Р Е Ш Е Н И Е  № 43

 

гр.Тополовград, 02.07.2019 год.

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Тополовградският районен съд в публично заседание на двадесет и шести юни  през  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА

 

при секретаря: А.А.

 

като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 335 по описа за 2018 г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по повод предявената искова молба от      „Г. ФОНД Б.” ЕООД – г. ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от П.С.С. – управител ПРОТИВ Х.С.Д. с постоянен адрес:***, ЕГН: **********, с която се претендира да бъде установено с решение на съда по отношение на длъжника  Х.С.Д., в качеството му на заемател, че същият дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 500 лв. /петстотин лева/ – главница по Договор за потребителски кредит № 0000471 от 24.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата; 275 лв../двеста седемдесет и пет лева/ главница по договор за допълнителни услуги от 24.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата; 23,50 лв. /двадесет и три лева и петдесет стотинки/- договорна лихва за периода от 24.01.2017 г. до 12.03.2018 г.; 46,74 лв./четиридесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки / - лихва за забава за периода 25.02.2017г. – 12.03.2018г.

         Претендират се и направените по делото съдебни разноски по настоящото съдебно производство и от заповедното производство. 

Ищецът поддържа исковата си молба и претендира съдът да постанови решение, с което да уважи исковете.     

         Ответникът не се явява в с.з., не е подал отговор в срока по чл.131 от ГПК, като в открито съдебно заседание се явява особеният му представител – адв.Х., назначена с определение на съда  издадено на основание чл.47 ал.6 от ГПК, която оспорва исковата претенция изцяло.

         От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:   

          Между „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД и длъжника са сключени договор за потребителски кредит № 0000471/24.01.2017г. и свързаният с него договор за допълнителни услуги от същата дата, ведно с общи условия към тях. Съответно е сключен и договор от същата дата за гаранционна сделка /поръчителство/ въз основа на който, ищцовото дружество-кредитор се е задължил солидарно при условията на поръчителство да отговоря за задълженията на длъжника към „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД. На датата на подписване на договорите на длъжника е предоставена заемна сума в размер на 500 лв, като последният се е  задължил да я погасява разсрочено, съгласно подписаният от него график на плащанията. Предвид това, че длъжника е имал просрочие за плащане на задълженията „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, писмено е поканил поръчителя да заплати задълженията, видно от покана за плащане с изх.№ 46/12.03.2018 г.. Съответно с платежно нареждане от 12.03.2018г., приложено по делото,  поръчителят в случая ищцовото дружество е заплатило по банков път на 12.03.2018г. на „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, солидарно дължимите от него задължения на длъжника, съобразно поканата, общо в размер на 845,24 лв. Такава е общата сума, която се получава при сумиране на отделните суми, които се претендират в исковата молба – главници и лихви.

         По подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано заповедно производство – ч.гр.д. № 218/2018 г., по което е издадена заповед за изпълнение срещу длъжникът  Х.С.Д. за претендираните суми.

         Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните.

         С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

         Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК – „иск за съществуване на вземането”, във връзка с чл.74 от ЗЗД.

 От материалите по ч.гр.д. № 218/2018 г. се установява, че с разпореждане № 246/21.06.2018 г. по повод на молбата на  „Гаранционен фонд България“ ЕООД по чл.411 ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение за сумата 775,00 лв. – главници, ведно със законната лихва; възнаградителна лихва в размер на 23,50 лв., лихва за забава в размер на 46,74 лв. и разноски по делото в размер на 50,00 лв.  Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, като съдът на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Настоящата искова молба е подадена в законния едномесечен срок, поради което съдът намира, че същата е допустима, след като са спазени всички законни изисквания за нейното редовно разглеждане и установения срок.

Съдът намира, че искът е основателен и доказан както по основание, така и по размер.

          Съгласно сключените договори за потребителски кредит между „Фреш Кредит“ЕООД и длъжника и между ищеца и длъжника /договор за поръчителство/ ответникът Д. се е задължил да върне предоставената му заемна сума в размер на 500 лв., като я погасява разсрочено съгласно подписан график и тъй като последният не е изпълнил задълженията си за плащане на взетата сума и е изпаднал в просрочие, „Фреш Кредит“ЕООД е упражнил правото си на вземане към поръчителя, като е отправил покана до него и последният е заплатил задълженията вместо ответникът Д.. Поради което на основание чл.74 от ЗЗД, изпълнявайки чуждото задължение ищецът е встъпил в правата на кредитора относно заплатената сума. С оглед на това, съдът следва да признае съществуването на претендираното вземане от ищцовото дружество. 

         Съдът не възприема оспорването на особения представител на длъжника, че той е извършил плащания и няма основание ответникът да бъде осъден да заплаща претендираните суми. По делото липсват доказателства въобще да са извършени плащания от страна на ответника и твърденията на особения представител в тази насока са недоказани и необосновани.

         При този изход на делото следва да се присъдят направените от ищеца разноски по настоящото дело и по производството по ч.гр.д. № 218/2018 г. на ТРС, които са в размер съответно на 325 лв. / държавна такса и депозит за особен представител/ и 50 лв. внесена държавна такса от заповедното производство.

          Водим от гореизложеното съдът

 

 

                                         Р  Е   Ш   И :

 

         УВАЖАВА  предявения иск от ищеца „Г. ФОНД Б.” ЕООД – г. ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от П.С.С. – управител ПРОТИВ Х.С.Д. с постоянен адрес:***, ЕГН: **********, КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца изпълнение на парични задължения съответно в размер на: 500 лв. /петстотин лева/ – главница по Договор за потребителски кредит № 0000471 от 24.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 21.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; 275 лв../двеста седемдесет и пет лева/ главница по договор за допълнителни услуги от 24.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 21.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; 23,50 лв. /двадесет и три лева и петдесет стотинки/- договорна лихва за периода от 24.01.2017 г. до 12.03.2018 г.; 46,74 лв./четиридесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки / - лихва за забава за периода 25.02.2017г. – 12.03.2018г.

ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца сумата 325,00 лв. / триста двадесет и пет лева/ -  разноски по делото от настоящото производство и 50,00 лв. /петдесет лв./ от производството по ч.гр.д. № 218/2018 г. на ТРС.

         Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: