РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело
№ 20221110211059 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „У” ЕООД срещу наказателно постановление
№ F649636 от 01.07.2022г. на директора на ТД„Г. д.и о.” на НАП-София град,
с което за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от от Закона за счетоводството
/ЗСч/ на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на
27833 лв.
В жалбата се твърди, че АУАН е издаден след срока предвиден в чл. 34
от ЗАНН. Според жалбоподателят е следвало да подаде отчета до 30.09.2021г.
и от 01.10.2021г. е изпаднало в забава, на която дата според него е и
извършено нарушението, а акта е издаден 7 месеца по-късно. Твърди се, че
неоснователно АНО е отхвърлил възражението на дружеството и не е
приложил чл. 28 от ЗАНН, въпреки че нарушението е за първи път. Твърдят
се доводи за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН при издаването на НП,
тъй като не са посочени смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Иска се
отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се
представлява.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител
юрисконсулт В., според която НП следва да бъде потвърдено, тъй като при
издаването му не е допуснато нарушение на процесуалните правила.
Постъпили са писмени бележки с подробни доводи, като се иска отмяната на
НП, като се иска присъждане на юрисконсултско възнграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
На 24.02.2022г. в ЦУ на НАП била получена информация, касаеща чл.
38, ал. 13 от ЗСч от Агенцията по вписванията относно ЮЛ, които не са
подали годишен финансов отчет /ГФО/ за 2020г. в Търговския регистър и
регистъра на ЮЛ с нестопанска цел /ТРРЮЛНЦ/ в срок до 30.09.2021г. и не
са подали декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч.
Във връзка с получената информация ТД на НАП София предприели
проверка.
В ТД на НАП Софи, била извършена проверка в ТРРЮЛНЦ, воден от
Агенцията по вписванията, като било установено, че дружеството
жалбоподател, в качеството си на задължено лице по чл. 2, т. 2 от ЗСч не е
изпълнило задължението си да публикува чрез подаване на заявление за
вписване и представяне за обявяване в Агенцията по вписванията –
ТРРЮЛНЦ на годишния финансов отчет за 2020г. в законоустановения срок
до 30.09.2021г.
На 19.04.2022г. АНО изпратил покана за образуване на
административнонаказателно производство, получена от дружеството на
същата дата.
На 26.04.2022г. инспектор В. Г. издал АУАН за нарушение на чл. 38, ал.
1, т. 1 от ЗСч, който бил предявен на управителя на дружеството
жалбоподател на същата дата.
На 29.04.2022г. жалбоподателят депозирал възражение срещу АУАН.
На 01.07.2022г. въз основа на така съставеният АУАН е било издадено
атакуваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
2
на приетите по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитания свидетел Г..
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Г.. Същата излага
възприятията си относно правнорелевантни факти. Показанията й са
последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от приетите по делото
писмени доказателства.
Всички доказателства по делото кореспондират помежду си и се
допълват взаимно по основния въпрос, свързан с реализиране на
административно наказателната отговорност на жалбоподателя.
От правна страна:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията
на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че АУАН и наказателното
постановление са съставени и издадени от компетентни органи. В хода на
същото не е било допуснато съществено нарушение на процесуални правила,
водещо до опорочаване на производството, ограничаващи правото на защита
на нарушителя и обуславящи отмяната на наказателното постановление.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че АУАН е
издаден след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Нарушението е било
установено от АНО на 24.02.2022г., когато е била получена информацията по
чл. 38, ал. 13 от ЗСч от Агенцията по вписванията. Твърдението, посочено от
жалбоподателя, че Търговския регистър е публичен и информацията в него е
общодостъпна е вярно, но на органите на АНО не може да се вмени
задължението непрекъснато да следят съдържанието на Търговския регистър
за всяко едно дружество и да констатират всяко нарушение на конкретната
дата на извършването му. АНО е узнал за извършеното нарушение на
24.02.2022г., когато е получил информация за това от Агенцията по
вписванията.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването на НП. Твърди се в жалбата, че АНО
3
не е посочил отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства. АНО е
посочил в НП, че нарушението е извършено за първи път, което може да бъде
определено като смекчаващо отговорността обстоятелство. Но дори и
твърдението на жалбоподателя да беше вярно, то този порок на НП не може
да бъде определен като съществен такъв.
Доводът на жалбоподателя, че АНО не е обсъдил възражението срещу
акта на жалбоподателя е верен, но не може да бъде определен като съществен
негов порок.
С НП на жалбоподателката е наложено наказание съобразно нормата на
чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. всички търговци са
длъжни да публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов
отчет и годишните доклади по глава седма чрез заявяване за вписване и
представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 септември на
следващата година.
В случая по делото няма спор, че дружеството жалбоподател попада в
обхвата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч..
Няма спор, а и по категоричен начин от приложените към преписката
разпечатки от търговския регистър се установява, че към 30.09.2021г. за
дружеството не е било подадено заявление за публикуване на ГФО за 2020г.,
поради което и нарушение на закона е налице.
АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушението и
законосъобразно отчитайки че нарушението е първо за дружеството, както и
че то е реализирало приходи през 2020г. в размер на 27 833 163,98лв. и му е
наложил наказание в предвидения в закона размер - имуществена санкция в
размер на 27 833лв.
Доколкото нарушението е формално на просто извършване и не се
отличава по какъвто и да било начин от всички останали подобни нарушения
то не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Обстоятелството, че
нарушението е било извършено за първи път не може да обоснове
автоматичното прилагане на чл. 28 от ЗАНН, в каквато насока са доводите на
жалбоподателя. Тези факти могат да бъдат отчетени единствено като
смекчаващо отговорността обстоятелство при преценката за размера на
4
санкцията която следва да се понесе и това очевидно е сторено от АНО.
Задължението за публикуване на ГФО е вменено от законодателя с оглед
гарантиране интересите на останалите лица и търговци, доколкото
публикуването на отчетите дава възможност за информиране за финансовото
състояние на търговеца и в тази връзка възражението на жалбоподателя се
явява неоснователно.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че при издаването на НП не
е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, същото е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
Директор ТД на НАП София следва да се присъди възнаграждение, тъй като
административнонаказващият орган в съдебното производство е бил
защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да осъди
жалбоподателя „Ултрастрой” ЕООД да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН , Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № F649636 от
01.07.2022г. на директора на ТД „Големи данъкоплатци и осигурители” на
НАП-София град, с което за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от от Закона за
счетоводството /ЗСч/ на „У” ЕООД била наложена имуществена санкция в
размер на 27833 лв.
ОСЪЖДА „У” ЕООД да заплати на зам. директора на ТД „Г. д. и о.” на
НАП-София град юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 /сто и
двадесет/ лева.
Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за неговото изготвяне с касационна жалба пред
Административен съд – гр. София, по реда на АПК.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6