Р Е Ш Е Н И Е
№ 553
гр. Русе, 10.04.2018 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти
граждански състав в публично заседание на двадесет и осми март, две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка И., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2488 по описа за 2017 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Д.Д., юрисконсулт на „Енерго – Про
Продажби” АД твърди, че М.И.С. е абонат на дружеството с клиентски номер **********
(абонатен №**********), респективно
потребител на електроенергия доставяна в имот с адрес –гр.Р., бл.“Б.“,
вх...., ет..... Пояснява, че облигационните правоотношения между дружеството и
абоната са регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия, приети от Управителния съвет на електроразпределителното
дружество и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Сочи, че съгласно чл.17, т.2 от ОУ, потребителят е длъжен да заплаща стойността
на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определен
в общите условия, като при неизпълнение на това задължение изпада в забава след
настъпване падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращане на
изрична покана за заплащане дължимите суми. Според разпоредбата на чл.38 от ОУ
„потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимите
към „Енерго – Про Продажби” АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден”. Приемайки, че задължението е
лимитирано в определен срок, ищецът счита, че не се изисква изпращането на
изрична покана до потребителя, получаването на която да удостоверява моментът
на изпадане в забава.
Поддържа, че ответникът дължи на
дружеството сумите: 277.98 лева – главница за консумирана ел.енергия по
фактури, издадени за периода 21.01.2016г. – 19.04.2016г.; 23.12 лева –
мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 25.01.2017г.
За събиране на вземането си, ищецът
входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за
изпълнение, издадена по ЧГД №806/2017г. по описа на РРС срещу М.И.С.. В срока по чл.414 ГПК длъжникът
депозирал възражение за недължимост на претендираните суми.
Д.Д. моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че М.И.С., ЕГН ********** дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.Варна, район „Владислав
Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул. ”Владислав Варненчик”№258 сумите: 277.98 лева
– главница за консумирана и незаплатена ел.енергия за обект с кл.№**********,
находящ се в гр.Р., бл.“Б.“, вх...., ет с аб.№.............. по фактури,
издадени за периода 21.01.2016г. – 19.04.2016г.; 23.12 лева – мораторна лихва,
за периода от падежа на всяко задължение до 25.01.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 10.02.2017г. до окончателното й изплащане,
предмет на заповед
№468/13.02.2017г. за изпълнение на парично задължение, издадена на по ЧГД №806/2017г.
по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото
производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК М.И.С. е
депозирала отговор на исковата молба, с който излага доводи, досежно неоснователността
на ищцовите претенции.
Заявява, че служители на ищцовото дружество периодично
сменяли СТИ, отчитащо потребената в ползвания имот ел.енергия, без да я
уведомят за причините, налагащи подмяната на уреда. Твърди, че консумираната
ел.енергия неправилно е остойностена.
Съобразявайки
становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Приложени са ОУ за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД и ОУ на договорите за пренос
на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на "Енерго -
Про Мрежи" АД.
Според протокол №7023724 от
11.02.2016г., СТИ отчитащо потребената от М.И.С. ел. енергия в имот с адрес: ***
е демонтирано. На същата дата е монтиран нов електромер с фабр.№1114 0215 6608
0874.
По повод постъпила жалба, входирана
на 22.02.2016г., ищецът уведомил ответника, че във връзка с изпълнение на заповед
за периодичността на последващите проверки на СТИ, които подлежат на
метрологичен контрол, електромер №0028450 е демонтиран. В изготвения при
демонтажа протокол били вписани установените показания на СТИ. Отбелязано е, че
количествата електрическа енергия са отчетени и въведени правилно в база данни.
През м.април 2016г., „Енерго Про
Продажби“ АД изложило становище по повод жалба, депозирана в началото на месеца
от М.С., относно извършената подмяна на СТИ. Обяснило, че от 2010г. до 2016г. консумираната електрическа енергия в обекта е
била измервана от електромер №0028450. СТИ било демонтирано на 11.02.2016г. за
метрологична проверка, обстоятелство, отразено в протокол №7023724 от
11.02.2016г. Уточнено е, че новия електромер - фабр.№1114 0215 6608 0874 е
монтиран след метрологична проверка и същият е с много добри технически
характеристики, което гарантира точност и надеждност при измерването.
Ангажирани са доказателства
(констативен протокол от метрологична експертиза и сертификат от тестване –
стр.127 и стр. 128), от които е видно, че електромер №0028450 и електромер с
фабр.№1114 0215 6608 0874 са технически изправни.
Съгласно извлечение от сметка по
партида с кл.№**********, аб.№********** за обект в гр.Р., бл.“Б.“, вх...., ет към
25.01.2017г., задължението на клиента (ответник в настоящото производство)
възлиза на 277.98 лева – общ размер на главница, по фактури, издадени в периода
21.01.2016г. – 19.04.2016г. и 23.12 лева – мораторна лихва.
С писмо изх.№4128/29.11.2016г.
ищцовото дружество уведомило ответника за дължимите суми и предоставило
седемдневен срок за доброволно изпълнение.
Електроразпределителното дружество е
представило фактурите, издадени в процесния период, с които установява
задължението на потребителя.
За установяване претенциите по
размер е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – електротехническа
експертиза, чието заключение съдът цени като компетентно и обективно дадено.
След извършена проверка на приетите по делото писмени доказателства и справка с
нормативната уредба, вещото лице е констатирало наличие на задължение за
процесния период, на абонат склиентски номер **********. Експертът сочи, че
математически правилно е извършено изчислението на стойността на сумите за
заплащане изразходваните енергии по дневна и нощна тарифна зона за процесните фактури, съобразно утвърдените от
КЕВР цени за съответния период.
Св.Й. Колев Й. – ел.монтьор СТИ в „Енерго
Про Мрежи“ АД заявява, че през м.февруари 2016г. при рутинна проверка е
подменено СТИ, отчитащо ел.енергията, потребена от ответницата. Поддържа, че
при демонтажа не са установени нередности, но по искане на клиента,
демонтираният електромер е сниман с показанията.
Въз основа на заявление, депозирано от „Енерго-Про Продажби“
АД, в РРС е образувано ЧГД №806/2017г. и издадена заповед №468/13.02.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу М.И.С. за сумите: 277.98 лева
- главница за консумирана и незаплатена ел.енергия за обект с кл.№**********,
находящ се в гр.Р., бл.“Б.“, вх...., ет, с аб.№********** по фактури, издадени
за периода 21.01.2016г. – 19.04.2016г.; 23.12 лева – мораторна лихва, за
периода 15.02.2016г. - 25.01.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.02.2017г. до окончателното й изплащане; 75 лева – разноски по делото.В срока по чл.414 ГПК длъжникът
възразил срещу заповедта за изпълнение.
Установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК –
установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че
ответникът дължи сумите: 277.98 лева - главница за консумирана и незаплатена
ел.енергия за обект с кл.№**********, находящ се в гр.Р., бл.“Б.“, вх...., ет с
аб.№********** по фактури, издадени за периода 21.01.2016г. – 19.04.2016г.; 23.12
лева – мораторна лихва, за периода 15.02.2016г. - 25.01.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.02.2017г. до окончателното й
изплащане, предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №468/13.02.2017г., издадена по ЧГД
№806/2017г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото
производство гражданско дело №806/2017г. по описа на РРС е видно, че длъжника е оспорил
дължимостта на сумата, визирана в заповедта за изпълнение. На 23.03.2017г.
заявителят е уведомен за постъпилото възражение и възможността да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в
законоустановения срок – на 21.04.2017г., при наличие на правен интерес, с
оглед постъпилото срещу заповедта за изпълнение възражение.
Разгледан по същество, искът се
явява основателен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът
следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които
изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за
изпълнение.
"Енерго - Про Продажби" АД аргументира вземането
си с наличието на валидна облигационна връзка с ответника, основана на договор
за продажба на електрическа, регулирана от общи условия на дружеството,
одобрени с решение №ОУ-061/07.11.2007г. Съобразно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ, общите
условия произвеждат обвързващо действие, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите. Следователно те са част от
правоотношението между страните по делото и имат обвързваща сила.
Понятието "потребител на електрическа енергия за битови
нужди" е определено в чл.4, ал.1 от ОУ: "....физическо лице -
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа на "Енерго - Про Мрежи" АД, което ползва електрическа енергия
за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от "Енерго - Про
Продажби" АД".
В конкретния случай не се спори, че ответникът е клиент на
ищцовото дружество – титуляр по партида на обект с адрес: гр.Р., бл.“Б.“,
вх...., ет с аб.№.........................
С релевираните в хода на
производството доказателства бе констатирано, че СТИ, чрез които е отчетена
консумираната в имота ел.енергия са технически изправни. Установено бе, че
математически правилно е извършено изчислението на стойността на сумите за
заплащане изразходваните енергии по дневна и нощна тарифна зона за процесните фактури, съобразно утвърдените от
КЕВР цени за съответния период.
Изложеното води до извод, че претенцията като основателно,
следва да бъде уважена изцяло.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на
ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Предвид изхода на спора в тежест на ответника са направените
от ищеца разноски в размер на: 75 лева - по ЧГД №806/2017г. по описа на РРС и
295 лева – възнаграждения за процесуално представителство, депозит за вещо
лицеи заплатена държавна такса по гражданско дело №2488/2017г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че М.И.С.,
ЕГН ********** дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г,
бул. ”Владислав Варненчик”№ 258сумите: 277.98 лева – главница за консумирана и незаплатена ел.енергия за
обект с кл.№**********, находящ се в гр.Р., бл.“Б.“, вх...., ет...., с аб.№...................
по фактури, издадени за периода 21.01.2016г. – 19.04.2016г.; 23.12 лева – мораторна лихва, за
периода 15.02.2016г. - 25.01.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.02.2017г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед №468/13.02.2017г. за
изпълнение на парично задължение, издадена на по ЧГД №806/2017г. по описа на
РРС.
ОСЪЖДА М. И.С., ЕГН ********** да заплати
на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК ********* сумите: 75 лева – разноски по ЧГД
№806/2017г. по описа на РРС и 295 лева - разноски по ГД №2488/2017г. по описа
на РРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: