РЕШЕНИЕ
№ 525
гр. Плевен, 17.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на шести август две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Десислава
Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 465 по
описа за 2020 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по чл. 145 и
следващите от АПК вр. чл. 211 от
Закона за Министерството на вътрешните работи.
Административното дело е образувано по жалба на В.В.П.,***
чрез адв. М.Б., съдебен адрес:*** офис 19 срещу заповед № 8121К-6345/22.05.2020
година на министъра на МВР в частта относно временно отстраняване от длъжност и
изземване на служебна карта, личен знак и служебно оръжие.
С жалбата се претендира отмяна на наложеното наказание.
Посочва, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена в
нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с
материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че с горепосочената заповед е образувано
дисциплинарно производство по чл.207, ал.1, т. 1 от ЗМВР от ответника,
съобразно т. 1 от оспорената заповед, поради което е налице първата
предпоставка на чл. 214, ал.1, т. 1 от ЗМВР, но не е налице втората кумулативно
предвидена предпоставка, а именно: че „служебното му положение би затруднило
разкриването на обективната истина“. Сочи, че нито едно от изложените
фактически основания не е свързано с довод, че служебното положение на В.В.П.
би попречило за разкриване на обективната истина по дисциплинарното
производство. Твърди, че основанията и мотивите на заповедта в тази част са
изложени формално и абстрактно. Счита, че органът е бил длъжен да обоснове с
изрични мотиви отстраняването от длъжност във всеки конкретен случай, за да
може и съдът да упражни правомощията си по контрол за законосъобразността на
административния акт, т.е. да провери наличието на материално-правните
предпоставки за отстраняването. Навеждат се доводи, че възможността за отстраняване
не е императивна, а органът следва да я упражни в рамките на оперативната си
самостоятелност, но само ако аргументира наличие на законови предпоставки за
отстраняване, което в настоящия случай не е сторено. Посочва, че временното
отстраняване от длъжност е близо две години след образуването на ДП, през който
период В.В.П. е бил на работа и е изпълнявал служебните си задължения, като
липсват каквито и да било доказателства, че разследването е било затруднено от
обстоятелството, че през този двугодишен период служителят е бил на работа,
респективно, би могло да бъде затруднено през останалото време. Счита, че ако
такава опасност е била налице, то отстраняването му от длъжност е щяло да бъде
разпоредено в първото производство, а именно досъдебното такова, по реда на
чл.69, aл. 1 от НПК. Посочва, че няма изложени в оспорения акт и доводи по
какъв начин би било възможно затрудняването на конкретното дисциплинарно
производство, за да се извърши преценка за основателността на доводите. Счита,
че след като самият орган по разследването в хода на досъдебното производство е
приел, че не е налице такава опасност, то още по-малко ще е налице опасност при
провеждане на дисциплинарното производство, което тепърва започва след
двугодишно разследване. Твърди, че от фактическа страна в цялата заповед /не
само в частта й по т.ІІ/ няма изложени каквито и да е фактически съображения,
които да удовлетворяват изискването за мотивираност на второто предложение на
нормата. Сочи, че изложените доводи, че В.В.П. е привлечен като обвиняем и му е
взета мярка за неотклонение „парична гаранция” не са фактически мотиви в
необходимата и изискуема се от закона насока, а именно какви причини, свързани
със служебното положение на служителя, биха затруднили разкриването на
обективната истина и поради това, те да налагат неговото отстраняване /макар и
временно/ от заеманата длъжност. Намира, че това прави заповедта немотивирана в
частта й, с която оспорващият временно
се отстранява от длъжност. Излага доводи, че се препятства и възможността за
съдебен контрол върху акта в тази му част. Счита, че е нарушен принципът на
съразмерност, установен в чл.6 от АПК, според който административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимо на оспорващия за неопределен срок, което налага
квалификацията - непропорционална мярка, тъй като не отговаря на изискването за
справедлив баланс между защитимите интереси. Моли съдът да отмени заповед № 8121К- 6345/22.05.2020 год. на министъра
на вътрешните работи, в частта с която на основание чл. 214, ал. 1 т. 1 от ЗМВР
В.В.П. е отстранен временно от длъжност и е разпоредено да му бъдат иззети
служебната карта, личния знак и служебното оръжие, като неправилна и
незаконосъобразна, издадена в нарушение на административно-производствените
правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с
целта на закона. Претендира присъждане на разноски.
По делото е постъпило допълнение с вх. № 3585/14.07.2020 г. (лист 40 по
делото) към жалбата от В.В.П., в което се посочва, че достъпът до
информационните фондове на МВР е строго контролиран от администраторите на
сървъра, като се спазва задължително принципът на служебна необходимост, като е
недопустимо извършването на своеволни справки в базата, камо ли чрез тях да се
влияе на конкретно разследване, респективно във връзка за събиране на
доказателства. Посочва се, че за да се извършват справки в съответните системи,
служителят влиза с персонален акаунт, като за всяко негово действие в
съответните масиви оставя дигитална следа, както и повода за извършването.
Счита, че този мотив е неоснователен и тълкуван изцяло в обвинителен аспект
спрямо оспорващия. Моли за отмяна на заповедта в оспорената част.
Представено е
становище от процесуален представител на ответника на л. 65 по делото. Посочва
се, че жалбата и допълнението към нея са неоснователни и недоказани, че са
налице предпоставките за отстраняване от длъжност по чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и от изложеното в заповедта се налага извод, че предвид обстоятелството, че оспорващият е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.321, ал.З пр.2 и пр. 4 вр. с ад.2 от ИК (участие в
организирана престъпна група по смисъла на чл.93. т.20 от НК. създадена с цел
да се вършат съгласувано престъпления по чл.282, чл.294 и чл.302 ИК. като групата е създадена с користна цел и в нея
оспорващият участва като длъжностно лице) и предвид това че образуваното
дисциплинарно производство е за няколко нарушения, за всяко едно от които се
предвижда дисциплинарно наказание "уволнение", то отстраняването му
от длъжност, разпоредено с оспорената заповед, е с цел да не се въздейства или
да способства за укриване на доказателства, и е в съответствие с преследваната от закона
цел и е фактически и правно обосновано. Посочва, че мярката "временно
отстраняване от длъжност" засяга съществено правата и законно защитени
интереси на лицето спрямо което се прилага, но съгласно чл. 214, ал. 5 от ЗМВР
когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 1 и ал. 2 бъде прекратено или
когато на служителя не бъде наложено наказание "уволнение", той се
възстановява на заеманата длъжност и му се изплаща възнаграждението за времето
па отстраняване. В ал.3 на чл. 214 е прието, че срокът за временно отстраняване
но ал. 1. т. 1 е до два месеца, като по дисциплинарни производства с фактическа
и правна сложност органът, образувал дисциплинарното производство, може
еднократно да удължи този срок с още един месец. Счита, че разпоредбата на ал.
3 е приложима , обнародвана в ДВ
бр.60/2020 г, тъй като съгласно § 104.
от ПЗР на ЗИД ЗМВР, обн. ДВ бр.60/ 2020. е регламентирано, че сроковете по чл.
214, ал. 3 за висящите производства , каквото е това, започват да текат от
влизането в сила на закон за изменение и допълнение на ЗМВР, а именно три дни
след обнародването. Счита, че срокът на временното отстраняване е фиксиран в
определени граници и трудно би могло да се каже, че е продължителен или че оспорващият
ще остане неопределен период от време без трудови доходи , а от друга страна ако
дисциплинарното производство бъде прекратено или на служителя, не бъде наложено
наказание "уволнение", той ще бъде възстановен на заеманата длъжност
и ще му се изплати възнаграждението за времето на отстраняване. Посочва, че
твърдението на оспорващия за
ограничаване на достъп по секретна информация всъщност го лишава от възможност
за работа по масивите на МВР, е неоснователно, тъй като със заповедта в
оспорената част се препятства възможността за достъп до фондове на МВР, лични
данни, деловодна система, което е независимо от достъп до секретна информация,
а и решението за временно отстраняване от длъжност е по преценка на органа и не
следва да сравнява с отстраняването от длъжност по НПК, което е възможно в
наказателното производство, което е различно от дисциплинарното производство и
се развива независимо от него. Моли за отхвърляне на жалбата .
В съдебно заседание оспорващият – В.В.П.,***, се явява
лично и с адв. М.Б.,, която поддържа жалбата и намира, че заповедта е
немотивирана и лицето няма опасност да окаже натиск на служители, няма опасност
да затрудни дисциплинарното производство и в подкрепа посочва, че същият не е
отстранен от длъжност по реда на НПК. Посочва, че оспорващият е дългогодишен
служител в системата на МВР, с множество награди и информацията в електронни
издания от лице, срещу които същият е
водил разследвания, не следва да води до отстраняването му от длъжност, тъй като
същият не може да окаже натиск на служители, нито да укрие доказателства.
Посочва се, че оставането без доходи се отразява на семейството му, същият има
две деца, съпруга, обучава се по специалност „Право“, има кредит и липсата на
средства прави невъзможно издръжката на семейството. Намира, че заповедта не е
съобразена с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Моли за отмяна на
заповедта в оспорената част и присъждане на разноски.
Оспорващият в съдебно заседание посочи, че поддържа
жалбата си и намира, че той и колегите му са изложени на престъпно действие от
2018 година от некоректни служители на „Вътрешна сигурност“ и Специализираната
прокуратура и обвинения от криминално проявено лице , което разполага с данни
от СП и разпространява невярна информация, която служи за образуване на
наказателното, а също и на дисциплинарното производство.
В съдебно заседание ответникът
– Министър на МВР гр. София, ул. „Шести септември“ № 29, се представлява
от юрк Т., която оспорва жалбата и намира, че заповедта в оспорената частта е
законосъобразна и следва жалбата да бъде отхвърлена. Посочва ,че наложената
мярка „временно отстраняване“ е с определен срок с оглед последни изменения в
ЗМВР и не води до ограничаване на правата на лицето безсрочно, като налагането й
е не обвързано с действията в наказателното производство, тъй като
дисциплинарното производство е самостоятелно и независимо от наказателното.
Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева.
Административният съд-Плевен, шести състав, като
обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С предложение № 316р-16754/20.05.2020 г. на директора
на ОДМВР – Плевен (лист 18 по делото) до министъра на МВР е направено искане за
образуване на дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР срещу
старши инспектор В.В.П. – началник на група „ПКП-Сторгозия“ от сектор
„Криминална полиция“ към Второ РУ – Плевен за извършено тежко нарушение на
служебната дисциплина , за това, че през периода от месец януари 2017 г. до
месец декември 2018 г., същият е участвал в организирана престъпна група по
смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, създадена с цел да извършва съгласувано
престъпления по чл. 282, чл. 294 и чл. 302 от НК. Посочено е, че разследващият
орган по досъдебното производство Ю. С. – следовател от Специализираната прокуратура –
Следствен отдел е привлякла служителя като обвиняем по реда на чл. 61, ал. 1 от НПК като е взела спрямо него мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер
на 10 000 лв. Посочва се, че е
налице основание за нарушения на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – неспазване на
правилата на Етичен кодекс за поведение
на държавните служители на МВР – т. 8, , т. 11, ,т. 13, буква „г“, предл. първо
, т. 15, т. 19, т. 19 , т. 20, т. 42 и т. 83, като това са деяния, несъвместими
с етичните правила и с оглед чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се предвижда
наказание „уволнение“.
В постановлението за привличане като обвиняем от
11.03.2020 г. (лист 24-25 по делото) по ДП № 145/2018 г. на ст. инсп. В.П. се
съдържат предварителни данни за това, че през периода от месец януари 2017 г.
до месец декември 2018 г. в гр. Плевен, заемайки длъжността „началник на сектор
Криминална полиция“ към Второ РУ – Плевен, е участвал с други служители от МВР в организирана
престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, създадена с цел да вършат
съгласувано деяния, квалифицирани по НК
като престъпления по служба, лично укривателство и подкуп.
Със заповед №
8121К-6345/22.05.2020 година на министъра на МВР (лист 5 по делото) е образувано дисциплинарно производство по чл.
207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР срещу В. В.П.. Заповедта
му е връчена на 01.06.2020 г. В същата се посочва, че в постановление на
Следствен отдел(СО) при Специализирана прокуратура (СП) от 11.03.2020 г. за
привличане на В.П. като обвиняем по сл. дело № 145/2018 г. се съдържат данни за
допуснато от него тежко нарушение на служебната дисциплина. През периода от
месец януари 2017 г. до месец декември 2018 г., в гр. Плевен, старши инспектор В.П.,
заедно с инспектор Б.И., разузнавач IV-та степен в група ,Престъпления против
собствеността“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към
отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР - Плевен , комисар П. Е.,
заместник-директор на ОДМВР - Плевен и старши инспектор Ц.И., началник на
Участък (КП) в Участък - Славяново към РУ - Пордим (в посочения период заемал
длъжността началник на сектор „Криминална полиция” към Второ РУ - Плевен) е
участвал в организирана престъпна група, създадена с цел да вършат престъпления
по чл.282, чл.294 и чл.302 от НК (престъпления по служба, лично укривателство и
подкуп). По случая е образувано наказателно производство - сл.д. № 145/2018 г.
по описа на СО при СП и П. е привлечена като обвиняем, с взета мярка за
неотклонение „парична гаранция“. Посочва се, че неправомерното поведение на
служителя е станало известно на обществеността, чрез публикации в интернет
пространството, като на 14.05.2020 г. в
09:51 часа в страницата на публична група в социалната мрежа „Фейсбук” с наименование
„Забелязано в град Плевен”, от профил на П. Б. е споделена
връзка към статия в страницата на онлайн изданието „Фрог нюз”. В оспорената
заповед още се посочва, че като служител, П. разполага с достъп до
информационните фондове на МВР, в които се обработват лични данни на
гражданите, което му предоставя възможност да се сдобие с лични данни и адреси
на служители и граждани, имащи отношение към случая, както и че законовите му
правомощия на полицейски орган по чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, му осигуряват
възможност да оказва въздействие върху свидетели, да затрудни събирането или да
създаде предпоставки за унищожаването на доказателства, необходими за
разкриването на обективната истина. Твърди се, че ръководната длъжност на П. му
позволява да оказва натиск върху ръководени от него служители, които са
възприели неправомерните му действия, с което да се изменят даваните от тях
сведения в дисциплинарното производство, както и че като ръководител, той може да въздейства върху по-голям кръг от
служители в ОДМВР - Плевен, разполага и с по-голям достъп до служебна
информация и до документи в деловодството.
Със заповед № 316з-1609/26.05.2020 г. на впд директор
В. В., считано от
26.05.2020 г. е ограничен достъпа до материали, документи и сборове от
документи, съдържащи класифицирана информация с грифове за сигурност „Секретно“
и „Поверително“ на В.В.П. – държавен служител в ОДМВР – Плевен до отмяна на
заповедта.
Приложени са доказателства (лист
27-31 по делото) за публикации в страницата на публична група в социалната
мрежа „Фейсбук” с наименование „Забелязано в град Плевен”.
Към допълнение към жалбата от
оспорващия са приложени доказателства
относно обучение по специалност „право“ от лицето , удостоверение за раждане за
двете деца на П., експертни решения на
ТЕЛК за заболявания на двамата му родители, ,договор за потребителски кредит от
2019 година .
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е подадена в
срока, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт,
като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материално-правните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън
правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед в оспорената частта относно
отстраняване временно от длъжност на лицето и изземване на служебна карта,
личен знак и служебно оръжие е издадена в предвидената от закона писмена форма
и от компетентен за това административен орган. По арг. на чл. 204, ал.
1 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е компетентен да налага
всички наказания по чл. 197 от ЗМВР, както и да образува дисциплинарни производства за тяхното
установяване, поради което и на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, включително да издава заповеди
за временно отстраняване от длъжност на тези служители.
При издаване на заповедта са спазени общите изисквания
за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59 от АПК
– посочен е издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни
основания за издаването й, разпоредителната част, както и е указан редът за
нейното обжалване.
Видно от съдържанието на административния акт, той
съдържа подробни мотиви и описание на фактически основания за прилагане на
разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. С посочената разпоредба е
прието, че държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност,
с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по
чл. 207 от ЗМВР и служебното му положение би затруднило разкриването на
обективната истина. Със заповедта на първо място е наредено да се образува на
дисциплинарното производство и на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено отстраняването на
оспорващия от заеманата длъжност. Дисциплинарно наказващият орган приема, че
служебното му положение ще затрудни разкриването на обективната истина, тъй
като заеманата от служителя длъжност му предоставя достъп до ИФ на МВР, от
които служителят може да установява данни на свидетели, от които следва да се
снемат сведения по воденото дисциплинарно производство. Това му предоставя
възможност да им оказва въздействие за промяна на предоставяната от тези лица
информация за фактическата обстановка при извършване на дисциплинарното
нарушение.
Съдът намира, че заповедта е издадена в съответствие с
материалния закон. Правилно и законосъобразно е постановено временно
отстраняване от длъжност на държавния служител, тъй като същият в качеството си
на полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1
от ЗМВР, разполага с полицейски правомощия, възползвайки се от които
може да оказва натиск върху свидетелите, както и да унищожи или да укрие
служебна информация – съответни документи и актове, свързани с предмета на
доказване в дисциплинарното производство. Предвид на това е налице реална
възможност служителят да затрудни дисциплинарното разследване и да попречи за
разкриването на обективната истина. Оспорващият има достъп до информационните
масиви на МВР, което му дава възможност да черпи и използва служебна информация
и с оглед полицейските си правомощия и колегиални контакти да оказва влияние
върху свидетели и колеги и така да въздейства върху хода на дисциплинарното
производство.
Неоснователни са доводите на оспорващия, че след като
не са предприети мерки за отстраняване от длъжност по НПК, то не следва да се
прилага тази мярка . Дисциплинарното производство е самостоятелно и независимо
от наказателното производство и ЗМВР предвижда, че при образувано такова за
тежки нарушения и възможност за въздействие върху служители от разследваното
лице, то може да бъде временно отстранено от длъжност, каквато е и настоящата
хипотеза, тъй като с оглед длъжността на лицето, то следва да се осигури
възможност за разкриване на обективната истина . В случая неоснователни са и
доводите, че лицето е с отнет достъп до секретна информация, тъй като с
временното отстраняване се цели ,с оглед заеманата ръководна длъжност, да не е
налице достъп до фондовете на МВР, до деловодната система, независимо, че
пряката работа се осъществява от съответно длъжностно лице, за да се гарантира
обективно събиране на доказателства и разкриване на истината.
Съдът намира, че отстраняването от длъжност е
временна, превантивна мярка и нейна основна цел е да се препятства възможността
служителят, продължавайки да изпълнява задълженията си, да създаде пречки за
обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по образувано
срещу него дисциплинарно производство. Принудителната административна мярка е
израз на административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен
случай, трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. При прилагането на принудителната мярка във всички случаи, трябва да бъде
спазен установеният в чл. 6 от АПК,
принцип на "съразмерност", според който административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато с
административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани
или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях,
ако и по този начин се постига целта на закона. Принципът за
съразмерност е спазен, като засягането
на правата и законните интереси на оспорващия чрез издаване на заповед за
временно отстраняване е съобразено с целта, за която актът е издаден. Целта е
да се осигури законосъобразно и безпристрастно провеждане на дисциплинарното
производство, поради което приложената мярка не засяга правата на лицето в
по-голяма степен от необходимото за осигуряване на законосъобразно приключване
на дисциплинарното производство. Налагането на въпросната мярка не изисква,
вменените на лицето нарушения на служебната дисциплина да са еднозначно
установени, посредством събирането на всички релевантни по отношение на тях
доказателства и това не е възможно да бъде сторено в момента, в който се слага
началото на дисциплинарното производство. Това производство се слага в ход,
именно с оглед възможността снабдените със съответните правомощия лица да
извършат необходимите процедурни действия и да съберат относимите към
решаването на въпроса за дисциплинарната отговорност доказателства, а
налагането на мярката "временно отстраняване от длъжност" създава
необходимата гаранция, че процедурата по събиране на доказателствата ще бъде
проведена при точно спазване на нормативно установената за това рамка и
обективната истина по казуса ще бъде установено единствено по реда и със средствата,
предвидени в закона. Мярката "временно отстраняване от длъжност"
засяга в твърде съществена степен правата и законните интереси на лицето,
спрямо което се прилага. В тази насока обаче законодателят установява и
съответен режим на компенсиране на накърнените права и интереси, в случаите,
когато като краен резултат не се стигне до налагане на дисциплинарно наказание
"уволнение". Съгласно чл. 214, ал. 6
( от 07.07.2020 г.) от ЗМВР,
когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 1 и ал. 2 бъде прекратено или
когато на служителя не бъде наложено наказание "уволнение", той се
възстановява на заеманата длъжност и му се изплаща възнаграждението за времето
на отстраняване.
Доводите на оспорващия, че с временното отстраняване
се лишава от възможност да издържа семейството, същият се обучава и се грижи за
родителите и има задължения по договор за кредит, съдът намира за неотносими,
тъй като тази мярка има временен характер, а и е предвиден ред за получаване на
компенсация за времето, за което е отстранен. Налице е законодателната промяна
на ал. 3 на чл. 214 от ЗМВР в сила от 10.07.2020 г., съгласно която срокът за
временно отстраняване по ал. 1, т. 1 е до два месеца, като по дисциплинарни
производства с фактическа и правна сложност органът, образувал дисциплинарното
производство, може еднократно да удължи този срок с още един месец. Тази норма
обаче съгласно §104 от ПЗД на ЗИД на ЗМВР , според която сроковете по чл. 214,
ал. 3 за висящите производства по започват да текат от влизане на закона в сила,
е приложима от 10.07.2020 година и действително временното отстраняване не е
безсрочно, а се обвързва с период на дисциплинарното производство, което
гарантира възможност при липса на дисциплинарно нарушение възстановяване на
работа т.е. налице кратък период от време, през който лицето е временно
отстранено именно с цел да се гарантира разкриване на обективната истина без
възможност за въздействие на лицето, спрямо което е образувано производството,
каквато е и целта на закона.
Наложената мярка гарантира обективното провеждане на
дисциплинарното производство и не следва да се възприема като начин за
унижаване на лицето и накърняване на достойнството на оспорващия. Действително,
с оглед кадровата справка, същият за периода на работа в МВР има множество
награди и похвали, но при наличие на
данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина,
дисциплинарно-наказващият орган може да постанови отстраняването му временно от
работа, за да осигури обективно протичане на производството и невъзможност за
въздействие върху свидетели, достъп до документи именно поради създадените в
дългогодишната работа на лицето служебни взаимоотношения. В тази връзка са
неоснователни доводите, че деловодната система не е под негово ръководство и
има възможност да се проследи достъп до същата в качеството си на ръководител.
По отношение на доводите на оспорващия, че е подложен
на престъпно действие от 2018 година от некоректни служители от „Вътрешна
сигурност“ и Специализираната прокуратура, както и че криминално проявени лица
разполагат със секретна информация и
такава за хода на производството, съдът ги намира за неотносими към предмета на
спора, но следва да бъде взет под внимание факта, че органите на реда именно с
оглед характера на служебните из задължения – разследване на тежки
престъпления, борба с организираната престъпност, разработки срещу криминално
проявени лица или такива с криминална регистрация, следва да бъдат подготвени
за възможни публикации в електронни медии, уронващи престижа на службата,
внасящи съмнение в тяхната безпристрастност и недоверие , като именно чрез едно
обективно разследване в хода на дисциплинарното производство, проведено без
възможност за въздействие, което се гарантира чрез временно отстраняване от
длъжност и то вече за срока на самото производство, да се събират достатъчно
доказателства относно коректната служба на лицето и изпълнение на служебните
задължения безкористно и отговорно.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че заповедта в
оспорената част е издадена от компетентен орган, в установената от закона
форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и противоречие с материално-правни
разпоредби, поради което следва да бъде отхвърлено оспорването.
С оглед изхода на делото, искането на процесуалния
представител на ответника и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК следва да бъде
уважено искането на ответника за присъждане на разноски и да бъде осъден
оспорващия да заплати на МВР, гр. София разноски за юрисконсултско
възнаграждение , предвидени в разпоредбата на чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правна помощ, в размер на 100 (сто) лева.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2,
пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на В.В.П.,*** чрез адв. М.Б., съдебен
адрес:*** офис 19 срещу заповед № 8121К-6345/22.05.2020 година на министъра на
МВР в частта относно временно отстраняване от длъжност и изземване на служебна
карта, личен знак и служебно оръжие.
Осъжда В.В.П., ЕГН: **********,*** да заплати на МВР,
гр. София, ул. „Шести септември“ № 29 разноски в размер на 100 лева.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-срок
от съобщаването на страните.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/