Р Е Ш Е Н И Е № 219
Гр. Сливен, 27.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова административно дело № 325 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2021 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от К.Д.Т., ЕГН ********** срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0804-000460/29.08.2021
г. по чл. 171 т. 1 б. „б” от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече 18 месеца, а именно за 365 дни. Оспорването намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата,
като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Жалбоподателят твърди, че при извършената от контролните органи проверка с
техническо средство се установило н. в., а тя никога не е употребявала н. и е
дала кръв и урина за изследване. Образувано било досъдебно производство с
назначена експертиза. В случая употреба на н. в. не била доказана, тъй като Т.
дала кръв за изследване и именно резултатът от кръвното изследване бил
единственият и категоричен начин за установяване на спорното обстоятелство.
Счита, че в този случай административният орган следва да действа при условията
на оперативна самостоятелност и изчака резултата от кръвната проба, но вместо
това е наложил процесната принудителна административна мярка. Моли съда за
отмяна на оспорения административен акт, с претенция за разноски.
В с.з. оспорващата К.Т., редовно и своевременно призована, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен адв. Х. Х. ***, който поддържа жалбата
и моли съда да я уважи, като постанови отмяна на атакуваната заповед. Видно
било от талона по преписката, че Т. не е приела резултата и пожелала да даде
кръв и урина за изследване и при това положение административният орган не
следвало да издава ЗППАМ. Това следвало да се извърши ако резултатът от
кръвната проба е положителен. В случая била назначена експертиза и едва след
евентуален положителен резултат в същата трябвало да се издаде заповед с такъв
предмет. Претендира разноски в производството.
В с.з. административният орган Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява. В писмено
становище оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, като потвърди
атакуваната заповед. При извършената проверка с техническо средство била
установена употреба на м. Към момента на издаване на заповедта били налице материалноправните предпоставки за нейното постановяване.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 29.08.2021 г. около 05:10 ч. в с. Желю войвода до жп прелеза полицейски
служители в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен спрели за проверка
лек автомобил Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ с рег. № ***, управляван от К.Д.Т.. На
водача Т. била извършена проверка с техническо средство Дрегер
DRUG TEST 5000 ARJF-0012 за установяване употребата на н. в. или техни аналози, резултатът
от която отчел наличие на м. Издаден бил талон за медицинско изследване №
0055791, в който Т. вписала, че не приема резултата от пробата. Според
приложения по доказателствата талон, Т. следвало да се яви в ЦСМП – МБАЛ „Д-р
Иван Селимински“ до 120 мин., считано от 06:15 ч. на
29.08.2021 г. Установеното било възприето от полицейските служители като
административно нарушение и квалифицирано като такова по чл. 5 ал. 3 т. 1 от
Закона за движението по пътищата в съставен срещу К.Д.Т. Акт за установяване на
административно нарушение № АА401299/29.08.2021 г.
На 29.08.2021 г. Началник Сектор „Пътна полиция” издал Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0804-000460/29.08.2021 г.
по чл. 171 т. 1 б. „б” от Закона за движението по пътищата, с която разпоредил
по отношение на К.Д.Т. временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца, а именно за 365 дни. Заповедта била връчена на Т. на 03.09.2021
г. Жалбата срещу същата е подадена до настоящия съд на 13.09.2021 г.
Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № 343з-86/20.01.2017
г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, с която измежду оправомощените
длъжностни лица за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171
т. т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а”, т. 6 и 7 от ЗДвП е и Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Сливен.
Съгласно приложена по преписката Справка за нарушител/водач от
информационната система на МВР, срещу настоящия оспорващ Т. са издадени пет
наказателни постановления, седем фиша и приложени четири ПАМ за нарушения на
Закона за движението по пътищата.
От представеното писмо вх. № 343000-11457/01.10.2021 г. на старши
разследващ полицая при ОД на МВР – Сливен се установява, че в РУ – Сливен е
образувано ДП № 1152/29.08.2021 г. за престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК и
чл. 354а ал. 3 т. 1 от НК, по което са назначени физическа и физико – химична
експертизи, първата от които е възложена на експерти във ВМА – София, а втората
– на експерти от БНТЛ при ОД на МВР – Бургас. Според съдържанието на писмото,
експертизите са назначени за установяване употребата на а. и/или н. в. или
техните аналози от взета на 29.08.2021 г. кръвна проба от К.Т. и за
установяване на вида, количеството и концентрацията на н. в., предадено
доброволно на 29.08.2021 г. от К.Т..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се
налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити, което го прави валиден. Оспорената заповед е издадена от Началника „Сектор
“Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, действащ при спазване на териториалните
предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен материална
компетентност. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона
писмена и предметна форма и съдържание, атакуваната заповед се явява валиден
акт. Освен като валидна, при преценка и анализ на събраните по делото писмени
доказателства, приобщени като неоспорени от страните и приложените относими правни норми,
обжалваната заповед се приема от настоящата съдебна инстанция и като
издадена при спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила и съответна на относимите материалноправни
норми и целта на закона, при следните съображения:
Оспорената заповед
е издадена с правно основание чл. 171 т.
1 б. „б“ от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП
изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки. Процесната такава е от категорията
на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване
на противоправно деяние, респ. закононарушение и неговите вредни последици.
Визираната в чл. 171 т. 1 б. „б“ мярка на административна принуда е временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване
или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи. В настоящия случай от компетентни
длъжностни лица при ОД на МВР Сливен е съставен по реда на чл. 189 ал. 1 от ЗДвП Акт за установяване на административно нарушение, съгласно който при
извършена на водача К.Д.Т. проверка с техническо средство Дрегер
DRUG TEST 5000 ARJF-0012, е установена чрез
натривка в устата употреба на м. Това
обстоятелство се установява от акта, а и противното не е доказано от оспорващата
страна. Т.е. фактическите обстоятелства, установени в акта се подкрепят от
събраните по делото доказателства и не са оборени по надлежния ред от жалбоподателя.
Съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, а в процесния случай
оспорващата страна не е ангажирала допустими доказателствени средства, с които
да обори констатацията в настоящия АУАН досежно установената в същия фактическа
обстановка. Съобразно нормата на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, визирана в цитирания
акт, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 174 ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на
водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. Този подзаконов нормативен акт е Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, според чиято норма на чл. 1 ал. 3, Концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове,
медицински, химически или химико-токсикологични изследвания, като с оглед ал.
5, тестовете, с които се установява употребата на н. в. или техни аналози, се
определят със заповед на министъра на вътрешните работи. Такъв е приложен от
контролните органи в процесния случай. Нарушението на забраната по чл. 5 ал. 3
т. 1 от ЗДвП е предпоставка за ангажиране на наказателната отговорност по чл.
343б ал. 3 от НК, предвиждащ наказание лишаване от свобода от една до три
години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. Следователно, управлението
на превозно средство след употреба на н. в. или техни аналози е прогласен от
законодателя като противоправно деяние, за което се следва и съответната
углавна юридическа отговорност. В случая е налице виновно неизпълнение на
императивно вменено нормативно задължение на водач, което води като логична
последица и до негативни за извършителя санкции, в т.ч. и административни
такива. Както се отбеляза по – горе,
целта на принудителните административни мерки е преустановяване и
предотвратяване на административни нарушения, а приложената в случая от
административния орган норма на чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП е пряко обвързана с
допуснатото и извършено от Т., установено по надлежния ред и доказано по
безспорен начин нарушение на закона. Изложените от издателя на процесната
заповед мотиви се подкрепят от събраните доказателства. В настоящия случай с
управлението на автомобил и установена с годно техническо средство употреба на
м., оспорващият Т. е допуснала отклонение от нормативно предписаното поведение
на водач на превозно средство, въведен от законодателя в ЗДвП и това се доказва
със съставения АУАН, чиято доказателствена сила не е оборена от жалбоподателя в
хода на настоящото съдебно производство. Несъстоятелен е доводът на оспорващата
страна, че административният орган е следвало преди да приложи принудителната
административна мярка да изчака резултата от назначената химична експертиза. Съгласно
чл. 142 ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния
закон се преценява към момента на издаването му. Към датата на издаване на
оспорената заповед са били налице всички фактически и правни предпоставки за
прилагане на принудителната административна мярка, посочени в хипотезата на чл.
171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП. Както се отбеляза по – горе, при извършена проверка от
компетентни контролни органи с годно техническо средство е установено
управление на МПС след употреба на н. в., обективирано в надлежно съставен акт
за установяване на административно нарушение. Видът на приложената мярка също е
съответен на разпореденото с посочения нормативен
текст – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до решаване на въпроса за отговорността. Обстоятелството, че по
образуваното досъдебно производство е назначена химическа експертиза за
установяване употребата на н. в. или техните аналози касае именно въпроса за отговорността на
лицето (която е елемент от самата мярка) и в този смисъл прилагането на процесната
ПАМ не е обусловено от резултата на тази експертиза. Въведената от законодателя
алтернативност в разпоредбата на чл. 171 т. 1 б. „б“
от ЗДвП в текста „установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест“ противна на твърдяното от оспорващата страна, по никакъв
начин не обвързва административния орган със задължение да изчака резултата от
лабораторно изследване, ако такова е назначено. Това е така именно поради
нормативно определената възможност за избор между две посочени решения, всяко
от които се явява съответно на законовите правила. Фактът на назначаване на
химическа експертиза по образуваното досъдебно производство, която към момента
не е приключила със заключение, по никакъв начин не опорочава формулираното в
процесната заповед властническо волеизявление на административния орган. Последното
е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, подкрепена със
съставен АУАН и е в пълно съответствие с всички формални изисквания на относимата и приложима разпоредба на чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП. Предвид изложеното съдът приема, че актът не страда от сочени в тази
насока в жалбата пороци.
Както се отбеляза
по – горе, чл. 189 ал. 2 от ЗДвП придава доказателствена сила на установеното в
актовете за установяване на административни нарушения по този закон, до
доказване на противното. Както в хода на административното производство, така и
в настоящото съдебно такова оспорващият като субект на нарушението и адресат на атакуваната
заповед не ангажира годни доказателства, оборващи констатациите в акта. Тези
констатации са абсолютна законова предпоставка за образуване на административно
производство по прилагане на принудителна административна мярка по реда на
глава шеста от Закона за движението по пътищата и издаване на индивидуален
административен акт по чл. 172 ал. 1, във вр. с ал. 2
т. 3 от ЗДвП.
По изложените
съображения настоящата съдебна инстанция приема, че Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0804-000460/29.08.2021 г. по чл. 171 т.
1 б. „б” от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР Сливен, с която по отношение на К.Д.Т. е разпоредено временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно за 365 дни е материално и
процесуално законосъобразна и съответна на целта на закона. Жалбата срещу нея
се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на
делото, неоснователна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане
на разноски в производството.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
К.Д.Т., ЕГН ********** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0804-000460/29.08.2021 г. по чл. 171 т. 1 б. „б” от
Закона за движението по пътищата, издадена от Началник Сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено по
отношение на К.Т. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца, а именно за 365 дни, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не
подлежи на обжалване.
Административен
съдия: