РЕШЕНИЕ № 260143
гр. Пещера, 30.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕЩЕРСКИ
РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в открито съдебно заседание на седми
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанаска Павлова
при
секретаря Евгения Млячкова, като разгледа докладваното от съдията Павлова гр.д.
№ 628 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е иск от Ц.А.Ц., ЕГН **********.
постоянен адрес: ***, представляван от
адвокат Д.Ф. – САК, против „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София. 1404. район ..Средец", ж.к.Мотописта"', бул.
..България № 49. мл. 53 Е, вх. В. тел: **********. Представлявано винаги от
двама от управителите С. Н. Н., Я. Я. Ч., Ц. Г. С., Я. К. Ч..
Твърди ищцата, че на дата 16.09.2019г.
между ответника и нея е сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит
Стандарт № 30039447282. По силата на договора на ищцата е предадена
собствеността върху 400лв., като тя се е задължила да погаси заема за 11 месеца
при ГПР от 48,13 % и ГЛП от 40, 90 %. Договорено е, че тя избира и закупува
допълнителни услуги „Фаст" за цена от 120лв. и „Флекси" за цена от
320лв.
Счита, че Договор № 30039447282 е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправност на клаузата уреждаща
размера на дължимата годишно лихва,
което е довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на
финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода за
кредитора.Договорът се явявал нищожен
и като сключен при неспазване на нормите
на чл. 11, т. 9 и т, 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 oт ЗПК, с произтичащите от
това последици по чл.23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.
Клаузите за възнаградителна лихва били
нищожни и като неравноправни на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Твърди, че при заем с кратък срок на
ползване /11 месеца/, уговарянето на възнаградителна лихва на близо 50 % от
стойността на заема, която допълнително се оскъпява от закупуването на
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ до близо 200 % от стойността на заема не
е обяснимо нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който
носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба.
Договорът за потребителски кредит
нормативно е уреден като възмезден /арг. от чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК/. поради
което нищожността на клаузата за договорна лихва, която е съществен елемент на
договорното съдържание имала за юридическа последица изначална недействителност
на кредитната сделка
Счита, че посоченият в договора фиксиран
лихвен процент в размер на 40, 90 % не отговаря на действително приложения в
заемното правоотношение лихвен процент, тъй като уговореното възнаграждение за
заплащане на допълнителни услуги представлява добавък към договорната лихва -
скрита лихва.
Възнаграждението
за допълнителните услуги представлява допълнителна печалба - добавък към
възнаградителната лихва, но същата не е била обявена на потребителя по реда на
чл. 5 от ЗПК и недобросъвестно не е посочена като такава в условията на
договора. Това възнаграждение в нарушение на закона не е включено в обявените в
договора ГПР и в ГЛП.
Вземанията на кредитора по договора за
допълнителните услуги не му се дължат
заради реално извършени разходи в уговорения размер, т.е. таксите, които събира
търговеца не са еквивалентни на административните разходи за извършваните от
него действия. Наименованието на клаузата прикрива истинската цел на клаузата
да служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивната разпоредба
на чл. 33, ал.1 ЗПК обаче при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С предвиждане и
начисляване на тези възнаграждения по същество се цели заобикаляне на
ограничението на чл.33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято
дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника.
Твърди, че в ГПР не са включени като
разход възнаграждението за допълнителни услуги, каквото е императивното
изискване на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Кредиторът не е включил в посочения в
съдържанието на договора ГПР от 48.13 % други прозрачно формулирани при
спазване на изискванията на чл. 10 а от ЗПК и реално извършвани от него
разходи.
Договорът за потребителски кредит бил изначално недействителен, защото не са
изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗЗП в съдържанието му да са
включени условията за прилагането на лихвения процент. Твърди че когато договорът за потребителски кредит е
нищожен, на основание чл. 22 от ЗПК, поради невключване в съдържанието му на
съществените му реквизити, в настоящия случай на ГЛП, ГПР и погасителен
план,правните последици, които настъпват са отричане на правният ефект на
договора и задължение на потребителя да възстанови само чистата сума по
кредита.
Моли да ги призове съда и да постанови
решение, с което да прогласи нищожността
на договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 30039447282 от
16.09.2019г.
При
условията на евентуалност, ако не се
уважи иска за прогласяване на нищожността на целия договор, то моли да се обяви нищожността на клаузите, обективирани в
раздел VI -ти „Параметри“, в частта „По поискана и закупена допълнителна
услуга", даващи право на ответното дружество да получи заплащането на
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.Претендира разноски и прави
доказателствени искания.
Ответникът е депозирал отговор в
законоустановения срок. Посочва, че с ищцата Ц.Ц. имат сключен договор за
потребителски кредит № 30039447282, както и били закупени пакет от допълнителни услуги, по силата на
които същата се е задължила за погасяване на задълженията по горепосочените
договор и пакета. Сочи, че след депозиране на искането, на 16.09.2019 г.,
ищцата е сключила с ответното дружество и договор за потребителски кредит №
30039447282,, ведно с общи условия, неразделна част от същия, при следните
параметри: сума на кредита: 400лв., като тя се е задължила да погаси заема за
11 месеца при ГПР от 48,13 % и ГЛП от 40, 90 %., допълнителни услуги
„Фаст" за цена от 120лв. и „Флекси" за цена от 320лв.
В депозираната искова молба
неоснователно се твърди, че договор за потребителски кредит № 30039447282,е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не били спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 от ЗПК и чл.
12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Твърди, че видно от приложеното копие на договора,
същият е сключен в съответствие с изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, валиден
е и е породил действие между ищцата и дружеството-ответник. Относно твърдяното
противоречие с чл. 22 и чл. 11 от ЗПК сочи, че разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и
ал. 2 и чл. 22 от ЗПК регламентират по позитивен и негативен начин минимално
необходимото съдържание на договора за потребителски кредит като за да е
действителен договорът за кредит следва да съдържа поне информацията по чл. 11,
ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК.
С оглед на горепосоченото твърди, че
необходимото съдържание за действителността на процесния ДПК № 30039447282,съгласно
разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и чл. 22 от ЗПК се съдържа в процесния договор за
потребителски кредит, поради което същият е действителен.
В депозираната искова молба
неоснователно се твърди, че договор за потребителски кредит № 30039447282, бил
нищожен, тъй като във връзка със закупения пакет от допълнителни услуги било
налице противоречие и заобикаляне на императивни правни норми - разпоредбите на
чл. 10 и чл. 10а от ЗПК. Изложени са доводи.
Оспорени са твърденията в исковата
молба, че договор за потребителски кредит № 30039447282,бил нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от Закона за задълженията и договорите -
нарушаване на добрите нрави, с излагането на подробни съображения. Взето е и
становище относно цитираната в исковата молба съдебна практика и че същата е
неприложима към настоящия казус.
В случай, че съдът обяви за
недействителна клаузата за възнаградителната лихва, то моли да приложи
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 26,
ал. 4 ЗЗД приетата за недействителна клауза за уговорения лихвен процент следва
да се замести по право от повелителни правила на закона, т. е. да се приеме, че
се дължи законната лихва за забава от датата на сключването на процесния
договор за кредит до окончателното му изплащане. Цитира съдебна практика.
Изразява становище, че в исковата си
молба ищцата бланкетно твърди, че клаузите относно заплащането на
възнаградителна лихва и на възнаграждение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги към ДПК № 30039447282,били неравноправни и следователно
нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.
Твърди, че в настоящия случай не е
обективирана нито една от хипотезите на чл. 143 от ЗЗП. Счита, че не са налице
общите изисквания за обявяване на неравноправността на клаузите от договора за
потребителски кредит, определящи ГПР и ГЛП и пакет от допълнителни услуги като
моли съда да оставите и тази искова претенция на ищцата без уважение.
Прави и възражение на основание чл. 78,
ал. 5 от ГПК досежно прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата, в случай че същото надвишава минимално
установения размер, съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Счита, че горепосоченото дело не представлява нито
фактическа, нито правна сложност, които самостоятелно или в съвкупност да
обосноват хонорар за адвокат в размер, по-висок от минимално установения в
Наредбата.Прави доказателствени искания.
`
Предявен е главен иск с правно основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД - за прогласяване нищожността на договор за потребителски
кредит от 16.09.2019 г., сключен между ищцата и ответното дружество и при
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД - за
прогласяване нищожността на клаузите от същия договор, касаещи възнагражденията
за допълнителни услуги.
От приетите по делото писмени
доказателства се установява следното:
Видно от приетите Искане за отпускане на
потребителски кредит, Договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт
№ 30039447282/ 16.09.2019г., СЕФ, общи условия към договора и
погасителен план, се установява, че на 16.09.2019г. между ищцата Ц.А.Ц. и
ответника Профи Кредит България ЕООД, е сключен договор за предоставяне на
паричен заем в размер на 400 лев, със срок от 11 месеца, размер на вноската
44,17 лева, ГПР – 48,13 %, ГЛП – 40,90 %, лихвен процент на ден- 0,11%, с обща
дължима сума 485,82 лева. Посочено е в същия договор, че се дължи допълнително
възнаграждение по закупен пакет „Фаст „ в размер на 120,00 лева, както и
възнаграждение по закупен пакет от допълнителна услуга „Флекси“ в размер на
320,00 лева. Така общата дължима сума става 925,82 лева, с размер на вноската
84,17 лева , дължима на 20-то число от месеца.
Посочено е в чл. 15.1 “Допълнителни
услуги“ в ОУ към договора , че услугата „Фаст“, предоставя приоритетно разглеждане
на искането за отпускане на потребителски кредит, като сумата ще се изплати до
24 часа. С услугата „Флекси“ се предоставя на клиента право да променя
погасителния си план , при изпълнение обаче на специфични изисквания, описани в общите условия.
От приетата по делото съдебно
икономическа експертиза се установява, че годишния процента на разходите не
може да бъде по –висок от пет пъти размера на законната лихва , а нейния
размер е 10,00 %, определеният от кредитора
ГПР е с 1,74% по –малък от петкратния
размер на законната лихва. За целия период на кредита при включването на
разходите за допълнителни услуги кредитът би се оскъпил със 110%.Заключението е
прието в съдебно заседание.
Между страните не е спорно сключването
на договора, както и получаването на сумата от 400 лева.
При тези данни, настоящият съдебен състав
приема, че между ищцата и ответното дружество е сключен договор за
потребителски кредит по чл. 9 и
сл. от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.
9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане.
Съгласно текстът на чл.
10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. Разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 1-т.
27 от ЗПК определя необходимото съдържание на договора за потребителски
кредит. Съгласно чл.
11, ал. 2 от ЗПК общите условия са неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.
Видно от представените и приети по делото
писмени доказателства е, че по-голяма част от императивно определеното
съдържание на договора за потребителски кредит в конкретния случай и за
процесния договор е налице.
В конкретния случай, съдът приема, че
процесният договор за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване
на императивните изисквания, предвидени в разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 9 и т.
10 от ЗПК. Видно от процесния договор за кредит е, че кредиторът е посочил
като абсолютни стойности ГПР на кредита и годишния лихвен процент. Липсва ясно
разписана методика/начин на формиране на годишния процент на разходите по
кредита. Не става ясно кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР в размер на 48,13%. Още повече, че съгласно
разпоредбата на чл.
19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Затова в посочената величина –
ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя/кредитополучателя начин да са
посочени всички разходи, които той ще направи и които са пряко свързани с
кредитното му правоотношение. Освен разбивка на всички разходи по вид и размер
в ДПК трябва да е посочена и общата
сума, която е дължима от потребителя ,представляваща ГПР. ГПР е посочен само общо , като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит,без
да бъдат посочени отделните
разходи по вид и размер и без да се посочи общата стойност на разходите
, които потребителя ще дължи в края на срока на договора ,не може да се приеме
,че са спазени изискванията на закона.В случая годишния процент на разходите не
надхвърля 5-пъти размера на законната лихва за забава( при допустима норма 50% , ГПР е определен на 48,13%), но това не
е достатъчно ,за да се приеме, че уговорката не противоречи на закона. Следва
да се приеме, че уговорката относно ГПР е недействителна до степен на
нищожност, поради противоречие със закона, на основание чл. 22 от ЗПК във вр.
с чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК, чл. 19 ал. 1
от ЗПК.
В процесния договор за потребителски кредит
липсва яснота и относно лихвения процент на ден и годишния лихвен процент,
които отново са фиксирани с определени стойности. Не е ясно как посочения
лихвен процент по кредита и годишно оскъпяване по кредита се отнасят към ГПР по
договора. Още повече, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен
в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по
начин, различен от законовия е недопустимо. В
ДПР лихвения процент е посочен
общо на годишна база, като процентна величина. Посочен е и лихвения
процент на ден. Това обаче не достатъчно
,за да се приеме ,че уговорката за лихвения процент съответства на закона. В ДПК
не е посочен текущия(месечния) лихвен
процент , с който ще се олихвява кредита.
Не са посочени условията за прилагането на лихвения процент по кредита , което
означава да се посочат показателите , по които се формира ГПР,като основен лихвен процент , който кредитора прилага в случая и и съответните надбавки над него. Не са посочени
също така условията и процедурите за промяната на лихвения процент
по кредита. Следва да се приеме ,че уговорката относно лихвения процент по кредита
е недействителна до степен на нищожност, поради противоречие със закона,
на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.
11 ал. 1 т.9 от ЗПК.
Отделно от това, уговорката за
заплащането на договорна (възнаградителна
) лихва е нищожна и на основание чл. 26
ал. 1 от ЗЗД , като противоречаща на добрите нрави.
Съгласно трайно установената практика на ВКС(
виж Р. № 906/ 30. 12. 2004г. по гр. д.№
1106/2003г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС ; Р. № 378/ 18. 05. 2006г. по гр. д.№ 315/2005г. на ІІ-ро гр. отд. на
ВКС ; Определение № 901/10. 07. 2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ІV-то гр.
отд. на ВКС) уговорката за заплащането на възнаградителна лихва ще противоречи на добрите нрави, когато
надвишава три пъти размера на законната лихва, а по обезпечените кредите два пъти .
Максималният размер, до който може да
бъде уговаряна възнаградителна лихва, за да не противоречи на добрите нрави е
30%. В случая уговорения ГЛП е в размер на 40,90%, което надхвърля допустимия
размер. Според клаузите на договора при отпуснат кредит в размер на 400 лв.,
дължимата възнаградителна лихва е 163,60лв., което е почти половината от размера
на кредита. Тази лихва противоречи на добрите нрави по конкретна на
общоприетите принципи за справедливост и добросъвестност в
гражданските и търговските взаимоотношения и еквивалентност на насрещните
престации.
В чл.
10а ал. 4 от ЗПК е предвидено, че видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. Не е изпълнено изискването на чл.
10а ал. 4 от ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за което се
събират такси или комисионни и размера на съответната такса или комисионна в
процесния договор за кредит. Нещо повече в договора за потребителски кредит е
определено едно общо възнаграждение за допълнителната услуга „Фаст“ и едно общо възнаграждение за допълнителната
услуга „Флекси“ . Освен това възнаграждението е уговорено и се дължи независимо
от това дали ще се ползват услугите или не. Т. е. дължи се възнаграждение само
за съществуващата за потребителя възможност в един момент от действието на
договора да ползва някоя от допълнителните услуги. По делото няма данни, че
реално клиентът е получил приоритетно разглеждане на документите или отсрочване
на вноска. Принципите на добросъвестността и справедливостта при договарянето
изискват потребителят /кредитополучателят да заплати такса/възнаграждение за
реалното ползване на определена услуга, а не за евенуалното или хипотетично
ползване на такава.
Налага се изводът, че е налице неравноправна
клауза в договора за потребителски кредит, с която
потребителят/кредитополучателят се е задължил да заплати възнаграждение на
кредитора за предоставянето на пакет от допълнителна услуга „Фаст“ и за допълнителната услуга „Флекси“ в общ
размер на 440 лева, тоест повече от самата главница по изтегления кредит.
Предвид това уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми, а
именно на разпоредбите на чл.
10, ал. 2, предл. второ и чл.
10а ал. 3 и ал.
4 от ЗПК.
Налага се извода, че тази договорна клауза
заобикаля императивното правило на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно което
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от път пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Видно от сключения
между страните договор за потребителски кредит това възнаграждение не е включено
в ГПР. Следователно ако се добави към тази величина, то безспорно ще надхвърли
лимита, предвиден в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Предвид на това
уговорката за заплащането се явява нищожна, по аргумент от чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Тази договорна клауза се явява нищожна и поради противоречието й с добрите
нрави, тъй като същата е в размер, надвишаващ предоставената по договора за
кредит главница.
Предвид изложеното кредитното правоотношение
между страните се явява недействително на основание чл. 22, във връзка с чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и като такова не е в състояние да породи
присъщите за този тип сделка правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, при
недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят /кредитополучателят
дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
С оглед на гореизложеното, съдът счита,
че предявеният главен иск е основателен и следва да се уважи като се прогласи
нищожностт на процесния договор за потребителски кредит, сключен между ищцата и
ответното дружество.
Предвид уважаването на главния иск,
съдът не дължи произнасяне по предявения евентуален иск.
При този изход на делото, ответното
дружество следва да заплати на ищцата разноски по делото, но тъй като ищцата е
освободена от заплащане на такси и разноски и й е оказана безплатна правна
помощ, то в полза на адв. Д.Ф. следва да се присъдят на основание чл. 38 ал. 2
от Закона за адвокатурата сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер общо на 400,00
лева, съгласно представения Списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Ответникът
следва да заплати в полза на Районен съд Пещера разноски за държавна такса в
размер на 50,00лева, както и за възнаграждение на вещо лице в размер на 183,00
лева.
Предвид цената на иска и правната
сложност на делото, неоснователно се явява възражението на ответното дружество
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ищцата по делото.
По изложените съображения, ПЕЩЕРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
По иска на от Ц.А.Ц., ЕГН **********.
постоянен адрес: ***, представляван от адвокат Д.Ф. – САК, против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.“България“ № 49,бл.53 Е,вх.В, представлявано от С. Н. Н., Ц. Г. С.,Я. Я. Ч. и Я. К. Ч., в
качеството им на управители, с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД -
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт
№ 30039447282 от 16.09.2019 г., сключен между ищцата Ц.А.Ц., ЕГН ********** и ответника
"ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.“България“ № 49,бл.53 Е,вх.В, представлявано от С. Н. Н., Ц. Г. С.,Я. Я. Ч. и Я. К. Ч., да заплати на адвокат Д.Л.Ф., вписана в
Софийска адвокатска колегия с личен №**********, с адрес на кантората гр.София
,ул.“Петър Парчевич“ 01,ет.5,ап.14, разноски по делото в размер общо на 400,00
лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.“България“ № 49,бл.53 Е,вх.В, представлявано от С. Н. Н., Ц. Г. С.,Я. Я. Ч. и Я. К. Ч., да
заплати в полза на Районен съд Пещера разноски по делото в размер общо на
233,00 лева, както и 5,00 лева при евентуално издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: