Мотиви към присъда №71 от  25.10.2018г., постановена по НЧХД № 488/2018г. по описа на Великотърновски районен съд.

 

 

ОБВИНЕНИЕТО е повдигнато по тъжба на тъжителя Х.Д.Й., с ЕГН **********,***, срещу  подс. Л.А.И. – родена на *** г. в ***, с постоянен адрес:***, рускиня, с руско гражданство, средно-специално образование, разведена, неосъждана, с ЕГН **********, в това, че на 30.11.2017г. в гр. Велико Търново причинила на тъжителя лека телесна повреда - разстройство на здравето  извън случаите на чл. 128 и чл.129 НК - престъпление по чл.130, ал.1 НК, 

Предявен е и допуснат за разглеждане граждански иск от тъжителя Х.Д.Й., с ЕГН **********,***,  срещу подсъдимата Л.А.И. – родена на *** г. в ***, с постоянен адрес:***, рускиня, с руско гражданство, средно-специално образование,  разведена, неосъждана, с ЕГН **********, за сумата от 5000 /пет хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението по повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 1от НК,  ведно със законната лихва върху тази сумата, считано от 30.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

                        Адв. Н., като повереник на тъжителя поддържа тъжбата и гражданския иск. Прави обстоен анализ на събраните доказателства и намира обвинението за доказано. Моли съда да признае подсъдимата за виновна, да и наложи справедливо наказание и уважи изцяло предявения граждански иск. Претендира разноски.

                        Защитникът – адв. Б., счита повдигнатото обвинение за неоснователно и моли съда да признае подсъдимита за невиновна. Също анализира доказателствата и извежда фактическа обстановка, според която се позовава на института на неизбежната отбрана, алтернативно на реторсия. Моли съда за постановяване на оправдателна присъда и претендира разноски.

                        Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното :

                        Подс.Л.А.И. е рускиня, руска гражданка, постоянно пребиваваща в България, със средно-специално образование, работи в МДТ „Константин Кисимов”, родена на  *** г. в гр. Ленинград; с постоянен адрес:***. ЕГН **********.

                        От показанията на св.С Т и обясненията на подс.Л.И. се установи, че двете през 2015г., били в приятелски отношения и работели заедно  в МДТ“Константин Кисимов“. По същото време директор на театъра бил тъжителят Х.Й., който живеел на семейни начала със св.С.Т. Подс.И. имала финасови затруднения и поискала от  св.Т в заем сумата от 100 лева, за да заплати такса за детето си. Св.Т взела пари от приятеля си тъжителя Й. и ги дала на подс. И..  В последствие  на няколко  пъти  св.Т си искала парите от подс.И., но тя не и ги връщала.  Междувременно  тъжителят  Й. бил освободен, като директор на театъра.  Св.Т помолила тъжителят Й. следващият да я придружи когато си търси парите от подс.И. за респект.

                        От показанията на св.Г.И., св.А.Л., св.В.Х., св.С.Т и обясненията на подс.И. се установи, че на 30.11.2017г., се движела пеша по ул.“Беляковско шосе“, когато видяла тъжителя Й. който спрял в близост до нея с автомобила и я извикал да дойде при него. Подс.И. се приближила при което тъжителят е попитал „ Кога ще ми върнеш парите?“. Подс.И. отговорила : „ Когато имам възможност“ и продължила в посока бул.“България“. Докато вървяла по тротоара на бул.“България“ срещнала св.Г.И., който познавала като таксиметров шофьор и го попитала дали е на работа и дали ще я закара до работа. Св.И. отговорил, че е на работа, но колата му се намира по-нагоре по улицата, като и й предложил да го изчака на автобусната спирка.  Докато изчаквала таксиметровия автомобил към подс.И. се приближил отново тъжителят Й.. В същия момент св.И. се появил с  таксиметровия си  автомобил  и спрял в близост до спирката. Подс.И. се насочила за да влезе в автомобила на св.И., но тъжителят Й. направил опит да я спре, като я хванал за дрехата и направил опит да  препречи пътя към автомобила. Подс.И. се отскубнала и влязла в таксиметровия автомобил на предната пасажерска седалка. В този момент тъжителят Й., с цел да попречи на подс.И. да се одталечи, се присегнал през отворения преден прозорец и изтръгнал  чантата от ръцете на  подс.И.. Подс.И. слязла от автомобила отишла при тъжителят Й. и казала „Върни ми чантата“, но тъжителят не я върнал. Подс.И. направила опит да вземе чантата от ръцете му, но тъжителят я държал здраво. Подс.И. започнала да си дърпа чантата и в стремежа си да освободи чантата от ръцете му започнала да го рита и  удря с юмруци. Тъжителят държал здраво чантата с едната ръка и я прикривал зад гърба си, а с другата си ръка се предпазвал от ударите и изблъсквал подс.И.. В този момент се намесил възрастен човек, който разтървал двамата. След намесата на възрастния човек, подс.И. успяла да си вземе чантата от ръцете на тъжителят Й., който я пуснал. Същата се отправила отново към таксиметровия автомобила, влязла в  него и св.И. потеглил. Едната дръжка на чантата на подс.И. била скъсана.

                        Тъжителят Й. веднага след инцидента се обадил на св.Т и и разказал за случилото се, като и изпратил и снимка през смарт-телефона си. След случилото се бил притеснен от това как ицидента ще му се отрази върху обществената оценка на него, авторитета и достойнството му. По късно споделил за случая и на своя приетял – св.Б.Кръстев, който като му гостувал за кратко около 30-31.11.2017г., все още имало следи от одраскване върху лявата буза на тъжителя.

                        Според приложеното съдебно медицинско удостоверение от 30.11.2017г. на съдебен лекат д-р.Данаил Гайдарски, се установи, че на същата дата е извръшен преглед на тъжителя Й., при който са констатирани следните увреждания :  В средната трета на лявата буза -  надлъжно разположена охлузна рана с размери 3,5,/0,3см.с оток на меките тъкани.По гърба на пети пръст на лявата ръка в основата на първа фаланга - охлузна рана с размери 0,7/0,2см.покрита със засъхнала червена коричка.В основата на втора фаланга по гърба на четвърти пръст на дясната ръка - охлузна рана с размери 0,5/0,2см. В областта на лявата колянна става - кръвонасядане с моравочервен цвят с размери 7,5/4,0см.с оток на същото и с болки при палпация в тази област.По предната повърхност на дясната подбедрица в средна и долна трета - охлузни рани с размери от по 2,4/1,Зсм.три на брой покрити със засъхнала червена коричка и с оток на меките тъкани.По предната повърхност на лявата подбедрица в средна и долна една трета - охлузни рани с размери от по 2,8/1,5см. четири на брой, покрити със засъхнала червена коричка и с оток на меките тъкани.

                        От заключението по извършената съдебно-медицинска експретиза се усатнови, че  описаните в съдебно-медицинското удостоверение -         охлузна рана на лицето, одирания по лява китка, одирания по дясна китка, кръвонасядане по ляво коляно, охлузни рани по двете подбедрици, са в резултат от удари с или върху твърд тъп предмет с ограничена повърхност и косо действие на предмет с изразен ръб, какъвто се явава и човешкия юмрук, стъпало на крак и нокти на китките.  Получените травматични увреждания са причинили на тъжителя Й. временно разстройство на здравето, неопасно за живота с болки и страдания за срок от около 20 дни.  

                        Видно от приложената по делото справка за съдимост подс.И. не е осъжданя за престъпления и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.

                        Горната фактическа обстановка съдът установи от показанията на посочените по–горе свидетели, цитираните писмени доказателства и заключението по извършената СМЕ. Всички свидетлски позанаия са категорчини и непротиворечиви относно поведението на подс.И., като дават възможност да се установи, че е нанасяла удари с ръце и е ритала тъжителят Й.. В резултата от тези действия на същия са причинени описаните в съдебно-медицинското удостоверение увреждания, изследвани от СМЕ.

                        По отношение на повода за тази реакция от страна на подс.И., са налице обаче по-ограничен брой показания – тези на св.И. и св.С Т. Всъщност св.Т е непряк свидетел на случилото, но предава споделеното от тъжителят Й., веднага след инцидента.  От показанията на тези свидетели съдът установи, че тъжителят Й. с цел да попречи на подс.И. да се отдалечи с таксиметровия автомобил е взел чантата издърпвайки я от ръцете й.  Св.И. е категорочиен в показанията си : „Тя искаше да тръгва, той я държеше за ръце ли, за дрехите ли. Той беше с гръб  към мен, виждам, че се дърпат, той я дърпа нещо, той се мъчеше да й препречва пътя. Тя тръгваше към таксито. Накрая успя, взе да се качва в колата и той тогава я блъсна. Тракна вратата, обаче в следващия момент бръкна през стъклото и издърпа чантата й. Прозорецът беше отворен, беше топло. Аз пуша по принцип и гледам да е отворено. Тя се качи отпред на дясната седалка, там беше отворен прозорец. Той взе чантата и се изтегли на няколко метра. Бръкна, изтръгна я от ръцете й. В този момент тя скочи от колата и отиде да си взема чантата и започнаха пак да се дърпат, той й дърпаше чантата и в този момент тя го ритна…“

Св.Т в тази връзка дава следните показания : „ При въпроса кога ще върне парите, тя казала „Когато искам”. След това той  може би е хванал чантата да я задържи, защото да не тръгне като всеки път. Спрял я е хващайки чантата й. Това ми каза той, хванал е дръжката на чантата, защото тя иначе е щяла да се качи в таксито да избяга. Хванал е чантата за да продължи разговор с нея.“

При преценка на показанията обаче, следва дасе държи сметка за опосреднеността на възприятията на св.Т. Всъщност нейните показания се градят на разказа за случилото се от тъжителят Й., като за фактите при инцедента представляват непряко гласно доказателство  и пряко относно споделените намерения на тъжителят Й..

Показанията на св.И., обаче са пряко доказателство. Същият е бил очевидец и показанията му кореспондират с тези на останалите свидетели възприели в последствие развитието на случая. Няма основание да се предполага заинтересованост или предубеденост в показанията на св.И., поради което съдът ги кредитира преимуществено. Останалите свидетели – Х., Л., В., не са възприели началната фаза на инцидента, повода за поведението на подс.И., като в тази част от установеното фактическа обстановка,  показанията на св.И.  се явяват основно доказателство. 

                        С оглед на установеното се налагат следните правни изводи :

                        Обвинението е неоснователно. Деянието на подсъдимата И. е осъществено при условията на неизбежна отбрана, поради което същото не е общественоопасно и следователно не е престъпление.

            От обективна страна се установи, че е било налице противоправно нападение осъществено от тъжителят Й., насочено както към личността на подс.И., така и към упражняването на правото и на собственост - изразяващо се в издърпване със сила на чантата от ръцете и упражняване на сила за запазване на владението й.

            От обективна страна е упражнена принуда, която по смисъла на чл.12 от НК, представлява непосредствено и противоправно нападение. За защитата срещу това нападение подс.И. е действала законосъобразно  в хипотезата на чл.12, ал.1 от НК, за да защити своята личност и собствеността си, чрез причиняване на вреди в рамките на необходимите предели. Според съда в момента на предприемане на деянието от страна на подс.И. не е било завършило деянието на тъжителят Й., който е упражнявал със сила владението върху вещта.

            От субективна страна подс.И. е действаля с намерение да защити своята лична неприкосновеност и правото си на собственост. Възприела е факта на нападението и е реагирала мигновено за да неутрализира действията на тъжителя. Липсва друга установена причина за действията на подс.И., която до този момент не е демонстрирала агресивно поведение. Реакцията  й е  била защитна и изцяло провокирана от действията на тъжителя.   В случая не се касае до ответно действие в състояние на афект, а на защитно действие при условие на неизбежна отбрана.  

            В случая без значение е субективното отношение на тъжителят – дали е целял само с принуда да въздейства на подс.И. да остане на място, въреки демонстрираното и  намерение да се отдалечи с таксиметровия автомобил или да задържи вещта- в залог или да я присвои. Обективирано е едно противоправно деяние, спрямо  което всеки субект има възможност да се защити.

            Ето защо, се наложи окончателния извод, че е изключена обществената опасност на деянието на подсъдимата, тъй като същото е извършено при условията на неизбежна отбрана, без да е налице превишаване на нейните предели, при което в съответствие с изискванията на чл. 304 НПК, същата бе призната невинна и оправдана по повдигнатото  с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал.1 НК.

            По отношение на гражданският иск :

            При липса на противоправно поведение на подсъдимата, не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 45 ЗЗД за ангажирането на гражданската й отговорност за поправянето на причинените вреди. По-горе съдът е изложил обстоятелствата, поради които приема за установено, че не е извършено противоправно и общественоопасно престъпно  деяние от подсъдимата, както и относно причинените вредни последици от поведението й. При тези правни изводи от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се установява наличието на фактическия състав на непозволено увреждане - макар да е извършено от подс. И. деяние, това деяние не е противоправно и общественоопасно, а такова при неизбежна отбрана. В тази връзка следва да се има предвид изричната норма на чл. 46 от ЗЗД, която гласи, че при неизбежна отбрана няма отговорност за вреди. Ето защо, предявените граждански искове – главен и акцесорен,  за за сумата от 5000 /пет хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението по повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 1от НК,  ведно със законната лихва върху тази сумата, считано от 30.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата бяха отхвърлени, като неоснователни.                   При този изход на делото и с оглед неоснователността на повдигнатото обвинение, направените от подсъдимият разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.190 от НПК, се възложиха на тъжителя Й., коъто бе осъден ДА ЗАПЛАТИ на  подс.И., СУМАТА от 1100 /хиляда и сто/ лева, представляващи направените в наказателното производство.

            По горните съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :