№ 13676
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110169665 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца ************************, ЕИК *********,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо ответника Л. Л. П.,
ЕГН **********, в качеството му на собственик на топлоснабден имот,
находящ се в ************************************, с присъединен
абонатен № ******, съществуването на вземане за сумата от 1040,10 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 243,50
лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 26.07.2024
г., сумата от 47,63 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от
11,07 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.12.2021 г. до
26.07.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 05.09.2024 г. по ч. гр. д. № 47551/2024 г. по
описа на СРС, 166-и състав.
В исковата молба ищецът ***********************, ЕИК *********,
поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден
имот, находящ се в ************************************, с присъединен
абонатен № ******, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на
топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди
се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, които имат характер на договор между
топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ,
1
влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от
************************ на потребители за битови нужди, които са в сила
и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г.
е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава
се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от ***********
съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост
договор. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на
разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Л. Л. П., ЕГН **********, подава
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни,
доколкото били погасени чрез плащане. Твърди, че ищецът е следвало да
извърши корекция на сметката поради несъответствия на плащанията в
системата, като същата е извършена през м. декември. Прави възражение за
погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са допустими, предявени в едномесечния
срок по чл. 415 ГПК, поради което възражението на ответната страна в този
смисъл е неоснователно.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното
определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е
клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153,
ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва
енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр.
107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на
ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
2
доставената топлинна енергия.
Установено е по делото, че имот на адрес
****************************************** е бил топлофициран.
Установява от съвкупната преценка на писмените доказателства наличие на
валидно облигационно отношение между ответника и топлопреносното
предприятие за продажба на топлинна енергия – договор от 07.08.1984 г. за
покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, по силата на
който К. С. П. и Л. Л. П. са закупили процесния имот, който е възложен в
изключителен дял на Л. Л. П. по силата на решение от 26.02.1988 г. по гр. д. №
173/ 1987 г. по описа на ********* районен съд. Следователно ответникът
несъмнено има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с
чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /.
Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия.
Установява се от писмените доказателства: изравнителна сметка и
главен отчет за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., както и от приетото
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че до
процесния топлоснабден имот е доставено твърдяното от ищеца количество
топлинна енергия за исковия период за исковия период и възлизана стойност в
размер на 1220 лева. Експертизата е допусната в съответствие с изискванията
на чл.195, ал.1 ГПК, поради необходимост на специални знания в съответните
области на науката, в т.ч. и относно изчисленията по нормативно
установените формули, в които са заложени технически показатели, като
същото не е изготвено само по документи, едностранно издадени от ищеца, а
въз основа на главния отчет, който е подписан от потребител, установяващ
действителното количество потребена енергия, съгласно снетите показания по
уредите за разпределение за процесния период, които документи са приети по
делото. Експертизата е депозирана по делото в предвидените в чл. 199 ГПК
срокове, за да могат страните да се запознаят със заключенията и да поставят
въпроси при изслушването му по реда на чл. 200 ГПК и е изготвена в рамките
на професионалните знания на вещото лице, приета е по делото и се подкрепя
от събраните по делото доказателства, поради което при преценката им по чл.
202 ГПК същата следва да бъде кредитирана като компетентно, обективно и
безпристрастно изготвена. Ето защо възражението на ответника в този смисъл
се явява неоснователно.
Защитното възражение, че процесните суми са заплатени, съдът намира
същото за неоснователно. По делото като част от доказателствената
съвкупност са приобщени разписка от 19.12.2024 г. от Изипей за сумата от
1007,47 лева, с която сума са погасени задължения за период от м. 07.2024 г.
до м.10.2024 г., разписка от 03.01.2025 г. за сумата от 12,98 лева, с която са
погасени задължения от м. 11.2024 г. и от м. 12.2024 г., разписка от 20.03.2021
г. от Изипей, с която са погасени задължения от м. 08.2020 г. до м. 02.2021 г.,
разписка от 10.08.2021 г., с която са погасени задължения от 03.2021 г. до м.
06.2021 г., разписка от м. 20.09.2021 г. , с която са погасени задължения от м.
08.2021 г., фискален бон от 04.10.2023 г. за сумата от 942,66 лева, с която са
погасени задължения по фактура от 31.07.2023 г., както и разписка от
3
08.08.2024 г. за сумата от 46,66 лева , с която са погасени задължения за
месеци от м. 05.2023 г. до 04.2024 г.
От изслушаното по делото основно заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, прието като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено
се установява, че от извършената проверка на записванията в счетоводството
и информационната система на ******************** за процесния период
извършените плащания, които са отразени по партидата на аб. № ****** за
топлоснабден имот с адрес: ********************************** са: за
период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. са извършени плащания на главница за
топлинна енергия с прогнозни данни в размер на 116,71 лева; извършено
прихващане за възстановяване от предходен период в размер на 50,05 лева;
погасени са задължения за дялово разпределение за периода от м. 05.2021 г. до
м.09.2021 г. вкл. в размер на 11,90 лева. След приспадане на горепосочените
плащания, относими към процесния период, съдебно – счетоводната
експертиза стига до извод, че останалото непогасено задължение за топлинна
енергия за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2022г. вкл. е в размер на 1040,10
лева (от които топлинна енергия за отопление на имот в размер на 459,40
лева, топлинна енергия за сградна инсталация в размер на 287,33 лева и
топлинна енергия за БГВ в размер на 293,37 лева). Непогасеното задължение
за услугата дялово разпределение за периода от м. 10.2021 г. до м. 04. 2023 г. е
в размер на 47,64 лева. Общо дължимите главници за топлинна енергия и
дялово разпределение са в размер на 1087,74 лева. Съгласно изчисление на
вещото лице по ССчЕ главница, изискуема преди 05.08.2021 г. е в размер на
30,82 лева, а лихвата върху главницата е 6,12 лева.
От приетото по делото допълнително заключение на СТЕ се установява,
че след изследване на представените по делото разписки, приложени от
ответника по делото, всички извършени плащания са преди или след
процесния период, освен суми по разписка от 10.08.2021 г., с които са
погасени задължения в размер на 80,80 лева, в това число 76,04 лева –
топлинна енергия и 4,76 лева – дялово разпределение и суми по разписка от
20.09.2021 г. са погасили задължения за процесния период в общ размер на
12,81 лева , в това число 10,43 лева – топлинна енергия и 2,38 лева – дялово
разпределение. При изслушване на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК,
вещото лице уточнява, че размерът на дължимите суми е така, както и
посочен в основното заключение на ССчЕ. Платените суми по приложените
по делото разписки са отчетени при изготвяне на основното заключение.
Видно от таблица към основното заключение на ССчЕ, отразени са плащания
в размер на 83,26 лева за погашение на задължения за топлинна енергия за
отопление на имота и 83,50 лева – погашение на задължения за топлинна
енергия за БГВ, т.е. плащането за топлинна енергия е в общ размер на 166,76
лева. Сумите са приспаднати от дължимия размер на задълженията. Съдът
намира, че съдебната експертиза е изготвена в рамките на професионалните
знания на вещото лице, приета е по делото и се подкрепя от събраните по
делото доказателства, поради което при преценката им по чл. 202 ГПК същата
следва да бъде кредитирана като компетентно, обективно и безпристрастно
изготвена.Ето защо, съдът приема, че след приспадане на извършените
плащания в размер на 166,76 лева от реално потребената топлинна енергия по
данни от СТЕ в общ размер за исковия период 1220 лева, то незаплатената
4
топлинна енергия възлиза в размер на 1053,24 лева, но при спазване на
диспозитивното правило в исковия процес и по данни от съдебно-
счетоводната експертиза, исковата претенция се явява доказана по основание
и размер за сумата от 1040,10 лева.
Възражението на ответника в хода на устните състезания за отмяна на
методиката с решение на Върховния административен съд е неоснователно,
тъй като съгласно нормата на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен
акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, т.е.
отмяната има действие занапред, поради което не касае процесния период.
По защитно възражение на погасителна давност на част от процесните
вземания. Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК и по аргумент
от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са
процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл.
114, ал. 2 ЗЗД. За процесния период приложими са Общите условия в сила от
11.07.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 11.07.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
05.08.2024 г., следователно вземанията за топлинна енергия за м.05.2021г. вкл.
са станали изискуеми преди 05.08.2021 г. Предвид горното, вземания за
топлинна енергия се явяват погасени по давност за м. 05.2021 г. Принципно
този период е извън активния отоплителен сезон, започващ обичайно на 01.11.
през съответната година, като в този период потребителите не заплащат
топлинна енергия за имот и такава за отдадена от сградна инсталация, а
единствено за подгряване на вода. От основно и допълнително заключение на
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че е налице плащане за
топлинна енергия за БГВ в размер на 83,50 лв. Установява се с разписка от
10.08.2021 г. / на л. 71 /, че е погасено задължение за топлинна енергия за м.
05.2021 г. в размер на 38,02 лева, поради което следва да се счита, че с
частичното плащане се погасява най-старото задължение за исковия период -
арг. от чл. 76, ал. 1 ЗЗД и чл. 33, ал. 6 от Общите условия. Ако длъжникът
изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да
иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че
давността е изтекла. По горните съображения, настоящият състав приема, че
възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.
Не се установява плащане на процесните суми.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Акцесорните претенции за
5
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия се явяват установени в
своето и по данни от съдебно-счетоводната експертиза, лихвата върху
главницата за топлинна енергия е в размер на 234,36 лева. Следователно до
този размер искът е основателен, а за горницата над този размер до пълния
предявен от 243,50 лева, искът подлежи на отхвърляне.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради -
етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а. Услугата за дялово разпределение е
извършвана в исковия период видно от събраните писмени доказателства, в
това число главен отчет и изравнителна сметка, а по данни от съдебно-
счетоводната експертиза възлиза в размер на 47,63 лева за процесния период.
За услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Следователно исковата претенция за
сумата от 11,07 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 26,85 лева.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за заповедното
производство на ищеца в размер на 75,69 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 26,85 лева
и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, както и 300 лева за депозит за СТЕ и 300 лева за ССчЕ. В тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноските за исковото производство на
ищеца в размер на 666,66 лева.
С оглед изхода на спора, в тежест на ищеца следва да бъде възложени
сторените от ответника за депозит за допълнителна ССчЕ разноски в размер
на 3,76 лева.
С т. 2 от особените искания в исковата молба от ********************
е направено изрично искане за компенсация на разноски. Възможността на
съда да извърши съдебна компенсация по искане на някоя от страните при
наличие на две насрещни вземания за разноски не е препятствана от липсата
на ликвидност на вземанията, в който смисъл са и дадените разрешения с ТР
№ 2/2020 г. от 18.03.2022 г. по т. д. 2/2020 на ОСГТК на ВКС. Ето защо, след
извършване на компенсация на разноските, с оглед изхода на делото
ответникът няма право на разноски пред СРС, а същият следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 662,90 лева разноски по компенсация пред
СРС. За заповедното производство, ответникът не е претендирал разноски.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
***********************, ЕИК ********* искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД , че Л. Л. П., ЕГН
********** дължи на ***********************, ЕИК ********* сумата от
1040,10 лв./ хиляда и четиридесет лева и 10 стотинки/, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия на
топлоснабден имот, находящ се в ************************************, с
абонатен № ****** за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 234,36 лв./ двеста тридесет и четири лева и 36 стотинки/,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 26.07.2024 г.,
сумата от 47,63 лв. / четиридесет и седем лева и 63 стотинки/, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.10.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 05.08.2024
г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.09.2024 г. по ч. гр. д. №
47551/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цената за топлинна
енергия за разликата над 234,36 лева до пълния предявен размер от 243,50 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 26.07.2024 г.,
както и иска за сумата от 11,07 лв., представляваща мораторна лихва за период
от 16.12.2021 г. до 26.07.2024 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА Л. Л. П., ЕГН ********** да заплати на ********************,
ЕИК ********* сумата от 75,69 лева (седемдесет и пет лева и 69 стотинки),
разноски за заповедното производство и 662,90 лева (шестотин шестдесет и
два лева и 90 стотинки), разноски за исковото производство по компенсация
пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач *********.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред СГС.
Препис от решението да се изпрати на ответника на посочения адрес в
последното съдебно заседание.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7