Решение по дело №56954/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9276
Дата: 18 май 2024 г.
Съдия: Станимир Николов Йорданов Кюлеров
Дело: 20231110156954
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 9276
гр. София, 18.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:...........
при участието на секретаря ...............
като разгледа докладваното от ........... Гражданско дело № 20231110156954 по
описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във връзка с чл. 7 от Регламент № ............ г. /ЕО/.

Ищцата Т. Х. П. с ЕГН **********, действаща чрез своя законен
представител Д. Т. П. с ЕГН **********, чрез адвокат Г. Г. от САК, със
съдебен адрес .................. твърди в исковата молба, че за нея е налице правен
интерес да поиска от съда да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи сумата по издадената заповед за изпълнение № 13491 от
13.05.2023 г., издадена по ч. гр. дело № 18136 по описа за 2023 г. на СРС. В
съдебно заседание искът се поддържа.
Ответника .............., регистрирано в ............ с № на вписване в
регистъра ................... действащо в .................... с ЕИК: ................., със
седалище и адрес на управление: ................, представлявано от ................, в
срока по чл. 131 от ГПК не е подал писмен отговор до съда, не е представил
доказателства, не е взел становище. След изтичане на срока за подаване на
писмен отговор е постъпила молба № 84861 от 14.03.2024 г., към която е
прпиложен документ за плащане, за сумата в размер на 1480, 96 лева, в което
1
се включва следното: главница – 488, 96 лева, законна лихва – 62 лева,
съдебни разноски за заповедното производство – 505 лева и съдебни разноски
за исковото производство - 425 лева, платени на 27.02.2024 г.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Във връзка с твърдяното плащане на исковите суми, от страна на
ищцата е постъпила молба № 135373 от 24.04.2024 г., в която се признава, че
на 28.02.2024 г. ответника е заплатил сумата от 1 480, 96 лева,
представляваща сбор от претендираната главница в размер на 488, 96 лева
(левовата равностойност на 250 евро), законна лихва върху главницата от
датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК, сумата от 505 лева,
представляваща общ размер на сторени разноски в заповедното производство
(държавна такса от 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480
лева), както и сумата в размер на 425 лева, представляваща общ размер на
разноски исковото производство (25 лева държана такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева). С оглед горното съдът счита, че
исковете по делото следва да бъдат изцяло отхвърлени с оглед извършеното
плащане. Ищцата обаче заявава, че ответника не е заплатил пълния размер на
претендираното адвокатско възнаграждение в настоящото производство, а
именно 480 лева, доколкото договорът за правна защита и съдействие е
сключен с ............... което е регистрирано по ДДС и в тази връзка се дължи
заплащане и на сумата от 80 лева, представляваща 20% ДДС към
адвокатското възнаграждение за настоящото производство. Като
доказателство за горното представя доказателство за регистрацията на
адвокатското дружество дружеството по ДДС. Съгласно константната
практика на ВКС предоставянето на безплатна адвокатска помощ на
предвидено в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. основание не представлява безвъзмездна
услуга по смисъла на ЗДДС. При присъждане на възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по
ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с § 2а от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва да включва ДДС. Съгласно Определение № 45 от
28.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2526/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
............... при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото
2
възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с § 2а от ДР на Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва
да включва ДДС. Правните услуги, предоставени по реда на чл. 38, ал. 1
ЗАдв., съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали
възнаграждението за процесуално представителство е предварително
заплатено или е определено от съда на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Преди
образуване на настоящото длъжникът е бил поканен да изпълни задължението
си чрез онлайн платформата си за претендиране на обезщетение, както и чрез
покана за доброволно изпълнение, връчена на 03.11.2022 г. чрез ЧСИ
................. — район на действие СГС, но доброволно плащане не е извършено,
поради което и следва да се счита, че с поведението си ответникът е дал повод
за завеждане на делото, поради което и ищцата има право наа присъждане на
разноски в пълеен размер на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Процесуалното
представителство по делото на ищцата е осъществено въз основа на договор
за правна защита и съдействие от 11.10.2023 г., който е приложен по делото,
при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗА. Размера на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата в размер на 480 лева (400 лева по Тарифа и
80 лева ДДС). Заплатена от страна на ответника е сумата в размер на 400 лева,
поради което следва същия да бъде осъден да заплати сумата в размер на 80
лева, на адвоката, осъществил процесуалното представителство при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗА.

Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. Х. П. с ЕГН **********, действаща
чрез своя законен представител Д. Т. П. с ЕГН **********, чрез адвокат
Г. Г. от САК, със съдебен адрес .................. против .............., регистрирано
в ............ с № на вписване в регистъра ................... действащо в ....................
с ЕИК: ................., със седалище и адрес на управление: ................,
представлявано от ................, установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 7 от Регламент № ............... за сумата в размер на
250 /двеста и петдесет/ евро, представляваща обезщетение на основание
чл.7, ал. 1 на Регламент ............ г. за отменен полет № .......... г., ведно със
3
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК – 04.04.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, като
ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.

ОСЪЖДА .............., регистрирано в ............ с № на вписване в
регистъра ................... действащо в .................... с ЕИК: ................., със
седалище и адрес на управление: ................, представлявано от ................,
да заплати на адвокат Г. Г. от САК, със съдебен адрес .................. сумата в
размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща ДДС в размер на 20 % върху
сумата в размер на 400 лева, представляваща адвоокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4