№ 12757
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110105449 по описа за 2023 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявен е осъдителен иск от ищеца В. В. И., ЕГН **********, срещу ответника ....,
ЕИК ...., за осъждане на ответника да заплати на ищеца, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
сумата в размер на 200 лева, представляваща част от вземане в общ размер на 2953,32
лева, обезщетение за имуществени вреди нанесени на собствения й лек автомобил марка
„...“ модел „...“, с рег. № ...., вследствие на ПТП, станало на 02.12.2021 г., около 19,45 часа, в
гр. ...., по вина на водача на лек автомобил марка „...“, модел „...“ с рег. № ...., чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество по полица ГО със
срок на валидност 22.05.2021 г. до 21.05.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.01.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че на 02.12.2021
г., около 19,45 часа, в гр. София, управлявал собствения си лек автомобил марка „...“ модел
„...“ по бул. „....“, с посока на движение ул. „...“ към ул. „...“. В лентата за насрещно
движение се движел лек автомобил марка „...“. Модел „...“, който внезапно навлязъл в лента
за движение на ищцата където настъпил удар в предната лява част на управлявания от
ищцата лек автомобил марка „...“. Вследствие на удара били увредени детайли в предната и
странична лява част на управлявания от ищцата автомобил. Сочи, че към датата на ПТП за
лекия автомобил „...“ е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилиста“, по която отговорност носи ответното дружество. На 03.12.2021 г.
уведомила застрахователя на виновния водач, била заведена щета № 4000-5000-21-000896,
1
по която на 06.01.2022 г. застрахователят й заплатил сумата от 546,68 лева. Сочи, че
платената сума не покривала действителните вреди в размер на 3500 лева, поради което
прави искане ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 200 лева представляваща
част от вземане в общ размер на 2953,32 лева след приспадане на платеното ведно с
обезщетение за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда –
30.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за разноските на насрещната страна.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който оспорва претенциите по основание и размер. Сочи, че търсената сума е
завишена. Излага доводи, че е налице тотална щета. Възразява, че не е дал повод за
завеждане на делото. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Възразява за разноските на насрещната страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, по който в тежест
на ищеца е да докаже фактите, включени във фактическия състав на института на
непозволеното увреждане, а именно: 1. деяние (действие или бездействие), 2.
противоправност на деянието, 3. реално претърпяна вреда и нейния размер, 4. причинно-
следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, 5. вина на дееца, която се
предполага до доказване на противното и наличието на валидно, действително
застрахователно правоотношение по договор за застраховка по риска „Гражданска
отговорност”, сключен за МПС, с което е причинено процесното ПТП, както и че е отправил
към ответника покана за плащане на вземането ведно с представяне на нужните документи,
която е получена от последния. Противоправността на деянието не подлежи на доказване,
тъй като се касае до правен извод.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е, при условията на пълно
обратно доказване по чл. 154, ал. 2 от ГПК, да обори презумпцията за вина и да докаже
положителния факт на плащане на обезщетението.
В конкретния случай, както се установява по делото, страните са обвързани от влязло
в сила съдебно решение № 738 от 17.01.2023 г. по гр. дело № 11461/2022 г. на СРС, II ГО, 72
състав, с което ответникът е осъден да заплати на ищцата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
сумата от 100 лева, предявена частично от 2953,32 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди изразяващи се в увреждане на МПС ... ... с рег.№ .... в
следствие на ПТП настъпило на 02.12.2021 г. по вина на водача на МПС ... ... с рег. № ....,
чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 04.03.2022 г. до окончателното й изплащане, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 710,00 лв. разноски по делото.
Тъй като съгласно т. 2 от ТР 3/2016 г. на ОСГТК решението по уважен частичен иск
2
за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти
на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита
на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото
право, предмет на установяване в настоящото производство е единствено съществуването на
вземане в предявения размер от 200 лева над вече присъдените с решението по гр. дело №
11461/2022 г. на СРС, II ГО, 72 състав 100 лева.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, както предвижда чл. 400
КЗ. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като не може да надвишава действителната /при пълна увреда/
или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид, без прилагане на обезценка. В хипотезата на тотална щета, застрахователното
обезщетение се определя като от действителната стойност на увреденото имущество към
датата на ПТП се приспадне стойността на запазените части, за да се спази принципът
обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние в сравнение с това
преди увреждането.
От изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ, изготвена от инж. С. С.,
оспорено от процесуалния представител на ищеца в срока по чл. 200, ал. 3 от ГПК, на което
съдът дава вяра като компетентно, безпристрастно и обосновано, кореспондиращо с
останалите събрани по делото доказателства, се установява, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения вследствие на ПТП лек автомобил марка „...“ представлява
75% от неговата действителна стойност, поради което е налице тотална щета, като
независимо от това коя от сумите по заключението ще бъде възприета от съда, по делото
безспорно се установява, съществуване на вземане от още 200 лева над присъдените с
решението решение № 738 от 17.01.2023 г. по гр. дело № 11461/2022 г. на СРС, II ГО, 72
състав, дори след приспадане на платените от ответника 546,68 лева от обезщетението за
лекия автомобил, определено при условията на тотална щета и след приспадане на
запазените части.
По така изложените съображения съдът намира, че искът следва да бъде уважен
изцяло за предявените 200 лева ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в
съда - 30.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски по
принцип би имал ищецът.
С оглед наведеното от процесуални представител на ответника възражение, обаче,
3
съдът счита че разноски в конкретния случай не следва да се присъждат. Съгласно общия
императивен принцип на гражданския процес, обективиран в чл. 3 от ГПК, който съдът е
длъжен да приложи, участващите в съдебните производства лица и техните представители
под страх са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и
съобразно добрите нрави.
В конкретния случай се установява, че исковата молба, по която е образувано
настоящото дело с предмет нова част от 200 лева от вземането в общ размер на 2953,32 лева,
е подадена в съда по реда на чл. 62, ал. 2 от ГПК, по пощата на 30.01.2023 г. - след датата на
последното открито съдебно заседание по вече образуваното гр. дело № 11461/2022 г. на
СРС, II ГО, 72 състав с предмет първите 100 лева. В това съдебно заседание е било прието
заключението на вещото лице, което не е било оспорено от страните и без съмнение е
установявало размер на вземането от поне 300 лева, а процесуалният представител на ищеца
е имал възможност в срока по чл. 214, ал. 1, изр. второ от ГПК, по първото по време
производство, за което е получил адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с вкл.
ДДС, да увеличи размера на първоначално предявения иск със сумата от още 200 лева в
рамките на вече платената държавната такса по чл. 1 от ТДТ ГПК от 50 лева, което действие
по отношение на увеличението на иска е с аналогични материалноправни последици по чл.
116 и чл. 116а от ЗЗД като предявяването на нов иск. С тези действия адвокатът би защитил
ефективно интереса на своя доверител в изпълнение на задълженията си по чл. 2, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, но вместо това той е завел второ дело, за което клиентът му дължи
нова държавна такса и е заплатил второ адвокатско възнаграждение. Завеждането на
второто дело, макар и допустимо по арг. от чл. 6, ал. 2 от ГПК, както и съгласно
разрешението, дадено в т. 3 от ТР № 3/2016 на ОСГТК, не е било необходимо с оглед
защитата на правата на ищцата, тъй като пълномощникът е можел да ги упражни във все
още висящия процес. С оглед изложеното, и доколкото съдът е длъжен служебно да
приложи императивна правна норма, каквато се явява и чл. 3 от ГПК, разноски на ищеца не
следва да се присъждат, като въпросът за сторените такива следва да се разреши в рамките
на отношенията между адвоката и неговия клиент.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в ...., да заплати на В. В.
И., ЕГН **********, с адрес в ..., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата в размер на 200
лева, представляваща част над вече присъдени с влязло в сила решение № 738 от 17.01.2023
г. по гр. дело № 11461/2022 г. на СРС, II ГО, 72 състав, 100 лева, от вземане в общ размер
на 2953,32 лева, за обезщетение за имуществени вреди нанесени на собствения й лек
автомобил марка „...“ модел „...“, с рег. № ...., вследствие на ПТП, станало на 02.12.2021 г.,
около 19,45 часа, в гр. ...., по вина на водача на лек автомобил марка „...“, модел „...“ с рег.
№ ...., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество по
4
полица ГО със срок на валидност 22.05.2021 г. до 21.05.2022 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
30.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5