РЕШЕНИЕ
№ 464
гр. Сливен, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20252230101143 по описа за 2025 година
Предмет на разглеждане е предявен иск по чл. 22, вр.чл.11, ал.1, т.10,
вр.чл.19 ЗПК - за прогласяване нищожност на договор за потребителски
кредит OL00081212 от 28.06.2023г.
Ищцата твърди, че сключила с ответното дружество Договор за
потребителски кредит № OL00081212 от 28.06.2023г., по силата на който
усвоила главница в размер на 500 лв. Срокът на кредита бил 30 дни, при
лихвен процент 40.10 % и ГПР 49.18%.
Сочи, че по силата на т.2.5. от договора и чл.12 кредитополучателят бил
задължен да заплати такса за експресно разглеждане в размер на 119.55 лв.,
чийто размер бил включен в погасителния план. В чл. 28 от договора била
уговорена такса за удължаване на срока, чийто размер бил посочен в Тарифа
на кредитора, като конкретните за удължаване на срока с 15 дни таксата
възлизала на 18 % от главницата или 90 лв.
Счита договорът за нищожен. Същият бил сключен в разрез с правилата
за форма, в него липсвали волеизявленията на страните и не отговарял на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР), Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги (ЗЕДЕУУ) и Закона за потребителския кредит. Договорът не бил
1
сключен нито на хартия, нито на „друг траен носител“ по смисъла на чл. 10,
ал. 1 ЗПК, като липсвали саморъчни или електронни подписи. Освен това бил
недействителен, поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.
10 ЗПК във връзка с чл. 19 ЗПК. Несе прилагал реалния ГПР по договора, тъй
като в него не били включени разходите за таксите експресно разглеждане и
удължаване на срока за плащане. Ако тези разходи бяха включени в ГПР, той
би възлизал на повече от 300 % .
Иска се от съда прогласяване нищожност на сключения между страните
Договор за потребителски кредит № OL00081212 от 28.06.2023г .
Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който оспорва
исковете.
Не оспорва, че бил сключен проценият договор за кредит с ищцата,
предоставен от разстояние. Сочи, че страните уговорили, че погасяване на
сумата по заема следвало да бъде извършено по погасител план, чрез
заплащане на една вноска с падеж 30 дни от датата на сключване на договора.
Кредитът бил погасен на 15.09.2023г. - с просрочие от 79 дни. Не било
правено искане за удължаване и не били начислявани и събирани такси за
това. Твърди, че ищцата заплатила към дружеството сума в общ размер от 689
лв., макар задължението по погасителния план да било 636, 26 лв.
Постъпилата сума била отнесена за погасяване на договорна главница от 500
лв., договорна лихва по кредита от 23,47 лв., такса експресно разглеждане от
119,55 лв. и 45,00 лв. такса просрочие, както и 0,98 лв. остатък по сметка. Като
недължимо платена от потребителката била възстановена в нейна полза по
сметката й, сума в общ размер 215,43 лв. - надвнесени суми по кредит
OL00079464 и OL00081212, включваща 50 лв. надвнесена сума по
OL00079464 / не бил предмет на настоящето дело/, както и 165, 53 лв. по
процесния договор, в т.ч. 119, 55 лв. - недължимо платена „такса експресно
разглеждане“, 45 лв., надвнесена по погрешка сума от ищцата и 0,98 лв. -
остатък по сметка. С това експозицията по кредита била закрита. За превода,
ищцата била известена с имейл на посочен от нея адрес за кореспондация по
договора.
Твърди, че не са правени удръжки нито били събирани суми за
удължаване на срока на договора. И ищцата не е канила дружеството да не
2
начислява задължението за такса експресно разглеждане, нито изразявала
становище, относно нейната недействителност. Таксата удължаване на срок за
плащане била опционна, чието прилагане зависело от избора на потребителя,
т.е. ако същият не се възползвал от нея - не дължал заплащане на същата.
Неоснователно било също и твърдението, че като не била включена
клаузата за експресно разглеждане в ГПР, това водело до недействителност на
целия договор.
Иска се отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
Евентуално се иска определяне на адвокатско възнаграждение на
пълномощника на ищцата под минималния размер, тъй като делото било с
ниска фактическа и правна сложност и с оглед бланкетния характер на
написаната искова молба /преповтаряща изцяло текста на ИМ, предмет на
производство по гр.д. № 1142/2025 г. на РС-Сливен, 7-ми състав/.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява от приетия по делото
договор за кредит № ОL00081212/28.06.2023г., че от същата дата ищцата в
качеството на кредитополучател и ответното дружество, като кредитодател са
в облигационни отношения, по силата на които ищцата получила заемна сума
в размер на 500 лв., с погасяване на 1 бр. вноска с падеж 28.07.2023г.,
включваща главница, лихва в размер на 16,71 лв. и такса експресно
разглеждане в размер на 119,55 лв. Лихвеният процент по кредита е 40,10%,
ГПР 49,18%, като е посочен общ размер на кредита 500 лв. и обща стойност на
плащанията 636,26 лв. Предвидено било в договора за кредит и плащане на
такса за удължаване срока на кредита с 15 дни срещу плащане на такса,
предвидена в тарифата на дружеството в процент от неизплатената главница.
Не се спори по делото, че дължимите суми за такса експресно
разглеждане и такса удължаване не били включени при изчислението на ГПР
по договора за кредит.
Установява се от представена справка от ответното дружество, че
ищцата платила на 15.09.2023г. сума в размер на 689 лв., които били отнесени
от ответника както следва: 500 лв. главница, 23,47 лв. лихва, 119,55 лв. такса
бързо разглеждане, 45 лв. такса просрочие и остатък от 0,98 ст. След
получаване на исковата молба ответникът върнал на ищцата сума в размер на
3
215,53 лв. с посочено основание надвнесени суми по процесния договор и още
един друг договор за кредит, който е ирелевантен в случая. По процесния
договор за кредит били върнати на ищцата сума от 165, 53 лв., от която 119, 55
лв. - недължимо платена „такса експресно разглеждане“, 45 лв., надвнесена по
погрешка сума от ищцата и 0,98 лв. - остатък по сметка.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло като неоспорени от страните.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявеният главен иск по чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.19 ЗПК - за
прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит № №
ОL00081212/28.06.2023г., , сключен между ищцата и ответното дружество е
допустим, а разгледан по същество основателен.
В конкретният случай приложение намират нормите на ЗПК.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са
набрани, чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Касае се за изначална недействителност при сключването на договора и когато
той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвите и другите разходи.
Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба.
Недействителността на целия договор е обоснована с това, че не е приложен
реално действителният ГПР по договора и в този смисъл той е нищожен,
поради противоречие със ЗПК. Нарушената правна норма е чл.22, вр.11, т.10,
вр.чл.19 ал.4 ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
4
разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната правна норма е
посочен неговият максимално допустим размер– пет пъти размера на
законната лихва. Съгласно §1, т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от
потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя– §1, т.2 ДР ЗПК.
Установи се в конкретния казус, че в ГПР на договора за кредит не е
включен разхода за дължимата такса „разглеждане“, макар този разход да е
включен в погасителния план. В случая получаването на кредита при
предлаганите условия включва задължително плащане на такса за
разглеждане, т.е. ищцата не би могла да избира дали да плати таксата или не.
При това положение допълнителната услуга за заплащане на такса за
експресно разглеждане е условие за предоставяне и усвояване на сумата по
кредита. Следователно таксата представлява разход, който следвало да се
включи в ГПР и липсата е в противоречие с императивната разпоредба на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание
чл.22 ЗПК / в този см. Определение № 50685/30.09.2022г. по гр.д. №
578/2022г. III г.о. ВКС/.
Всъщност така уговорената такса представлява втора, скрита
възнаградителна лихва, която в нарушение на чл.19, ал. 1 ЗПК не е включена
в годишния процент на разходите.
В Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че
посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г" от
Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може
5
да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен
случай не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като
"заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази
директива. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на
сумата, която следва да плати потребителят е неравноправна по смисъла на чл.
4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата
цялост.
Общото задължение на ищцата е съответно на вписаните в погасителния
план от договора за кредит, сборни плащания, едно от които включва и
задължението за плащане на такса за бързо разглеждане. Това плащане обаче
не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки, че е
включено в общия дълг. Този начин на оповестяване на разходите не е
съответен на изискването на чл.19, ал.1 ЗПК. Така като не е оповестило
действителен ГПР в договора за кредит ответното дружество нарушило
изискванията на ЗПК и не може да се ползва от уговорената сделка. В тази
хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва и други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.23
ЗПК. Именно недължимостта на лихва по кредита сочи правния интерес на
ищцата от водене на настоящия процес въпреки връщането на сумите от
ответника.
С оглед изложеното, съдът приема, че процесният договор е
недействителен на основание чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и следва да
прогласи нищожността. По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от
нея разноски по делото в размер на 50 лв., платена държавна такса.
Възражението за прекомерност на дължимото възнаграждение на адвоката на
ищцата съдът приема за основателно. Съгласно Решение от 25.01.2024г. по
дело С-438/2022г. на Съда на ЕС, съдът при определяне на адвокатско
възнаграждение не е длъжен да се съобрази с минимално определените
размери, посочени в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа. Така в
случая, съобразно цената на иска, занижената фактическа и правна сложност
на делото, приключило с едно открито съдебно заседание, в което лично
участие не е взел пълномощник адвоката на ищцовата страна, както и
изобилната съдебна практика по сходни казуси, съдът намира, че следва да
определи възнаграждение в размер на 300 лв.
6
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 22, вр.чл.11, ал.1, т.10,
вр.чл.19 ЗПК Договор за потребителски кредит № ОL00081212/28.06.2023г.,
сключен между П. Й. Х., ЕГН: ********** от гр.***, бул.“Х**“, № **, вх.**,
ап.**и „Кредито“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Лозенец, бул.“Черни връх“ № 51 Г, ап.32, представлявано от
управителя Р.Н.Т.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „Кредито“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец,
бул.“Черни връх“ № 51 Г, ап.32, представлявано от управителя Р.Н.Т. ДА
ЗАПЛАТИ на П. Й. Х., ЕГН: ********** от гр.***, бул.“**“, № **, вх.**,
ап.**, чрез адв. П. С. П. САК по банкова сметка****** ОББ АД, сума в
размер на 50 лв. /петдесет лева/, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв „Кредито“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец,
бул.“Черни връх“ № 51 Г, ап.32, представлявано от управителя Р.Н.Т. ДА
ЗАПЛАТИ на П. С. П. САК по банкова сметка **** ОББ АД, сума в размер
на 300 лв. /триста лева/, адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7