Решение по дело №423/2021 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

гр. София, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично

заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:       Михаил Малчев

                                                                                   Калина Станчева

при участието на секретаря Алина К. Тодорова

като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 423 по описа за 2021 година

 

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение № 20251386 от 13.11.2020 г., постановено по гр. д. № 16192/2020 г. на Софийски районен съд, 173-ти състав, е отхвърлен предявения от предявения от „Д.З." АД, ЕИК ******, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И." АД, ЕИК ******, иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 411,18 лева- остатък от регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение (с включени 15,00 лева ликвидационни разноски) по ликвидационна преписка № ********* за нанесени вреди на автомобил марка „Тойота", модел „Рав 4", peг. № ****, при пътно-транспортно произшествие на 29.06.2018 г. по пътя между град Шумен и град Силистра до село Венец, причинено от водача на автомобил

марка „Ауди", модел „А5", peг. № ****, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (24.04.2020 г.) до окончателното изплащане на сумата.

Решението е обжалвано изцяло от ищеца в първоинстанционното производство - „Д.З.“ АД, действащо чрез процесуалния си представител. Изложените доводи във въззивната жалба са за неправилност на решението. Поддържа се, че въз основа на неправилна преценка на събраните доказателства, районният съд е отхвърлил като недоказан предявения иск. Твърди се, че от събраните в производството пред районния съд доказателства се установява по категоричен начин механизмът на настъпване на процесното ПТП, което е настъпило изцяло поради виновното поведение на водача на лек автомобил с марка „Ауди А5“ с рег. № ****ВН. Моли се решението да бъде отменено, като предявеният иск бъде уважен и да се присъдят сторените пред двете инстанции съдебни разноски.

Ответникът по въззивната жалба - ЗК „Л.И.“ АД, е депозирал в законовоустановения срок отговор на въззивна жалба, действащ чрез процесуалния си представител. В него се излагат съображения за правилност и законосъобразност на решението на районния съд. Иска се присъждане на разноски в полза на въззиваемото дружество от въззивната инстанция.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението.

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.

Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

За да постанови обжалваното съдебно решение, с което искът е отхвърлен, първоинстанционният съд е приел за доказано, че на 29.06.2018 г. по пътя между гр. Шумен и гр. Силистра до с. Венец е настъпило ПТП между автомобил марка „Ауди", модел „А5", peг. № ****, и автомобил марка „Тойота", модел „Рав 4", peг. № ****. Към датата на събитието за увредения автомобил при ищеца била сключена застраховка „Каско на МПС" (полица № 0312170340021588), а за автомобила, управляван от причинилия произшествието водач, към датата на ПТП бил наличен договор с ответника за застраховка „Гражданска отговорност" по полица № BG/22/117003016409. При ищеца била образувана ликвидационна преписка №*********, като за отстраняване на щетите по увредения автомобил застрахователят е заплатил сумата от 807,36 лева. По този начин, встъпвайки в правата на увреденото лице, „Д.З." АД е предявило регресна претенция спрямо ответника, заедно с 15,00 лева за ликвидационни разноски, по която ответникът е изплатил само 411,18 лева, като остатъкът от 411,18 лева е оставал неплатен и се претендира в процесното исково производство. Районният съд е приел също така обаче, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на лекия автомобил „Тойота", застрахован при ищеца. Доколкото вината за пътно-транспортното произшествие е изцяло на застрахования при ищеца водач, то не са налице основания за заплащане от страна на ответника на каквито и да било суми над тези, които вече доброволно и извънсъдебно е заплатил. Поради недоказания при условията на пълно и главно доказване вина за настъпването от страна на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответното дружество, районният съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които е отхвърлил предявения иск, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита, че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.

Напълно неоснователни са възраженията на въззивника, обективирани във въззивната жалба. Не е доказано по категоричен начин противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил с марка „Ауди А5“ с рег. № ****ВН за настъпване на процесното ПТП. Следва да се отбележи, че двустранният констативен протокол съставлява частен документ, подписан от трети за спора лица и се ползва само с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК, като не обвързва съда. Спрямо ответника, който е трето лице, неучастващо в съставянето на протокола, той няма материална доказателствена сила относно причините за настъпване на ПТП. В хода на процеса те следва да се докажат пълно и главно от ищеца с други доказателствени средства. Доказателствата, на които се позовава въззивника, са косвени и не установяват по категоричен начин, че процесното ПТП е причинено от водача на лек автомобил с марка „Ауди А5“ с рег. № ****ВН. Единствено със свидетелските показания на водача на застрахования при ищеца лек автомобил не може да бъде установено по безспорен и категоричен начин настъпването на процесното ПТП. Това е така, тъй като в протокола, в който другият водач е признал вината си за настъпване на ПТП, няма данни какъв точно е бил механизма на настъпване и обстоятелствата, при което е настъпило. Пред въззивната инстанция е извършен разпит по делегация на водача на лек автомобил с марка „Ауди А5“, от чийто свидетелски показания по категоричен начин се потвърждава възприетата от районния съд фактическа обстановка, която се споделя и от въззивния съд. Тя е следната: водачът на автомобила с марка „Ауди А5“ (С.О.) е предприел изпреварване на движещите се пред него три коли по прав участък с видимост около 600,00 метра, като докато се движел в лявата пътна лента, водачът на автомобила „Тойота" рязко предприел маневра за отклоняване в ляво с цел да изпревари намиращия се пред него камион, при което двата автомобила се ударили. Този механизъм е възпроизведен и в заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебна авто-техническа експертиза, която въззивният съд изцяло кредитира като компетентно и обективно изготвена. Ето защо напълно обоснован е изводът на районния съд, че  водачът на лекия автомобил „Тойота" не е изпълнил задължението си по чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП и чл. 88, ал. 1, т. 1 и т. 2 ППЗДвП, като констатирайки, че в лявата лента вече се движи друг автомобил, включително този, управляван от братовчед му С.О., той е следвало да преустанови маневрата „изпреварване" до момент, в който за осъществяването й не би имало пречка. Необосновано е въз основа на косвените данни да бъде формиран извод за противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил с марка „Ауди А5“ за настъпване на процесното ПТП. Поради изложеното настоящият съдебен състав също намира за неустановени по категоричен начин на всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 411 КЗ, който правилно е отхвърлен от районния съд.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди изцяло.

Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20251386 от 13.11.2020 г., постановено по гр. д. № 16192/2020 г. на Софийски районен съд, 173-ти състав.

ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК:******, да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК:******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

 

Председател:_______________________

Членове:

1._______________________

2.