№ 19574
гр. София, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110138660 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу М. А. М. и Ю. А. М., с която са предявени кумулативно обективно и субективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника М. М.
съществуването на вземане ищеца за сумата в общ размер на 1147,04 лева – главница, от
която сумата 1121,41 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна
енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., и сумата 25,63 лева, представляваща
½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответника М. М. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 130,75
лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.01.2019 г. до 20.01.2022 г.; иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за
признаване за установено спрямо ответника Ю. М. съществуването на вземане ищеца за
сумата в общ размер на 1147,04 лева – главница, от която сумата 1121,41 лева,
представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., и сумата 25,63 лева, представляваща ½ част от стойността на
услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника Ю. М.
1
съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 130,75 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 31.01.2019 г. до 20.01.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците М. А. М. и Ю. А. М. били клиенти на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими
всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на
Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия
бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна
енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.
Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден
имот, а именно: апартамент, находящ се в гр. София, АДРЕС, партерен етаж, с абонатен №
******, през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., но не били заплатили цената на
същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която
бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
с „Техем Сървисис” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало
прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което
означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За
вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 17.02.2022 г. по ч. гр. д. № 3821 по описа за 2022 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответниците възразили
в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците М. А. М. и Ю. А.
М. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата от никой от
тях.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище, че предявените
искове били основателни и доказани.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. Ибрямова. Процесуалният представител поддържа исковата молба,
като твърди частично погасяване на процесните задължения от страна на ответниците. В
хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените
искове за незаплатения остатък от главницата и законната лихва върху нея. Претендира
присъждане на дължимото за исковото и за заповедното производства юрисконсултско
2
възнаграждение в минимален размер.
В съдебно заседание ответниците М. А. М. и Ю. А. М., редовно призовани, не се явяват
и не се представляват.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Страните не спорят по фактите по делото. Ответниците не са оспорили изложената от
ищеца в исковата молба фактическа обстановка, като в хода на производството същите са
извършили плащания на част от претендираните суми. Извършените плащания се признават
от ищеца. Направените от страните признания на фактите по делото съдът намира на
основание чл. 175 ГПК за установени по безспорен начин от събрания доказателствен
материал. Съгласно т. 11.в. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, ВКС съществуването на вземането в производството по чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, поради което на основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид и
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
включително извършено в хода на процеса доброволно плащане от страна на длъжника.
Съдът не съобразява единствено принудително събраните суми по издадения изпълнителен
лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 418, ал. 1 ГПК съгласно
приетото в т. 9 от същото тълкувателно решение. При съобразяване на цитираната
задължителна съдебна практика, следва да бъде определено какви са дължимите от
ответниците суми и каква част от тях е била погасена с извършеното плащане. По данни на
ищеца главницата е била заплатена частично, като непогасеният остатък бил в размер на 759
лева. Посочената сума не е оспорена от ответниците. Върху дължимия остатък ищецът
претендира законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
Задължението следва да бъде разпределено между ответниците съобразно посочените в
заявлението и в исковата молба квоти – по 1/2 част. Следователно, искът по чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ срещу всеки от ответниците се явява
основателен и следва да бъде уважен за сумата 379,50 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума. За разликата над уважения размер от 379,50
лева до пълния предявен размер от 1147,04 лева всеки от исковете следва да бъде отхвърлен
поради извършено в хода на процеса плащане.
По отношение на претенцията за мораторна лихва по данни на ищеца същата била
погасена от ответниците в пълен размер, поради което предявените срещу двамата
ответници субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени изцяло поради извършено в хода на
3
процеса плащане.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане единствено на
дължимото за заповедното и за исковото производства юрисконсултско възнаграждение,
което съдът изчисли в минимален размер от 50 лева за заповедното и 100 лева за исковото
производство съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Съгласно трайно установената съдебна практика в духа на закона е да се присъждат
разноски в полза на ищеца и в случаите, когато искът е отхвърлен, защото след
предявяването му ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца (вж. т. 1 от
Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. по гр. д. № 112/1956 г., ОСГК, ВС) . С оглед
изложеното и предвид даденото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС решение, ответниците М. А. М. и Ю. А. М. следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество сумата в общ размер на 150 лева,
представляваща дължимото за заповедното и за исковото производства юрисконсултско
възнаграждение, разпределено между тях поравно, т.е. по 75 лева.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, че съществува вземане на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б,
срещу М. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, ет. 1, ап. 19, за
сумата 379,50 (триста седемдесет и девет лева и 50 ст.) лева, представляваща ½ част от
стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. до
следния топлоснабден имот, а именно: апартамент, находящ се в гр. София, АДРЕС,
партерен етаж, с абонатен № ******, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.01.2022 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума, което вземане е било предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.02.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 3821 по описа
за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 379,50 лева до пълния
предявен размер от 1147,04 лева поради извършено в хода на процеса плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу М. А. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, ет. 1, ап. 19, иск с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника
4
съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 130,75 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 31.01.2019 г. до 20.01.2022 г., поради извършено в хода на
процеса плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, че съществува вземане на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б,
срещу Ю. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, ет. 1, ап. 19, за
сумата 379,50 (триста седемдесет и девет лева и 50 ст.) лева, представляваща ½ част от
стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. до
следния топлоснабден имот, а именно: апартамент, находящ се в гр. София, АДРЕС,
партерен етаж, с абонатен № ******, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.01.2022 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума, което вземане е било предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.02.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 3821 по описа
за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 379,50 лева до пълния
предявен размер от 1147,04 лева поради извършено в хода на процеса плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Ю. А. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, ет. 1, ап. 19, иск с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника
съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 130,75 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 31.01.2019 г. до 20.01.2022 г., поради извършено в хода на
процеса плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, М. А. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, ет. 1, ап. 19, да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б,
сумата 75 (седемдесет и пет) лева, представляваща дължимото за заповедното и за исковото
производства юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Ю. А. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, ет. 1, ап. 19, да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б,
сумата 75 (седемдесет и пет) лева, представляваща дължимото за заповедното и за исковото
производства юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Слатина”, ул. „Проф. Георги Павлов”
5
№ 3, представлявано от управителя М.П.С. и прокуриста С.М.С., като трето лице – помагач
на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 3821 по описа за 2022 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6