Р
Е Ш Е Н И Е
№ 239
гр. Кюстендил, 14.11.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две
хиляди двадесет и трета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретар: Антоанета Масларска и в присъствието на прокурора:
Михаил Крушовски, като
разгледа докладваното от съдия Табакова КАНД № 176/2023 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил, против решение № 228 от 15.06.2023
г., постановено по а.н.д. № 1218/2022 г. по описа на Районен съд - Дупница, с
което е отменено негово наказателно постановление № 10-2200101/09.11.2022 г. за
наложено на "Д.2." ООД, ***, административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1 500 лева, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като
постановено в нарушение на материалния закон. Прави се искане за неговата
отмяна и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
- "Д.2." ООД, чрез процесуалния си представител адв. В.П., изразява
становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кюстендил дава
заключение за основателност на касационната жалба.
Административен
съд – Кюстендил, в настоящия си състав, след като се запозна с представените по
делото доказателства и взе предвид доводите и становищата на страните, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК
и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.
За
да постанови оспореното решение, първоинстанционният съд, въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства е обосновал правния извод,
че при издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че от
събраните доказателства е установено, че дружеството жалбоподател, в качеството
му на работодател не е нарушило изискванията на чл. 62, ал. 1 от КТ, доколкото
посоченият нормативен акт не съдържа забрана работодателите да проверяват
уменията на лице, кандидатстващо за работа, тъй като в случая се касае за
заемане на длъжност, за която са необходими определени технически умения и
съдът е отменил оспореното пред него наказателно постановление.
Решението
е валидно и допустимо, но неправилно, при следните съображения:
Правните
изводи на районния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление не
са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби.
Доказателствата са оценени в разрез с действителното им съдържание и формалната
логика, в резултат на което са направени необосновани фактически изводи, довели
до неправилно прилагане на материалния закон.
Административнонаказателната
отговорност на "Д.2." ООД
е ангажирана на основание чл. 414, ал. 3
от КТ,
предвиждаща наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 лева до
15 000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от КТ.
От
представените пред районния съд доказателства се установява, че на 16.08.2022
г. по работни места и на 12.09.2022 г. по документи на "Д.2." ООД е извършена
проверка за спазване на трудовото законодателство от служители на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Кюстендил на обект: шивашки цех в гр. Дупница,
стопанисван от посоченото дружество. При проверката е установено, че дружеството
в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е уредил
отношението при предоставяне на работна сила като трудово правоотношение с
лицето Е. И. К. към датата на проверката, като не е налице сключен трудов
договор преди постъпването й на работа на длъжност „шивач“. За проверката е
съставен протокол за извършена проверка № ПР2226696 от 12.09.2022 г.
По
делото е приложена и представена декларация, подписана от Е. И. К.,
предоставена й от проверяващите, в която е отразила, че работи в предприятието,
на 8-часов работен ден, като в този ден била за проба, като липсва отразяване в
частта относно сключен трудов договор или граждански договор и не е отбелязано
получено копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов
договор.
При
тези установявания АНО е приел, че ответникът е нарушил чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ,
като е допуснал до работа лицето Е. К., без да е налице сключен трудов договор
между страните в писмена форма.
За
неоснователно настоящият състав намира възражението на ответната страна, че
правоотношението между дружеството работодател и Е. К. е гражданско, а не
трудово. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ задължава отношенията по повод
предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови. Адресати на
нормата са всички правни субекти, които встъпват н правоотношения по повод
предоставянето на работна сила. Това е императивно изискване на закона.
Трудовият
договор има за предмет престирането на работна сила от работника за
продължителен, в повечето случаи неопределен срок, а при гражданския договор (договора за изработка)
се дължи конкретен трудов резултат за определен срок. От това произтичат и
другите разлики между двата договора – докато при трудовия работникът е в
зависимост от своя работодател и е задължен да спазва определения ред и трудова
дисциплина, работно време и т.н., то при договора за изработка изпълнителят
дължи само „изработването на нещо“, на уговорения резултат и е независим,
стопански и оперативно самостоятелен при изпълнението. И при двата договора се
дължи възнаграждение, но то се различава по своето естество, като трудовото
възнаграждение е правно регламентирано, има гарантиран минимален размер и се
изплаща ежемесечно, а възнаграждението, което следва да заплати поръчващият, се
договаря между страните и се изплаща след приемане на изработката, по принцип –
еднократно.
Отделно
от това, трудов е и договора със срок за изпитване, в каквато насока са
доводите на ответника относно необходимостта лицето да прецени дали ще може да
изпълни конкретната възложена му задача. Този договор е регламентиран в
разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от КТ, по силата на която разпоредба, когато
работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява,
окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за
изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или
служителят желае да провери дали работата е подходяща за него.
При
анализа на събраните доказателства, намира, че по своя характер и белези
отношенията между дружеството „Д.2.“ ООД и Е. К. съставляват трудови отношения,
налице са елементите, характеризиращи процесните отношения като такива по
предоставяне на работна сила, при наличие на работно място и точно определена
функция. Престацията на труд е предмет на трудово, а не на обикновено
гражданско, договорно правоотношение. Действително, страните имат автономия при
договарянето помежду си, но тя е ограничена от императивните разпоредби на
закона. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ задължава отношенията по повод
предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови.
Правилна
и законосъобразна е преценката на наказващия орган и по отношение на
индивидуализацията на наказанието, която го е мотивирала да наложи имуществена
санкция в минимален размер. Така определеното наказание е справедливо и не
подлежи на преразглеждане от съда.
По
изложените съображения, настоящият касационен състав счита, че постановеното
решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде
отменено. Тъй
като спорът е изяснен от фактическа страна, касационната инстанция следва да
постанови ново решение по същество, с което да потвърди
наказателното постановление.
При
този изход на спора на основание чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН,
вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП
и чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на касатора следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 160 лв. за
настоящата и за въззивната инстанция.
Водим
от горното на основание чл. 221, ал. 2, във вр. чл. 222, ал. 1
от АПК,
Административният съд – Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 228 от 15.06.2023 г., постановено по а.н.д. № 1218/2022 г. по описа
на Районен съд - Дупница и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 10-2200101/09.11.2022 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил, с което на "Д.2." ООД, ***
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500
лева, на основание чл.
416, ал. 5,
във връзка с чл.
414, ал. 3 от Кодекса
на труда за нарушение на чл.
62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
ОСЪЖДА
"Д.2." ООД, *** да заплати на Дирекция "Инспекция по труда"
- Кюстендил разноски по делото в размер на 160 (сто
и шестдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение
за двете съдебни инстанции.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: