Решение по дело №1421/2022 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

№  1558

гр. Пловдив, 02.10 2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІІІ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

          с участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия ПАСКОВ адм. д. № 1421 за 2022г. по описа на Административен съд – Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 118, ал. 3 от КСО във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от Т.Х.А., ЕГН ********** *** срещу Решение №2153-15-157/27.04.2022г. на директора на ТП на НОИ – Плов­див, с което е оставена без уважение жалбата на А. срещу Разпо­реж­дане №**********/Протокол №2140-15-124/22.02.2022г. на ръково­дителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл.69б, ал.2 от КСО е отказано отпускането на същия на лична пенсия за осигурителен стаж и въз­раст по негово заявление вх.№2113-15-4518 от 22.10.2021г.

Жалбоподателят счита оспорваното решение за постановено в нарушение на административнопроизводствените правила и материалните норми и моли за отмяната му. Твърди, че непра­вилно и необосновано в оспорвания акт е зачетен стажът му за периода от 26.07.1984г. до 06.11.1994г., когато е работил като шофьор в „Месокобинат Пловдив“ ЕООД, за такъв от трета категория. В писмено становище, чрез процесуалния си представител – адв. К. се поддържат възраженията, изложени в жалбата и се претендират сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител – юриск. П. намира съ­ща­та за неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ. Претендира юрисконсулт­ско възнаграждение. Подробни съображения излага в писмено становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, намира за установено следното:      Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения про­цесуален срок, поради което съдът намира същата за допустима. Разгле­дана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображе­ния:          

Със Заявление вх.№2113-15-4518 от 22.10.2021г. жалбоподателят е поискал от ТП на НОИ – Пловдив отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и въз­раст във връз­ка с чл.69б, ал.2 от КСО. Към заявлението са представени документи по чл.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж - копие от осигурителна книжка № **********-1 от 04.04.1998г., ко­пие от трудови книжки № 1554/10.04.1981г., издадена от Окръжно управление на съобщенията – Пловдив и № 17/25.01.2006г., издадена от „Пълдин турс-91 АД“, гр.Пловдив, Военна книжка № 106656; Удостоверение обр. УП-3 от 14.12.2021г., издадено от Международен младежки център АД, Удостоверение обр. УП-3 от 24.11.2021г., издадено от „Пълдин турс-91“ АД, Удостоверения обр. УП-3 от 15.07.2011г., издадени от „Кооперация Симид-1000“, гр.Пловдив и от „Хебър“ ЕАД, гр.Пловдив, Удостоверение обр.УП-2, издадено от „Витекс-90“ ЕООД, гр.Пловдив и обр.УП-15 изх.№5509-15-724/06.07.2021г., издадено от Началник на сектор ИДОСД при ТП на НОИ – Пловдив.

В хода на административното производство са представени:  удостоверение от „МН ТРАНС“ ООД, в което е отразено, че дружеството е правоприемник на ЕТ „.Е. 77 – Н. Ч. “, както и че за периода от 04.01.2000г. до 05.12.2002г. Т.Х.А. е изпълнявал в ЕТ длъжността „шофьор“, тежкотоварен автомобил с товароносимост 12 т., а за периода 06.12.2002г. до 08.01.2006г. – длъжността шофьор“, тежкотоварен автомобил с товароносимост 12 т. в „МН ТРАНС“ ООД. По административната преписка е представено удостоверение № 66/24.11.2021г., издадено от „Пълдин турс-91“ АД, в което е посочено, че за времето 25.01.2006г. до 20.08.2008г. Т.Х.А. е работил на длъжността „Шофьор на товарен автомобил“ като е отразено, че посоченият осигурителен стаж се признава за трета категория; удостоверение № 68/24.11.2021г., издадено от „Кооперация Симид-1000“, в което е отразено, че за времето 20.08.2008г. до 20.04.2011г. жалбоподателят е работил на длъжността „Шофьор на товарен автомобил“ като е отразено, че посоченият осигурителен стаж се признава за трета категория; удостоверение № 69/24.11.2021г., издадено от „Хебър“ ЕАД, гр.Пловдив, в което е отразено, че за времето 01.01.2010г. до 20.04.2011г. жалбоподателят е работил на длъжността „Шофьор на товарен автомобил“ като е отразено, че посоченият осигурителен стаж се признава за трета категория; удостоверение № 38/29.11.2021г., издадено от „Витекс-90“ ЕООД, гр.Пловдив, в което е обективирано, че за времето 08.11.1994г. до 18.05.1997г. жалбоподателят е работил на длъжността „Шофьор на товарен автомобил“ модел „Ифа“ W50L, хладилен фургон с товароносимост 5 тона и товарен автомобил модел „Ивеко“ 11014, хладилен фургон с товароносимост 5 тона.

В хода на административното производство от началник сектор ИДОСД при ТП на НОИ Пловдив е изискана информация по отношение на данни за осигурител с прекратена дейност – „Месокомбинат“ ЕООД гр.Пловдив, вкл. и по отношение на вида и товароподемността на управлявания от жалбоподателя автомобил, за периода 26.07.1984г. до 06.11.1994г. В отговор до ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив е постъпила информация /уведомително писмо с изх. № 5507-15-1337/21.12.2021г. от отдел ООА при ТП на НОИ/, че след извършена проверка на документацията, приета за съхранение от осигурителя е установено, че във ведомостите за заплати няма данни за вида и товароносимостта на автомобила. Налична е заповед № 0133/07.11.1994г. за прекратяване на трудовото правоотношение на лицето.

С оглед представените със заявлението документи и допълнително събраните такива в хода на административното производство, пенсионният орган с разпореждане № **********, Протокол № 2140-15-124 от 22.02.2022г. е приел, че право на пенсия за ОСВ по условията на чл.69б, ал.2 от КСО през 2021г. мъжете придобиват при оси­гурителен стаж 15 години, положен при условията на втора категория труд и навър­шена възраст 58 години 08месеца, при условие, че сборът от осигури­телния стаж и навършената възраст е не по-малък от 100, а Т.А. е установено, че има зачетен осигурителен стаж от втора категория труд в раз­мер на 10 години 08 месеца и 26 дни. Осигурителният стаж на жалбоподателя за времето от 26.07.1984г. до 06.11.1994г., положен в „Месокомбинат Пловдив“ ЕООД е зачетен от трета категория труд, като административния орган се е позовал на уведомително писмо с изх. № 5507-15-1337/21.12.2021г. от отдел ООА при ТП на НОИ - Пловдив, съгласно което във ведомостите за заплати на посоченото предприятие няма дан­ни за вида и товароносимостта на управлявания от А. автомобил. При това положение, осигурителният стаж на жалбоподателя, зачетен по предста­ве­ните редовно оформени документи за периода 10.04.1981г. – 21.10.2021г., вкл. с прекъсвания, е приет за установен, както следва: Осигурителен стаж от II категория труд – 10 години 08 месеца и 26 дни - за периода от 04.01.2000г. до 09.01.2006г., положен при осигурител ЕТ „Е. 77 – Н. Ч.“ на длъжност „шофьор над 12 тона“ и за периода от 01.02.2017г. до 22.10.2021г., положен при осигурител „ПЪЛДИН ТУРС 91“ АД на длъжност „шофьор над 12 тона“.  Осигурителен стаж от III категория труд – 27 години 08 месеца и 09 дни. Превърнат към III категория труд на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж  – 41 години 01 месеца и 12 дни.

Недоволен от така постановеното разпореждане А. го е оспорил пред горестоящия административен орган, като в жалбата си е заявил, че административният орган не е издирил относимите доказателства и не му е указал какви други следва да представи за правилното категоризиране на труда. В подадената срещу разпореждането жалба се съдържа твърдение, че А. е бил шофьор на товарен автомобил „Камаз“, бордови, приспособен за превоз на животни с товароподемност над 12 тона и ремарке с товароподемност 8 тона.

След запознаване с жалбата и обсъж­дане възраженията на А., като е взел предвид, че към същата не са приложени доказателства за процесния осигурителен стаж, които да водят до различен извод от този на ответния административен орган, същият е възприел изцяло изводите на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. Прието е, че към датата на подаване на заявлението на жалбоподателя не е изпълнено условието за наличието на 15 години осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд. Мотивирано е, че при оформянето на процесния стаж в трудовата книжка № 1554/10.04.1981г. няма вписано предложение от осигурителя за категоризиране на въпросния стаж от категория, различна от трета. С оглед на тези фактически и правни изводи ответният административен орган е издал оспорваното в настоящо производство решение, с което жалбата на А. срещу Разпо­реж­дане № **********/Протокол № 2140-15-124/22.02.2022г. е оставена без уважение.

В хода на съдебното производство като свидетели по делото са разпита­ни А.М. К. и П. Д. Г.. Свидетелят К. заявява, че с жалбоподателя са работили заедно в Месокомбината като А. започнал работа там през 1983г. – 1984г.  като шофьор. Първоначално карал „Ифа“, след което „Камаз“ с ремарке. По спомен на свидетеля регистрационните номера на двете МПС били 8744 и 8743. Камионът, който карал жалбоподателят бил бордови, предназначен за превоз на животни с товароподемност 12 т. Возил животни за месокомбината в окръга и извън него. Според свидетелят, А. е работил в предприятието до преди ликвидацията му – 1994г. – 1995г.

Свидетелят Г. заявява, че познава жалбоподателя, тъй като са работили в едно предприятие, той е започнал работа през 1982г., а А. е дошъл през 1984г. Същият работел като шофьор, карал „Ифа“ – 5 тона, след което около 1990г. започнал да кара „Камаз“ с ремарке. Свидетелят няма спомен за номера на автомобила, който карал жалбоподателят. Посочва, че товароподемността на „Камаза“-а била 10 тона, а на ремаркето – 8 тона. В товарния автомобил се возели само живи животни от стопанствата и фермите до „Родопа“. Според свидетеля, А. напуснал предприятието преди 1997г.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като същите ще бъдат коментирани при необходимост, наред с останалия събран по делото доказателствен материал.

В хода на съдебното производство е допусната и приета съдебно-техническа експертиза със задача – да се извърши проверка в архива на сектор „Пътна полиция“ – гр.Пловдив и да се изготви справка за закупените и регистрираните през 1990 или 1991 година от „Месокомбинат Пловдив“ ЕАД /“Родопа“ Пловдив/ два броя автомобили „Камаз“ с ремаркета с регистрационни номера 8743 и 8744 за времето от 01.01.1984г. до 31.12.1994г. с посочване на марка, вид, регистрационен номер и товароподемност. По така поставената задача, вещото лице заявява, че е получило писмена справка от ОД на МВР  - Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, в която е указано, че за коректно изготвяне е необходимо да се посочат и част от буквения код на региона или серийната абревиатура на регистрационния номер, освен посочените цифри (8743 и 8744). В тази връзка експертът заявява, че не може да даде отговор на посочената задача, тъй като липсват данни за модела на товарния автомобил „Камаз“.

Приобщено към доказателствения материал по делото е и писмо с вх.№ 18388/10.10.2022г. от ОД на МВР – гр. Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, с което уведомяват съда, че след извършена справка в АИС-КАТ Регистрация „Месокомбинат Пловдив“ ЕАД /“Родопа“ Пловдив/ няма регистрирани МПС бивша и настояща собственост. От трето неучастващо по делото лице – сектор „Пътна полиция“ по направено по делото искане на жалбоподателя е отговорено /писмо рег. № 103000-23225от 24.11.2022г./, че архивът на сектора се съхранява за срок от 8 години, като на съхранение се намират регистри на хартиен носител от 1966г.

Други доказателства в хода на настоящото съдебно производство не са ангажирани от страните.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Ад­ми­ни­стративен съд – Пловдив намира следното от прав­на страна:

Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е постановен от материално компетентен орган с оглед представената по делото заповед на л.104. Административният акт е постановен в изискуе­мата от закона форма. Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства нала­га да се приеме, че фактическите констатации на органите на НОИ са точни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта, която преследва законът с издаването на актове от категорията на процесния такъв.

Спорът по делото е свързан с категорията на осигурителния стаж, поло­жен от жалбоподателя за периода от 26.07.1984г. до 07.11.1994г.  при осигу­рител Комбинат „Родопа“ - Пловдив, като жалбо­подателят претендира, че този стаж е положен при условията на втора категория труд, а от страна на ответника същият е зачетен като такъв от трета категория.

Подавайки заявлението си за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и въз­раст, жалбоподателят претендира пенсиониране по реда на чл.69б, ал.2 от КСО. Съгласно така посочената разпоредба лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд придобиват право на пенсия при следните условия: 1.навършили са възраст до 31 декември 2015г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2.от 31 декември 2015г. възрастта по т.1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. Следва да се има предвид, че в цитираната разпоредба основанията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са дадени кумулативно и при липсата на което и да било от посочените условия на заявителя не следва да се отпуска пенсия.

С разпоредбата на чл.53а ПКТП/отм./, е създаден преференциален режим за пенсиониране при условията на втора категория труд на водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползуване, обслуж­ващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени раз­писания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната.

Според т.67 ал.1 ПКТП/отм./ трудът на работниците и служи­телите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Ето защо, за да е налице признаване на осигурителния стаж за та­къв от втора категория труд на посочените основания, е необходимо да е уста­но­вено, че трудовата функция на съответното лице е включвала изпълнение на длъжността шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона /т.53а ПКТП/отм./

В разпоредбата на чл.40, ал.1 от НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл.5, ал.4 от КСО, а според ал.3 на същия член, документите по ал.1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.

Жалбоподателят твърди, че за периода от 26.07.1984г. до 06.11.1994г. е полагал труд като шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 тона. Дефиниция на понятието „товароподемност“ липсва както в ПКТП /отм./, така и в други нормативни актове, налична е обаче в Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата такава по отношение на понятието „това­роносимост“, употребено в Инструкция №13 от 31.10.2000г. за прилагане на Наред­бата за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила от 01.01. 2000г., с която наредба е отменен ПКТП и урежда идентични случаи, а именно признаване на втора категория труд на шофьори на товарни автомобили. Така, съгласно §1 т.36 ДР ППЗДвП, „товароносимост“ е максималната обща маса на товара или максималният брой пътници, които пътното превозно средство конст­руктивно е предназначено да превозва.

Съдът намира, че от  събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин нито конкретният автомобил, управляван от жалбопо­дателя, нито неговата товароносимост/товароподемност. Действително, през спорния период А. е работил като шофьор в „Месокомбинат Плов­див“ ЕООД. Видно от представените по делото писмени доказателства в разплащателните ведомости на предприятието за този период, както и в трудовата книжка на лицето няма никакви данни относно вида и/или товаро­подемността на превозното средство, което е управлявал жалбопода­телят. Такива данни не се събраха и чрез заключението на вещото лице. До извод в обратната насока не водят и представените справки от ОД на МВР – Пловдив, видно от същите данни за собственост на МПС на посочения осигурител липсват. От свидетелските показания, също няма как да бъдат извлечени конкретни данни относно управлявания през спорния период от жалбоподателя автомобил. Недостатъчно в тази връзка е посочването от страна на свид. К. на част от регистрационните номера на автомобила, който според него е управлявал жалбоподателят през процесния период. Т.е. по делото не може да бъде установено по безспо­рен начин кой е конкретно управлявания от жалбоподателя автомобил през процесния период, респ. неговият тонаж. В тази връзка, съдът не намира за доказано именно управ­ление на товарен автомобил, който освен всичко друго и да е с товароподемност 12 и повече тона през целия спорен период, а именно от 26.07.1984г. до 07.11.1994г.

Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за законо­съобразност на оспорваното решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № ********** по Протокол №2140-15-124 от 22.02.2022г. на Ръководител ПО към ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано отпускането на жалбоподателя на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ето защо жалбата ще следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, на ответника се дължат извършените раз­носки по производството, които се констатираха в размер на 100 лева за осъ­ществената защита от юрисконсулт, който размер се опредля, съгласно на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Х.А., ЕГН ********** *** срещу Решение №2153-15-157/27.04.2022г. на директора на ТП на НОИ – Плов­див, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпо­реж­дане № **********/Протокол №2140-15-124/22.02.2022г. на ръково­дителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл.69б, ал.2 от КСО е отказано отпускането на същия на лична пенсия за осигурителен стаж и въз­раст по негово заявление вх.№2113-15-4518 от 22.10.2021г.

ОСЪЖДА Т.Х.А., ЕГН ********** ***, да заплати на Национален осигурителен институт, гр.Со­фия, бул. „Александър Стамболийски“ №62-64 сумата от 100/сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: