Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 25.10.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.Кристиян Трендафилов
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 7413 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 09.03.2018
г. по гр.д. № 13386/17 г., СРС, ГО, 87 с-в
е признал за установено на на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че А.Р.О., ЕГН
********** дължи на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 2 125 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена в периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016
г. топлинна енергия в имот с абонатен № 383866, находящ се в гр. София, ул. „*******,
с включена в тази сума такса за дялово разпределение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.11.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 122,22 лв., представляваща обезщетение за забава в
погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2015 г. до 15.11.2016 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 69277/2016
г. по описа на СРС, 87 състав, като
е отхвърлил исковете за главница и
лихви в останалата част, като неоснователни. Осъдил е А.Р.О., ЕГН
********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 94,79 лв.-разноски в
заповедното производтво, както и сумата от 637,99 лв. разноски в исковото
производство.
Решението в осъдителната част е обжалвано с
въззивна жалба от ответника А.Р.О., ЕГН **********, чрез процесуалните си представители
адвокат Р.Т. и адвокат Ц.Ц., със съдебен адрес:***, офис 43 с мотиви, изложени в нея. Развиват се доводи, че претендираните суми не се дължат, защото липсва
валидна облигационна връзка между страните, тъй като по делото не са
представени доказателства, които да легитимират А.Р.О. като собственик или
ползвател на процесния имот. Направилно съдът се е позовал на разпоредбата на
пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ, която е отменена и отмяната е влязла в сила на
17.07.2012 г., т.е. преди процесния период. За претендираният период е
приложима нормата на пар.1, т.2 а от ДР на ЗЕ, в която се дефинира понятието „битов
клиент“, но въззивникът/ответник/ не е битов клиент по смисъла на тази правна
норма. Сочи се още, че в н.а. № 118, рег. № 8370, дело № 484/2004 г., като
предходен собственик на процесния недвижим имот е посочен „НИКМИ“ АД, а от СТЕ
като титуляр на партидата на аб. № 383866 през разглеждания период е посочен Е.И.М.и
не става ясно какво е връзката между нея и въззивника/ответник/ А.Р.О.. Сочи се
още, че съгласно чл.33, ал.1 от ОУ, приети с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
в сила от 12.03.2014 г., „клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за ТЕ по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на Продавача.“ Ищцовото дружество не е установило в настоящето
производство своевременното публикуване на данните за дължимите суми. Освен
това, в чл.32, ал.1 от ОУ се вменява задължение за Продавача да издава
ежемесечно фактури за дължимата сума, но в исковата молба не са посочени или
представени фактури, издадени за дължимите месечни суми за доставена ТЕ за
процесния период. Ищцовото дружество не е установило при условията на пълно и
главно доказване, че е налице облигационно правоотношение по договор за
доставка на ТЕ между страните за процесния период и по отношение на процесния
имот. Предвид неоснователността на главната претенция, такава се явява и
акцесорната претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното в обжалваните части и да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове
като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемият „Т.С.” ЕАД оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.
Третото лице помагач не
взема становище по въззивната жалба.
СГС приема, че въззивната жалба е подадени в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а
разгледана по същество неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че между него и ответника е възникнало
договорно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за битови
нужди, като последният има качеството на „Битов клиент“ по смисъла на пар.1,
т.2 А от ЗЕ по отношение на следния имот: ап.34, находящ се в гр. София, ул.“*******,
с аб. № 383866. За периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016 г. ищцовото дружество
е доставило топлинна енергия на ответника, но той не е заплатил дължимата за
това цена в общ размер на 2254,03 лв., от които 2 087,01 лв. главница за
периода 01.05.2014г. до 30.04.2016 г., 122,22 лв. законна лихва за забава от 15.09.2015г. до
15.11.2016 г., 38,04 лв. главница на такса за услуга дялово разпроделение и
6,76 лв. мораторна лихва върху тази главница, ведно със законната лихва върху
главнцата до окончателното изплащане на задължението. Ето защо ищецът депозирал
заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за
посочените суми, като било образувано гр.д. № 69277/2016г. по описа на СРС, 87
състав. Районният съд уважил заявлението в цялост, като издал заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ответника за посочените суми. В
законоустановения двуседмичен срок от връчване на препис от заповедта, длъжникът
депозирал възражение срещу дължимостта на претендираните суми. Ищецът сочи, че
за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т.С.” АД на потребители в гр. София, приети с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. В Общите условия е
определен реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на Продавача. С оглед така установения
срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договорното задължение е
изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната
сума. Моли да бъде признато за установено съществуването на задълженията, за
които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който е оспорил предявените искове по основание и размер.
Третото лице помагач не е
взело становище по искове.
По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:
Съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно
§ 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. По делото са представени
следните писмени доказателства, удостоверяващи собствеността върху процесния
имот: нотариален акт № 118, дело № 484/2004 г., по силата на който „НИКМИ“ АД е
продало на А.Р.О. недвижим имот в груб сроеж, находящ се в гр.София, ул.“*******“,
представляващ ап. № 34, на 7-ми енаж, със застроена плрощ от 106,76 кв.м., в
жилищна сграда, която се строи по одобрен от ДАГ-СО архитектурен проект върху
УПИ І-448,449, 453 от квартал 82 по плана на гр.София, м. „Бул. България-ІІ ч.“,
удостоверение от ГИС изх. № 68-00-923/17// 02.08.2012 г. в удостоверение на
това, че настоящ адрес *** се отнася до жилищна сграда, построена в УПИ І-448,449,
453 от квартал 82, м. „Бул. България“, находяща
се на ъгъла на ул.“*******“ и бул.“Гоце Делчев“, район „Триадица“-СО,
списък на заявените уреди и термостатни вентили съгласно протокол от ОС от 2004
г., в който под номер 34 е записан А.Р.О. с посочено ЕГН. При тези данни и предвид гореизброените писмени
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, се налага извода, че ответникът
се явява битов клиент по смисъла на горецитираната разпоредба за потребената ТЕ
в процесния имот. Обстоятелството, че в две от изравнителните сметки на ФДР „Н.“
ЕАД като абонат за аб. № 383866, е записано лицето Е.И.М.и това е посочено в
извършената по делото СТЕ, не означава, че облигационните отношения са
възникнали между ищвото дружество и лицето Екатерина Илиева Матеева, а това, че
става въпрос най-вероятно за допусната техническа грешка. Този извод следва от
обстоятелството, че самата ФДР „Н.“ ЕАД, чрез Изпълнителния си директор, е
депозирала по делото изложение изх. № НО835/01.02.2018 г., в което изрично се
сочи, че сметките за ТЕ и топла вода са на ап.34, собственост на абоната А.О.,
като за периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г. сметките са определени съгласно
правилата.
По делото е безспорно, че имотът е бил топлофициран. Според разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата
преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ / отм./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на
ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР, както и Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите
към процесния период Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл.142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145,
ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Фактът на предоставяне на топлинна
енергия се установява от индивидуални справки от ФДР, документи за главни
отчети, извлечение от сметки за начислени прогнозни суми от ищеца, изравнителни
сметки, от
приетите по делото СТЕ и ССЕ. От приетата по делото СТЕ се установява, че
задълженията на ответника за процесния период възлизат на общата сума от
2086,96 лв., към която съдът правилно е добавил 38,04 лв., представляваща дължимите
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение/ според приетатта
ССЕ/, за да стигне до общата дължима сума от 2125 лв. за главница. По делото липсват данни от страна на ответника да е
била извършена рекламация срещу отчета на показанията на уредите и
разпределението на енергията по изравнителните сметки, каквото право абонатите
имат по чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването. При тези данни законосъобразно съдът е кредитирал заключението на СТЕ и уважил претенциите за
главница и лихви в посочените от съда размери.
Относно твърдението, че и съгласно чл.32, ал.1 от ОУ, приети с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. се вменява задължение за
Продавача да издава ежемесечно фактури за дължимата сума, но в исковата молба
не са посочени или представени фактури, издадени за дължимите месечни суми за
доставена ТЕ за процесния период, то следва да се има предвид обстоятелството,
че след
като е установена доставката на топлоенергия, ответникът дължи заплащането й, без значение дали
ищцовото дружество е издало фактури за тези доставки, доколкото вземанията на
ищеца не са доказани само чрез счетоводните му записвания; без значение е дали
ответната страна е получавала издаваните от ищеца фактури-задължението за
плащане на топлинната енергия произтича от доставката й до топлоснабдения имот,
а не от фактурирането й.
Общоизвестен факт е, че когато вземанията са изискуеми
по съдебен ред, то същите се преместват в специални сметки и не присъстват на
официалната уеб страница на ищцовото дружество, поради което се прави справка в
отдел „Съдебни вземания“ към счетоводството му. Както бе посочено по-горе,
размерът на вземанията по делото е установен от представените писмени
доказателства, приетите СТЕ и ССЕ.
Предвид изхода на делото и предявената претенция
въззивникът следва да заплати на въззиваемото дужество направените разноски за
настоящата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 09.03.2018 г. по гр.д. № 13386/2017г. по описа на СРС, ГО, 87
състав.
ОСЪЖДА А.Р.О., ЕГН **********, чрез процесуалните си представители
адвокат Р.Т. и адвокат Ц.Ц., със съдебен адрес:***, офис 43 да заплати на „Т.С. ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния
директор С.Ч.направените разноски за настоящата инстанция във вид на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД - „Н.“ ЕАД.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.