Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 02.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на тридесети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря: ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 118 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
С Електронен фиш Серия К № 2553528 на ОД на МВР Ловеч на И.Й.Й., ЕГН: ********** е наложена на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 300.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 24.01.2019 г. в 12:22 часа на Път І - 4 км. 65+700, бензиностанция „Петрол”, посока гр.Варна, землището на с.Малиново, извън населено място при въведено ограничение на скоростта с п.з.В-26 60 км/ч, заснето с АТС тип стационарна SITRAFFIC Lynx и отчетен толеранс от минус 3% с МПС ********* е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №003059047ВВВ. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 97 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 37 км/ч.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят И.Й.Й., който го обжалва в срок, като незаконосъобразен, като твърди, че е узнал случайно за съществуването му, никога не му е бил връчван, поради което не е могъл да осъществи правото си на защита, както и да ползва отстъпка при заплащане на глобата. Излага съображения за неспазване разпоредбите на Наредба № 8121з-532 на МВР при използване на АТСС, с което е установена превишената скорост. Поради изложеното счита, че е нарушено правото му на защита и моли съда да отмени обжалвания електронен фиш. По делото е представена и писмена защита.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като с оглед липсата на категорични писмени доказателства за датата на връчване на ЕФ на жалбоподателя, срокът за подаването й следва да се тълкува в негова полза. Отбелязването в разпечатка/л.13/, че ЕФ е връчен на 28.08.2019 г. не обвързва съда, още повече, че от приложената докладна записка не може да се приеме, че е спазена процедурата по връчване на ЕФ на жалбоподателя. Ето защо съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок, като по същество е основателна.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средства не са допуснати сочените в жалбата нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 97 км/ч при ограничение на скоростта 60 км/ч, с превишение от 37 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението - ПП-І-4, км.65+700,бензиностанция „Петрол”,землището на с.Малиново,извън населено място, което е именно този пътен участък,автоматично изписан в снимковия материал. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено,че превишената скорост е 97 км/ч, след като е приспаднат автоматично 3% толеранс,като тази скорост е отразена и в ел.фиш, в същия изрично е отразено,че е отчетен толеранс от минус 3%, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата,при които е извършено. Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост при забрана за превишаване на определена скорост, въведена с пътен знак. Тук следва да се отбележи, че неправилно наказващият орган е добавил към нарушената разпоредба, тази на чл.21,ал.1 от ЗДвП, тъй като същата представлява самостоятелна хипотеза на административно нарушение, но с оглед пълното и точно описание на нарушението в обстоятелствената част на ел.фиш, както и изричното посочване на чл.21,ал.2 от ЗДвП като нарушена разпоредба, съдът приема, че не е налице засягане или ограничаване правото на защита на жалбоподателя да разбере какво е вмененото му във вина нарушение.
От обективна страна жалбоподателя като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, с превишена скорост от 97 км.ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била въведена с п.з. В-26 и е важало ограничение от 60 км/ч, видно от приложената схема, от която освен наличието на ограничителен знак за скорост е видно и местоположението на автоматизираното техническо средство,както и че е имало табела с обозначение “камера за контрол на скоростта”.
Безспорно установено е по делото, че управлявания от жалбоподателя автомобил е бил засечен с техническо средство - стационарна система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823 издаден от БИМ на 06.10.2009 год, протокол за проверка № 11–С-ИСИ/26.04.2018 год. на БИМ, схема за контрол на скоростта с техн. средство, от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението, а от приложената схема е видно,че във въпросния пътен участък присъства нестандартна табела с обозначение-камера за контрол на скоростта. С оглед изложеното съдът не споделя изложените съждения в жалбата относно използването на АТСС в разрез с изискванията на Наредбата, тъй като в случая нарушението е установено със стационарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш,тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити,поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове). Предвид горепосоченото настоящата инстанция счита, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба, като единствено по отношение на обжалването на електронните фишове е посочено приложимостта на ЗАНН (ар. 189, ал. 8 от ЗДвП).
Видно от ел.фиш същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението,а видно от приложената разпечатка от информационната система ел.фиш е издаден на 19.02.2019 г. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, в случая В.Д., което е видно от представената разпечатка от информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. За посочения служител са представени исканите от жалбоподателя доказателства от ОД на МВР-Ловеч относно неговата длъжност, измервателен протокол и копие на протокол за запознаване на служителите от сектор ПП, от който се установява н акои служители е проведено теоретично и практично обучение за работа със стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на скоростта и АТС SITRAFFIC Lynx ERS 400. В ел.фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение-дата и час, място на извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост. Обстоятелството,че нарушението е извършено извън населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма.
Преценявайки събраните по делото доказателства, настоящият състав намира обаче, че съществено е била нарушена процедурата по връчване на фиша, макар наказващият орган да е направил опит същият да бъде връчен чрез длъжностно лице от съответната служба за контрол. Съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП / изм., ДВ бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017г., действал към момента на нарушението: „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира”. Връчването на ЕФ е относимо обстоятелство не само към допустимостта на подадената жалба, но е и въпрос, касаещ законосъобразността на наложеното с фиша административно наказание, тъй като след връчването на фиша на собственика на автомобила, респ. на законния му представител ако собственик е ЮЛ, за последния, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП са налице редица възможности за защита. Той може да посочи лицето, извършило нарушението, като при това положение първоначално издадения електронен фиш се анулира, може също така да направи писмени възражения пред директора на съответната ОД на МВР по местоизвършване на нарушението. В конкретния случай, след като жалбоподателят не е получил лично ЕФ, което се установява от писмените доказателства - докладна записка с дата на изготвяне 29.08.2019 г./л.18/, а е узнал за съществуването му в по-късен момент, обстоятелство което съдът е приел за безспорно и поради това е приел жалбата за допустима, са нарушени правата му, произтичащи от закона, чрез упражняването на които е могъл да се защити. Макар органа издал ЕФ да го е изпратил за връчване до лицето, посочено в него за нарушител по посочените в закона начини, не се променя извода, че жалбоподателят не е получил ЕФ, а узнал за съществуването му по друг начин и в друго време и на практика е бил лишен от възможността да упражни правата си. Следва да се отбележи, че по този начин жалбоподателят е бил лишен и от възможността да се ползва от разпоредбата на чл.189, ал.9 от ЗДвП, а именно да заплати в намален размер наложената глоба. Ползването на всички тези процесуални права обаче, се предхождат от редовно връчен електронен фиш с писмо с обратна разписка или чрез длъжностно лице от структурата на МВР, каквото в случая не е налице и по този начин са били съществено нарушени процесуалните права на жалбоподателя по издаването и оспорването на електронния фиш.
Видно от докладна записка от 29.08.2019 г. на ПИ при РУ – Дупница/л.18/, жалбоподателят Й. е бил търсен на адрес ***, за да му бъде връчен електронния фиш, но не е бил намерен, не са установени съседи, които да дадат информация за лицето. Материалите по преписката са били върнати на сектор „ПП” при ОД на МВР Ловеч. Адресът, на който е изпратен ЕФ е посоченият в справката за собственост на автомобила и жалбоподателят не е променил адреса си, тъй като изпратените призовки за с.з. са връчени на жалбоподателя на същия адрес, като същият заявява, че никой не го е търсил, за да му връчи ЕФ. От друга страна в докладната записка е отразено, че лицето е търсено многократно, но няма отразени дати и часове, на които е посетен адреса от полицейския служител. Ето защо съдът приема, че след като опита за връчване на ЕФ се е оказал неуспешен и фиша не е бил връчен на Й., а е бил върнат, наказващият орган е следвало да прояви настоятелност и да предприеме отново действия за връчването му на жалбоподателя на известния по делото адрес, или на адрес по месторабота, който е могло да бъде установен, с оглед възможностите, които има ОД на МВР и едва тогава, ако жалбоподателят не е намерен на тях е следвало да се приложи общата разпоредба на чл.58, ал.2 от ЗАНН, като се отбележи на ЕФ, че жалбоподателят не може да бъде намерен на известните адреси, а новия е неизвестен, за да се счита фиша за връчен от деня на отбелязването. Независимо, че разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН визира връчването на наказателни постановления, то същата е приложима и относно електронните фишове, като се има предвид, че същите заместват НП при прилагане на облекчената процедура за санкциониране на нарушения по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП – аргумент от разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП. Прилагането на чл.58, ал.2 от ЗАНН е обусловено от редица условия и не следва автоматично при неоткриване на адресата. Следвало е съответното длъжностно лице от МВР да удостовери в протокол, съставен в присъствието на други лица посещението си на адреса на жалбоподателя, да остави съобщение, за да е налице категоричност относно обстоятелството, че жалбоподателят не е открит на адреса и не се е отзовал на оставеното съобщение.
Отбелязването в Системата за управление на административно-наказателната дейност на КАТ, че фиша е бил връчен на 28.08.2019 г. освен, че няма категорична доказателствена стойност, то на практика също препятства упражняването на правата на наказаното лице по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Това е така, защото с това отбелязване въззиваемата страна е приела, че издадения ЕФ е влязъл в сила и дори е възможна хипотезата да са били предприети действия по събиране на наложената глоба, а от момента на отбелязване наказаното лице не е имало възможност да упражни правата си по ал.5 и ал.6 на чл.189 от ЗДвП, при положение, че наказващият орган счита фиша за влязъл в сила.
С оглед така констатираните и изложени процесуални нарушения по връчването на електронния фиш, които не могат да бъдат санирани в хода на съдебното производство, настоящият състав приема, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
При този изход на процеса разноски по делото не следва да се присъждат, тъй като такива не са претендирани.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия К № 2553528 на ОД на МВР Ловеч, с който на И.Й.Й., ЕГН: ********** е наложена на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 300.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :