, че предназначението на обекта е за стопанска дейност, исканият
достъп до мрежата е за средно напрежение, захранването в обекта е трифазно.
Т. е., ответникът е потребител на електрическа енергия за стопански
(небитови) нужди по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ; „небитов клиент" е
бил и праводателят му.
По повод на заявлението, на 13.11.2020г. „Е.С." АД е издало
удостоверение (което по същността си е „становище за присъединяване" към
мрежата по чл. 14, ал. 4, т. 1 от Наредбата № 6 от 24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи), че на ответника
е предоставен достъп до електроразпределителната мрежа и му е даден нов
клиентски номер, като относно условията за присъединяване становището
препраща към ОУ на ДПЕЕЕМ на „Е.С." АД. Към удостоверението
(становището) е приложено и Приложение № 3, в което са описани
средствата за търговско измерване в процесния обект, мястото на измерване,
елементите на измервателната група и техните параметри, които са идентични
с тези, описани в Констативен протокол на ЕРП№ ***/22.02.2022г., обсъден
по - горе, т. е., Приложение № 3 възпроизвежда установените при проверката
на обекта място на измерване, елементи на измервателната група и техните
параметри.
От писмо от 23.05.2023 год. от „Е.С." АД е видно, че в архива на
дружеството няма наличен договор или друг документ, подписан между
дружеството и В. М. относно заявена мощност за обект с аб. № ***.
Предоставената мощност за процесния обект на потребление е опредЕ.
съгласно чл. 33 и чл36 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или
електроразпределителните електрически мрежи и е 312 kw.
С фактура № ФП0316779937/13.12.2021г., фактура
№ ФП0317922443/14.01.2022г., фактура № ФП0319063757/14.02.2022г.,
фактура № ФП0320208843/14.03.2022г., фактура
№ ФП0321356327/14.04.2022г., фактура № ФП0322504783/13.05.2022г.,
фактура № ФП0323658754/14.06.2022г. и фактура
4
№ ФП0324808608/13.07.2022г., ищцовото дружество е остойностило
предоставена на ответника мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа" за периода м.11.2021г.-м.06.2022г. год., за
обект с кодов № ******3, находящ се в гр. *** 9, с клиентски № **********.
Не е спорно по делото, а това се установява и от цитираните фактури, че
в процесния период в обекта на ответника не е налице потребление на
електрическа енергия.
Представени са Методика за определяне цените на ел. енергия на
доставчика от последна инстанция; Извлечение за фактури и плащания към
дата 27.09.2022г.; Справка за потреблението през последните 12/24/36м. към
дата 28.09.2022г..
Представена е Фактура № 565/03.10.2019г. с доставчик ПК С.К. и
получател ответникът на стойност 16800 с ДДС за стока - трансформатор и
мрежа високо напрежение М заводски № 128741/1989г..
От заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ се установява, че
според констатациите в КП №*** от 22.02.2022г на "Е.С." АД: "Абонатът е
изключен от РОС". Съгласно справка от "Е.С." АД електрическото захранване
на обект с абонатен №*** е преустановено на дата 15.06.2021г. Следователно,
към настоящия момент, от две години процесният обект е без захранване и
без "достъп" по ел. разпределителната мрежа на ЕРП. Т.е. няма "достъп" до
средно напрежение" и няма "предоставена мощност". На база техническите
характеристики на СТИ електромер тип МТ830, които са: U=3x 100V,
1=3х0,25/6А, С=1, 500 импулса за 1 kwh, трифазен, тройнотарифен, статичен,
токов трансформатор тип АТВ20-10/5/5, напреженов трансформатор DNT24
20/0,1 kv, е възможно да се изчисли какво е максималното количество ел.
енергия, която могат да измерят в група изборните СТИ, а това е 311.77kw /
приблизително 312 kw/. Следователно стойността от 312 kw е максималната
стойност на изчислената на база технически характеристики на СТИ
доставима ел. енергия "предоставена мощност"/. Получената стойност от 312
kw се обуславя от възможностите на СТИ монтирани на обекта. Това не е
реална доставима мощност, а само измерима /и то на максимум/. Методиката
не отговаря на Наредба №6, чл.33 и чл.36. Захранването на обекта е трифазно
с U=20 kV. СТИ може да измерва доставената ел. енергия само индиректно.
За целта се ползват ТТ и НТр., които се подбират в съответствие с
техническите характеристики на електромера, в случая МТ830. Константата
на ТТ - 10/5/5 е със стойност 2 /две/. Константа на напреженов трансформатор
НТр. 20/0,1 kv е със стойност 200/ двеста/ - или обща константа 400 /
четиристотин/. При друг електромер, а и при МТ830 е възможно да има друга
константа. Тя служи само за привеждане на показанията на електромера в
реални стойности. Т.е. константата няма отношение към "предоставената
мощност" - доставената ел. енергия, а само към отчитането й. След посещение
на място, вещото лице е установило, че в момента процесният трафопост не
се ползва. Т.е. към монтирания Траф/ трансформатор тип ТМ 100/20AL – 3
фази, номинална мощност 100 kw, с-ма 20/0.4kv, монтаж открит, защита
1P54/IP00, маслен не се подава напрежение. Следователно, единствената
трансформаторна машина е с мощност 100kw. Изброените СТИ работещи в
група, са все още монтирани към високата страна - ТТ и НТр., а електромерът
на отделно табло с предпазители АП –Зх6А. Мощност не се предоставя без
наличие на потребител, т.е. без консумиращи ел. енергия мощности на
абоната не е възможно да се предоставя ел. енергия. Към настоящия момент
5
на обекта има изградена ФВ /фото- волтаична/ инсталация и се потребява ел.
енергия само от нея - от две години този обект е без ел. захранване.
Методиката за определяне на предоставена мощност на обект на ел.
захранване съгласно Наредба №6 е конкретизирана в чл.33 и чл.36. В случая
обаче тя не е била използвана при изготвяне на определените количества от
312 kw. При наличие на нормално потребление на мощност от мрежа Ср.Н. на
ЕРП, абонатът има изградена инсталация, включваща трафопост с
оборудване, комуникационна апаратура, ел. двигатели и други мощности - те
всички участват при определяне на необходимата доставна мощност,
включително защити и АП. На база на така опредЕ. мощност в съобразяване и
с режима на работа се подбират СТИ, които в такива случаи се състоят от
електромер, ТТ, НТ и се монтират на страна Ср.Н - преди трансформатора.
Към времето на огледа, извършен от вещото лице, липсва инсталация НН,
която да е свързана с Тр. Т.е. абонатът е преминал изцяло на собствено
захранване. Когато схемата е работила - преди дата 15.06.2021г на отчитане
на доставената ел. енергия, която е монтирана на високата страна на
трансформатор 100kw е включвана ТТ АТВ20-10/5/5, НТр. DNT24 20/0,1k
DNT24 20/0,1kv и електромер МТ830 с АП Зх6А. Токовите и напреженови
трансформатори имат задача да "обслужват" електромера и нямат отношение
към доставената ел. енергия/ мощност/ освен като коефициент. Този
коефициент може да бъде различен и зависи от вида на електромера - само
привежда отчетите към реалната стойност на доставената ел. енергия.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Искът е предявен при спазване на особените процесуални изисквания на
чл.415 вр. чл.414 ГПК и е процесуално допустим.
Предмет на настоящата искова претенция е вземане за цена на мрежови
услуга „достъп до разпределителната мрежа" на база предоставена мощност
от 312 kw за аб. № ***.
Спорът между страните е концентриран досежно дължимостта на
таксата за достъп до електроразпределителната мрежа.
Приложими за казуса са разпоредбите на ЗЕ, ПТЕЕ и Наредба №
6/2014г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия
към преносната и разпределителните ел.мрежи в действащата им редакция за
процесния период. Ищцовото дружество черпи правата си на валидни
договорни отношения за продажба на ел. енергия и мрежови услуги за
процесния обект въз основа на сключен при общи условия договор за
продажба на ел. енергия (ОУ ДПЕЕ), одобрени с Решение ОУ- 061/07.11.2007
г. на ДКЕВР (сега КЕВР), ПТЕЕ, Решение Ц-29/01.07.2020 г. на КЕВР. В
настоящия случай не е налице спор между страните по делото, че
дружеството - ищец „Е.П.П.“ АД е краен снабдител на ел. енергия и титуляр
на лицензия по чл. 39, ал.1, т.5 ЗЕ. Легалното определение на понятието
„потребител на енергийни услуги", дадено в § 41, б. „б" на ДР на ЗЕ, е лице,
което купува електрическа енергия, а краен клиент по смисъла на § 27, б. „г" е
клиент, който купува електрическа енергия за собствено ползване. Съгласно
чл. 4, ал. 2 ОУ на ДПЕЕ (2007 г.) потребител на електрическа енергия за
стопански нужди е физическо или юридическо лице, присъединено към
електроразпределителната мрежа на „Е.ОН Б. Мрежи" АД /“ЕРП Север“ АД /
и което купува електрическа енергия за стопански нужди, включително и
лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Съгласно чл.6, ал.3
6
ОУ на ДПЕЕ (2007 год.) потребител на електрическа енергия за стопански
нужди може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на имота е дал пред "Е.ОН Б.
Продажби" АД /актуално наименование „Е.П.П.“ АД/ съгласие в нотариално
заверена форма, лицето да бъде потребител за определен срок. В ал. 4 е
предвидено, че страна в отношенията с „Е.П.П.“ АД/ е лицето, явяващо се
потребител по смисъла на ал. 2 или ал. 3 и всички фактури се издават на
негово име.От анализа на цитираните норми на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е видно,
че в случая „потребител” на доставяната от ищцовото дружество, в
качеството му на краен снабдител, ел. енергия и услуги по смисъла на ЗЕ и на
ОУ на ДПЕЕ е собственикът на имота или носителят на ограничено вещно
право на ползване на обекта, снабдяван с ел. енергия – ответникът.
Ответникът не оспорва собствеността си върху имота, представляващ
обект на потребление, находящ се в гр. *** с клиентски № **********, аб. №
***, както и, че същият е електроснабден /макар и да твърди, че не ползва
ел.енергия и други мрежови услуги/. Обстоятелството, че обектът е
присъединен към електроразпределителната мрежа се установява и от
приетия по делото КП от 22.02.2022г., от който е видно, че на посочената дата
е извършена проверка във връзка на СТИ монтирано на обект с абонатен №
***/. КП е съставен в присъствието и подписан от абоната - без възражения.
Установи се наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните с предмет доставка и продажба на ел.енергия – до
30.09.2020г. вкл. на осн. чл. 94а (ред. ДВ бр. 57 от 2018г., в сила от
01.07.2018г.), вр. с чл. 98а ЗЕ при ОУДПЕЕ на „Е.П.П.“ АД, а след
30.09.2020г. (при липсата на доказателства, а и твърдения за сключен от
страна на ответника за процесния обект договор с търговец на електрическа
енергия по свободно договорени цени, респ. сключен с крайния снабдител –
титуляр на лицензия по чл. 39, ал.1, т.5 ЗЕ типов договор да доставка на ел.
енергия) – по силата на пар. 15 ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ бр. 57 от 2020г. в сила
от 26.06.2020г.). Наличието на облигационна връзка между страните,
предполага заявена от клиента в искането за проучване на условията за
присъединяване мощност съгласно чл.33 и сл. от Наредба 6/09.06.2004г. за
присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи, по аргумент от чл.59 и
сл. от Техническите изисквания за присъединяване на обекти на операторите
на електроразпределителните мрежи към електропреносната мрежа вр. чл.
116, ал.7 от Закона за енергетиката. По делото не се твърди от ответника, а и
не са представени доказателства, че е заявено от него преустановяване на
присъединяването и на снабдяването с ел.енергия или промяна на
договорените електрически мощности по см. на чл.36 и чл.40 от Наредба №
6/09.06.2004г. и ЗЕ.
В заключение, към дата на съставяне на процесните фактури,
параметрите на договорената/резервирана мощност не е променяна и
доколкото ответникът я е ползвал и преди процесния период/аргумент от КП/,
то към исковия период същата е 312 kw за аб. № ***.
Както вече беше посочено, ищецът чиято е доказателствената тежест е
установил пълно и главно, че за процесния период собственият на ответника
имот – обект на потребление, е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа, т.е. същият е имал правото и техническата
възможност да използва предоставената до обекта мощност. Следователно на
7
осн. чл. 29, вр. с чл. 28, ал. 1 ПТЕЕ, ответникът, в качеството си на
потребител на ел. енергия и мрежови услуги за небитови нужди, дължи на
„Е.П.П.“ АД цената за предоставената му мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа“, независимо дали е потребявал ел.енергия
или не.
Съгласно чл. 29 ПТЕЕ (ДВ бр.№ 40/2020г., в сила от 05.05.2020г.),
мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със
СТИ и/или предоставена мощност в местата за измерване, определени в
съответствие с правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и договорите по чл. 11, т.
1, 2 и т. 3 по утвърдените от комисията (КЕВР) цени, като клиенти и
производители, присъединени към електропреносната мрежа, дължат
утвърдени от комисията цени за достъп до електропреносната мрежа, за
пренос по електропреносната мрежа и други мрежови услуги по
електропреносната мрежа за съответния ценови период, които заплащат на
независимия преносен оператор. Т.е. определени нормативно са две
самостоятелни хипотези, при които се дължи заплащане на мрежови услуги:
потребена електроенергия или предоставена до обекта мощност. Последното
означава, че дори и при временно преустановено снабдяване с електрическа
енергия на обект на клиент, то същият не се освобождава от задължението си
за заплащане на цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Това
следва и от характера на самата услуга. Услугата "достъп до
електроразпределителната мрежа" сама по себе си се изразява в задължението
на съответния оператор на мрежата да предостави равнопоставен достъп до
мрежата си на потребителите срещу заплащане на съответната цена за достъп
от ползвателя на мрежата (чл. 109, ал. 1, т. 4 и чл. 113, ал. 1, т. 3 ЗЕ/) и в този
смисъл е независима от реалното потребление на ел. енергия. За
предоставянето на тази услуга на ползвателите на мрежата, в т.ч. за
гарантиране на нейното нормално, сигурно и ефективно функциониране,
независимо от количествата потребена ел. енергия, мрежовите оператори
извършват постоянни разходи по поддръжката на тази мрежа, така че във
всеки един момент същата да разполага с необходимата си пропускателна
способност и съответно ползвателят да може да разполага с необходимата му
предоставена мощност /Решение по в.гр.д. № 20233100500008 по описа за
2023 г. на ВОС и Решение по в.гр.д. № 20233100500136 по описа за 2023 г. на
ВОС/.
По отношение на размера на задължението съдът приема същия за
доказан от ищеца.
Установено е по делото, че стойността на услугата достъп до мрежата за
процесния период е изчислена върху предоставена мощност от 312 kW.
Съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 11 от Наредба № 6 от
24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи
"предоставена мощност" е онази максимална активна мощност, за която
операторът на преносната мрежа или съответният оператор на
разпределителна мрежа съгласно договора за присъединяване осигурява на
клиента възможност за ползване на границата на собственост на
електрическите съоръжения или за пренос към разпределителна мрежа в
мястото на присъединяване на обект на оператора на разпределителната
мрежа и се характеризира с ниво на номинално напрежение и брой на фазите,
на които се доставя, при фактор на мощността не по-нисък от 0, 9.
8
В случая договор за присъединяване между ответника и оператора на
мрежата, с който да е договорена величината на предоставената до обекта
мощност, няма. Сключването на такъв договор не е и задължително (а е
правна възможност), доколкото само е сменен титуляря на вече присъединен
към мрежата обект и не е необходимо проектиране и изграждане на
съоръжения за присъединяване по реда на ЗУТ, а условията за
присъединяване се уреждат със становище за условията за присъединяване - в
тази смисъл са нормите на чл. 14, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г.
за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи, приложими в
настоящия случай.
Становището за условията за присъединяване, издадено на ответника на
13.11.2020 год., препраща към ОУ на ДПЕЕЕМ. Съгласно чл. 7, ал. 1 от
цитираните ОУ на ДПЕЕЕМ, за ползватели, потребяващи електрическа
енергия за стопански нужди и присъединени към електроразпределителната
мрежа без договор за присъединяване, за предоставена мощност и категория
по осигуреност на електроснабдяването се приемат размерът на осигурената
за ползване мощност и категорията по осигуреност на електроснабдяване до
границата на собственост.
За заварените небитови клиенти, купуващи ел. енергия, които нямат
сключен договор по чл. 11, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ПТЕЕ (както се посочи,
такъв не е и необходим, съобразно чл. 14, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 6 от
24.02.2014 г. ) предоставената мощност се определя съгласно чл. 36 от
Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти
на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи. Според чл. 36 от цитираната наредба когато средствата
за търговско измерване не позволяват регистриране на активна мощност,
предоставената мощност се контролира чрез ограничаване на ползваната
електрическа енергия по ток, при фактор на мощността 0,9, с монтиране
непосредствено след електромерите за търговско измерване на подбрани по
големината на номиналния им ток автоматични прекъсвачи или
токоограничаващи устройства.
В случая предоставената мощност на обекта на ответника е опредЕ. в
съответствие с цитираната норма и съобразно техническите данни и
параметри на измервателната група в обекта, които са констатирани при
извършената проверка, констатациите от която са материализирани и в
констативния протокол, и същите данни и параметри са възпроизведени и в
Приложението № 3 към становището за присъединяване по чл. 14, ал. 4, т. 1
от Наредба № 6/24.02.2014 г. на „Е.С.", издадено на 13.11.2020 год. по повод
подаденото от ответника искане за осигуряване на достъп до
електроразпределителната мрежа.
От заключението е установено, че предоставената в обекта на ищеца
мощност е 312 kW (изчислена съобразно техническите данни и параметри на
измервателната група в обекта според Приложение № 3, към становището за
условията за присъединяване от 13.11.2020 год.) и в съответствие с чл. 36 от
Наредба № 6/24.02.2014 г.
Заключението на вещото лице, че в обекта няма енергийни мощности,
които да могат да консумират ел. енергия с мощност 312 kW, е ирелевантно и
не променя извода, че предоставената мощност за обекта на ответника е
именно тази, въз основа на която е опредЕ. и цената за достъп до мрежата за
9
процесния период, отразена и в процесните фактури. При промяна на
параметрите на измервателната група в обекта на потребление или друга
промяна в обекта на потребление, обуславяща необходимостта от промяна на
вече предоставената мощност, а също и при несъгласие със становището за
присъединяване от 13.11.2020 год., ответникът е разполагал с правната
възможност, уредена в Глава Трета, Раздел Трети от Наредба № 6/24.02.2014
г. - да поиска промяна на предоставената мощност (респ., да заяви по- ниска
мощност), но същият не се е възползвал от тази възможност. А както бе
посочено и по - горе, цената на услугата „достъп до
електроразпределителната мрежа" се дължи от небитовите клиенти,
независимо реалното потребление на ел. енергия.
От изложеното се налага извод, че ответникът дължи на ищцовото
дружество заплащане на услугата „достъп до електроразпределителната
мрежа" за процесния период върху предоставена мощност от 312 kW.
Няма данни ответникът да е заплатил сумите по горните фактури,
поради което същият дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата по всяка фактура, считано от падежа на задължението по
всяка фактура до 22.07.2022г..
Поради това исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
Съобразно разрешението дадено с ТР № 3/2014 г. На ОСГТК на ВКС (т.
12), съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство. Предвид изхода от спора,
последните се явяват дължими от ответника като размерът им е 88.66 лева.
При този изход на производството, на основание чл.78 ал.1 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в
настоящото производство в общ размер от 830.47 лева /86.47 лева заплатени
държавни такси; 300 депозити за вещи лица и 444 лева с ДДС възнаграждение
за защита и съдействие от един адвокат/.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. М.
М., ЕГН: **********, адрес: гр. ***, ул. *** дължи на „Е.П.П.” АД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр.***, сумата в общ размер 1878.20 лв.
/хиляда осемстотин седемдесет и осем лева и 0.20 ст./, представляваща цена
за мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа" в обект с аб.
№ ***, кодов № ******3, находящ се в гр. ***, с клиентски № **********, за
която са издадени следните фактури: фактура № ФП0316779937/13.12.2021г.
на стойност 232.84 лв., фактура № ФП0317922443/14.01.2022г. на стойност
240.60 лв., фактура № ФП0319063757/14.02.2022г. на стойност 240.60 лв.,
фактура № ФП0320208843/14.03.2022г. на стойност 217.32 лв., фактура
№ ФП0321356327/14.04.2022г. на стойност 240.60 лв., фактура
№ ФП0322504783/13.05.2022г. на стойност 232.84 лв., фактура
№ ФП0323658754/14.06.2022г. на стойност 240.60 лв. и фактура
№ ФП0324808608/13.07.2022г. на стойност 232.84 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.08.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата в общ размер 54.88 лв.
/петдесет и четири лева и 0.88 ст./, представляваща мораторна лихва върху
10
всяка главница за периода от падежа на всяка от посочените фактури до
22.07.2022г. /13.78 лв. по фактура № ФП0316779937/13.12.2021г.; 11.96 лв. по
фактура № ФП0317922443/14.01.2022г.; 10.02 лв. по фактура
№ ФП0319063757/14.02.2022г.; 7.37 лв. по фактура
№ ФП0320208843/14.03.2022г.; 5.81 лв. по фактура
№ ФП0321356327/14.04.2022г.; 3.88 лв. по фактура
№ ФП0322504783/13.05.2022г.; 2.00 лв. по фактура
№ ФП0323658754/14.06.2022г. и 0.06 лв. по фактура
№ ФП0324808608/13.07.2022г. /, на основание чл.422, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН: **********, адрес: гр. ***, ул. *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Е.П.П.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.***, сумата от 88.66 лв. - разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 10813/2022г. на ВРС, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН: **********, адрес: гр. ***, ул. *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Е.П.П.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.***, сумата от 830.47 лева - разноски в исковото производство, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11