Решение по дело №2642/2019 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№              /14.10.2019 год., гр. Варна

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА

 

 при секретаря Ангелина Георгиева, с участието на прокурор СИЛВИЯН ИВАНОВ при Окръжна прокуратура – Варна, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№2642 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба от Д.Ю.И., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв.Й.А. ***, против Областна дирекция на МВР – Варна, с претенция за присъждане на сумата 360лв., представляващи адвокатско възнаграждение, заплатено от ищеца в производството по НАХД №4327/2018г на ВРС, ІV с-в, по което с решение №1827/09.11.2018 е отменено НП №736/19.08.2013г на Началника на Трето РУМВР към ОДМВР -Варна и наложените на ищеца две глоби в размер на 20лв. на осн.чл.185 пр.1 от ЗДвП и на осн.чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът излага, че за изготвяне на жалбата против НП и за процесуално представителство по делото на РС – Варна е заплатил на пълномощника си адвокатско възнаграждение в размер на 360лв. – в брой, при подписване на договора за правна помощ и съдействие; че производството е приключило с окончателен съдебен акт, с който НП е отменено като незаконосъобразно; твърди, че е претърпял имуществена вреда в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъбразната административнонаказваща дейност на държавния орган, и така мотивира наличието на трите кумулативни предпоставки за доказаността и основателността на иска си по чл.1 ал.1 от ЗОВОД. Позовава се на т.1 от Тълкувателно постановление №2/19.05.2015г по съвместно т.д.№2/2014г на Общото събрание на ВКС и ВАС, и на ТР №2/15.03.2017г на Общото събрание на ВАС, и настоява за уважаването на предявения му иск в цялост, като претендира и присъждане на сторените в настоящото производство разноски. В съдебно заседание, редовно призован, ищецът се представлява от адв.П.И., надлежно преупълномощена от адв.А., която поддържа изцяло предявения иск.

Ответната страна чрез процесуалния си представител гл.ю.к. Г. Г. твърди неоснователност на исковата претенция като сочи, че според решенито на ВРС основание за отмяна на НП е единствено изтеклата давност за ангажиране отговорността на ищца (а не назаконосъобразността на постановлението), че тази претенция е следвало да бъде заявена пред АНО, и едва неговия отказ да прекрати административнонаказателното производство би подлежал на обжалване пред съда.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна споделя становището на ответника и настоява за отхвърляне на предявения от Д.И. иск като неоснователен.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С НП №736/19.08.2013г на Началника на Трето РУ към ОДМВР – Варна, на ищеца Д.И. са наложени две административни наказания глоба в размер на 20лв. - на осн.чл.185 пр.1 от ЗДвП, и на осн.чл.183 от ЗДвП. Предприетото от настоящият ищец обжалване на НП по реда на ЗАНН е приключило с решение №1827/09.11.2018г по НАХД №4327/2018г по описа на РС - Варна, ІV с-в, с което НП е отменено поради наличие на обстоятелство, изключващо отговорността – изтекла абсолютна давност за наказателно преследване, считано от извършване на нарушенията на 15.07.2013г до момента на постановяване на решеинето, т.е. преди влизане на НП в сила. Въззивното отменително решение не е обжалвано по касационен ред и е влязло в сила на 28.11.2018г. Видно от доказателствата в това приобщено като доказателство в настоящото производство НАХД, в хода му пред РС- Варна е представени договор за правна защита и съдействие с клиент Д.И. и пълномощник адв.А. (л.14 по делото на ВРС), в който е включено изрично изявление за заплатено във брой при подписването му на 01.11.2018г адвокатско възнаграждение в размер на 360лв, удостоверено с подписите на ищеца и пълномощника му, с предмет – процесуално представителство и защита по НАХД №4327/2018г на ВРС. По силата на преупълномощаване от адв.А., в съдебното заседание по същество пред ВРС е участвала адв.Д.М.от АК-Варна.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на доказателствата по НАХД №4327/2018г на РС-Варна, ІV с-в, които са последователни, взаимно допълващи се и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът е предявен в рамките на общия 5-годишен срок след влизане в сила на решението за отмяна на НП през м.11.2018г. съгл.изискването на чл.204 ал.1 от АПК, от легитимиран субект, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество, искът се преценява като основателен.

            Приложимият ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране отговорността на държавата/общината за вредите, причинени на граждани от органите на администрацията при изпълнение на правнорегламентирана административна дейност. За да ангажира отговорността на ответника на осн.чл.1 от ЗОДОВ, ищецът следва да установи кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на посочената норма, които в конкретния казус с оглед предхождащата отмяна на НП се свеждат само до две - претърпяна от Д.И. имуществена вреда и причинно-следствена връзка между нея и отмененото незаконосъобразно наказателно постановление. В тази насока съдът в настоящия си състав преценява като неоснователно възражението, че НП било отменено единствено поради изтекла абсолютна преследвателска давност – нито в ЗАНН, нито в ЗОДОВ се съдържа ограничение или изключване на отменените поради изтекла давност НП от кръга на основанията за обезщетение за претърпени вреди, и това е така, понеже НП, с което е ангажирана отговорността при липса на основания за това – включително и поради изтекла давност (дължаща се само на бездействието на АНО да връчи надлежно НП в период от 5 години), е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон към момента на съдебната му проверка. От друга страна АНО няма правомощия за отмяна на НП, дори при наличие на законоустановените основания, едно от които е изтеклата абсолютна давност – поради това дори да бе сезирал първо АНО, настоящият ищец не би постигнал отмяна на незаконосъобразното НП, което е негово гарантирано от закона право в настоящия случай. В този смисъл съдът преценява като неоснователно възражението на ответната страна, че искът следва да се отхвърли поради незаявяване на основанието за неизпълнение на наложените с НП глоби първо пред АНО. Предвид изложеното съдът приема, че в този случай е налице императивно изискуемата от закона отмяна на незаконосъобразен акт като основание за ангажиране отговорността на издателя му по реда на ЗОДОВ.  

            На второ място следва да бъде посочено, че съгл.задължителните мотиви по т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г по т.д.№2/2014г на ВКС и ВАС, макар че НП не е административен акт по см.чл.21 ал.1 от АПК, то е издадено от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаването на НП, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от отмяната на незаконосъобразни НП като такова по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

            На следващо място принципно адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя в производството по ЗАНН пред районния съд, несъмнено представлява отрицателно засягане на патримониума му, тъй като с неговия размер е намалено имуществото му. Поради тази причина то следва да бъде квалифицирано като претърпяна имуществена вреда. В случая е ангажирано едно, но достатъчно и достоверно според настоящия съдебен състав доказателство за сторени такива разноски, а именно – горецитираният договор за правна защита и съдействие, в който изявлението за заплатено изцяло и във брой адвокатско възнаграждение в размер на 360лв. за процесуално представителство по НАХД №4327/2018г е удостоверено с подписите на настоящия ищец и неговия пълномощник, които не са оспорени от ответната страна в хода на настоящото съдебно дирене. Поради това съдът приема, че това изявление валидно доказва действително заплатена сума от ищеца на неговия пълномощник, т.е. настъпването на твърдяната от него в настоящото производство имуществена вреда.

            Същата подлежи на репарация с оглед установеното кумулативно наличие на трите предпоставки за основателност на предявения иск по чл.203 и сл. от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ – отменен незаконосъобразен административен акт, претърпени имуществени вреди под формата на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360лв. за процесуална защита и представителство в производството, в което актът е отменен, т.е. доказана е и причинно-следствената връзка между тях. В този смисъл административният съд преценява така предявеният иск като основателен и доказан изцяло – и по основание, и по размер, което безалтернативно налага уважаването му.

От изхода на предявения главен иск произтича и основателността на акцесорния такъв – за лихви, които се дължат във всички случаи на непозволено увреждане, какъвто е и настоящият. Такива следва да бъдат присъдени на ищеца както са поискани – в законоустановения им размер от датата на предявяване на исковата молба 17.09.2019г до окончателното им изплащане.

При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена в доказания им размер от 370 лв. (10лв. държавна такса и 360лв. адвокатско възнаграждение).

 

Мотивиран от изложеното и на осн.чл.203 и сл. от АПК и чл.4 от ЗОДОВ съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Варна да заплати на Д.Ю.И., ЕГН **********,***, сумата 360 (триста и шестдесет) лв., представляващи адвокатско възнаграждение, заплатено от ищеца в производството по НАХД №4327/2018 г. на РС - Варна, ІV с-в, с което е отменено НП № 736/19.08.2013г на Началника на Трето РУМВР към ОДМВР -Варна и наложените на ищеца две глоби в размер на 20лв. на осн.чл.185 пр.1 от ЗДвП и на осн.чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба 17.09.2019г до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Варна да заплати на Д.Ю.И., ЕГН **********,***, сумата 370 (триста и седемдесет) лв., представляващи сторените в настоящото производство разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

            На страните да се връчат преписи от решението.

 

 

 

 

 

 

                                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: