Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 16.08.2018г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на девети юли две
хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар
Йорданка Тянева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 2100 по
описа за 2017г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл.9
от ЗПК и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 14,05,2015г. между
Н.Г.А. и „Креди йес“ ООД е сключен договор за паричен заем №7211, съгласно
който на ответника е предоставена сумата от 1300 лева, а той се е задължил да я
върне, ведно с лихва в срок до
14,09,2016г., както и да представи обезпечение – поръчителство или банкова
гаранция. Тъй като не е изпълнил така поетите задължения дължи сумата от
1102,16 лева главница, 458,07 лева договорна лихва и 1181,36 лева неустойка. На
30,05,2016г. кредиторът е прехвърли вземанията на ищеца, за което длъжникът е
уведомен. Въпреки това, той не е платил горните суми. Поради това кредиторът е
подал заявление, но срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило
възражение. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да се установи
вземането му.
Ответникът оспорва предявения иск по
основание и размер. Твърди, че не е бил уведомен за настъпване на изискуемостта
на задълженията му, както и за извършената цесия. Към момента на връчване на
съобщенията за тези две обстоятелства, същият е изтърпявал наказание „лишаване
от свобода“ в Затвора гр. Пазарджик до 26,05,2017г.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №1260/2017г. по описа на Районен
съд – Асеновград е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение за
вземането, предмет на иска, както и че срещу нея е подадено възражение от
длъжника Н.Г.А.. Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок,
поради което е допустим.
Между „Креди йес“ ООД
и Н.А. е сключен договор за паричен заем от 14,05,2015г., по силата на който на
последния е предадена сумата от 1300 лева, а той се е задължил да върне същата
на 16 месечни вноски ведно с лихва в размер в срок до 14,09,2016г., както и да
предостави обезпечение банкова гаранция или поръчителство. За неизпълнение на
последното задължение страните са уговорили, че се дължи неустойка в размер на
1454 лева. На 30,05,2016г. вземанията по горния договор за прехвърлени на ищеца
с договор за цесия.
Действително не са
представени доказателства, че е длъжникът е бил уведомен за това. От приетото
известие за доставяне е видно, че до него е изпратено уведомление за цесия и
покана за доброволно изпълнение от 12,05,2017г. Не е ясно обаче кой е подателят
на тези документи и по-конкретно не е отразено, че това е цедентът или
цесионерът, а е посочено трето лице. Освен това изпратените документи не са
получени, тъй като адресът на получателя е сменен.
Всичко това обаче,
не води до недължимост на претендираните суми. Съгласно трайно установената
съдебна практика подаването и връчването на исковата молба замества както
поканата за изпълнение, така и съобщаването на извършената цесия. В случая
искът не е основан на предсрочна изискуемост, поради което е безпредметно да се
обсъжда дали такава е настъпила. За пълнота следва да се отбележи, че ответникът
не е представил доказателства за твърденията си, че е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“, както и за периода, в който е станало това. Въпреки че е
оспорил предявения иск по основание и размер, не е изложил доводи и възражения
за това и не е представил доказателства, че е изпълнил произтичащите от
сключения договор за заем задължения. От друга страна, макар че не е било необходимо, със
съдебно-счетоводната експертиза е установен размерът на извършените плащания,
съответно остатъкът от задълженията на ответника, който съвпада с
претендираните суми. Поради това предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 45,17 лева
държавна такса и 150 лева, възнаграждение за вещо лице, както и тези в
заповедното производство – 31.20 лева,
внесена държавна такса (като се съобрази, че заповедта за изпълнение е
обезсилена в частта й, с която е разпоредено плащането на сумата от 1181,36
лева, представляваща неустойка).
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Н.Г.А., ЕГН ********** *** дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к.Малинова
долина, ул.“Рачо Петров - Казанджията“
№4-6, представлявано от Райна Иванова Миткова – Тодорова, сумата от 1102,16
лева (хиляда сто и два лева и шестнадесет стотинки) представляваща главница и
сумата от 458,07 лева (четиристотин петдесет и осем лева и седем стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 30,09,2015г. до 14,09,2016г., дължими по
договор паричен заем от 14,05,2015г., сключен с „Креди йес“ ООД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
15,06,2017г. до окончателното изплащане на вземането, за събиране на което е
издадена заповед за изпълнение №721 от 20,06,2017г. по ч.гр.д.№1260/2017г.
ОСЪЖДА Н.Г.А., ЕГН **********
от гр. Асеновград, ул.“Трети март“ №8 да
заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, район Витоша, ж.к.Малинова долина, ул.“Рачо Петров - Казанджията“ №4-6, представлявано от Райна
Иванова Миткова – Тодорова, сумата от 195,17 лева (сто деветдесет и пет лева и
седемнадесет стотинки), представляваща направени в настоящото производство
разноски и сумата от 31,20 лева (тридесет и един лева и двадесет стотинки),
представляваща направени разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: