РЕШЕНИЕ

 

Номер     699                       Година  2020                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                    VІІІ граждански състав

На 26.02                                                                                        Година 2020

В публично заседание на 12.02.2020 г. в следния състав:

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: РАДКА ЦЕКОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер  19662 по описа на съда за   2019 година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Бързо производство по реда на чл.310 и следващите от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ. 

Ищцата Ц.Н.П. от гр. ** моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № **г. на Д. на ответната страна, да я възстанови на предишната й работа, както и да осъди ответника да й заплати обезщетение за оставането й без работа поради уволнението през периода ***г. в размер на 1 840 лева, както и обезщетение за разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата би получавала, ако не беше уволнена от ответника и продължаваше да работи при него, и получаваното от нея трудово възнаграждение от друг работодател, при когото е започнала работа след уволнението, за периода ***г., в размер на 1 440 лева, заедно със законната лихва върху двете главници, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Ответникът Детска градина “Ралица“ – с. *** оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата на пълномощника й а. възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от  представените в тази насока писмени доказателства се установява, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника като „***“ от ***г., считано от която дата с процесната Заповед, връчена й на * г., трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.325, т.1 от КТ – по взаимно съгласие, във връзка с подадено Заявление вх. № * г. Както се установява от писмените доказателства, съдържащи се в представеното в заверен препис ЛТД на ищцата, действително от нея до Д. на ответната Детска градина, е било подадено Заявление с вх. № **г., с което ищцата е заявила желанието си да бъде прекратено трудовото й правоотношение по взаимно съгласие, считано от * г. (след което е дописала, че поради издаден болничен лист, валиден до * г., желае трудовият й договор да бъде прекратен считано от * г.) – върху което Заявление Д. на ответната страна е поставила резолюция „Съгласна съм“ и се е подписала.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото с. П.П.(с.на ищцата – като с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът кредитира показанията му като основани на непосредствени впечатления и подкрепени от останалите събрани по делото доказателства) и И.И., действително ищцата е подала Заявлението на * г., като на следващия ден, предвид обстоятелството, че й е бил издаден болничен лист за временна неработоспособност за периода * г. с оглед ** й и опасността от **, тя е допълнила същото в присъствието на Д. и е поискала трудовото й правоотношение да бъде прекратено считано от * г. – като именно на * г. Д. на ответната Детска градина е резюлирала Заявлението с текста „Съгласна съм“ и подписа си – като от показанията на самия с. на ищцата - с. П.П.не се установява ответната страна да е оказвала п. натиск над ищцата за подаване на Заявлението или допълването на същото (нещо повече – самият този с. твърди, че е казал на ищцата „Да го напише и да се отървават, защото това е излишно напрежение“).

При така установената фактическа обстановка, доколкото самата ищца е поискала прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие и още в момента на допълването от нея на Заявлението за това (* г.), Д. на ответната страна е приела предложението и е отбелязала това писмено върху самото Заявление, съдът намира за неоснователни наведените от ищцата доводи за незаконосъобразност на уволнението й поради липсата на писмено изразено съгласие от страна на ответника в законоустановения 7-дневен срок за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.

При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че действително е било налице взаимно съгласие на страните за прекратяване на това основание на трудовото правоотношение с ищцата, съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а оттук, с оглед отхвърлянето на този иск и акцесорния им характер, като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят и обективно съединените с него искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ.

С оглед на изхода от спора ищцата следва да заплати на ответника направените разноски за производството по делото в размер на 1 000 лева – платено а. възнаграждение, като предвид фактическата и правна сложност на спора, обема на допуснатите и събрани по делото доказателства, обстоятелството, че по делото са предявени четири обективно съединени иска (и общата цена на двата от тях - за присъждане на обезщетения), съдът намира, че направеното от ищцата възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му а. възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.Н.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, ***** против Детска градина „Ралица“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. ***, *, представлявана от Д. Л. И. Г., със съдебен адрес:***, *** обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ – за признаване за незаконна и отмяната като такава на Заповед № **г. на Д. на ответната страна, възстановяване на ищцата на предишната й работа, и осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа поради уволнението през периода ***г. в размер на 1 840 лева, както и обезщетение за разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата би получавала, ако не беше уволнена от ответника и продължаваше да работи при него, и получаваното от нея трудово възнаграждение от друг работодател, при когото е започнала работа след уволнението, за периода ***г., в размер на 1 440 лева, заедно със законната лихва върху двете главници, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Ц.Н.П., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Детска градина “Ралица”, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 000 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищцата възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му а.възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 26.02.2020 г.

           

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.