М о т и в и
към
присъда № 91 по НОХД № 955 по описа за 2012 год. на Варненския окръжен съд,
наказателно отделение
С решение № 88/18.VІІ.2012 год. по ВНОХД №
170/2012 год. състав на Апелативен съд Варна е отменил присъдата от 17.V.2012
год., постановена по НОХД № 185/12 год. от състав на ВОС и е върнал делото за
ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
Варненският
окръжен прокурор е внесъл в съда обвинителен акт срещу подсъдимия Б.Р.И., ЕГН ********** по обвинение за
извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343А, ал.1,
б.”Б”, вр. чл.343 ал.1 б.”В” от НК, за това, че на 01.03.2011г. в гр.Варна при
управление на МПС - автобус „Мерцедес” с peг. № B 9074 PB, собственост на „Транстриумф холдинг” АД,
нарушил правилата за движение - чл.20, ал.2, пр.2 от ЗДП: „Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението", и по непредпазливост причинил смъртта на С. Х. В.,
като след деянието направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на
пострадалата.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа изцяло обвинението. Намира, че то се подкрепя от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства. По същество излага
доводи, че не се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като
пострадалата пешеходка се е намирала на достатъчно голямо разстояние, когато е
предприела пресичането на пътното платно и водачът е имал обективната
възможност да я види своевременно и да избегне удара. Предлага на съда да
признае подс.И. за виновен по предявеното му обвинение и да му наложи наказание
при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства.
Гражданските ищци и частни обвинители чрез
повереника си – адв.Д., също поддържат предявеното срещу подс.И. обвинение и
молят съда да го признае за виновен и да уважи в пълен размер деликтната им
претенция за обезщетяване на нанесените им морални вреди.
Подсъдимият И. пред съда депозира подробни
обяснения, в които твърди, че е направил всичко по силите си, за да избегне
удара с починалата С. В.. В последната си дума предоставя на съда да реши
въпроса за неговата вина.
Защитата на подс. И., в лицето на адвокатите
Б.Р. и М.Р., пледира безалтернативно за постановяване на оправдателна присъда,
тъй като се касае за случайно събитие по смисъла на чл.15 от НК. В подкрепа на
това становище се излагат доводи, основният сред които е тезата, че за водача
на автобуса пешеходката е С.ла опасност на пътя не в момента, когато е
предприела пресичане на неговата лента за движение от дясно на ляво, а едва
когато изненадващо се е върнала назад. Тогава тя е попаднала в опасната зона за
спиране на превозното средство. Всеки от защитниците моли съда да постанови
присъда, с която да признае доверителя им за невинен и да го оправдае по така
предявеното срещу него обвинение.
След преценка на релевантните за
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият И. е правоспособен водач на МПС от 1990г., притежава категории
„В”, „С”, „D”, „BE”, „СЕ”, „DE” и „М”. Наказван
по административен ред за нарушения на ЗДвП през 2010г.
Ранната сутрин на 01.03.2011 год. подсъдимият
управлявал автобус „Мерцедес” с peг. № В 9074 РВ,
собственост на „Транстриумф холдинг” АД, по линия №18 в гр.Варна. Около 07.00
часа се движел по бул.„Княз Борис I ” в посока пътен
възел „Почивка”. Времето било студено, пътната настилка била суха. И.
управлявал автобуса в дясната пътна лента на трилентово платно за движение в
посока КК „Златни пясъци”.
Междувременно С. В. вървяла по отъпкана пътека в
тревната площ, разположена отдясно на същия път, с намерението да пресече
пътните платна точно в района “У” –образното кръстовище, формирано от
разделянето на пътя към КК “Златни пясъци” и пътя за „Почивка” и центъра на
гр.Варна. Когато пешеходката започнала да пресича най-дясната лента, по която
предстоял да навлезе и управляваният от И. автобус, МПС-то се движело със
скорост около 63 км/час и било на разстояние най-малко 224 метра от С. В..
След като пешеходката пресякла от дясно на ляво първата
от трите ленти, тя спряла на участък от пътя, маркиран с “коси успоредни линии
- М15”, която и обособявала коментираното “У”-образно кръстовище. Там В. заС.ла фронтално
(перпепендикулярно) на пътя и наблюдавала движещите се автомобили в посока КК
“Зл.пясъци”. От своя страна И. също наблюдавал нейното поведение още от момента
на първоначалното й навлизане на пътя. Въпреки регистрираното от водача
присъствие на пешеходец на пътя и предстоящото му навлизане в „У”- образното
кръстовище, подсъдимият продължил да управлява автобуса без да променя
скоростта и посоката на движение. Междувременно пешеходката се извърнала обратно,
оказвайки се дясното си рамо към автобуса, и тръгнала бързо в обратна
посока. И. задействал веднага спирачната система на автобуса, но въпреки това в
края на спирачния си път и малко преди окончателното му спиране, той ударил с
предната си лява част пешеходката. Подсъдимият слязъл от автобуса, подложил
възглавница под главата на пострадалата и уведомил за случилото се дежурния
диспечер в дружеството и „Спешна помощ”.
Непосредствено след това покрай мястото преминали
свидетелите А.А., З.К. и Г.Р. – служители на военна полиция, които пътували в
лек автомобил „Лада нива” в посока КК „Златни пясъци”. Свид.Р. забелязала
спрелия автобус и тяло на пътя. Предполагайки, че е възникнало ПТП, свидетелите
решили да окажат помощ – затова и се върнали до местопроизшествието. Те
обезопасили мястото на произшествието, като поставили предупредителни конуси и
отново сигнализирали КАТ. Междувременно подс.И. масажирал ръцете на
пострадалата и напръскал лицето й с вода. След пристигането на мястото на
медицинския екип И. помогнал при качването на В. в линейката. Пострадалата била
откарана и приета за лечение в МБАЛ „Св.Анна” - гр.Варна, където на
09.03.2011г. сутринта починала.
Видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, прието от съда и страните като обективно, компетентно и безпристрастно
дадено, смъртта на С. В. е причинена от тежка черепно - мозъчна травма - тежка
контузия на мозъчния ствол и мозъчни ядра, развилите се остър хематом под
твърдата мозъчна обвивка, двустранни обширни кръвоизливи под меките мозъчни
обвивки. За настъпването на смъртта е допринесла още установената гръдна
травма- счупване на десни ребра, контузия на десния бял дроб, двустранна
бронхопневмония. Описаните травми са резултат от удари с твърди, тъпи предмети
/детайли на МПС/, реализирани в областта на главата, гръдния кош и корема в
посока от дясно на ляво с последващо падане и удар на главата и задната
повърхност на ляв лакът в подлежащата настилка.
В хода на досъдебното производство са били
назначени две АТЕ – единична (в.л. Р.З.) и тройна (в.л.
Р. З., Н. И. и А. К.)
- Видно от заключението на единичната АТЕ
скоростта на автобуса към момента на задействане на спирачната система е била
около 62,06 км/ч
- Дължината на опасната зона на
спиране на автобуса при тази скорост е между 59,76 - 60 метра.
- Отдалечението на автобуса от
мястото на удара с пострадалата, когато същата е започнала пресичането е
минимум 224,73 м.
– в случай, че същата е спирала на маркираната част от пътя, обръщала се и
отново тръгвала; в случай, че е сблъсът е настъпил преди да завърши пресичането
си – отдалечеността е около 138, 54
м. Сравнено това отдалечение с дължината на опасната
зона на спиране се установява,че пострадалта се е намирала извън опасната зона
на спиране.
Водачът е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на птп в момента в който пострадалата е
навлязла в лентата за движение отдясно наляво.
Съгласно
заключението на назначената в хода на досъдебното производство тройна АТЕ с
вещи лица Р. З., Н. И. и А. К. е:
Скоростта на автобуса при сух асфалт е 63,1
км/час, а при мокър асфалт скоростта е 55,2
км/час.
Дължината на опасната
зона на спиране върху сух асфалт е 55,3 м, а при мокър асфалт е 50,1 м,
при съответните скорости на движение.
Дължината на опасната
зона на спиране върху сух асфалт при скорост на движение 50 км/час е 38,7 м, а
при мокър асфалт е 42,9 м.
Отдалечението
на автобуса от мястото на удара при условие, че пострадалата е изминала разстояние 3,2 м без обръщане (или
обръщане преди
пресичането) е 25,9 м
за сух и 20,9 м
за мокър асфалт
Отдалечението
на автобуса от мястото на удара, при условие, че пострадалата е изминала
разстояние 3,2 м
с обръщане в началото на пресичането е 78,4 м
за сух и 66,8 м
за мокър асфалт.
Отдалечението
на автобуса преди мястото на удара, при условие, че пострадалата е изминала
разстояние 3,2 м
с обръщане непосредствено преди удара с автобуса е 55,1
м за сух асфалт и 44,9 м за мокър. Пострадалата попада в
опасната зона на автобуса, за определените скорости на движение, но не попада в
опасната зона на автобуса, за конкретните пътни условия, за
разрешената максимална скорост на движение 50 км/час и водачът е имал
техническа възможност да спре автобуса преди ПТП, ако се е движил с
максималните разрешени 50 км/час.
Ако
не е имало обръщане кръгом, пострадалата е била в опасната зона на спиране на автобуса,
включително и при скорост на движение 50 км/час, но тогава същия би
спрял не на 0,5 м след удара, а на значително по-голямо разстояние и
пострадалата би получила телесни повреди от лявата страна -нещо, което не се
доказва от СМЕ.
Времето за изминаване
на разстоянието от 3,2 м
при бърз ход от пострадалата
е около 2,809 сек и същата при тръгването си от левия край на платното за
обръщача до мястото на удара изминава около 3,2
В съдебно заседание вещите
лица дават заключение, че отдалечението на автобуса преди мястото на удара, в момента, когато В. се
е установила и преседявала на маркирания триъгълен участък от пътя е 92 метра.
Заключенията и по
двете експертизи бяха изслушани непосредствено от съда и аргументирано защитени
и от вещите лица, давайки обоснован отговор на всички въпроси, поставени и от
страните. Настоящият състав на ВОС цени съпкупно становищата на екпертите и не
намира основания да ги изключи от доказателствената маса, но само относно научните
изводи, а не и в частта на предложените от тях разрешения на правни въпроси – в
часттност в кой момент в конкретната ситуация е възникнала опасноността на пътя
за подсъдимия и съответно задължението му по чл.20 ал.2 от ЗДвП. Оценявайки заключенията
съдът прави извода, че по основните факти – като скорост на движение, място на
настъпване на удара и механизъм на ПТП и т.н., вещите лица стигат до сходни изводи.
Същите се препотвърждават и назначената при предходното разглеждане на делото
тройна АТЕ (вещи лица Д., И. и С.) – вещите лица и по трите ескпертизи са
единни в становището си, че автобусът при суха настилка се е движел със скорост
малко над 62 км/час (при максимално допустима 50 км/ч.), че за първи път
водачът е забелязал пресичащата пешеходка на над 224 метра преди мястото на
удара и че към момента на нейното връщане обратно върху лентата за движение на
автобуса водъчът не е разполагал с техническа възможност да предотврати
сблъсъка. Всички други варианти, доколкото не намират опора във доказателствата
по делото, обосноваващи възприетата по-горе от съда фактическа обстановка
изобщо не следва да бъдат коментирани.
Описаната
по горе фактическа обстановка съдът възприе след проверка и обсъждане в
съвкупност на доказателствената маса по делото, като изцяло кредитира гласните
доказателства, депозирани в с.з. и въприети непосредствено от съда и страните –
частично обясненията на подсъдимия, показания на свидетелите А.А., Г.Р. и З.К.,
писмените доказателства по делото – огледни протоколи, албуми, писмо от
Националния институт по метеорология и хидрология, Варна и др.
Съдът кредитира с доверие обясненията на
подсъдимия, изключая единствено твърдението му, че асфалта е бил мокър, тъй
като и гласните, и писмените доказателства сочат обратното. Пътната настилка е
била суха, независимо от струпаната снежна покривка с дебелина около 2-3 см., тъй като тя е била
покрая на лентата за движение. Този факт се доказва и чрез фиксирането му в
протокол за оглед на местопроизшествието на 01.03.2011
г. чрез
описване и фотографиране, както и с писмо за
метеорологичната ситуация за град Варна. В тази им част съдът ги възприе, като
защитна теза, на която той има неизменно право, но не ги кредитира, поради
противоречието им с посочените безспорни доказателства.
Така установените фактически обстоятелства
мотивираха съда да приеме от правна страна, че подсъдимият Б.Р.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.343а, ал.1, б.„б" вр.
чл.343, ал.1, б.„в" НК тъй като на 01.03.2011г. в гр.Варна при управление
на МПС - автобус „Мерцедес" с peг. № B 9074 PB, собственост на
„Транстриумф холдинг” АД, нарушил правилата за движение - чл.20, ал.2, пр.2 от ЗДП: „Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението”, и по непредпазливост причинил смъртта на С. Х. В., като след деянието направил всичко зависещо от него, за
оказване помощ на пострадалата.
Същият е нарушил чл. 20, ал.2
от ЗДв.П, който вменява в задължение на водачите на ППС да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Именно в следствие на извършеното
нарушение подс.И. е допуснал настъпването на ПТП и е причинил смъртта на Станка
В..
Квалификацията по
чл.343а, ал.1, б.„б" от НК се обуславя от обстоятелството, че
подсъдимият е направил всичко зависеща от него за оказване помощ на
пострадалата – положил е грижи за нея, повикал е екип на “Спешна помощ” и т.н.
От субективна страна деянието е било
извършено при форма на вина – небрежност по см. на чл.11 ал.3 от НК.
Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е
бил длъжен с оглед задължението си да спазва правилата за движение визирани в
ЗДП и е могъл да ги предвиди предвид дългогодишния му опит като водач на МПС,
още повече в конкретната пътна ситуация, при която е възприел пресичането на
пешеходката от достатъчно разстояние, позволяващо му да коригира скоростта си
на движение и техническа възможност при нужда да спре.
За
да достигне до този извод от правна страна съдът отхвърли аргументите на
защитата, които в обобщение се свеждат до схащането, че опасността за
подсъдимия като водач на МПС е възникнала в момента, когато пешеходката е
предприела „внезапно” връщане обратно от така наречения от защитата „остров на
безопасността”, където тя престоявала законосъобразно.
На
първо място ВКС на РБ в обвързващата съдилищата си практика (Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК) е посочил че моментът на възникване опасност за движението се определя по
фактически, а не от формални критерии. ВКС
посочва също, че за начало на възникване на опасност следва да се приеме
моментът, когато пешеходец, без да възприема наближаването на превозното
средство, от тротоара или банкета се насочва към платното за движение и с
поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в
него. Приложено в
конкретния случай горното означава, че за водача на автобуса пешеходката В. е
представлявала опасност още в момента, когато се е движела по отъпканата пътека
в тревната площ с явното намерение да пресече лентата за движение. В конкретния
случай подс.И. е бил наясно, както за съществуването на тази пътеката, както и
за нейното предназначение – сам той в обясненията си посочи, че на този участък
от пътя обичайно пресичат пешеходци, макар и в нарушение на ЗДвП. Подсъдимият-водач
е видял навлизането на В. в лентата за движение достатъчно рано – над 224 метра
преди инцидента. Още от този момент подс.И. е бил наясно, че тя се кани да
пресече не само неговата лента за движение, но и още две платна. Бил е наясно,
че това тя ще стори в нарушение на правилата за движение по пътищата. Освен
това, поради интензитета на движението, той е осъзнавал, че В. ще стори това на
етапи и ще спира на пътното платно, за да изчака „пролука” в трафика, за да
премине. Съответно за него е било предвидимо всяко нейно поведение и свързаната
с това промяна в пътната ситуация. Тук е мястото да бъде отбелязано, че
настоящият състав на съда не споделя виждането на защитата за т.нар. „остров на
безопасността”, където В. е спряла след като е пресякла първата лента за движение.
Касае
се триъгълен участък от пътното платно,
маркиран с „М-15”,
разделящ го на три ленти за движение и забраняващ преминаването на МПС-та през
него с оглед правилата за движение. Очевидно и присъствието на пешеходци не е
разрешено там, тъй като органът, определящ организацията на движението в този
пътен участък, не е предвидил законосъобразен и съответно безопасен път до него
и след това за напускането му. В. е нарушила ЗДвП, за да стигне до този
„остров”, и е имала намерението да го напусне отново пресичайки в нарушение на
правилата за движение по пътищата. Изначално поведението й е било противоправно
и в този смисъл възражението на защитата, че подсъдимият не е бил длъжен и не
можел да очаква тя да наруши закона е лишено от основания. Фактически И. в
продължение на десетина секунди (автобусът е бил на 224 м. и се движел с 63
км/ч, т.е 17 м/сек, които е изминал за 13 сек.) е наблюдавал именно
противоправният опит на В. да пресече пътя на неопределеното за това място
Затова и съдът не споделя становищего на защитата за някаква внезапност в
нейните действия. Водачът е не
само длъжен да наблюдава всеобхватно пътната обстановка, но и да предвиди
логичните нейни изменения и да си си осигури и възможност
да отреагира адекватно
при непосредствено възникване на препятствие. Началният момент,
от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност, е
този, в който той обективно е имал възможност да възприеме опасността за
движение. Както няколкократно
е посочвал ВКС, тя има динамично съдържание, като може и стабилно да
съществува или да възникне при известни обстоятелства, които водачът е длъжен
да предвиди. Нейният интензитет също може да бъде различен. Управление в населено място на едрогабаритно превозно средство, какъвто е бил автобусът с водач подсъдимия, с предстоящо навлизане в кръстовището и
преминаване през територия, използвана
обичайно за пресичане на хора, безусловно
съдържа индикации
за предвидима опасност и налага движение с особена предпазливост, а не със скорост над допустима от 63 км/ч., тъй като поначало
в този участък от пътя се очаква движение на пешеходци, които се ползват с особена закрила по чл.5, ал.2,
т.1 от ЗДвП. А в конкретния случай на пътя е имало възрастна жена, чиито действия могат да са по-бавни или необмислени. Тя е била обективно забелязана от водача
на над 200 м.
и от този момент за него е възникнало задължението да съобрази поведението си с
нейното присъствие на пътя и да предприеме действия, гарантиращи безопасността
й. Обстоятелството, че пешеходката е преминала първата лента за движение не го
освобождава от горното му задължение, защото В. е продължавала да бъде участник
в движението, тъй като пресичане на трилентовия път не е било приключило. Убедеността на водача, че няма да
застраши други участници в движението, е субективна
и подлежи на преразглеждане
във всеки момент на динамично изменящите се пътни условия, като при
възникване на опасност той е длъжен да реагира. В
конкретния случай, за да изпълни в цялостност задълженията си по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а също и по чл.116 от ,
е следвало да отчете появата на пешеходката на
пътното платно като опасност за продължаване на движението му и
съответно да реагира чрез намаляване
на скоростта или спиране, като по този начин осигури безпрепятственото
й пресичане.
В
обобщение - деянието на водача не може да се третира като случайно,
защото опасността не е възникнала внезапно в опасната му зона за спиране,
когато ударът е бил технически непредотвратим, а в един предходен момент,
когато той е могъл да я възприеме и е бил длъжен съответно да реагира, но той
не е сторил това. Решение № 645 от
26.11.2007 г. на ВКС по к. д. № 365/2007 г., II н. о.
При
определяне на съответното на стореното наказание по отношение на подсъдимия
съдът съобрази следното:
На първо
място съдът в настоящото производство е обвързан със забраната за reformacio
in
peus, тъй като
постановената в резултат на предходното съдебно разглеждане осъдителна присъда
е била отменена и върната за ново разглеждане по жалба на подсъдимия.
С оглед
принципа на индивидуализация на наказанието, съдът отчита като смекчаващи
отговорността на подсъдимия следните обстоятелства - чисто съдебно минало,
изразено съжаление за случилото се, добри характеристични данни. Горното сочи,
че обществената опасност на личността на дееца е ниска.
От друга страна
обаче съдът отчита и обстоятелството, че подсъдимият е професианален шофьор и
при това на автобус на градския транспорт, поради което и стореното от него е с
по-висока степен на укоримост от типичните случай на пътно-транспортни
престъпления, доколкото обществените изисквания при обществен транспорт на
пътници са завишени. Отделно от горното в конкретния случай подсъдимият е
допуснал и други нарушения на задълженията си като водач – управлявал е
автобуса със скорост, превишаваща тази,
установена в чл.21 от ЗДвП; не е изпълнил и задължението си по чл.47 от ЗДвП като водач на МПС да намали скоростта и при приближаване на кръстовище,
които макар и да не са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат, следва да бъдат отчетени като обуславящи завишаване на санкцията.
Горното мотивира съда да определи наказание при баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността
обстоятелства – „Лишаване от свобода” в размер около средния, предвиден в специалната
норма, а именно ДВЕ ГОДИНИ. Предвид данните за личността на подсъдимия съдът
счита, че за постигане целите на чл.36 от НК спрямо него не е нужно изолирането
му от обществото, поради което и в съответствие с изискванията на чл.66 от НК
съдът отложи изпълнението на наказанието “Лишаване от свобода” с изпитателен
срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Съобразявайки и императивната
разпоредба на чл.343Г от НК съдът наложи на подсъдимия комулативно и наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ, като зачете времето,
през което подсъдимият е бил лишен от тези права по административен ред.
Доколкото липсва
съответен протест, настоящият състав, счита, че не разполага с правна
възможност да влоши положението на подсъдимия, каквото безспорно би било
санкционирането му с наказания, определени в размери, надвишаващи тези,
определени с първия постановен съдебен акт.
Първоинстанционният
съд прецени, че с така наложените по вид и размер наказания ще бъдат
реализирани в пълна степен целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Като причини
за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на установените със
специалните закони правила за движение по пътищата.
По отношение на предявените граждански
искове:
След като призна
подсъдимия за виновен в извършването на деянието, в резултат на което е
настъпила смъртта на С. Х. В., съдът счете за основателни предявените от
нейната дъщеря – В.С., и внук – С.Т., и приети за съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански искове за претърпени неимуществени вреди като отсъди възмездяването им по
справедливост.
От една страна настъпилата смърт е необратимо увреждане, и ищците са
загубили в лицето на починалата майка и баба, която е била не само тяхна емоционална
опора, но единствена е полагала грижи както за издръжката, така и за
отглеждането на внука си С., загубил майка си в ранна 10-годишна възраст. От
този момент С. В. е поела ролята на майка за гр.ищец. Внукът на С. В. е оС.л и
без нейната подкрепа на прага на съзнателния си живот (17-18 годишен) – вместо
да бъде ангажиран изцяло с образованието си, на него му се налага да оцелява
след загубата на баба си. С. В. и С.Т. не са били просто свързани с родствена
връзка баба–внук, били са обвързани с чувство на обич, доверие и взаимопомощ.
От изложеното до тук
съдът намери, че исковата претенция е доказана по основание. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществените вреди се определя
по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от
преценката на обективни обстоятелства като характера на увреждането; начинът на
извършването му; обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални
страдания и др. /Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 год. на
Пленума на ВС/. Анализирайки именно тези обективни обстоятелства в конкретния
случай, описани по горе като и обстоятелството, че настъпилия
съставомерен резултат е възникнал и от приноса на самата починала пешеходка със
собственото си противоправно поведение -коментираните по-горе нарушения на
правилата за движение по пътища, допуснати от В.. Горното от своя страна
мотивира съда да приеме, че са налице основанията по чл.51, ал.2 от ЗЗД, както и да прецени, че обезщетение в
размер на 50 000 лева за С.Т. и
30 000 лева за В.С. в пълна степен ще репарира понесените от тях морални
вреди от понесената чисто човешка загуба на майка и баба. По изложените
съображения съдът осъди подс.Б.И. да им заплати тези суми, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, и отхвърли
деликтната претенция за горницата над тази сума до претендираните 125 000 лв.
за Т. и 100 000 лева за С., като недоказани по размер.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подс.Б.И. да заплати направените по делото
разноски в размер на 2085 лв. в полза на държавния бюджет, както и държавна
такса върху стойността на уважените гр.иск в общ размер на 3200 лв.
Водим
от изложеното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ
при ВОС: