Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260056 25.03.2021
година град
Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
единадесети март 2021 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 623 по описа на
съда за
2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3 КТ и във вр. чл. 225 КТ.
Производството е образувано
по искова молба на С.И.С. срещу Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица –
изток“ ЕАД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. чл. 225 КТ. Ищецът
твърди, че е работил по трудов договор № 59/14.06.2006 г. с ответното
дружество, като последната заемана от него длъжност била „шофьор тежкотоварен
автомобил - над 25 тона“. Твърди, че трудовото му правоотношение било
прекратено със заповед № ЧР-02-133 от 25.08.2020 г. на управителя на ответното
дружество, чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, връчена му на 25.08.2020 г. Твърди, че дисциплинарното
наказание му било наложено за това, че на 03.07.2020 г. в 13,42 часа се намирал
извън територията на рудника – на паркинг-общинско място и извадил от служебен
автомобил Лада Нива-Урбан с рег. № ****, управляван от Д.М.Т., жълта найлонова
торба с надпис Била и я преместил в задната част на купето на своя личен
автомобил Ауди А3, черен на цвят, като при извършена по-късно проверка на
автомобила били открити 2 бутилки с вместимост по 5 литра, всяка с гориво с
червен цвят и мирис на бензин, а при извършена проверка на 07.07.2020 г. били
констатирани липса на 7,149 литра гориво от автомобил Лада Нива-Урбан с рег. № ****
и 40,320 литра гориво от автомобил Лада Нива ВАЗ с рег. № ****. Твърди, че била
нарушена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание и че не е
извършил вмененото му нарушение на трудовата дисциплина. Твърди, че заповедта
не отговаря на изискванията на чл. 195 КТ досежно вмененото нарушение, тъй като
не били посочени конкретни действия или бездействия, представляващи нарушение
на трудовата дисциплина. Твърди, че в заповедта били посочени автомобили Ауди
А3 с различни регистрационни номера, като не било ясно в кой от тях е оставил
той тубите. Твърди, че нямал никаква връзка с въпросните два автомобила Лада
Нива-Урбан с рег. № **** и Лада Нива ВАЗ с рег. № **** и съответно връзка между
липсата на гориво от тях и посоченото в заповедта. Твърди, че е допуснато
нарушение на чл. 189 КТ, тъй като работодателят не взел предвид всички относими
обстоятелства при избора на дисциплинарно наказание, в това число, че е дългогодишен
работник, не е наказван, а дадените обяснения са тълкувани превратно и
тенденциозно в негов ущърб. Твърди, че на 03.07.2020 г. действително отишъл на
работа с лек автомобил Ауди А3 с рег. № ***, който оставил на паркинга, като на
същата дата колегата му Д.Т.бил докарал в автобазата за измиване служебен
автомобил Лада Нива-Урбан с рег. № ****, като го помолил да си остави чанта с
мръсни дрехи, които да прехвърли в своята кола на паркинга и после на паркинга
я прехвърлил в колата си. Твърди, че по-късно бил повикан на паркинга да отвори
колата си за проверка и до въпросната чанта имало друга чанта с надпис БИЛА с 2
бутилки по 5 литра, пълни с червеникава течност. Твърди, че при идване на
работа не забелязал такава торба и че не той е поставил тубите в колата.
Твърди, че колата се ползвала и от брат му, който същия ден я взел да си свърши
някаква работа и после да я върне на паркинга. Твърди, че брат му дошъл и
заявил на проверяващите, че той закупил горивото от непознато за него лице и го
сложил в колата, което казал и в полицията, а покупката на гориво около
рудниците не било рядкост. Твърди, че с брат му живеят в една къща и имат 5
автомобила и стопанисват 2 язовира, като се налагало да карат работници с
колите и всеки карал който автомобил е свободен. Твърди, че в обясненията по
чл. 193 КТ посочил, че няма такъв автомобил, защото бил попитан за автомобил с
друг регистрационен номер. Твърди, че поради уволнението започнал работа на 4
часа при друг работодател „ДМ-Холдинг“ ЕООД по трудов договор от 31.08.2020 г.
и месечно възнаграждение от 305 лв. Поради това иска от съда да постанови
решение, с което да признае за незаконно прекратяването на трудовото
правоотношение и да се отмени заповедта, с която същото е прекратено, да бъде възстановен
на заеманата длъжност и да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение по
чл. 225 КТ в размер на 8190 лв. за времето от 26.08.2020 г. до 25.02.2021 г.,
през което останал без работа заради уволнението, ведно със законната лихва
датата на предявяване на иска. Претендира разноски. Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица –
изток“ ЕАД, в който взема становище, че исковете са допустими, но
неоснователни. Не оспорва обстоятелствата досежно сключения безсрочен трудов
договор № 59/14.06.2006 г. с ищеца за изпълнение на длъжността „шофьор
тежкотоварен автомобил - над 25 тона“, което било прекратено със заповед №
ЧР-02-133 от 25.08.2020 г. на управителя на ответното дружество, чрез налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ,
връчена на ищеца на 25.08.2020 г., както и че на 03.07.2020 г. ищецът е дошъл
на работа с лек автомобил Ауди А3 с рег. № ***, в който е открита жълта найлонова
торба с 2 туби с гориво с червен цвят и мирис на бензин. Излага съображения за
спазване на процедурата за мотивиране на заповедта. Излага съображения за това
как е установено наличието на двете туби бензин у колата на ищеца и как е
прехвърлено в неговия автомобил от управлявания от Д.Т.автомобил, за сигнал до
РУ-Раднево и образувано досъдебно производство № 140/2020 г. за извършено
престъпление в съучастие от двамата служители. Твърди, че по тоя повод била
съставена комисия, която констатирали липси на гориво от два леки автомобила
Лада Нива-Урбан с рег. № **** и Лада Нива ВАЗ с рег. № **** в периода от
03.06.2020 г. до 07.07.2020 г. Излага съображения, че представлява тежко
нарушение на трудовата дисциплина извършеното от ищеца деяние по откритото
гориво в личния му автомобил и за правилно приложение и преценка на всички
обстоятелства при избор от работодателя на дисциплинарното уволнение като
съответстващо дисциплинарно наказание в случая. Излага съображения за спазване
на процедурата по чл. 193 КТ за вземане на писмени обяснения от ищеца. Иска от
съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Представя писмена
защита.
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 17.12.2020 г. е обявен
за окончателен доклада, обективиран в определението от 26.11.2020 г., с което
на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и
ненуждаещи се от доказване фактите: сключения между страните безсрочен трудов договор № 59/14.06.2006 г. за
изпълнение на длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил - над 25 тона“, което
било прекратено със заповед № ЧР-02-133 от 25.08.2020 г. на управителя на
ответното дружество, чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, връчена на ищеца на 25.08.2020 г., както и
че на 03.07.2020 г. ищецът е дошъл на работа с лек автомобил Ауди А3 с рег. № ***,
в който е открита жълта найлонова торба с 2 туби с гориво с червен цвят и мирис
на бензин.
По
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Принципно,
за
да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението
за незаконно и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи,
че е работил по трудово правоотношение с ответника и че същото е било
прекратено с оспорената заповед /тези обстоятелства са безспорни и
ненуждаещи се от доказване/, като оттук насетне в тежест на ответника е да
установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е
издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност -
дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити и е
мотивирана,
че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение - че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на
трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на
нарушението съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по налагане
на дисциплинарното наказание е спазена - на ищеца са били изискани обяснения
преди налагане на наказанието и че наказанието е наложено в предвидените в
разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
Константна е обаче
съдебната
практика, постановена
в решения по чл. 290 ГПК от ВКС /решение № 86/11.04.2014
г. на ВКС по гр.д. № 7424/2013 г. III г.о. и множество други решения/, че в
рамките на общия фактически състав на уволнението, съдът е длъжен да се
произнесе само по отношение на въведените с исковата молба факти и не може
служебно да разширява предмета на делото по отношение на факти, които не са
въведени в процеса като част от обстоятелствената част на исковата молба,
поради което съдът ще разгледа единствено фактите, посочени в исковата молба и
които най-условно биха могли да се групират както следва: липса на
мотиви в заповедта /чл. 195 КТ/; липса на извършени тежки нарушения на
трудовата дисциплина /чл. 186, чл. 187 и чл. 190 КТ/ и несъответствие на
наложеното наказание с тежестта на нарушенията /чл. 189 КТ/.
I. По отношение на първото въведено с исковата молба
твърдение за незаконосъобразност на заповедта /чл. 195 КТ/:
Заповедта
е съставена в изискуемата от закона писмена форма и е посочен като нарушител ищецът
С.И.С. /чл. 195 КТ/. В оспорената заповед са изложени изключително подробно
обстоятелства относно вменените на ищеца нарушения на трудовата дисциплина чрез
техните фактически и правни описания, нарушените норми и правила, дата на
извършване на нарушенията на трудовата дисциплина, т.е. заповедта е мотивирана
съобразно формалните изисквания на закона. В заповедта са посочени конкретните
нарушения на трудовата дисциплина, наложеното наказание и законните текстове,
въз основа на които е наложено същото. Поради това съдът намира възражението на
ищеца, че заповедта не е мотивирана за неоснователно. Не само е посочено
конкретното действие, но то дори е описано хронологично в изключително голям
времеви период, поради което няма никакво съмнение за наличието на
предостатъчно обстоятелства в заповедта относно обективните черти на вмененото
на ищеца дисциплинарно нарушение. Затова и съдът намира възражението на
ответника за немотивираност на заповедта за неоснователно. Всъщност е видно, че
заповедта е общо 9 страници, при което положение едва ли би могло да се изведе
извод за липса на мотиви.
Ясно
и точно е посочено в заповедта нарушението на трудовата дисциплина, което е
вменено във вина на ищеца /с удебелен шрифт/ относно това, че на 03.07.2020 г.
около 13,42 часа, през работно време, се е намирал извън територията на рудника
на общински паркинг и след като автомобил марка „Лада Нива Урбан“ с рег. № ****,
управляван от Д.Т., спрял плътно до задната част на автомобил „Ауди А3“, ищецът
отворил предна дясна врата на автомобила Лада и взел жълта найлонова торба с
червен надпис „Била“ и обемно съдържание, след което отворил задна дясна врата
на „Ауди А3“, където я поставил, като по-късно се установило, че съдържанието в
торбата било 2 туби по 5 литра всяка пълни с червеникава течност с мирис на
бензин. Посочена е дата и часа на извършване на нарушението, в какво се състои
то. А дали това представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, както е
посочено в заповедта, е въпрос по същество, а не въпрос за мотивираността на
заповедта.
Посочените
в заповедта обстоятелства са достатъчни както за осъществяване на защита от
страна на ищеца срещу нея, така и за проверка от съда на нейната
законосъобразност (в този смисъл Решение № 322 от 07.11.2012 г. на ВКС по гр.д.
№ 278/2011 г., ІІІ г.о.; Решение № 432 от 07.11.2011 г. на ВКС по гр.д. №
65/2011 г., ІV г.о.; Решение № 126 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1060/2012
г., ІІІ г.о.; Решение № 205 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 236/2010 г., ІV
г.о.; Решение № 676 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 999/2009 г., ІV г.о.).
Поради
всичко изложено до тук съдът намира, че не е допуснато нарушение на нормата на
чл. 195 КТ при ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца.
II. По отношение на другите две въведени с исковата молба
твърдения за незаконосъобразност на заповедта /липса на извършени тежки нарушения
на трудовата дисциплина и несъответствие на наложеното наказание с тежестта на
нарушенията съгласно чл. 189 КТ/:
Основен
момент във възраженията на ищеца по същество на вмененото му дисциплинарно нарушение
е, че не е сложил в територията на рудника твърдените 2 туби по 5 литра
дизелово гориво в автомобила на своя колега Д.Т.и съответно не е свали такава
чанта на общинския паркинг от лекия автомобил Лада в управлявания от него
автомобил Ауди А3, а това било торба с работни дрехи.
По
делото са събрани множество писмени доказателства и гласни доказателства, от
които се установява безпротиворечиво, че лицето Д.Т.е управлявал на дата
03.07.2020 г. лек автомобил „Лада Нива-Урбан“ с рег. № ****, като в периода
между 13,00 часа и 14,00 часа е бил в участък „Автотранспорт“ за да измие
автомобила по поръчение на началниците. На автомивката, докато Д.Т.е мил
автомобила, неговият колега ищецът С.С. го помолил да закара до личния му
автомобил „Ауди А3“ личния му багаж с работни дрехи, на която молба Д.Т.откликнал.
В тая връзка ищецът С.С. сложил пред предната дясна седалка не торба с работни
дрехи, а жълта найлонова торба с 2 туби по 5 литра всяка, пълни с червеникава
течност с мирис на бензин, а през това време Д.Т.продължавал да мие автомобила.
От всички доказателства по делото безспорно се установява, че във въпросната
торба е имало 2 туби по 5 литра, в които е имало индикирано в червен цвят
гориво, а не работни дрехи на ищеца С.С. /съвкупния анализ на гласните
доказателства и писмените доказателства/. По делото е приет като писмено
доказателство протокол за доброволно предаване от 03.07.2020 г. /л.49/, който
установява доброволното предаване от лицето С.С. на полицейския служител П.С.
жълта найлонова торба с надпис „Била“, в която се намирали 2 туби по 5 литра
всяка, пълни с червена течност с мирис на бензин. От показанията на
свидетелите, гледали записите на видеокамерите, в това число и докладът на
служителя И.И. /л.134-137/, се установява, че на видеокамерите се виждало
пренасяне на жълта на цвят найлонова торба с червен надпис и обемно съдържание.
Поради това се установява, че ищецът е поставил въпросната чанта с две туби по
5 литра, в които е имало индикирано в червен цвят гориво, в лекия автомобил на
колегата си Д.Т., без да се установява последният да е знаел какво е било точното
съдържание на тази чанта. Ищецът С.С. е сложил чантата пред предната дясна
седалка докато Д.Т.е миел автомобила. Установява се, че ищецът С.С. е свалил
торбата от автомобила Лава Нива-Урбан, след като Д.Т.я е превозил до колата Ауди
А3 на ищеца на общинския паркинг. Според съдията-докладчик принципно е налице
огромна разлика между пълна с работни дрехи торба и торба с 2 туби по 5 литра
всяка, не само от гледна точка на обем на торбата, но и формата, която би заела
торбата от намиращите се в нея обекти. От гласните доказателства е видно, че в
лекия автомобил Ауди А3, който е управляван от ищеца и в който е намерена въпросната
жълта торба с тубите с бензин, не е имало друга торба.
Съдът
намира за напълно алогично и изцяло защитна тезата на ищеца, че не знаел за
тези туби, тъй като брат му карал автомобила също и в същия ден бил взел
автомобила и го върнал на общинския паркинг, и не той, а брат му сложил тубите
в автомобила. Нелогично е при положение ищецът да твърди и да се установява да
имат много автомобили, брат му да дойде незнайно как и с какво до общинския
паркинг да вземе точно използвания от ищеца в същия ден автомобил Ауди А3, а не
някоя друга от многото притежавани от тях автомобили, след което да го върне на
паркинга с чантата с двете туби бензин, след което да се прибере пак незнайно с
какво. Отделно от това е налице пълно съвпадение на цвета на пренасяната от ищеца
чанта от служебния автомобил, управляван от лицето Д.Т., с въпросната
доброволно предадена от ищеца чанта на разследващите власти – жълта, с червен
надпис, сложена от ищеца точно на задна дясна седалка, където е открита същата.
И писмените и гласните доказателства са идентични в този смисъл, като се
изключи защитната теза на ищеца. В тази връзка съдът намира дадените
свидетелски показания от К.С. за абсолютно несъответни на доказателствения
материал, което поражда сериозно съмнение за истинността на неговите показания
и съответно ще следва съдът да изпълни задължението си да изпрати препис от
протокола от съдебното заседание и настоящото съдебно решение по компетентност на
РП-Стара Загора, ТО-Раднево.
Съгласно
чл. 186 КТ само виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на
трудовата дисциплина. В случая от доказателствата по делото се установява, че
умишлено, съзнателно, с користна цел ищецът С.С. е отклонил от територията на
рудника въпросните 2 туби по литра всяка с индикирано в червен цвят гориво,
използвайки своя колега Д.Т.и управлявания от последния служебен автомобил Лада
Нива-Урбан. Съдът намира, че въпросната чанта е била доста обемиста, след като
в нея е имало 2 туби по 5 литра всяка, което чисто визуално я отличава
значително от една пълна с работни дрехи чанта. Принципно е доста съмнително обстоятелството,
че ищецът е отишъл пеш до автомобила си, а само торбата е оставил на Д.Т.да я
превози с автомобила, което навежда на извод, че чантата е била тежка и трудна
за пренасяне, дори и на кратко разстояние. В тази връзка от събития и факти е
доста странно обстоятелството, че ищецът С.С., след пренасяне на въпросната
„чанта с работни дрехи“ до неговата кола, не е приключил работа, а всъщност се
е върнал и продължил да работи в ответното дружество, тъй като работното време
не е било свършило, а по-късно викнат от работа да отвори автомобила си пред
разследващите органи. На фона на това обстоятелство, цялата теза за превозване
на „чанта с работни дрехи“ по обедно време и на кратко разстояние, остава
необоснована защитна теза. Всички тези обстоятелства налагат извод, че ищецът е
действал умишлено в случая.
С посоченото
деяние ищецът С.С. е нарушил заповед № 84/12.04.2006 г. на управителя на
ответния рудник /л.93/, забраняваща изнасянето на горива без разрешително за
това; заповед № РД-09-005 от 03.01.2020 г. на изпълнителния директор на „Мини
Марица-изток“ ЕАД /л.101/, забраняваща превозването на горива без надлежен
документ както вътре на територията на рудника, така и извън него. Последната
заповед е сведена до знанието на ищеца /виж списъка на л.109/. Принципно самото
деяние в случая представлява нарушение на трудовата дисциплина и без дори да е
предвидено като такова в изрична заповед или друг документ на работодателя.
Това е така, защото самото противоправно деяние /отнемане на чужда вещ/, е
достатъчно укоримо и не е необходимо да бъде изрично забранено във вътрешен акт
на работодателя. Винаги кражбите и присвояванията на СМЦ от работодателя
представляват дисциплинарно нарушение. Кражбата, обсебването и длъжностното
присвояване, са престъпления съгласно НК, което неминуемо обосновава тези
деяния да представляват нарушения на дисциплината като част от обществените
отношения, свързани с полагането на труд.
Константна е съдебната практика, че и примерно изброените нарушения на трудовата дисциплина в чл. 190, ал. 1 КТ не са абсолютна предпоставка за налагане на дисциплинарно уволнение, а същите трябва да представляват тежко нарушение на трудовата дисциплина /аргумент от т.7 на ал. 1/ и че следва да се съобразят във всеки конкретен случай критериите по чл. 189, ал. 1 КТ /виж чл. 190, ал. 2 КТ/. Съгласно съдебната практика (Решение № 551 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 64/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 372 от 1.07.2010 г. на ВКС по гр. д. 040/2009 г., IV г. о., ГК, ) тежестта на конкретното нарушение следва да се преценява с оглед обстоятелствата дали работникът спазва изискванията за безопасни условия на труд; тази преценка е комплексна и обхваща всички обстоятелства, свързани с дисциплинарното нарушение, вкл. и значимостта на неизпълнените трудови задължения, настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, съпътстващите нарушението обстоятелства, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и отношението му към трудовия процес. Законосъобразността на дисциплинарното уволнение се преценява и с оглед на поведението на санкционирания служител /в този смисъл решение № 791/2005 г. по гр.д. № 328/2003 г. на ІІІ ГО на ВКС/.
В
разпоредбата на чл. 190, ал. 1 КТ са примерно изброени онези нарушения на
трудовата дисциплина, които могат да са основание за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание „уволнение“. В т. 4 изрично е посочено „злоупотребата с
доверието на работодателя“. Константна е практиката на ВКС, че кражбата на
материални активи на работодателя е злоупотреба с доверието на работодателя по
смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ.
Относно
тежестта на извършеното от ищеца нарушение и съответността на наложеното
дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 189, ал. 1 от КТ, съдът намира, че
работодателят законосъобразно е преценил тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на ищеца. Съдът
намира, че правилно работодателят е счел осъщественото от ищеца деяние като представляващо
тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4,
предл. 1 КТ във вр. чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ във вр. чл. 126, т. 9 КТ -
злоупотреба с доверието на работодателя, което подлежи на дисциплинарно
наказване.
При
оценка поведението на работника/служителя се взема предвид формата на вината,
мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли неправомероността на същото и
неговите последици, съжалява ли за стореното, готов ли е да поправи вредите,
ако такива са настъпили и пр. (в този смисъл разясненията в решение №
109/13.08.2018 г. по гр.дело № 3323/2017 г. на ВКС, IV г.о.). Деянието в случая
е извършено умишлено, а ищецът не само не признава пред работодателя тази своя
вина и не проявява самокритичност, но дори опитал да измисли различни версии,
изключващи неговата съпричастност към деянието. В тази връзка от гласните и
писмените доказателства се установява, че дори първоначално ищецът е отричал да
е негов лекия автомобил Ауди А3, след известно време е склонил и е признал пред
разследващите органи, че той го е управлявал в същия ден, а на по-късен етап и
в хода дори на настоящото производство е направил неговия брат като съпричастен
на деянието си, което съдът намира за абсолютно несъстоятелно.
Така констатираното нарушение на трудовата
дисциплина е тежко по смисъла на чл. 190, ал. 1 КТ, тъй като за дейността на
ищеца по изнасяне на материалния актив от ответното предприятие с оглед
неговото поведение се е наложило по необходимост съдействие от органите на
полицията в гр. Раднево. Кражбата на активи от работодателя винаги разстройва
работният процес и влага липса на сигурност и загуба на доверие от страна на
работодателя, който не е длъжен да търпи подобни деяния.
През
последните години се наблюдава значителна по обем дейност по противоправно
отнемане на индикирано гориво от рудниците на „Мини Марица-изток“ ЕАД, с което
в последствие се осъществява дори и търговска дейност /налице са множество
публично известни акции на правоохранителните органи по откриване на индикирано
гориво в спирани от органите на реда автомобили, както и претърсвания и
изземвания на множество туби с индикирано гориво от гаражи, къщи, изоставени
стопански дворове и други/. Всеизвестно е, че престъпното мислене е
по-изобретателно и предхожда изобретателността на разследващите органи по
откриване и превенция на престъпната дейност. Затова трябва обществото да
проявява нетърпимост към престъпната изобретателност.
Имуществените
последици от дисциплинарното нарушение не са големи, но същото е тежко с оглед
поведението на работника, което е насочено срещу доверието, което следва да
съществува между ответник и работодател поради личния характер на трудовото правоотношение.
Без значение е също така обстоятелството дали са констатирани липси от
процесното гориво в рудника. Присвояването/кражбата на СМЦ, в частност на
гориво от страна на работника, винаги е било преценявано в съдебната практика
като тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като представлява най-тежката
форма на злоупотреба с доверието на работодателя /например решение № 62 от
18.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 955/2010 г. на 3-то ГО; решение № 32/15.02.2012
г. на ОС-Стара Загора по в.гр.д. № 14/2012 г. на 1-ви гр.с-в, необжалвано;
решение № 68 от 23.02.2018 г. на ОС-Стара Загора по в.гр.д. № 1529/2017 г. на
1-ви гр.с-в, недопуснато до касационно обжалване/. То освен че носи пряка
материална вреда, носи и други нематериални вредни последици за работодателя.
Вредните последици, които квалифицират нарушението като тежко нарушение на
трудовата дисциплина могат да са не само материално съизмеримите, но и такива,
които са дали отрицателно, разстройващо отражение върху трудовия процес /в този
смисъл решение № 305 от 01.06.2010 г. по гр.д. № 620/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС
и решение № 461/17.06.2010 г. по гр.д. № 626/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС/.
Липсата на наказване на такъв вид нарушения на трудовата дисциплина от страна
на работодателя носи не само спад в авторитета му спрямо работниците, но и носи
като пряка последица отрицателно въздействие върху трудовия колектив и
цялостния трудов процес. Ответното дружество има дейност, която е пряко
свързана с употребата тежка техника и големи количества гориво, които горива са
индикирани с цвят с цел превенция от присвояване. Тази индикация на горивото в
червен цвят в случая не е възпряла ищеца да прояви изобретателност и да отнеме
от ответното дружество 2 туби по 5 литра индикирано гориво, по обедно време и
когато няма прекъсване или свършване на работно време на никоя смяна, в това
число и използвайки своя колега Д.Т.. Проявената дързост от страна на ищеца е
толкова голяма, че омаловажа обстоятелството, че е дългогодишен работник в
ответното дружество и няма наложени дисциплинарни наказания.
От
изложеното следва извод, че наложеното с процесната заповед дисциплинарно
наказание “уволнение” съответства на тежестта на извършеното нарушение на
трудовата дисциплина и законосъобразно е упражненото от работодателя правото му
по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Поради
изложените съображения съдът намира, че наложеното на ищеца дисциплинарно
наказание „уволнение” е законосъобразно, а предявеният иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяната му е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ:
Отхвърлянето
на иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ обуславя
неоснователност на иска за възстановяване на работа, поради което също следва
да бъде
отхвърлен.
По иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ
във вр. чл. 225 КТ:
Отхвърлянето
на иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ обуславя
неоснователност на иска за обезщетение по чл. 225 КТ, поради което също следва
да бъде отхвърлен.
По
разноските:
При
този изход на спора ответникът има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. Такива са сторени от ответното дружество в размер на 120 лв., платени
възнаграждения за разпитани свидетели. Следва на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. чл. 37 ЗПП във вр. чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правна
помощ на ответното дружество да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв. общо за двата иска /по 75 лв. за исковете по чл. 344, ал. 1,
т. 1 и т. 2 КТ и в размер на 150 лв. по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ с оглед
правната и фактическа сложност по делото/.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от С.И.С., ЕГН **********,***, срещу Рудник
„Трояново-север“, клон на „Мини Марица-изток“ ЕАД, вписано в търговския
регистър с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление с. Ковачево, община Раднево,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 КТ във вр. чл. 225 КТ за признаване за незаконно на
наложеното със заповед
№ ЧР-02-133 от 25.08.2020 г. на управителя на рудника,
дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца С.И.С. и за отмяна на заповедта,
за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор тежкотоварен
автомобил - над 25 тона“ в участък „Автотранспорт“ при ответното дружество и за
заплащане сумата от 8190 лв. обезщетение поради незаконно уволнение.
ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН **********,***, да заплати
на Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица-изток“ ЕАД, вписано в
търговския регистър с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление с. Ковачево,
община Раднево, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 120 лв. /сто и двадесет
лева/ платени възнаграждения за свидетели и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
сумата от 300 лв. /триста лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от 25.03.2021 г. съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: