Решение по дело №7/2024 на Районен съд - Девин

Номер на акта: 17
Дата: 22 май 2024 г.
Съдия: Илияна Росенова Ферева - Зелева
Дело: 20245410200007
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Девин, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и втори
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Административно
наказателно дело № 20245410200007 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 ЗАНН, във връзка с чл.150а,
ал.1 Закон за движение по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл.177, ал.1, т.1
ЗДвП.
Образувано е по жалба от Е. Т., с ЛНЧ **********, с адрес: с. Б.,
ул. В. № **, чрез пълномощника си адв. Ж. Ч., с адрес: гр. Д., ул. А. К. № **
против Наказателно постановление № 23-0252-000457/18.12.2023г., издадено
от Р. Т. Х. – началник група в РУ – Девин към ОД на МВР – Смолян, с което
на основание чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП, за нарушение на чл.150А, ал.1 ЗДвП му е
наложена глоба в размер 100.00 лева.
В жалбата поддържа твърдения за незаконосъобразност и молба
за отмяна, с които оспорва деянието като състав на административно
нарушение, тъй като на 24.11.2023г. е управлявал МПС по селскостопански
път, а не на път отворен за обществено ползване. Нарушението е извършено,
ако МПС е управлявано, след като е лишен от това право по съдебен ред по
път отворен за обществено ползване.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. Ж. Ч. поддържа
доводите, изложени в жалбата.
Въззиваемият, не изпраща представител.
Районна прокуратура - Девин, уведомена по реда на чл. 62 ЗАНН,
не изпраща прокурор.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Постъпила е с вх. № 252000-
171/11.01.2024г. на въззиваемия от пълномощник на наказаното лице, считано
от датата на връчване с разписка, подписана на 08.01.2024г.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните
1
съображения: Установи се, от показанията на разпитаните свидетели (св.Н.
В., св. Р. Б. и св. В. М.) служители на РУ Девин, че на 24.11.2023г., около
13.00ч., в община Доспат, на път без номер, в местността Д., селскостопански
път, землището на гр. Д., на около 500 метра при отбивката на второкласен
път № 37, на 209 километър, посока язовир Д., при изпълнение на служебните
си задължения спрели автомобил „Опел Фронтера“, сив цвят, лична
собственост на Е. Т., със светлинен и звуков сигнал.
Служителите на РУ Девин се движили посока от язовир Д., а
жалбоподателят се движил от гр. Д., от отбивката на 209 км, като при
подаване на светлинен и звуков сигнал, жалбоподателят не спрял МПС, а
продължил в тревните площи и спрял в ливадите на около 20 метра от пътя.
При проверка на рамата на автомобила е установено, че управлява МПС-то с
неверни табели, за което е бил съставен друг АУАН
Жалбоподателят е управлявал МПС, след като е бил лишен от
това право по съдебен ред, с протокол № 110/25.10.2023г. по път отворен за
обществено ползване, като е бил спрян на селскостопански черен път на
около 500 метра при отбивката на II клас път, номер 37 на км.209, в посока
язовир Д..
На 03.07.2023г. е издадена Заповед за прилагане на ПАМ № 23-
0252-000066 от АНО по чл.171, т.1 б.“б“ ЗДвП, с която на жалбоподателя е
била наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността му, но не повече от 18 месеца за деяние, извършено на
30.06.2023г. управление на МПС след употреба на наркотични вещества по
чл.5, ал.3, т.1, предл. второ ЗДвП.
От влязло в сила Протоколно определение №164/25.10.2023г. по
НОХД №110/2023г. на РС Девин се установява, че жалбоподателят е бил
осъден за престъпление по чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, т.1 НК, извършено на
30.06.2023г., за което е имал наложено наказание по чл.37, ал.1, т.7 НК -
лишаване от право на управление МПС за срок от шест месеца, т.е деянието е
извършено на 24.11.2023г. в срока на лишаването от това право по
административен ред с наложена ПАМ, впоследствие по съдебен ред по
НОХД № 110 /2023г. по описа на РС Девин.
На 24.11.2023г. е съставен АУАН № 54, Серия GA, бл. № 1027654
от св. Н. В., в качеството си на мл. автоконтрольор в РУ - Девин, в
присъствието на св. Р. Б. и св. В. М. против жалбоподателя, за това, че на
24.11.2023г., в 13.00 часа, в община Доспат, на път отворен за обществено
ползване, селскостопански черен път, в местността „Д.“, землището на гр. Д.,
на около 500м., при отбивката на II-кл. път № 37, на км. 209, в посока язовир
Д. е управлявал лек автомобил „Опел Фронтера“, сив цвят, с рама
SED55SUD2SV732750, лична собственост, след като е лишен от това право
по съдебен ред с протокол № 110/25.10.2023г. по описа на PC - Девин, с което
е нарушил чл.150а, ал.1 ЗДвП.
АУАН е бил предявен на жалбоподателя, не е направил
възражения и е получил препис от акта.
Въз основа на съставения АУАН № 54, Серия GA, бл. №
1027654/24.11.2023г. от административно наказващия орган е издадено
2
обжалваното Наказателно постановление № 23-0252-000457/18.12.2023г., в
което са възпроизведени всички фактически обстоятелства от съставения акт,
с което за нарушение на чл.150А, ал.1 ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.1
ЗДвП му е наложена глоба в размер 100.00 лева.
АУАН и НП са съставени от компетентни длъжностни лица,
съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП, във връзка със заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г., издадена от министъра на вътрешните работи.
Спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН.
Съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Съгласно ал.3
свидетел по акта може да бъде и служебно лице. Актът е редовно съставен,
тъй като е съставен от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.189,
ал.1 ЗДвП и издадена Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. от министъра на
МВР, с която на служителите изпълняващи длъжността мл. автоконтрольор е
възложена компетентност да съставят актове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП.
АУАН е съставен с предписаното от императивната разпоредба на
чл.42, във връзка с чл.53, ал.2 ЗАНН съдържание, поради което има
доказателствена сила за изложените в него фактически и правни основания до
доказване на противното, аргумент от чл.189, ал.2 ЗДвП. Последната обаче не
изключва преценка на доказаността на деянието и неговият извършител от
съда, съобразно чл.84 ЗАНН, във връзка с чл.16 и чл.18 НПК на база
всестранния анализ на събраните доказателства от допуснатите
доказателствени средства.
АУАН и НП са съставени за нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП, за
което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание
чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП глоба в размер 100.00 лева.
Съдът прие от анализа на събраните гласни доказателства -
показанията на полицейските служители, от които по еднопосочен и
непротиворечив начин се установиха описаните фактически обстоятелства в
съставения АУАН, а именно извършено от жалбоподателя от обективна и
субективна страна административно нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП, тъй
като на 24.11.2023г., в 13.00 часа, в община Доспат, на път отворен за
обществено ползване, селскостопански черен път, в местността „Д.“,
землището на гр. Д., на около 500м., при отбивката на II-кл. път № 37, на км.
209, в посока язовир Д. е управлявал лек автомобил „Опел Фронтера“, сив
цвят, с рама SED55SUD2SV732750, лична собственост, след като е бил лишен
от право да управлява МПС по съдебен ред с Протокол № 164/25.10.2023г. по
НОХД №110/2023г. по описа на PC – Девин.
Разпоредбата на чл.150 а, ал.1 ЗДвП урежда задължение за водача
на МПС, да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4 или по реда
на чл.69а НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено.
3
Жалбоподателят не оспорва, че е бил лишен с влязъл в сила
съдебен акт от право да управлява МПС, както и че на 24.11.2023г. е
управлявал МПС, като възражението се свежда единствено до това, че това
управление е било по селскостопански път, което изключва нарушението.
Възражението е неоснователно, тъй като съгласно § 6 т.1 ДР на
ЗДвП по смисъла на този закон е дадено легално определение на „път“ е всяка
земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за
движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Съгласно т.25.
"Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство. Жалбоподателят е
управлявал МПС на път предназначен за движение на ППС или пешеходци и
е имал качеството на водач по смисъла на §1, т.25 от ДР на ЗДвП.
Нарушението е извършено от жалбоподателя като водач на МПС и поради
това е извършено виновно, при форма на вина умишлено, тъй като е имал
ясна представа за наложеното му наказание - лишаване от право да управлява
МПС по съдебен ред, а преди това по административен ред.
Спрямо нарушението е приложена санкция на основание чл. 177
ал.1, т.1 ЗДвП „Наказва се с глоба от 100 до 300 лева: който управлява
моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или
административен ред.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени в тяхната съвкупност, съдът счита за доказано, че при описаната
фактическа обстановка в АУАН и наказателното постановление,
жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна състава на
административно нарушение по чл. 150а ЗДвП. Съдът счита, че
законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал
отговорността на жалбоподателя и е определил справедливо административно
наказание "глоба" в размер на 100 лева (сто лева), което е в минималния
предвиден от закона размер, поради което НП следва да се потвърди.
Наложеното наказание е съответно на критерия на чл.27 ЗАНН и на целите по
чл.12 ЗАНН, тъй като ще укажат необходимия предупредителен и
превъзпитателен ефект спрямо жалбоподателя и ще въздействат възпитателно
и предупредително върху останалите граждани.
При служебно извършената проверка съдът не констатира
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,
съставляващи отменителни основания.
Мотивиран от изложените съображения, на основание чл.63
ЗАНН, Девинският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0252-
000457/18.12.2023г., издадено от Р. Т. Х. – началник група в РУ – Девин към
ОД на МВР – Смолян, с което на Е. Т., с ЛНЧ **********, с адрес: с. Б., ул. В.
№ **, за нарушение на чл.150А, ал.1 ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.1
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер 100.00 лева,
като законосъобразно.
4
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред
Административен съд - Смолян в 14 дневен срок, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
5