Р Е Ш Е Н И Е 260159
гр.Пловдив, 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в открито съдебно
заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Розалия Тодорова,
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №1051 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.517, ал.4 ГПК.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, ЕИК *********, гр.София, чрез пълномощник юрк.А.В.,
съдебен адрес ***, офис-сграда „********“,**
*, ***** *, твърди, че П.С. Ц.е солидарен
длъжник по договор за кредит-овърдрафт №КБ-1149/09.09.2008 г., сключен с
„Уникредит Булбанк“АД, по който на кредитополучателя е предоставен кредит в
размер 800 000 евро за рефинансиране на други кредити с краен срок за
погасяване 09.09.2013 г. Поради неизпълнение на договора, вземането по кредита
е обявено за предсрочно изискуемо от 23.07.2013 г. Въз основа на заявление по
чл.417 ГПК кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение и с изпълнителен
лист срещу кредитополучателя и солидарния длъжник за сумата 250 000 евро – част
от просрочена главница по горния договор, ведно със законна лихва от 12.09.2015
г. до окончателното плащане. Въз основа на изпълнителния лист е образувано
изп.д.№267/2015 г. на ЧСИ Стефан Горчев, рег.№825 на КЧСИ. Длъжникът П.Ц.е
получил препис от заповедта за изпълнение и не е възразил в срока по чл.414 ГПК, поради което последната е влязла в сила. Твърди се още, че на 15.10.2018
г. „Уникредит Булбанк“АД е прехвърлило с договор за цесия вземанията си по
процесния договор за кредит на ищеца, за което длъжниците са уведомени, П.Ц.–
на 26.03.2019 г. Поради неплащане на дължимите суми на правоприемника и въз
основа на вече издадения изпълнителен лист, последният е инициирал образуване
на изп.д.№487/2019 г. по описа на ЧСИ Стефан Горчев срещу солидарния длъжник П.С.
Ц.. В хода на изпълнителния процес е наложен запор върху дяловете на последния,
представляващи 100 % от капитала на ответното дружество, на обща стойност 5 000
лв. Запорът е вписан в търговския регистър на 04.11.2019 г. С постановление от
05.11.2019 г. ЧСИ е овластил взискателя да предяви иск за прекратяване на
търговското дружество по реда на чл.517 ГПК.
В тази насока е и формулирания петитум на конститутивен иск за
прекратяване на дружеството. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът „АСТРА -
3“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Георги
Трингов” №9, представлявано от П.С. Ц., е депозирал отговор на исковата молба в
установения срок, с който е оспорил качеството на взискател на ищеца. Оспорва
вземанията да са му прехвърлени с твърдения договор за цесия. Възразява цесията
да е надлежно съобщена на длъжниците. Възразява и, че част от вземанията – за
законна лихва, са погасени по давност. По изложените съображения претендира за
отхвърляне на исковата претенция.
В допълнителната искова
молба се поддържа, че са налице предпоставките по чл.517, ал.4 ГПК, а
възраженията на ответника, свързани с договора за цесия и погасителното
възражение за давност се считат за недопустими.
В допълнителния отговор
възраженията от първоначалния са повторени.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
От вписванията в търговския
регистър се установява, че ответното дружество е вписано в регистъра на 24.03.2008
г., като от вписването си до настоящия момент същото е еднолично дружество с
ограничена отговорност. Като едноличен собственик на капитала е вписан П.С. Ц.,
който е и управител. Вписаният капитал е 5 000 лв.
Установява се от
доказателствата, че на 09.09.2008 г. е сключен договор за банков
кредит-овърдрафт между „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД като кредитор, „СОЛАРИС-999“ЕООД,
ЕИК *********, като кредитополучател, и П.С. Ц., ЕГН **********, като солидарен
длъжник. Предоставен е кредит под форма на овърдрафт в размер 800 000 евро.
Сключени са няколко последователни анекси, изменящи и допълващи договора. Въз
основа на заявление по чл.417 ГПК от 12.09.2015 г. кредиторът „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“АД се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ, издадена от РС Пловдив по ч.гр.д.№11438/2015 г. с длъжници „СОЛАРИС-999“ЕООД-в
несъстоятелност и П.С. Ц.за следните вземания, произтичащи от горния договор и
анексите към него: главница в размер 250 000 евро, ведно със законна лихва от
12.09.2015 г. до окончателното плащане, и съдебни разноски за държавна такса в
размер 9 779,15 лв. На 28.09.2015 г. е издаден изпълнителен лист за същите
суми. Установява се, че въз основа на същия изпълнителен лист е образувано
изп.д.№267/2015 г. по описа на ЧСИ Стефан Горчев, рег.№825 на КЧСИ, като на
10.02.2016 г. е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно с екземпляр от
заповедта за изпълнение, на длъжника П. Ц.. На 15.10.2018 г. вземанията на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“АД са прехвърлени на ищеца, видно от приложения договор за цесия и
приложение №41 към него. Цесията е съобщена на длъжника П.Ц.на 26.03.2019 г.,
видно от разписката на л.41.
Установява се от
доказателствата, че въз основа на описания по-горе изпълнителен лист на
19.08.2019 г. цесионерът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД е инициирал
образуване на нов изпълнителен процес, респективно образувано е изп.д.№487/2019
г. по описа на същия съдебен изпълнител – последното, след като първоначално
образуваното изп.д.№267/2015 г. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Установява се от доказателствата, че по молба на взискателя по това
изпълнително дело ЧСИ е наложил запор върху притежаваните от длъжника П.Ц.50
дяла на стойност 5000 лв. в ответното дружество, съставляващи 100 % от капитала
на същото. За това е връчено съобщение на длъжника, както и запорно съобщение
на Агенция по вписванията, Търговски регистър. Запорът е вписан в търговския
регистър по партида на дружеството на 04.11.2019 г. С постановление от
05.11.2019 г. съдебният изпълнител е овластил взискателя да предяви пред
окръжния съд по седалище на „АСТРА-3“ЕООД иск за неговото прекратяване. Според
удостовереното в постановлението към датата на издаването му дългът по
изпълнителното дело възлиза на общо 728 616,08 лв. Върху изпълнителния лист
няма отбелязвания за погасяване изцяло или частично на същия.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Един от способите за
принудително изпълнение, уредени в ГПК, е насочен върху вземания на длъжника – гл.45
от кодекса. В чл.517 ГПК е уредено изпълнението върху дялове, което е
регламентирано като възможност на взискателя да инициира прекратяване участието
на длъжника в съответното дружество, за да може да се удовлетвори чрез
изпълнение върху вземането на длъжника по чл.125, ал.3 ТЗ – за паричния дял от
имуществото, който се полага на напускащия съдружник. В разпоредбата е предвидено,
че запорът върху дялове се налага чрез изпращане на запорно съобщение до
Агенцията по вписванията. В ал.3 и ал.4 е уредено изпълнението върху дял на
ограничено отговорен съдружник, като специалната ал.4 се отнася до случаите, в
които всички дялове в дружеството принадлежат на длъжника по изпълнението,
каквато е настоящата хипотеза, тъй като ответното дружество е еднолично и
длъжникът П.Ц.е едноличен собственик на капитала на същото, или притежава
всички 50 дяла на обща стойност 5 000 лв. В тази хипотеза законът не изисква
спазване на изискванията на чл.96, ал.1 ТЗ и предварително връчване на
изявление от взискателя за прекратяване на участието на длъжника в дружеството
с изтичане на съответен срок, преди овластяването му да предяви иск за
прекратяване на дружеството пред съответния окръжен съд. Когато всички дялове
от капитала на дружеството са запорирани и се притежават от едно лице,
съдебният изпълнител, след като наложи запора, направо овластява взискателя да
предяви иск за прекратяване на дружеството. Предвидено е в чл.517, ал.4 ГПК, че
съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е
удовлетворено преди приключване на първото по делото заседание. По аналогия с
ал.3 искът се отхвърля и ако се установи, че дружеството е изплатило на
взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена
съгласно чл.125, ал.3 ТЗ.
В аспекта на горните
норми следва, че материалноправната легитимация на ищеца, или наличието в
негово лице на потестативно право да прекрати ответното дружество, произтича
пряко от качеството му на взискател в изпълнително производство по ГПК, което е
висящо. В рамките на настоящото производство не се изследва дали ищецът е
кредитор с изискуемо и ликвидно вземане, а дали същият е взискател във висящо
изпълнително производство. Настоящият ищец се легитимира като взискател по
образуваното изп.д.№48782019 г. по описа на ЧСИ Ст.Горчев, а лицето, което
притежава всички дялове от капитала на ответното дружество, е длъжник по същото
изпълнително производство. Последното е висящо. Няма твърдения и доказателства
взискателят да е удовлетворен. На гърба на изпълнителния лист, където по
правило се отбелязват извършените плащания със съответната удостоверителна сила,
нищо не е удостоверено. Ето защо следва да се приеме, че взискателят не е
удовлетворен. Или не е налице единствената хипотеза, визирана в чл.517, ал.4 ГПК, при която съдът следва да отхвърли предявения иск. Същевременно, ищецът е
взискател, надлежно овластен да предяви иска с постановление на съдебния
изпълнител, след като дяловете в ответното дружество са надлежно запорирани в
негова полза. Не е изплатен и т.нар.ликвидационен дял, от който взискателят има
право да се удовлетвори. Следователно, налице са материалноправните
предпоставки по чл.517, ал.4 ГПК и отсъстват пречките, при които искът може да
бъде отхвърлен. След като ищецът е конституиран в изпълнителния процес като
взискател и в негова полза е издадено постановление за овластяване да предяви
иск по чл.517 ТЗ, не може да бъде изследван въпросът дали е налице, изискуемо и
ликвидно ли е вземането на същия, респективно дали е налице частно
правоприемство в лицето на кредитора, дали цесията е съобщена на длъжника и
прочие. Всички тези въпроси биха могли да бъдат предмет на производство по чл.439 ГПК, по реда на което ответникът може да защити изразената в отговора на
исковата молба позиция, но не попадат в обхвата на настоящото производство. В
тази насока е формирана трайна съдебна практика, посочена от ищеца в
допълнителната искова молба. Ето защо съдът намира, че не следва да обсъжда
възраженията на ответника за това, че договорът за цесия не е произвел действие
и ищецът не е негов кредитор. Не следва да се обсъжда и възражението за
погасяване на дълга по давност, тъй като на първо място, възражението не касае
целия дълг, а само част от него, и на следващо място – тъй като съгласно
чл.517, ал.4 ГПК съдът отхвърля иска само когато е установено, че вземането на
взискателя е удовлетворено, т.е. платено от длъжника
доброволно, платено от трето лице или събрано по принудителен ред (не погасено
по друг начин, в т.ч по давност).
По гореизложените
съображения съдът намира, че искът е доказан и основателен и следва да бъде
уважен. Следва да бъде постановено прекратяване на ответното дружество с ликвидация,
при която ищецът ще се удовлетвори от т.нар.ликвидационен дял на длъжника. По
аналогия с чл.70, ал.3 ТЗ и чл.398б ГПК (1952 г.) решението следва да се
изпрати на Агенцията по вписвания след влизането му в сила за вписване в
търговския регистър, а назначаването на ликвидатор следва да се възложи на
длъжностното лице по регистрация.
При този изход на спора
на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски, в това число
платените от него държавни такси в общ размер 85 лв. и юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 ЗПП и чл.1 и чл.23, т.4 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, в размер 120 лв. (Не е налице хипотезата по
чл.25, ал.2 от същата наредба, на която ищецът се позовава в представения списък
на разноски – делото е по неоценяем иск и няма конкретен материален интерес,
плюс това са проведени две, а не повече от три заседания, ето защо не се
присажда претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер 450
лв.) Общият размер на разноските, които следва да се възложат в тежест на
ответника, е 205 лв.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА “АСТРА-3“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Георги Трингов“ №9, представлявано от П.С. Ц., и
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО ЛИКВИДАЦИЯ за същото дружество, като ВЪЗЛАГА на
Агенцията по вписвания да извърши действията по вписване на решението и
назначаване на ликвидатор.
ОСЪЖДА “АСТРА-3“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Георги Трингов“ №9, представлявано от П.С. Ц., да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Петър Дертлиев“ №25, офис-сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, сумата 205 лв. (двеста и пет лева) – държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение за производството по т.д.№1051/2019 г. по описа на ПОС, ТО, XVI състав.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизането му в
сила, препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията.
СЪДИЯ: