Решение по дело №1048/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Административното дело е образувано по жалба на В. А. Т., гр. Плевен, [улица]срещу решение № 2153-14-99/15.12.2023година на директора на ТП на НОИ Плевен.

В жалбата се посочва, че решението е незаконосъобразно, тъй като неправилно не е зачетен стаж на работа в „Плама“ Плевен, тъй като той е 5 години 10 месеца и 26 дни за периода от 09.08.1993 година до 05.07.1999 година. Намира, че престоят по чл. 267 от КТ за периода м. април – м. юли 1999 година следва да бъде зачетен, тъй като не е отразено, че е участвала в престоя. Моли за отмяна на решението.

В съдебно заседание оспорващата– на В. А. Т., гр. Плевен, [улица]се явява лично и поддържа жалбата като посочва, че решението е издадено при неизяснена фактическа обстановка. Представя писмени бележки, в които посочва, че престоят е бил обявен със заповеди от 18.06.199 година на синдика и това е два месеца след посочената начална дата на престоя, а заповед № 207/14.09.1999 година на изпълнителен директор е издадена 2 месеца след напускане на комбината и смята, че не е доказано, че е била в престой. Счита, че с оглед отразено в УП-13 от 28.11.2023 година на ТП на НОИ Ловеч, а именно, че липсват разплащателни документи за м. май, юни и юли 1999 година обоснова извод, че не е доказано, че е била в престой. Посочва, че стажът й е надлежно оформен в трудова книжка № 536 от 14.09.1981 година в размер на 5 години 10 месеца 26 дни и неправилно административният орган не е отразил престоя. Моли за отмяна на решението.

В съдебно заседание ответникът – директорът на ТП на НОИ Плевен, се представлява от юрк С., която намира жалбата за неоснователна и счита, че правилно не е зачетен този период, тъй като е налице „престой“ по вина на работниците и служителите, за което свидетелства заповед № 207/14.09.1999 година и това е било гражданско неподчинение. Посочва, че не е доказано от лицето, че е полагало труд през този период и моли да се отхвърли жалбата.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 2113-14-1410/01.08.2023 г. В. Т. е поискала отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл. 69 от КСО.

С разпореждане от 24.08.2023 година е отпусната пенсия в минимален размер от 523,04 лева, а с разпореждане от 02.10.2023 година е отпусната пенсия с начална дата 19.07.2023 година в размер на 1889,95 лева като е признат осигурителен стаж от първа категория 23 години 07 месеца 28 дни, стаж от трета категория 17 години 1 месец 2 дни или общ стаж, превърнат към трета категория 56 години 6 месеца 9 дни.

С жалба от 16.11.2023 година Т. възразява срещу разпореждането и счита, че стаж от първа категория неправилно е зачетен и следва отразеният такъв в трудова книжка № 536/14.09.1981 година в „Плама“ АД –Плевен в размер на 5 години 10 месеца и 26 дни да бъде зачетен, така, както е оформен в книжката, а не календарно и период на престой по чл. 267 от КТ да й бъде зачетен, тъй като няма данни тя да е участвала в престоя.

С процесното решение на директора на ТП на НОИ Плевен е отхвърлена жалбата на Т. и е потвърдено разпореждане № 22/02.10.2023 година на ръководител ПО. Излагат се мотиви, че съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец и действително в представената от лицето трудова книжка №536 от 14.09.1981 г. е отразен стаж за периода от 09.08.1993 г. до 05.07.1999 г., през който лицето е работило като „оператор“ в „Плама“ АД - гр. Плевен („Нова Плама“ АД), като в заверката е посочено, че трудовия стаж е първа категория по т. 6ж, буква „б“ от отм. ПКТП и е в размер на 05 год. 10 мес. 26 дни, но тъй като през посочения период е бил налице престой на осигурителя по реда на чл. 267, ал. 2 от КТ, обявен със заповед №127 от 18.06.1999 г. на синдика Н. П. и заповед №207 от 14.09.1999 г. на изпълнителния директор Е. Барутас, то не следва да се зачита за стаж. Счита, че при престой по вина на работника или служителя той няма право на трудово възнаграждение за времето на престоя и няма основание времето от 07.04.1999 г. до 05.07.1999 г. да бъде зачетено за осигурителен стаж и за този период лицето не е осигурено от държавното обществено осигуряване. Посочва, че на Т. е зачетен осигурителен стаж от първа категория за периода от 09.08.1993 г. до 07.04.1999 г. с продължителност от 05 год. 07 месеца 28 дни.

Посочва, се че от Обединен осигурителен архив при ТП на НОИ – Ловеч е издаден образец УП-13 с изх. №5507-10-2211/28.11.2023 г. от началник па отдел ООА към ТП на НОИ - Ловеч, е вписан единствено м. април 1999 г. с 4 (четири) работни дни и периодът от 07.04.1999 г. до 05.07.1999 г. не следва да се зачита за осигурителен стаж на лицето, поради престой на работодателя по чл. 267 от КТ.

По делото е представена трудова книжка № 536 от 14.09.1981 година, в която на л. 16 до л. 23 вкл. е посочен стаж в „Плама“ АД –Плевен и е посочено 5 години 10 месеца 26 дни и са положени подпис на гл. счетоводител и президент и печат, като период е от 9.08.1993 година до 5.07.1999 година т.е. включен е и периодът от 01.04.1999 година до 05.07.1999 година .

Представено е и удостоверение УП-13 с изх. №5507-10-2211/28.11.2023 г. от началник па отдел ООА към ТП на НОИ – Ловеч, в което е отразено длъжност „оператор ПРУ“ м. 4 1999 година – 4 дни, но има отбелязване, че за периода м. 5 – м. 7 1999 г. липсват разплащателни документи и няма данни да са предани всички разплащателни документи.

Представена е заповед № 207 от 14.09.1999 година на изп. директор на „Плама“ АД –Плевен, с която се допълва заповед № 127 от 1999 година, че регистрираният престой е по реда на чл. 267, ал. 2 от КТ, което се потвърждава от подписан с КНСБ и КТ „Подкрепа“ протокол от 02.08.1999 г. и незаконни действия на работници и служители в „Плама“ АД.

По делото не е представена заповед № 127 от 18.06.1999 година на синдика Н. П., като административният орган в писмо от 05.01.2024 година посочва, че не разполага със същата и само е цитирана, но не е налична.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по см. на чл. 117, ал. 3 от КСО – директор на ТП на НОИ –Плевен .

Съдът намира, че решението е постановено в установената писмена форма, изложени са мотиви, спазени са административно-производствените правила, но е налице неправилно прилагане на материалния закон и целта на закона.

Административният орган не зачита периода от м. април до 05.07.1999 година на лицето като стаж от първа категория, тъй като се мотивира, че е налице престой по см. на чл. 267, ал. 2 от КТ.

В случая стажът съгласно вписване в трудова книжка период на работа в "Плама" АД е зачетен като стаж от първа категория за периода 09.08.1993 г. – 05.07.1999 г, като от общия период не е зачетен период 07.04.1999г – 05.07.1999 г, тъй като през този период е налице престой по чл. 267 от КТ.

Съдът намира, че приетото от органа, че престоят е по вина на работниците и съгласно чл. 267, ал. 2 от КТ, при престой по вина на работника или служителя той няма право на трудово възнаграждение за времето на престоя, не е доказано. Налице е надлежно оформяне на стаж в трудова книжка и съгласно чл. 347 от КТ тя е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя . Тази удостоверителна сила не е опровергана по делото, предвид на което документът се явява годно доказателство за отразения в нея осигурителен стаж на жалбоподателката относно процесния период.

В случая от представен образец УП-13 от ТП на НОИ Ловеч не може да се направи извод, че не е налице полагане на труд, тъй като не са предадени разплащателни документи. Цитирана е заповед от 14.09.1999 година на изпълнител директор на „Плама“ АД Плевен, приложена по делото за допълване на заповед за „престой“ на синдика от № 127 от 18.06.1999 година, която не е налична по делото и административният орган посочва ,че не разполага с нея. Липсата на тази заповед прави недоказано приетото от органа, че е налице престой, тъй като не може да се установи, нито началото на същия, нито края му , а и не са налични доказателства, че Т. е била в престой, не е работила, тъй като е налице надлежно оформяне на трудовата й книжка, която е официален документ. В случая не е доказано, че престоят е по вина на работника и претендираният период следва да бъде зачетен като осигурителен стаж, тъй като съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

Следва също да се посочи, че доколкото по твърдение на жалбоподателката за периода е получено, макар и със закъснение, трудово възнаграждение, върху него са били дължими осигурителни вноски, същият период неправилно не е бил зачетен за осигурителен стаж от пенсионния орган , а и член чл. 76, б. "а" от ППЗП (отм.) дефинира, че трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите се счита времето, прекарано на работа по трудов договор от работници и служители в държавни, обществени и кооперативни предприятия, учреждения и организации, както и при частни предприятия и лица срещу трудово възнаграждение независимо от начина на заплащането му, а съгласно действащата до 31.12.1999 г. разпоредба на чл. 149 от Дял трети от Кодекса на труда от 1951 г. (изм. - Изв., бр. 92 от 1957 г.) невнасянето от предприятието, учреждението или организацията на следващите се осигурителни вноски не лишава в никакъв случай работниците и служителите от правото да получават всички парични обезщетения, помощи и пенсии. В случая не се спори, че лицето е било в горепосочения период в трудови правоотношения с "Плама" АД, Плевен и липсата на разплащателни документи, които не са предадени в ТП на НОИ Ловеч, при наличие на надлежно оформена трудова книжка, не е основание за отказ за зачитане на периода за трудов стаж респ. за осигурителен стаж, както бе посочено по-горе не се доказва, че е налице „престой“ и то по вина на работника, тъй като липсва съответна заповед, определяща период на престоя.

С оглед горепосоченото съдът намира, че решението на директора на ТП на НОИ-Плевен е незаконосъобразно, макар и постановено от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административно-производствените правила, но то не съответства на материалния закон и целта на закона – отпускане и изплащане на размер пенсия на лица за целия доказан трудов стаж с надлежните документи и зачитане на този стаж съгласно действащите по време на полагането му, в случая признаването му, правни разпоредби и следва административната преписка да бъде върната на органа за произнасяне с оглед изложените мотиви относно зачитане на стаж в периода от м. април до м. юли 1999 година в „Плама“ АД-Плевен.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. второ от АПК вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав

РЕШИ:

Отменя решение № 2153-14-99/15.12.2023година на директора на ТП на НОИ Плевен и потвърденото с него разпореждане № 22/02.10.2023 година на ръководител ПО.

Връща административната преписка на директор на ТП на НОИ Плевен за произнасяне с оглед дадени указания и мотиви в решението.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.