Р Е Ш Е Н И Е
№ 260315 02.04.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – гр. Бургас
57-ми Наказателен
състав
На 19
март 2021 година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар З. Калоянова
Като разгледа докладваното от съдия Донева
НАХД № 1093 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ***, чрез
управителя ***, против Наказателно постановление № 542205-F569248/23.10.2020 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал.
1 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 900
лева за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във
връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност
на атакуваното постановление с твърдение, че фактическата разлика в касовата
наличност се дължи на останали монети от невзето ресто и закръглени сметки,
както и оплаквания за незаконосъобразност с аргумент, че се касае за суми от
ресто при продажба, поради което правната рамка, под която е подведена
административно-наказателната отговорност, се явява неправилна, което е
отменително основание. При условията на евентуалност се излагат доводи, че
нарушението представлява маловажен случай и че са налице предпоставки за
приложение на този институт. Претендира се отмяна на
атакуваното наказателно постановление, а в условията на
алтернативност – изменението му със санкция в минимално предвидения
в закона размер.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател
се представлява от управителя, който поддържа жалбата и заявява теза, че
разликата в касовата наличност се дължи на приготвена сума от 90 лева за
заплащане на сметка за електричество.
Процесуалният представител на въззиваемата страна
изразява съображения за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване
на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Не се
противопоставя размерът на имуществената санкция да бъде намален в случай, че
бъде преценен от съда за завишен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становището на страните, събраните по делото писмени и гласни
доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че
дружеството-жалбоподател *** стопанисва търговски обект – павилион за алкохол и
цигари, находящ се в гр. Бургас, ж. к. „Славейков“ до бл. ***.
На 04.09.2020 г., в 16,30 ч. св. А.С.С.
и Г.П.Н. – инспектори по приходите в НАП, извършили проверка на горепосочения
обект в присъствието на С.А.Ч. – работещ по ТПО като продавач-консултант в
търговския обект. От работещото фискално устройство в търговския обект – модел DATECS DP-150 с индивидуален № на фискалното устройство DT786237 и на фискалната памет 02786237, проверяващите
извели дневен финансов отчет /х-отчет/ с разчетен оборот 291,62 лева. Направили
опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката в
размер на 380,80 лева. Резултатът от проверката показва установена разлика от
89,18 лева между разчетната касова наличност от ФУ и фактическата наличност в
обекта, която представлява въвеждане на пари в касата, което не е отразено чрез
фискалното устройство чрез функциите „служебно въведени“, които ФУ притежава. Нарушението
е констатирано и документирано с Протокол серия АА № 0086521/04.09.2020 г. в
присъствието на продавач-консултанта. Продавач-консултантът е дал писмено обяснение,
че разликата се дължи на операторска грешка. Дадено е предписание на управителя
на дружеството да се яви на 10.09.2020 г. пред органа за съставяне и връчване
на АУАН.
На дружеството-жалбоподател е съставен
Акт за установяване на административно нарушение серия AN № F569248/10.09.2020
г., като актосъставителят А.С. е квалифицирала нарушението по чл. 33, ал. 1, т.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
АУАН е връчен на управителя на дружеството със забележка „На 04.09.2020 г.
приключих по-рано работа и оставих на съпруга ми 90 лв. да плати тока на
павилиона, затова има разлика в касата 90 лв..“ Възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани в административно-наказателната преписка.
Административно-наказващият орган е
възприел изцяло фактическите констатации по акта и на 23.10.2020 г. е издал
обжалваното Наказателно постановление, с което е наложил имуществена санкция на
дружеството-търговец, стопанисващо проверения обект.
Наказателното постановление е връчено
на управителя на дружеството-жалбоподател на 21.01.2021 г. Жалбата е депозирана
на 25.01.2021 г.
При така установените факти от значение
за спора, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
Наказателно постановление № 542205-F569248/23.10.2020 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП е законосъобразно и издадено при спазване на
процедурните изисквания на Закона за административните нарушения и наказания.
Както АУАН, на основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, така и НП, на основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр. с т. 1. 1., б. „г“ от
приложената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., са издадени от компетентни органи
и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Спазени са и правилата за задължителни
реквизити в съдържанието им. Налице е пълно съответствие между описаните в АУАН
и НП факти, с недвусмислено и конкретно словно описание на нарушението, от
което следва да бъде направен извод, че жалбоподателят е разбрал какво
нарушение се твърди да е извършил. В хода на административно-наказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения.
В разпоредбата на чл. 118, ал.
4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС е
предвидено, че Министърът на финансите издава наредба, с която се определят
условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както
и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки
от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Въз основа на законовата
делегация, от Министъра на финансите е издадена Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г./. Съгласно чл. 33, ал. 1
от посочената Наредба, извън случаите на продажби/сторно операции,
всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата/ на фискалното устройство се регистрира във фискалното
устройство чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми. Неотразяването на всяка промяна в касовата
наличност представлява нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. Тъй като разпоредбата не
предвижда изключения, без правно значение са причините /от ресто, от поставени
в касата лични пари и т. н./, поради които е налице положителна разлика в
касовата наличност извън случаите на продажба без тази разлика да е
регистрирана във фискалното устройство чрез функцията „служебно въведени“ суми. В случая деянието правилно е квалифицирано
като нарушение на тази разпоредба. Сумата от 89,18 лева, с която е била в
повече касова наличност в сравнение с разчетената такава, е следвало да бъде
отразена във фискалното устройство в търговския обект като "служебно въведени"
суми. Съдът приема, че визираното в НП
деяние е осъществено от търговеца, като този извод се подкрепя напълно от
събраните по делото доказателства – писмени и гласни.
ЕООД е санкционирано на основание чл.
83 от ЗАНН, а отговорността по този текст е безвиновна. В случая субектът е
наказан поради факта, че в стопанисван от него обект е извършено деяние, с
което е нарушена Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и ЗДДС. Отговорността на
юридически лица и еднолични търговци е обективна и за ангажирането й не е
необходимо наличието на вина, независимо от формата й – умисъл или
непредпазливост. С имуществена санкция се наказват нарушения, касаещи
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност /чл. 83, ал. 1 от ЗАНН/. В случая са засегнати отношения,
уреждащи фискалната политика на държавата. А тази категория обществени
отношения са особено важни за държавата, поради което всяко едно засягане чрез
неизпълнение на съответното задължение е общественоопасно и като такова следва
да се санкционира, без да се държи сметка за степента на обществената опасност
на деянието, нито пък за размера на настъпилите вредни последици, тъй като
нарушението е от категорията на формалните и за неговата санкция е без значение
дали има причинен вредоносен резултат. При това положение не са налице
предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.
185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС предвижда имуществена санкция в размер от 3 000 лева
до 10 000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши
или допусне извършването на нарушение на чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт
по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185, ал.1 от ЗДДС, а според
изречение второ, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1. Ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС предвижда имуществена
санкция от 500 лева до 2 000 лева за едноличен търговец или юридическо лице. В случая нарушението е наказуемо по чл. 185, ал.
2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС
поради което наказващият орган правилно е определил наказанието на
посоченото основание. Приложимо е наказанието имуществена санкция, предвидено
за юридическите лица, в размер от 500 до 2 000 лева. Административно-наказващият
орган е наложил имуществена санкция 900 лева. Съдът счита обаче, че съобразно
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, при определяне на наказанието би следвало да се отчете
като смекчаващо вината обстоятелството, че търговецът не е наказван за други
нарушения на данъчното законодателство. Следва да се има предвид и че
наложеното наказание се явява огромна финансова тежест поради
условията на пандемия и икономическа криза. В такъв случай минималният
размер на наказанието е достатъчен за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН да
се предупреди и превъзпита нарушителя, както и
генералната превенция за въздействие върху обществото. По тази причина
съдът намира за справедливо да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, като измени наказателното постановление и намали размера на санкцията в
минимално предвидения – 500 лева. Искането на
жалбоподателя в този смисъл е основателно.
Предвид изложеното, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в санкционната
част.
На осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 542205-F569248/23.10.2020 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което на ***, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. ***, с ЕИК ***,
представлявано от управителя ***, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал.
1 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
900 лева за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА
размера на имуществената санкция от 900 лева на 500 лева.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от НЗПП ***, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ул. ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя ***, да заплати на
Централно управление на Национална агенция за приходите юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / Кр. Донева /
Вярно с оригинала: Д.М.