№ 447
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20231001000350 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 21.11.2022г., постановено по търг. дело №845/2021г., Софийски
градски съд, ТО, VI-23 с-в, е осъдил „Диел Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление- гр. София, бул. „Витоша“ № 66, ет.5, за заплати в полза на „Сис Билд“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. Варна, бул. „Сливница“ №
189 сумата от 9032,27 лева на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и на основание чл. 92,
ал.1 ЗЗД сумата от 1000 лева, представляваща мораторна неустойка по чл. 10.3 от договор за
строителство, сключен на 19.02.2020г. за забава на плащането на авансово възнаграждение
по чл. 4.1 от договора за периода 07.07.2020г.-17.09.2020г., предявен като част от вземането
в общ размер 89 374,12 лева, ведно със законната лихва от 18.02.2021г. до окончателното й
плащане, като е отхвърлил иска за периода 04.07.2020г.-06.07.2020г. и 18.09.2020г.-
05.10.2020г., отхвърлил е предявените искове от „Сис Билд“ ЕООД с правно основание чл.
266, ал.1 ЗЗД вр. чл. 79 , ал.1 ЗЗД вр. чл. 286 ТЗ против „Диел Трейд“ ЕООД за заплащане на
сумата от 27 033,71 лева, представляваща възнаграждение по договор за строителство,
сключен на 19.02.2020г. по Протокол образец 19 № 1 и Протокол образец № 19 2 и иск с
правно основание чл. 327, ал.1 ТЗ, вр.чл. 99, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
сумата от 28 816, 36 лева, представляваща вземане по договор за цесия, сключен на
25.11.2020г. със „Сис Билдинг Системс“ ЕООД за заплащане на цената по договор за
1
продажба на строителни материали по приемно-предавателен протокол от 14.10.2020г.
Недоволен от горното решение в отхвърлителната му част е останал ищецът-
„Сис Билд“ ЕООД, който го обжалва в срок, с оплаквания за неправилност, необоснованост
и противоречие с процесуалния закон. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че в
хода на делото, не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че е извършил
СМР, за които претендира възнаграждение, също и, че са приети от възложителя в
съответния вид, количество и качество на възложеното с договора от 19.02.2020г. Изразява
се несъгласие със заключението на вещото лице, че количествата и видовете СМР,
извършени от него се дублират с изпълнени от трети лица за процеса, подизпълнители.
Поддържа се, че протокол образец №19- 2 е приет и подписан от възложителя „Диел Трейд“
ЕООД, което обстоятелство се установявало от имейл от 21.10.2020г. Застъпена е теза, че
актуването на извършените СМР към Държавна агенция за бежанците, в съответствие с
клаузите на договор от 21.02.2020г., по който страните са изпълнител и подизпълнител, е
равнозначно на приемане на работата на „Сис Билд“ ЕООД. Посочва, че предмет на
цесионния договор от 23.11.2020г. между „Сис Бидинг Системс“ ЕООД и „Сис Билд“ ЕООД
е индивидуализирано и съществуващо вземане. Изложени са твърдения, че изпращането на
фактура за дължимите суми и приемо-предавателен протокол с опис на материалите до
„Диел Трейд“ доказват съществуването на вземането. Искането е съдът да отмени
обжалваното решение в отхвърлителната му част и да постанови друго, с което да уважи
предявените искови претенции.
В срока за отговор, насрещната страна- „Диел Трейд“ ЕООД оспорва
основателността на въззивната жалба.
Предмет на настоящото производство е и насрещна въззивна жалба от „Диел
Трейд“ ЕООД, с която се атакува първоинстанционното решение в осъдителната му част.
Навеждат се доводи, че сумата от 9032,77 лева, е наредена от ищеца с платежно нареждане
от 2702.2020г. с основание „по фактура за застраховка гаранция за аванс“, като именно
изявлението на „Сис Билд“ ЕООД сочи, че сумата служи като гаранция за изпълнение на
възложената работа и опровергава изначално претенцията на ищеца, че е получена без
изначално основание. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че процесното
плащане има извъндоговорен характер, като е застъпена теза, че договорът за строителство е
неформален и страните са постигнали устна договорка. В подкрепа на горното излага
съображения, че сумата е преведена 7 дни след подписване на договора между страните и е
послужила като гаранция за изпълнение на последния. Прави се възражение за нищожност
на клауза 10.3 от договора за строителство, с мотив, че уговорената неустойка за забава на
парично вземане противоречи на добрите нрави и обичайната съдебна практика, съгласно
която размерът на мораторната лихва се определя обичайно в размер на законоустановения
лихвен процент за забава. Посочва се, че определеният размер на неустойката е неоправдано
висок и не съответства на принципите на добросъвестност и справедливост. Молбата е
съдът да отмени решение в осъдителната му част и да постанови друго, с което да отхвърли
исковите претенции,
2
По насрещната въззивна жалба е постъпил писмен отговор от „Сис Билд“ ЕООД,
с който се изразява становище за неоснователност.
В производството пред Апелативен съд София не са събирани нови
доказателства.
След като обсъди доводите на страните, съдът намира за установено следното:
По делото не се спори, че между страните е сключен договор на 19.02.2020г. за
извършване на СМР, подробно описани в КСС ( Приложение № 1 към договора), които най-
общо се изразяват в цялостен ремонт и реконструкция на 7-те етажа на сграда, находяща се
на ул. „Монтевидело“ № 21 в гр. София, по силата на който изпълнителят се е съгласил да
извърши гореописаните ремонтни дейности. Не се спори, че от своя страна възложителят
„Диел Трейд“ ЕООД е имал сключен договор от 21.02.2020г. с Държавна агенция за
бежанците към Министерски съвет с предмет „Ремонт на сграда в отдела за предоставяне на
международна закрила в РПЦ- гр. София. По силата на този договор, Държавна агенция за
бежанците се явява възложител на СМР спрямо „Диел Трейд“ ЕООД, който от своя страна
превъзлага извършването на СМР на „Сис Билд“ ЕООД. Безспорно е и обстоятелството, че
в хода на изпълнение на строителството е изготвен Акт-обр. 19 от 26.08.2020г. (л. 24-40 от
гр. дело № 107/2021г. на ВОС), подписан от двете страни, с който се приемат извършени
СМР с посочените количества в акта за изпълнени, като общата стойност е 174 739, 72 лева
без ДДС.
Основните спорни въпроси по делото са извършени ли са строително-
монтажните работи, описани в акт образец № 19 № 2, за претендираната като неплатена
стойност сума от ищеца и одобрени ли са от ответното дружество, дължима ли е неустойка
за забавено изпълнение на задължението за заплащане на уговорения аванс, действителна ли
е цесионната сделка, по силата на която ищецът претендира вземане за строителни
материали и получило ли е ответното дружество без основание плащане по „фактура за
застраховка гаранция аванс“.
От разменената между страните електронна кореспонденция и заключението на
вещото лице се установява, че ответното дружество е приело по вид, количество и качество
съобразно възложеното с договора следните строително-ремонтни дейности, извършени от
ищеца: посочените в акт № 2, със заглавна страница „Рекапитулация протокол обр. 19-2“ са
на обща стойност 251 039,93 лева с ДДС, като не може да се установява изпълнение за
сумата от 39 714, 95 лева с ДДС. Съгласно заключението на вещото лице по основната
съдебно-техническа експертиза протоколите за актуваните видове СМР са подписани от
„Диел Трейд“ ЕООД и Държавна агенция за бежанците без посочени забележки в тях.
Описаните количества СМР от „Диел Трейд“ ЕООД към Държавна агенция за бежанците
към Министерски съвет са на база подписани протоколи за СМР към 03.11.2020г., протокол
обр. 19-1 от 10.09.2020г., протокол обр.19-2 от 12.10.2020г., протокол обр.19-9 от
27.10.2020г., протокол обр.19-4 от 28.10.2020г. и протокол обр.19-6 от 28.10.2020г.
Извършването на процесните СМР е превъзложено от ответното дружество, което от своя
страна се явява изпълнител по договор, сключен по реда на ЗОП с възложител Държавна
3
агенция за бежанците. Доколкото работата по смисъла на чл. 264, ал.1 ЗЗД е приета без
забележки от последната, то се обосновава извод, че и ответното дружество „Диел Трейд“ е
счело извършените СМР от страна на ищцовото дружество за съответни по количество и
качество на уговореното в договора от 19.02.2020г. В подкрепа на горното е и изложеното в
констативно-съобразителната част на заключението на основаната съдебно-техническа
експертиза, че сградата към момента на извършване на оглед на мястото на 24.04.2022г. е
изцяло завършена и функционираща по предназначение, както и представеното от ответното
дружество електронно писмо от 21.10.2020г., от което е видно, че не оспорва върнатия с
корекции Акт Обр. № 2.
В приложение № 2-1 към допълнителната съдебно-техническа експертиза,
вещото лице е посочило, че за вида работа – „грундиране на стени бани“ липсва протокол за
скрити работи и не би могло да се установи, че е извършено. Констатирано е също така ,че
липсва отчитане към Държавна агенция за бежанците. Поради горното съдът намира, че
стойността на тези работи, равняваща се на 681, 24 лева следва да бъде изключена от
стойността на реално извършените и доказани СМР по делото.
Съгласно приложение № 4 неразделна част от експертизата е направено
сравнение между количествата СМР, отчетени като изпълнени от „Сис Билд“ ЕООД към
„Диел Трейд“ и количества по същите позиции, отчетени от другите подизпълнители.
Общата сума от съвпадащите видове и количества СМР, съгласно сключения договор е в
размер на 87 360, 12 лева с ДДС. При съпоставка с дейностите, за които ответното
дружество е извършило корекции в протокол образец 19-2 и е оспорило, се установи, че
последните съвпадат с посочените от т.3 до т.20 и са на стойност 85 010.68 лева. Предвид
горното не би могло да се приеме, че отчетените от ищцовото дружество дейности на тази
стойност са реално извършени от него.
При анализ на приложение № 2-1 към допълнителното заключение по съдебно-
техническата експертиза, съдът съобрази, че е налице разминаване в количеството по
отношение на някои от дейностите, които са актувани от „Диел Трейд“ ЕООД към неговия
възложител Държавна агенция за бежанците, но са признати в коригирания протокол в по-
малко количество. Това се отнася за „направата на улей за водопроводни тръби“, като
заявеното количество от „Сис Билд“ ЕООД е за 86 кв.м, които ответното дружество е
признало в коригирания протокол. С акт № ФУМИ91/55/28.10.2020г. последното е отчело
като извършени дейности към Държавна агенция за бежанците „направата на улей за
водопроводни тръби за 90 кв.м“. Доколкото за тези СМР няма данни да са извършени от
друг подизпълнител или трето лице, то следва да се приеме, че ищцовото дружество ги е
извършило. Същите разсъждения се отнасят и за запълването на улей (мостов кабел) с
гипсова мазилка на трети етаж, за монтаж и настройка и пуск на асансьора, доколкото
дейностите за отчетени и актувани към Държавна агенция за бежанците, което обосновава
извод, че са приети без забележки от „Диел Трейд“ ЕООД.
Поради горните съображения, съдът намира, че по делото се доказа, че ищцовото
дружество е извършило СМР, които са приети и неоспорени от ответното дружество в
4
размер на 174 739, 72 лева. По протокол № 2 се установи, че ищовото дружество е
извършило дейности на стойност 204 088, 90 лева, от които: 198 236, 39 лева приети от
ответното дружество с протокол №2, 1921, 41 лева- запълване на улей, и 3931, 20 лева-
монтаж, настройка и пуск на асансьор. Предвид обстоятелството, че ответното дружество е
заплатило авансово сумата от 494 000 лева, а по делото се доказа извършена работа от
ищцовото дружество на обща стойност 378 828, 62 ( сборът между стойността на работата
по протокол № 1- 174 739, 72 лева и 204 088,90 лева по протокол №2), претенцията се явява
неоснователна.
По отношение на претендираното вземане на „Сис Билд“ ЕООД за сумата от 28
816, 36, произтичащо от договор за цесия от 23.11.2020г., по силата на който „Сис Билдинг
Системс“ ЕООД, в качеството си на цедент е прехвърлил в полза на ищцовото дружество
посочената сума, съдът намира следното:
Прехвърлянето на вземане или цесия е договорът, с който кредиторът на едно
вземане го прехвърля на трето лице. Цесията поначало е консенсуален договор. Предаването
на документите, които установяват вземането, или писменото потвърждение на цедента за
прехвърлянето не са елемент от фактическия състав на цесията. Тези действия са последица
от вече сключен договор, и са уредени като помощни права на цесионера при доказване на
правата, които е придобил (арг. от чл. 99, ал. 3 от ЗЗД). Предмет на цесията може да бъдат
вземания и други права, които имат имуществен характер. Правата трябва да бъдат
действителни, като в противен случай цесията е нищожна поради невъзможен предмет.
Цесията поражда действие, ако вземането е индивидуализирано. То трябва да е определено
или определяемо. В конкретиката на случая, от текста на приложения на л. 68 договор за
цесия е разписано,че вземането е в размер на 28 816, 36 лева и, че към датата на цесията е
изискуемо и не е погасено. Не се съдържат достатъчно данни и признаци, които да
определят вземането, нито е посочен произхода на последното. Горното обосновава извод,
че цесията не е породила правни последици, поради липсата на предмет. В този смисъл е и
Решение № 196 от 22.11.2018г., постановено по гр. дело № 3871/2017г. на ВКС. За пълнота
следва да се отбележи и, че фактура № ********** от 20.10.2020г., в която е обективирано
вземането, не е подписана от представител на ответното дружество и не е включена в
дневниците за покупки-продажби за м.10.2020г. до м.10.2021г. По делото не се доказа, че
вземането съществува към момента на сключването на договора за цесия.
Действително от приемо-предавателния протокол от 14.10.2020г., подписан от
ответното дружество с корекции относно цената и показанията на св. Р., дадени в о.с.з на
15.03.2022г. се установи, че строителни материали са доставени и, че част от тях са закупени
от „Сис Билдинг Системс“ ЕООД, но не се доказа, че ответното дружество се е съгласило да
закупи материалите на определената цена, поради което не би могло да се обоснове извод за
валидна уговорка между страните, касаеща възстановяване стойността на материалите.
Според настоящият състав на съда, искът с правно основание чл.55, ал.1, предл.1
ЗЗД се явява основателен, поради следните съображения:
При предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца
5
е да докаже извършено плащане, а ответникът от своя страна носи доказателствена тежест
да установи наличие на основание за същото. Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 от
ЗЗД визира предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание,
когато при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на
едно лице в имуществото на друго/ в случая от имуществото на ищеца в имуществото на
ответника/. В конкретиката на случая, по делото се установи, че ищцовото дружество е
извършило плащане в полза на ответното на сумата от 9037, 27 лева на 26.02.2020г. с
основание „по фактура за застраховка гаранция за аванс“. Ответното дружество не доказа
твърденията си, че по силата на договора на ищцовото дружество е вменено задължение за
плащане на гаранция, както и нейния размер и условията, при които се дава и подлежи на
връщане. Противно на твърденията на ищеца и видно от клаузите на договора, плащането
на гаранция не е уговорено като приложимо към отношенията на страните. Поради
гореизложеното, съдът счита, че е налице получаване при начална липса на основание по
смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, респективно се дължи връщане на процесната сума.
Съдът намира, че стореното възражението за нищожност на клаузата на чл. 10, ал.
3, съгласно която при забава в плащането на дължима сума с повече от 90 календарни дни
след срока по чл. 4.1, ответното дружество дължи неустойка в размер на 0,5 % от
неплатената в срок сума, за всеки ден закъснение, но не повече от общо 10 % от цената на
договора, поради противоречие на добрите нрави и обичайната търговска практика, е
неоснователно.
Преценката за нищожност поради накърняването на добрите нрави се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключването на сделката, а не към един последващ
момент. В този смисъл неустойката следва да се приеме за нищожна поради накърняването
на добрите нрави, само ако единствената цел, за която е уговорена излиза извън присъщата
и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Изрично в този смисъл са
задължителните указания, дадени в ТР № 1/ 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г.
на ОСТК. "Добрите нрави ", както е добре известно са морално- оценъчна категория, които
могат да се извлекат от общите принципи на правото като принципа за недопустимост на
неоснователното обогатяване и други. Същественото според цитираното ТР 1/2010 г., че при
иск за присъждане на неустойка или възражение за нищожност на неустойка - съдът следи
служебно. Относно особеностите на конкретния случай може да се счита, че се накърняват
добрите нрави, само ако размерът на неустойката, определен към момента на сключването
на договора- 2020г. е така определен, че не зависи от поведението на длъжника.
Неустойката за забава по чл. 10, ал.3 от договора е уговорена като самите страни са дали
превес на санкционната й функция.
В този смисъл санкционната неустойка стимулира длъжника да се разплаща в
срок или най -малкото да избегне забавените текущи плащания за срок по-дълъг от 90 дни
след представяне на фактурата за аванса по чл.4.1.В случая възложителят е неизправна
6
страна, допуснал продължителна забава за периода 07.07.2020г.-17.09.2020г. за 73 дни,
равняваща се на 36 072, 46 лева. върху неизплатената част от 98 828,62 лева. Доколкото
страните са уговорили забрана размерът на дължимата неустойка да надхвърля 10 % от
неизпълнената част от договора върху която се изчислява неустойката- 98 828, 62 лева, то
дължимата неустойка е в размер на 9 828,62 лева. Не може да се приеме, че клаузата за
неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като страните сами предварително са
определили размера на неустойката за забавено плащане и в това намира израз свободната
им воля и принципа на свобода на договарянето по чл. 9 ЗЗД. Договореният размер на
неустойка не е и в противоречие с обичайната търговска практика, тъй като посоченият
краен предел от 10% препятства неограниченото и нарастване. Посочените размери от 0,5 %,
на ден и 10 % от цената на договора от неплатената в срок сума не са в несъответствие от
обичайната търговска практика.Поради гореизложеното, исковата претенция за заплащане
на неустойка за забава, предявена като частична за сумата от 1000 лева, е основателна.
При този изход на спора на страните не се дължат разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА: решение от 21.11.2022г., постановено по търг. дело
№845/2021г., Софийски градски съд, ТО, VI-23 с-в.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7