Определение по дело №1294/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 880
Дата: 2 декември 2020 г. (в сила от 2 декември 2020 г.)
Съдия: Десислав Любомиров
Дело: 20201000601294
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 880
гр. София , 30.11.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на тридесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров

Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601294 по описа за 2020 година
Производството е по чл.243, ал.8 от НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба от С. П. К. и Й. Л. К. ,
чрез адв.Р. К., срещу определение № 260226 от 05.10.2020г г. на СГС,
постановено по НЧД№3272/20г. по описа на СГС с което е потвърдено
постановление на СГП от 21.08.2020г., за прекратяване наказателното
производство по досъдебно производство сл.д. № 443/2018г. по описа на СО-
СГП, пр.пр.№ 15 495/2018г. по описа на СГП, водено за престъпление по
чл.123, ал.1 от НК.
В частната жалба са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на атакуваният акт, изведена от неговата
необоснованост. Твърди се, че в пространните мотиви на определението, само
се преповтаряли всички действия, извършени от разследващите органи, но не
се отговаряло на важните въпроси, поставени в жалбата от 01.09.2020г. При
извършените видове и обучения на инструктираните работници били
допуснати пропуски, които съгласно Наредба № РД-07-02 от 16.02.2009Г., по-
точно чл.2 ал.2, са били задължение на обвиняемия Т., като собственик и
управител на фирмата. Категорично било установено - в тетрадката за
инструктажа, на няколко места, подписът на К. П. К. не е негов, но този извод
е останал извън полезрението на съдебния състав от Софийския градски съд.
1
Прокурор бил дал изрични указания на СЕЕ, но от анализа в
коментираното постановление било видно, че са направени обратни изводи-
че обвиняемият не е имал нормативно задължение да извърши оглед за
наличието на напрежение и това не е нарушение на правилата за осигуряване
на безопасни и здравословни условия на труд. Това било в разрез с
разпоредбата на чл.6 от Правилника за безопасност и здраве при работа по
електрообзавеждането, с напрежение 1000V, издаден от Министъра на
енергийните ресурси и и социалната политика, където изрично било
посочено, че това е престъпление по чл.123 ал.1 от НК.1 от НК.
Твърди се, че липсват данни в досъдебното производство, обвиняемият
лично да е посетил обекта, а се касаело само за телефонна връзка, с лицето
поръчало строителните работи, с който договорът носи датата 08.05.2018г,-
денят на злополуката. Даден бил приоритет на допълнителна комплексна
съдебна електро- техническа експертиза и експертиза по ЗБУТ, която
оневинявала обвиняемия, но в нея се признавало:“ ако климатикът е бил
изключен от щепсела по някаква причина, в процеса на монтажа, до нещастен
случай не би се стигнало“.
Правилно разследващият орган бил приключил досъдебното
производство, с мнение за предаване на обвиняемия на съд. И това било
логично, законосъобразно и справедливо, във всички аспекти. Фрапантната
небрежност на обвиняемия, с посочените и доказани негови административни
нарушения, граничещи с престъпление, не можело да бъдат премирани с
оневиняване и с позоваване на случайно събитие.
Иска се отмяна на определение № 260226 от 05.10.2020г. и връщане
делото на СГП, за предприемане на действия по реализиране на предявеното
обвинение срещу Й. Т. Т. за престъпление по чл.123 ал.1 от НК.
Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в
жалбата оплаквания съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустим съгласно разпоредбата на
чл.243, ал.7 от НПК.
Разгледана по същество тя е ОСНОВАТЕЛНА.
2
С обжалваното определение Софийски градски съд е потвърдил
постановление на СГП от 21.08.2020г., с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство сл.д. № 443/2018г. по описа на СО-
СГП, пр.пр.№ 15 495/2018г. по описа на СГП, водено срещу Й. Т. Т. за
престъпление по чл.123, ал.1 от НК.
Съдът е споделил изцяло изводите на СГП, че се касае за „случайно стечение
на обстоятелствата“, тъй като обвиняемият не е знаел и е нямало как да знае,
че е офазен елемент от носещата конструкция на алуминиевите ламели, като е
нарушена изолацията на захранващия проводник, разположен в отвор в
стената на сграда и е осъществен контакт между фазовото жило на
проводника и металният елемент от крепежната конструкция за ламелите на
изолацията. В тази връзка съдът приел за неоснователни възраженията в
жалбата, че е налице немарливо изпълнение на задълженията на управителя
„ДСП" ЕООД- Й. Т., тъй като всички експертизи давали заключение, че е
налице случайно стечение на обстоятелства. Съдът не е извършил никакъв
анализ на събраните доказателства, въпреки, че на няколко страници е
възпроизвел отразеното в различни доказателствени източници.
Преповтаряйки съображенията изложени от прокурора в постановлението за
прекратяване на наказателното производство съдът не е анализирал събраните
доказателства, но въпреки това е формулирал категоричен извод, че се касае
за „случайно стечение на обстоятелствата“. Всъщност, по този начин съдът е
изчерпал положените от него процесуални усилия за мотивиране на
определението. Цитираната част от мотивите на съда може да е всичко друго,
но не и изпълнение на задължението по чл.243, ал.5 от НПК. Изобщо не може
да се приеме, че в мотивите към определението има изложени някакви правни
съображения, нито е посочено въз основа на кои доказателствени материали е
взето материализираното в него решение за потвърждаване на
постановлението за прекратяване на наказателното производство. Липсата на
доказателствен анализ, освен, че е в противоречие с изискването на чл.243,
ал.5 от НПК, представлява грубо нарушение на визираният в чл.14, ал.1 от
НПК принцип. Материализираното в обжалваното определение решение по
същество на първоинстанционния съд, може и да е взето по вътрешно
убеждение, но последното в никакъв случай, с оглед начина на изготвяне на
мотивите не е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото. Пренебрегвайки изцяло доказателствения
материал, фактически първоинстанционинят съд е постановил немотивиран
съдебен акт. Допуснатото процесуално нарушение е особено съществено и
налага отмяна на атакуваният съдебен акт. Приложените към него мотиви не
отговарят на изискванията на процесулния закон, който недостатък
фактически води до липса на такива. Съдът е изброил някой от
доказателствените източници, включително и заключения на експерти, но
вместо да обоснове изводите си въз основа на доказателствата съдържащи се
в тях, е възпроизвел буквално част от експертните становища, включително и
по правни въпроси, каквито незаконосъобразно са им били поставяни, без да
3
извърши какъвто и да било собствен анализ. В тази връзка, позовавайки се на
заключението по съдебно почерковата експертиза съдът е отразил: „подписът,
положен на ред № 6, срещу името на К. С. К. в списък на лицата, запознати с
установените рискове и предприетите мерки в обектите на фирма „ДСП"
ЕООД не е изпълнен от К. С. К.. Подписът, положен на ред № 6, срещу името
на К. С. К. в списък на раздаденото облекло на работещите във фирма „ДСЛ"
ЕООД не е изпълнен от К. С. К.. Подписите с № № 1, 3, 5, 7, 9, 11, 13, 15, 17,
19, 21, 23, 25, 27 и 29 положени срещу името на К. С. К. в книга за
инструктаж по безопасност и здраве при работа /ежедневен инструктаж/ на
работещите във фирма „ДСЛ" ЕООД са изпълнени от К. С. К.. Подписите с №
N9 31, 33, 35, 37, 39, 41, 43 и 45, положени срещу името на К. С. К. в книга за
инструктаж по безопасност и здраве при работа /ежедневен инструктаж/ на
работещите във фирма „ДСЛ" ЕООД не са изпълнени от К. С. К.. Подписът,
положен на ред № 7, срещу името на К. С. К. в книга за инструктаж по
безопасност и здраве при работа /начален инструктаж/ на работещите във
фирма „ДСЛ" ЕООД не е изпълнен от К. С. К.. Подписът, положен на ред „с
уважение" в молба от К. С. К. до управителя на „ДСЛ" ЕООД е изпълнен от
К. С. К.. „. Въз основа на така посоченото не са формулирани никакви изводи.
Какво отношение има инструктажа към възникналия инцидент, бил ли е
проведен такъв на пострадалия или с оглед констатациите на експертите
някой е съставил неистински документ, за да прикрие това, и т.н., и т.н., са
все въпроси, на които дори не е направен опит да се даде някакъв отговор.
Същевременно, цитирайки заключението на експертите съдът е посочил
:“Работодателят на пострадалия не е спазил изискванията на чл.6 на
Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждане с
напрежение до 1 000 V, като не е заложил изисквания за притежава
квалификационна група за електробезопастност, образование и стаж, както и
медицинско освидетелстване. Работодателят фирма „ДСП" ЕООД не е спазил
изискванията на чл.16, ал.1, т.6 на ЗЗБУТ, като не е осигурил ефективен
контрол за извършване на работата без риск и по безопасен начин.
Работодателят фирма „ДСП" ЕООД не е изпълнил изискванията на чл.17 на
Наредба № 3 от 19.04.2001г. за минималните изисквания за безопастност и
опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни
средства на работното място и на чл.157 на Правилник за безопасност и
здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1 000 V, като не
е осигурил лични предпазни средства, средства за установяване на
напрежение по електрообзевежднето и за безопасна работа по него. От
техническа гледна точка е недопустимо наличието на отвори към снопа
кабели, през които може да проникне вода, която да постави под напрежение
части от климатика и неговите стойки. Вредоносният резултат е могъл да
бъде избегнат ако работодателят на пострадалия беше осигурил
необходимите средства на пострадалия за установяване наличието на
напрежение в климатика, беше му изискал наличие на квалификационна
група за безопасност по изискванията на Правилник за безопастност и здраве
4
при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1 000 V, пострадалият
беше положил грижа за здравето и безопастността си. Строителното скеле не
отговаря на изискванията на чл.60 и чл.61 на Наредба № 2 от 22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строително монтажни работи, като едно перило за ръцете и
половина от пода за придвижване по скелето“. При липсата на какъвто и да
било анализ на тези взаимствани от заключението съждения, е невъзможно да
се разбере какво всъщност е приел съдът- налице ли са нарушения допуснати
от работодателя, т.е на управителя Т., намират ли се те в причинно-следствена
връзка с настъпилия съставомерен резултат или няма такива и липсва такава
връзка, поведението на пострадалия ли е причина за този резултат.
Допуснатото нарушение е свързано с приложението на принципите залегнали
в чл. 13 и чл. 14 от НК и се дължи на неизпълнение на присъщите на
първоинстанционния съд задължения по правилното установяване,
извеждане на конкретни факти от значение за делото от съответните
доказателствени източници и тяхната оценка. Последната не е направена
както от гледна точка на допустимост, така и с оглед нужния анализ и
съотнасяне на доказателствената им тежест спрямо други, респ. на фактите,
които те възпроизвеждат. Налице е пълна липса на надлежно отразяване на
тази процесуална дейност в мотивите на определението на първата инстанция,
което сочи, че тя изобщо не е извършвана.
Наред с това съдът констатира и пълна липса на правни изводи относно
съставомерността или несъставомерността на поведението на привлеченото
като обвиняемо лице Й. Т., както и за възможната правна квалификация на
деянието. Взаимствания от заключението на експертите извод: „Проблемът е
възникнал, когато са изпълнявани металните крепежни конструкции за
монтаж на външните фасадни ламели. Тогава е била нарушена изолацията на
захранващия кабел и офазен метален елемент от крепежната конструкция.
Било е въпрос на време кога и по каква причина ще се допре човек до
офазения метален елемент“, не представлява такива изводи, а само сочи на
допуснато от съда процесуално нарушение, което е от категорията на
съществените, тъй като в случая е налице липса на мотиви относно
съставомерността на деянието и правната му квалификация.
Абсолютния характер на допуснатото нарушение предопределя наличието на
основание за отмяна на определението. Само по себе си така констатираното
нарушение обезсмисля произнасянето по другите наведени с жалбата
оплаквания. Правилното приложение на материалния закон може да бъде
преценено само при изпълнени от съда постановил обжалвания съдебен акт
на процесуалните задължения свързани с изготвянето му. Обжалваното
определение е процесуално незаконосъобразно, тъй като не е мотивирано,
което фактически се приравнява на липса на определение.
Въз основа на изложеното, Софийският апелативен съд, в настоящият
5
съдебен състав намира, че обжалваното определение е незаконосъобразна и
следва да се отмени. Същото е постановено при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. Последното е отстранимо, с оглед на
което след отмяна на определението делото следва да се върне на
първоинстанционният съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При
него следва събраните доказателства да бъдат подложени на обстоен анализ,
какъвто практически в мотивите към обжалваното определение липсва. Само
тогава би могло да се изпълни задължението по чл.13, ал.1 от НПК и
решението на съда би могло да бъде взето съгласно визираният в чл.14, ал.1
от НПК принцип. При изготвяне на мотивите към определението следва да се
съобразят и изискванията на чл.243, ал.5 от НПК, които
първоинстанционният съдебен състав, напълно е пренебрегнал.
Поради това въззивният съд в настоящият съдебен състав приема, че
частната жалба е основателна, а атакуваното определение на СГС, като
незаконосъобразно следва да се отмени, а делото да се върне за ново
разглеждане от друг съдебен състав.
Мотивиран така и на основание чл.243, ал.8 от НПК
Софийският апелативен съд, V-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260226 от 05.10.2020г г. на СГС,
постановено по НЧД№3272/20г. по описа на СГС, с което е потвърдено
постановление на СГП от 21.08.2020г., за прекратяване наказателното
производство по досъдебно производство сл.д. № 443/2018г. по описа на СО-
СГП, пр.пр.№ 15 495/2018г. по описа на СГП, водено за престъпление по
чл.123, ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на
първоинстанционния съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6