Р Е Ш Е Н И Е
№ 219
гр. Горна Оряховица, 07.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на девети май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря Стела Бакърджиева като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 169 по описа на Районен съд – Горна Оряховица
за
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1,
предл.3 ГПК.
Ищецът И.Н.С. твърди, че е потребител на
електрическа енергия в обект на адрес гр.*********, за което е разкрита партида
с клиентски номер ********** и абонатен номер ********** при ответника
„Енерго-Про Продажби“ АД. Твърди, че с писмо от ответника с изх. №
50416_КП502206_1/23.11.2018 г. научил, че въз основа на констативен протокол №
1502206 на „Енерго-Про Мрежи“ АД (с настоящо фирмено наименование
„Електроразпределение Север“ АД), по партидата му е начислена за заплащане
сумата от 2 196,22 лв. за доставена и потребена, но неотчетена електрическа
енергия за периода от 06.08.2017 г. до 05.08.2018 г. Оспорва в този период да е
потребил електрическата енергия, чиято цена се претендира за заплащане и счита,
че не я дължи. Възразява, че за ответника няма фактическо основание за
начисляване на сумата. В тази връзка сочи, че проверката на средството за
търговско измерване (по-долу СТИ) е извършена без негово знание и в негово
отсъствие, поради което констатациите в протокола са му непротивопоставими и
оспорва изправността на електромера. Възразява и за липса на правно основание
за извършване на корекцията, аргументирайки възражение за противоречие с
добрите нрави на клаузите от Общите условия, допускащи корекция за минал момент
без да е установено началото на неточно отчитане, липса на лиценз у
„Електроразпределение Север“ АД да коригира сметката на ищеца, липса на правно основание за ангажиране
на безвиновна отговорност на потребителите и липса на публикация на общите
условия на ответника и на „Електроразпределение Север“ АД в един централен и
един местен всекидневник. Моли за постановяване на решение, с което да се приеме
за установено, че не дължи на ответника сумата от 2 196,22 лв. за служебно
начислена електрическа енергия по партидата му за периода от 06.08.2017 г. до
05.08.2018 г. и присъждане на сторените в
производството разноски.
В депозирания отговор на
исковата молба, ответникът оспорва основателността на предявения иск, като
навежда твърдения, че на 05.08.2018 г.
служители на „Електроразпределение Север“ АД извършили проверка на СТИ,
измерващо потребената електрическа енергия в обекта на ищеца, при която отчели
показания на електромера по Тарифа 1 – 007300 кВТч; по Тарифа 2 – 021545 кВТч;
по Тарифа 3 – 011733 кВТч и по обща тарифа – 040578 кВТч. Поради наличието на
показания в неизведен на дисплея на електромера регистър, СТИ било демонтирано
и подменено с ново. За проверката бил съставен констативен протокол №
1502206/05.08.2018 г., подписан от служителите на дружеството и двама
свидетели, които с подписите си удостоверили отсъствието на абоната. Сочи, че
на ищеца било изпратено писмо № 50416_КП502206_1/23.11.2018 г., уведомяващо го
за проверката, към което бил приложен констативния протокол. На демонтираното
СТИ била извършена метрологична експертиза от Главна дирекция „Измервателни
уреди“ при Регионален отдел – Русе на Български институт по метрология, при
която се установило наличие на преминала енергия в Тарифа 3 – 011733,132 кВТч,
която не се визуализира на дисплея, както и че електромерът съответства на
техническите и метрологичните характеристики. Твърди, че към датата на
проверката СТИ е било годно да измери цялата потребена електрическа енергия, но
било налице отклонение от нормалното му функциониране – потребената енергия
преминавала в невизуализирания на дисплея тарифен регистър 3. Сочи, че въз
основа на метрологичната експертиза и показанията в Тарифа 3, със становище от
23.11.2018 г. на абоната била начислена електрическа енергия 11 733 кВТч, за
период съгласно чл.50 ПИКЕЕ – не по-дълъг от една година (от 06.08.2017 г. до 05.08.2018
г.), за чиято стойност – 2 196,22 лв. била издадена фактура №
02739585503/29.11.2018 г. Твърди, че това количество електрическа енергия е
потребено от ищеца в процесния период и на това основание дължи заплащане на
цената му. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен с присъждане на сторените разноски.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че ищецът е потребител
на електрическа енергия съгласно договор за продажба на електрическа енергия за
обект на адрес гр.*********, за което е разкрита партида с клиентски номер
********** и абонатен номер **********.
От констативен протокол № 1502206 от 05.08.2018 г. и
показанията на свидетеля Д. – служител на "Електроразпределение Север"
АД, се установява, че на 05.08.2018 г. по сигнал за повреда е извършена
проверка на електромера, отчитащ електрическата енергия по партидата на абоната
с фабр.№ 7979687, намиращ се на табло на етажа в жилищния блок. Служителите на
дружеството потърсили абоната, но в жилището не открили никого. Тогава повикали
свидетели – Т.К.Г. и Б.А.А., живущи в същия блок. Служителите констатирали, че СТИ
измерва в границите на точност – с грешка в рамките на допустимата, снели
показанията по тарифите на електромера – по
Тарифа 1 – 007300 кВТч; по Тарифа 2 – 021545 кВТч; по Тарифа 3 – 011733 кВТч и
по обща тарифа – 040578 кВТч,
демонтирали СТИ и го подменили с ново. За проверката бил съставен констативен
протокол № 1502206 от 05.08.2018 г., подписан от служителите и двамата
свидетели. Копие от констативния протокол било изпратено на ищеца с писмо изх.№ 50416_КП502206_1/23.11.2018
г., за което страните не спорят, че е получено от ответника.
Съдът не кредитира свидетелските показания в частта,
в която свидетелят сочи, че на дисплея на електромера били изведени показания
по Тарифа 3 и обща тарифа. В тази част те противоречат на отразеното в
протокола от проверката на БИМ относно констатациите при външния оглед на СТИ
за показания на само по Тарифа 1 и Тарифа 2, както и на посоченото от вещото
лице при изслушване на експертизата, че при проверката му Тарифа 3 не е била
видима на дисплея.
При извършената на демонтираното СТИ метрологична
експертиза, резултатите от която са отразени в протокол № 943/13.11.2018 г. на
БИМ, е установено, че отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и
клемния блок на СТИ, наличие на необходимите обозначения на табелката на
електромера и наличие на пломбите против неправомерен достъп до вътрешната конструкция
на електромера. Метрологичната експертиза, изготвена от БИМ, констатира още, че
електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването на електрическа енергия. При софтуерно
четене на СТИ е установена външна намеса в тарифната му схема – наличие на
преминала енергия по тарифа Т3 – 011733,132
кВТч., която не е визуализирана на
дисплея.
Въз основа на констативния протокол, със становище
от 23.11.2018 г. „Електроразпределение Север“ АД одобрило на основание чл.50
ПИКЕЕ да се начисли допълнително общо количество електрическа енергия от 11 733
кВТч по партидата на ищеца за период от 06.08.2017 г. до 05.08.2018 г. Посоченият период бил разделен на два подпериода, а
общото количество електрическа енергия било пропорционално разпределено с оглед
продължителността на всеки от тях. За
стойността на така начисленото количество електрическа енергия – 2 196,22
лв. била издадена фактура № ********** от 29.11.2018 г., изпратена на ищеца с
писмо изх.№ 50416_КП502206_2/29.11.2018 г.
На 20.12.2018 г. ищецът депозирал до ответника
жалба, в която изразявал несъгласие с начисляването на сумата. В отговор
ответникът посочил, че корекцията е извършена въз основа на предоставена от
„Електроразпределение Север“ АД изчислителна справка.
Съгласно отговор на задача №1 на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза при софтуерно прочитане на паметта на
електромера, се установяват показания, идентични с констатираните при
метрологичната експертиза на БИМ. При изслушване на експертизата, вещото лице
посочва, че СТИ е било метрологично годно към момента на проверката и към
периода на корекцията. Наличието на показания в невизуализирания регистър няма
отношение към техническата изправност на СТИ, защото зависи от това как е
настроено за отчет СТИ. При наличие на такива показания, заключава, че СТИ не
може да служи за отчет на потреблението.
Отговорът на задачи № 2 и 3 установява, че електромерът
не е „SMART” и фабрично не притежава технологична възможност за
извличане на информация от т.нар. „товарен график“ – показания от самоотчета на
СТИ по дни и по тарифи за изминал период от време. При изслушването вещото лице
допълва, че тези данни могат да се видят при препрограмиране на СТИ от
завода-производител, за което да бъде създаден нов продукт. По тази причина при
софтуерно прочитане може да се извлече информация само за текущото състояние на
СТИ, но не и да се установи причината за регистрирани показания в Тарифа 3,
нито точният ден и час, от който са регистрирани показанията. При изслушването
вещото лице изяснява, че не може с категоричност да се твърди, че показанията
съставляват преминала електрическа енергия за периода в справката за корекция,
нито дали СТИ не е било монтирано с такива показания.
Вещото лице сочи, че е технически възможно предвид
пропускателната способност на СТИ, начисленото количество електрическа енергия
да бъде доставено до абоната за периода на корекцията, заедно с отчетените по
Тарифи 1 и 2. Изяснява, още, че електромерът е бил свързан директно към електроразпределителната
мрежа, а не чрез измервателна група. Сочи, че такава се използва при голяма
мощност на потребление и се състои от два измервателни елемента – на СТИ и на
токовия трансформатор.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1, предл.3 ГПК за установяване, че парично вземане не
съществува. Доколкото основанието на този иск е отричане на вземането на
ответника – доставчик на електрическа енергия, то в негова тежест е
установяването на съществуването и размера му с оглед наведените твърдения – в
случая потребление на електрическа енергия от 11 733 кВТч по партидата на ищеца
за период от 06.08.2017 г. до 05.08.2018 г. и неизпълнение на задължението за
заплащане на цената му.
Между страните не е спорно, че ищецът е потребител
на енергийни услуги – битов клиент по смисъла на § 1 т. 2а и 41б от ДР на ЗЕ,
както и че обектът на адрес гр.*********, е присъединен към
електроразпределителната мрежа. Така по делото няма спор, че между страните
съществува правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, по
който основно задължение на потребителя е да заплати цената на доставеното и
потребно от количество електрическа енергия.
Установеното от фактическа страна, обаче, не
предполага извод, че количество електрическа енергия от 11 733 кВТч е реално
потребено по партидата на ищеца за период от 06.08.2017 г. до 05.08.2018 г.
Наличието на показания в невизуализирания на дисплея тарифен регистър не е
основание за такъв извод, защото този регистър не е настроен да отчита
потребление, не е не му е зададен часови период за измерване на преминала
електрическа енергия и не може да се приеме, че служи за отчет. Вещото лице
изяснява, че не може с категоричност да се твърди, че тези цифрови показания са
потребление. Това би могло да се дължи и на други причини, включително наличие
на показания още при монтажа. Обстоятелството, че показанията на третия тарифен
регистър са включени в сбора на сумарния регистър също не е основание за извод,
че те съставляват потребление, защото и сумарния регистър не служи за отчет –
неговите показания са сбор от показанията на всички тарифни регистри.
Метрологичната годност на СТИ в посочения период, липсата на механични
увреждания по предпазните механизми и техническата изправност на СТИ, не
означават, че посочените показания са отчет за потребена енергия. Вещото лице
изрично изяснява, че евентуалното потребление, отчетено по невизуализирания на
дисплея тарифен регистър, касае само тарифната схема, по която е настроен за
отчет електромера и не засяга изправността му.
Дори да се приеме, че показанията в тарифен регистър
3 са електрическа енергия, не може да бъде установен началния момент на
натрупване на показанията в регистъра и съответно какво е реално консумираното
количество електроенергия през различните времеви периоди и часови зони за
дневна и нощна енергия и каква част от него е преминалата в скрития регистър.
Това не е без значение, защото ако натрупването е започнало преди сочената от
ответника начална дата – 06.08.2017 г., цената на част от регистрираното по
тази тарифа количество би се претендирало без основание. Неустановяването на
началния момент на натрупване на показанията е достатъчно да се приемат за
неоснователни твърденията на ответника за осъществено потребление през
посочения от него период. Независимо от това и с оглед доводите му, следва са
се посочи още, че дори и натрупването да е започнало на 06.08.2017 г., няма
данни какво е реално консумираното количество електроенергия през различните
времеви периоди и часови зони и каква част от него е преминалата в скрития
регистър. Това не е без значение, защото именно часовите зони на потребление
определят цената на електрическата енергия. Тук не би могло да намери
приложение правилото на чл.162 ГПК, както ответникът претендира, защото
недоказването на факта, че определено количество електрическа енергия е
потребено през конкретен часови интервал, е неустановяване на основанието на
иска, а не на неговия размер.
Ако и да бе установено, че посоченото количество от 11 733
кВТч е потребено през исковия период, както и какви са конкретните параметри на
потреблението, само този факт не би могъл да даде основание да възникне вземането
за цената на доставеното. Това е така, защото количеството електроенергия от
11 733 кВТч не е отчетено при редовен месечен отчет през периода от
06.08.2017 г. до 05.08.2018 г. Само такъв отчет съгласно чл.17, ал.1, т.2 и
чл.26, ал.1 вр.чл.18а от действащите ОУПЕЕ, одобрени с Решение
ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, е основанието за възникване на вземането за
цената на потребената електрическа енергия. Съществуване на такова задължение
не може да се основе само на общата норма на чл.200, ал.1 ЗЗД, защото
горепосочените разпоредби на публично известните общи условия се явяват
специални спрямо нея. По възлагане от закона – чл.98а, ал.2, т.4 ЗЕ, те уреждат
частния случай на възникване и изпълнение на задължението на купувача (клиента)
за заплащане на цената на доставената му електрическа енергия. По тази причина
вземането за цената на доставената електрическа енергия не може да се основе на
общата норма на чл.200, ал.1 ЗЗД без да се държи сметка, че съдържанието на
задължението на купувача в правоотношението между страните е ежемесечно
заплащане на стойността на това количество електрическа енергия, което е
доставено на потребителя (т.е. отчетено от изправно СТИ по аргумент от чл.40,
ал.2 и чл.40а от публично известните Общи условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север“ АД).
Коригиране на количеството потребена електрическа
енергия за минал период (извън редовния отчет) и начисляване на допълнителни
суми на това основание е изключение, допустимо при кумулативното наличие на две
предпоставки – по силата на законовата делегация на чл.83, ал.2, изр.2 вр.
ал.1, т.6 ЗЕ Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а
понастоящем Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, да приеме правила
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и
достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване и на
второ място – общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа
енергия, да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка съгласно приетите от Комисията правила (в посочения смисъл са и
Решение № 111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г. на I Т.О. на ВКС; Решение №
166/11.05.2016 г. по т.д. № 1797/2014 г. на II Т.О. на ВКС; Решение №
164/02.03.2016 г. по т.д. № 2446/2014 г. на II Т.О. на ВКС, Решение №
104/16.08.2016 г. по т.д. № 1671/2015 г. на I Т.О. на ВКС, обобщени с Решение №
118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г. на II Т.О. на ВКС и Решение №
115/20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016 г. на II Т.О. на ВКС). Към момента на
извършване на процесната проверка – 05.08.2018 г. и начисляване на сумата – 23.11.2018
г., нито едно от двете условия не е било налице.
С Решение № 798/20.01.2017 г. по адм.д. № 3068/2016
г. по описа на ВАС, влязло в сила на 20.01.2017 г. е отменено Решение №
ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общи условия за продажба на
електрическа енергия за „Енерго-Про Продажби“ АД. Посочените общи условия са
предвиждали ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
(чл.25 от същите), но след тяхната отмяна са приложими Общите условия, одобрени
с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, в които такъв ред не е регламентиран
(чл.24, ал.2 от тях вменява само задължение клиентът да бъде уведомен).
С Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016
г. по описа на ВАС /обн.ДВ, бр.15/14.02.2017 г./ приетите по силата на
горепосочената законова делегация ПИКЕЕ /обн.ДВ бр. 98/2013 г., в сила от
16.11.2013 г./, са отменени с изключение на разпоредбите от чл.48 до чл.51.
Отмяната на подзаконов нормативен акт, какъвто са ПИКЕЕ, преустановява
действието му занапред – след деня на обнародване на решението (арг. от чл.195,
ал.1, вр. чл.194, пр.2 АПК). Неотменените с решението норми (чл.48 – чл.51 от
ПИКЕЕ) не могат да запълнят обема на възложеното с чл.83, ал.2, изр.2 вр. ал.1,
т.6 ЗЕ правомощие на Комисията. Тези норми регламентират хипотези, при които
може да бъде извършена едностранната корекция, но не определят ред за
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия.
В обобщение на изложеното и с оглед действалата към
момента на начисляване на сумата и понастоящем действащата правна уредба,
съществуват единствено две правни основания, на които доставчикът на
електрическа енергия може да претендира заплащане на стойността на
консумираната електрическа енергия. В първия случай, съставляващ и общото
правило, това е цената на доставеното и потребено през отчетния период
количество електрическа енергия, дължима от клиента съгласно чл.200, ал.1 ЗЗД,
но по реда и сроковете, уредени в Общите условия по възлагане от чл.98а, ал.2,
т.4 ЗЕ. С изтичане на отчетния период доставчикът на електрическа енергия не
разполага с правото едностранно да преизчисли количеството и/или цената му,
освен в общата хипотеза на договорна отговорност, или с оглед съдържанието на
правоотношението между страните – при неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена на електрическата енергия поради неправомерно действие от страна на
потребителя и при установяване на периода на грешното измерване или неизмерване
и реално консумираната електрическа енергия за миналия период. Ответникът в
случая не се позовава на нито едно от тях, поради което следва да се заключи,
че липсва правно основание да начисли и претендира от ищеца заплащане на сумата
от 2 196,22 лв. С оглед посоченото, искът за установяване на нейната
недължимост се явява основателен и следва да бъде уважен.
По
присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и по аргумент от чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му се присъдят направените разноски. Той е направил
такова искане и е представил доказателства да е сторил разноски в
производството в общ размер 468 лв. (88 лв. за държавна такса и 380 лв. за
адвокатско възнаграждение), поради което тази сума следва да му бъде заплатена
от ответника.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.********“, че И.Н.С.,
ЕГН **********,***№ 8 не дължи сумата от 2 196,22 /две хиляди сто деветдесет и шест лева и двадесет и две
стотинки/, представляваща стойността на доставена, но неотчетена електрическа енергия за периода от 06.08.2017 г.
до 05.08.2018 г. по
партида с клиентски номер ********** и абонатен номер ********** за обект на адрес гр.*********,
за която е издадена фактура № 02739585503/29.11.2018 г.
ОСЪЖДА
„ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.********“ да заплати
на И.Н.С., ЕГН **********,***№ 8 сумата
от 468 лв. /четиристотин шестдесет и
осем лева/, представляваща направени разноски в първоинстанционното
производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: