Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Горна Оряховица, 18.12.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, трети състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Цветелина Цонева
при секретаря Снежана Георгиева като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 1198 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за
Правно основание чл.422,ал.1 във вр.
чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал. ЗЗД.
Ищецът
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД твърди, че на 29.06.2017 г. е сключен Договор за
потребителски кредит № ********** между него като кредитор и С.Р.Р., като
длъжник, при следните параметри: Сума на кредита: 2500 лв.; Срок на кредита: 36
месеца; Размер на вноската: 121,99 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР):
49.89%; Годишен лихвен процент: 41,17%; Лихвен процент на ден: 0,11 %; Общо
задължение по кредита: 4391,64 лв. Бил избран и закупен пакет от допълнителни
услуги: Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 2480,76 лв.;
Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 68,31 лв. Общо
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги, както следва: Общо задължение: 6872,40 лв.; Общ размер на
вноска: 190,90 лв.; Дата на погасяване: 10 ден от месеца.
Сочи се, че съгласно Декларации т.А към
Договора за потребителски кредит неразделна част от него са Общи условия, които
са предадени при подписване на договора и с които длъжникът внимателно са е
запознал преди подписване на договора, същият ги приема и няма забележки към
тях и задължава се да ги спазва, за което полага подписа си под клаузите на договора
и общите условия.
Съгласно Декларации т.Г на клиента се
предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на
български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На
базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството
клиентът преценява доколко предлагания договор съответства на неговите
възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителния
пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му
клиентът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Твърди се, че „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като на 29.06.2017 г.
превело парична сума в размер на 2500,00 лв. по посочена от длъжника С.Р.Р.
банкова сметка ***я: 270PBWP171800131.
От своя страна длъжникът поел задължение по
Договор за потребителски кредит № **********, като го сключил за срок от 36
месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 121,99 лв. и падежна
дата всяко 10-то число на месеца.
Длъжникът не е изпълнявал точно поетите с
договора задължения и направил само 11 пълни погасителни вноски и една непълна,
последната от които на 06.07.2018 г., като след изпадането в забава и съгласно
уговореното и прието от страните в чл.12.3 от Общите условия към Договора за
потребителски кредит договорът е прекратен от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД на 18.09.2018 г. Твърди се, че на 19.09.2018 г. на длъжника е изпратено
уведомително писмо, с което бил е информиран, че договор за потребителски
кредит № ********** е едностранно прекратен, а задължението по заема е обявено
за предсрочно изискуемо, видно от приложената обратна разписка. Посочва се, че предсрочната
изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, за което длъжникът е бил уведомен.
Твърди се, че към подаване на исковата молба
размерът на погасеното от ищеца С.Р.Р. задължение по договора е в общ размер на
2216,20 лв.
В настоящето производство ищецът се отказва
да търси претендираните с подаденото заявление лихви за забава в размер на
12,96 лв. и такси по Тарифа за извънсъдено събиране на вземането в размер на
30,00 лв., поради липса на материален интерес.
Претендира се само законна лихва от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Посочва се, че към датата на подаване на
исковата молба ответницата дължи сума в размер на 4761,44 лв., представляващи
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********.
Счита се, че предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен
експерт е предоставил на клиента образец на искане за получаване на
потребителски кредит. С помощта на кредитния експерт, клиентът е длъжен
надлежно да попълни и провери всички клаузи и данни на договора, след което е
длъжен собственоръчно да подпише искането и да го предаде чрез кредитния
експерт на кредитора, като при изпълнение всички изброени условия Кредиторът се
задължава да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т. VI
Параметри на договора за потребителски кредит.
Посочва се, че ответникът при желание е
можел да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва
причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не сторил това,
а усвоил предоставената в заем сума, направил плащания по заема, което се счита
за показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при
одобрените параметри.
Твърди се, че ответникът се е съгласил с
цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно
с общата сума, която трябва да върне, с правото си да се откаже от сключения
договор, а така също с погасяването на кредита.
Сочи се, че поради неизпълнението на
договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
Районен съд - Горна Оряховица, въз основа на което било образувано ч. гр.
д. № 417/2019 г. Длъжникът не е намерен
за връчване на издадената от съда заповед, поради което на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД е указано да предяви иск
за установяване на вземането си.
Ищецът
моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземане в
полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу длъжника С.Р.Р. в размер на 4761,44
лв., представляващо неизплатено задължение по договор за потребителски кредит №
**********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.
Претендират
се и направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен
отговор от назначения особен представител на ответника. Счита предявения иск за
допустим, но неоснователен и недоказан. Оспорва иска изцяло по основание и
размер.
Счита, че не е ясно как е формирана исковата
претенция, като е посочена една обща
сума, което обективно възпрепятства ответникът да организира правилно защитата
си.
Прави възражение за липса на изискуемост на
вземането, за наличието на неравноправни клаузи, водещи до нищожност, както и
за нищожност на договора за кредит и сключеното към него споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги на основание чл. 22 от ЗПК и чл.
26, ал. 1 от ЗЗД.
Счита, че в приложената обратна разписка
липсва идентификация за какво се отнася изпратеното съобщение, за това че
уведомителното писмо е било изпратено с процесната обратна разписка, липсва
дата, от която да е видно кога е изпратено същото и дали тази дата съответства
с посочената в уведомителното писмо дата - 19.08.2019 г. Не става ясно
изпълнени ли са задълженията на пощенския оператор по чл. 5, ал. 3 от Общите
правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети,
както и чл. 44, т. „б” и чл. 45 от Общите условия на договора с потребителите
на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от
„Български пощи” ЕАД. Липсват доказателства кредиторът да е правил повторен
опит за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост.
Не
се установява изпълнена ли е разпоредбата на чл. 44, б. „б” от Общите условия
на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични
преводи, извършвани от „Български пощи” ЕАД.
На следващо място, счита се, че клаузата за
автоматична предсрочна изискуемост, фиксирана в договора за банков кредит, е
неравноправна и същата не предпоставя равнопоставеност на страните, участващи в
облигационното правоотношение. Субективният елемент не е налице, а особеният
представител не разполага с представителната власт от името и за сметка на
подзащитния му да прави изявления, с които да признава и/или отрича извършени
или не от него евентуални плащания, както и да приема материалноправни
изявления, водещи до промяна на облигационните отношения, по които е страна.
Счита се, че представеното уведомително
писмо не съставлява годно доказателство за твърдяното обстоятелство за обявена
предсрочна изискуемост. Няма данни представеният документ да е бил изпратен на
ответника, нито да е достигнал до знанието му. Твърдението за настъпила
предсрочна изискуемост е недоказано, което предполага, че претендираното
парично вземане не е ликвидно и изискуемо. Счита се, тъй като предсрочната
изискуемост на кредита не е настъпила преди започване на заповедното
производство, то установителният иск е неоснователен и се моли да бъде
отхвърлен.
Посочва се, че заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и заповедта за изпълнение на длъжника нямат характер на
уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не
са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното
основание.
Счита
се, че липсва надлежно връчване на обявлението на предсрочната изискуемост и не
се установява субективната материално-правна предпоставка за настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита.
Твърди
се, че предмет на заявлението могат да бъдат само изискуеми вземания и
заявителят в заповедното, респ. в исковото производство трябва да изложи
твърдения в тази насока, което становище е застъпено в задължителната съдебна
практика на ВКС. Изискуемостта на ищцовата претенция не е настъпила и същата не
се установява от ангажираните доказателства.
Сочи се, че трайна и последователна е
съдебната практика, че надлежното обявяване е елемент от фактическия състав за
настъпване на предсрочната изискуемост и в случаите, когато кредитният дълг се
претендира по общия исков ред, извън заповедното производство. Уведомяването на
длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с
връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1
от ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, има за последица настъпването на предсрочната изискуемост на
кредита, ако са налице уговорените в кредитния договор условия за настъпването ѝ. Това уведомление не може да бъде взето
предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за
спорното право съгл. чл. 235, ал. 3 от ГПК, нито да обуслови основателност на
установителния иск по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, нито да
промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемостга на задължението,
а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Връчването на препис от
исковата молба с приложенията към нея не може да се третира като факт, настъпил
в хода на процеса, който е от значение за спорното право по смисъла на чл. 235,
ал. 3 ГПК, и е недопустимо да се приеме за надлежно обявяване на изискуемостга,
предвид обстоятелството, че ответника се представлява от служебно назначен
особен представител, на когото правата са ограничени.
На
следващо място, се счита, че договорът за кредит е недействителен (нищожен)
съгласно чл. 22 от Закон за потребителския кредит. Клаузата, с която е
определена лихвата е нищожна поради противоречие на добрите нрави, морала и
справедливостта, размерът на лихвата е прекомерен и надминава моралните
граници, приети в трайната съдебна практика. Годишният лихвен процент по
договора е в размер 41,17%. Нищожността на клаузата за лихва обуславя нищожност
на целия договор за кредит.
Лихвата
по договора е възнаградителна, т. е.
начислява се като печалба за ползване на дадената парична сума. Съгласно
чл. 22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9
/неприложим в настоящия случай, доколкото процесният кредит не е предоставен
под формата на овърдрафт/. Процесният договор е сключен при общи условия, като
за да обвържат страните същите следва да са приети писмено и да са подписани на
всяка страница от кредитополучателя. Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК Общите
условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница
се подписва от страните по договора. В противен случай, на основание чл. 22 от ЗПК е налице нищожност на процесния договор. От представените Общи условия се
установява, че същите отговарят на описаните законни изисквания, като всяка
страница е подписана както от кредитополучателя, така и от представител на
кредиторовото дружество, поради което същите надлежно обвързват страните.
Съгласно чл. 11 от ЗПК задължителен реквизит
от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР
е в размер на 49,89 %, а ГЛП е в размер на 41,17 %. Към датата на сключването
на договора следва да се съобрази разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, ако то не
противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е посочена в
разпоредбата на чл. 26, ал.1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които
накърняват добрите нрави. В случая по процесния договор за потребителски кредит
на ищеца е предоставена в заем сума от 2500,00 лв., при уговорени ГЛП и ГПР в
горепосочените размери. Лихвата по договора е възнаградителна - за ползване на
дадената парична сума. Към датата на сключване на процесния договор са приети
разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г.,
съгласно които годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в
договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни.
Договорения между страните ГПР от 49,89%, не
надхвърля петкратно размера на законния такъв за времето на сключване на
договора от 10,00%, при определения от БНБ основен лихвен процент /0%/ и 10
пункта надбавка. Към датата на сключване на договора за кредит липсват
императивни разпоредби на закона по отношение размера на възнаградителната
лихва.
В случая се касае за потребителски договор,
при който едната страна е по-слаба икономически, поради което се ползва със
засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер на
лихвата (било възнаградителна, било за забава) е ограничен. Съобразно трайната
съдебна практика се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва /а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва/.
Размерът на законната лихва - ЛП е равен на основния лихвен процент на БНБ плюс
десет пункта. Сочи се, че към сключване на договора размерът на законната лихва
е 10,00%, поради което уговорената с
процесния договор възнаградителна лихва в размер на 41,17% годишно е повече от
четирикратно по-висок от размера на законната лихва. Счита се, че уговорката
противоречи на добрите нрави и се явява нищожна, поради което следва да се
приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова
задължение не е възникнало за ищеца.
Твърди
се, не са налице факти и обстоятелства, които да обуславят определянето на ГЛП
и на ГПР по процесния договор в завишен размер, довел до нееквивалентността на
насрещните престации предвид установената стойност на заема и недоказаността на
значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да
оправдават договорянето на такива високи проценти.
Сочи се, че не са налице хипотезите на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД - нищожните клаузи на процесния договор относно определянето
на процента възнаградителна лихва и ГПР не могат да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски кредит би бил
сключен и ако в него не са включени двете клаузи, като се изходи и от характера
на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за договаряне на
лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично изискване в
чл.11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК.
Счита се, че не е приложима нормата на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния
договор обуславят недействителността на целия договор, поради което се моли да
бъде прогласена недействителността на договора. Следва да бъде съобразена и
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, приложима за процесното договорно
правоотношение, договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, тъй
като не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за
определяне на възнаградителна лихва и на ГПР. Посочва се, че договорът на
основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 26,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД следва да се прогласи за недействителен.
Твърди се, че досежно споразумението за
допълнителен пакет услуги също са основания за недействителност.
Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. Съгласно представеното към договора споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги заплащането на уговореното
възнаграждение в размер на 2480,76 лева се дължи при предоставяне от кредитора
на една или всички от посочените услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства,
Твърди се, че от споразумението обаче не се
установява конкретното съдържание на вида, размера и действието, за което е
начислено допълнителното възнаграждение, като единствено за услугата
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит е посочено, че е в
размер на 15% от общото възнаграждение, но не повече от 300 лева. Не става ясно
коя точно услуга се предлага на потребителя и дали изобщо дадена услуга измежду
посочените пет ще се ползва от длъжника. ЗПК изисква посочването ясно и точно
на предпоставките за съответната допълнителна услуга и цена на всяка една от
услугите в договора, което се счита, че не е сторено в процесния случай.
Според договора и ОУ и погасителния план,
възнаграждението за посочения пакет от допълнителни услуги се дължи независимо
от това дали някоя услуга е била ползвана или не. Смята се, че уговорката се
явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми - разпоредбите на
чл. 10 и чл. 10а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК и целяща тяхното заобикаляне.
В споразумението е инкорпорирана уговорка,
съобразно която се дължи заплащане на определено възнаграждение от потребителя
единствено за хипотетичната възможност евентуално да ползва действително
определена услуга, която договореност е в разрез с основни принципи и лоялни
практики в гражданското и търговското право. Налице е извод за неосъществяване
хипотезата на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗЗП, поради което като последица и тези
клаузи следва да се приемат за нищожни, по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Счита се, че допълнителните клаузи
представляват въвеждане на задължение на едната страна по договора да заплати
за нещо, което страната има по силата на самия закон - правото на страните да
променят срока на падежа на договора, както и свободата им да отложат една или
повече погасителни вноски, което води до значителна неравноправност на същите.
Нито една от възможностите, визирани по допълнителното споразумение, не е
обвързана количествено и стойностно или във времето с вноските по допълнителния
пакет, дължими от клиента ежемесечно, поради което се счита, че следва да се
приема, че клаузите, касаещи допълнителния пакет услуги, действително са в
противоречие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2-4 от ЗПК, както и с разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита се, че начисляването и събирането на посочените
суми по „Пакет допълнителни услуги” не представлява плащане за услуга, а реално
представлява прикрити разходи по кредита и с които разходи се надхвърлят
ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Искането за заплащане на
това възнаграждение е в противовес с императивни правни норми и е дължимо само
за „възможността за предоставяне” на описаните в него услуги и без значение
дали изобщо някоя от тях ще бъде действително използвана от клиента по време на
действие на договора за кредит. Плащане се дължи при реално използване на даден
вид услуга, а не за хипотетична вероятна възможност за предоставянето на тази
услуга. Твърди се, че клаузите по заплащане на услугата по „Допълнителен пакет
услуги” са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Посочва се, че
събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и
управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Счита се, че допълнително възнаграждение се
явява нищожно поради противоречие с императивна правна норма и се явява
недължимо. Включването на допълнителното възнаграждение по своя характер
представлява допълнително плащане, дължимо от кредитополучателя, като същото се
отразява и на ГПР, макар формално да не е включено в него.
Посочва
се, че на основание чл. 21 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна, поради което уговорката за възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги е недействителна, поради противоречие с императивна правна
норма.
Счита се исковата претенция за неоснователна
и недоказана, поради което се моли съда да постанови съдебно решение, с което
да я отхвърли изцяло.
Моли
се в случай, че се претендират разноски за адвокатски хонорар и/или
юрисконсултско възнаграждение в прекомерни размери, то същите да бъдат
редуцирани до минималните размери, предвидени за адвокатско възнаграждение
респ. за юрисконсултско възнаграждение.
Част от претенцията се
явява недопустима.
Производството е образувано за установяване на вземане на
ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение № 533/ 01.03.2019г , по
частното гражданско дело № 417 по описа на ГОРС за 2019г. Предмет на тази
заповед е само вземане на ищеца – заявител за главница в размер от 4761.44
лева, дължима по договор за
потребителски кредит № **********. Договор за „
закупуване „ на допълнителни услуги, както и уговорена възнаградителна
лихва, не са посочени като факт, от който вземането произтича. В исковата молба
обаче са изложени твърдения за вземане на ищеца за сума от общо 2480.76
лева,възнаграждение за допълнителни услуги по отделен договор между същите
страни, както и уговорен ГПР и ГЛП/1891.64 лв./, в който смисъл липсва идентичност между заповяданото за
плащане по частното гражданско дело № 417/19 вземане и това, предмет на
исковата молба, то производството по делото
следва да се прекрати, за разликата над уговорената главница в размер на
2 500 лева до претендираната от
ищеца сума в размер на 4761.44 лева/за тази разлика, в която влизат уговорени
суми за възнаградителна лихва и пакет допълнителни услуги, които не се
претендират в заявлението по чл. 410 ГПК, а се излагат за първи път в исковото
производство по чл.422 ГПК/.
Иска се явява допустим за
сумата 2 500 лева-уговорена главница по договор за потребителски кредит, като
се има предвид, че са спазени в хода на заповедното производство сроковете по
чл. 414 и 422 от ГПК.
Предвид становищата
на страните и ангажираните доказателства, съдът съобрази следното
По договора за кредит между страните:
Представено е по делото копие от Договор за потребителски кредит №
**********, по силата на който договор от датата
29.06.2017г, ответникът е получил в заем
сума от 2500 лева , която се е задължил да върне заедно с лихва – кредиторово
възнаграждение за ползването на заетите
средства ,в размер от 41.17 % и
годишен процент на разходите от 49.89 % . Договорено било връщането да се
извърши на 36 равни месечни вноски от по 121.99 лева , или сума от 4391.64 лева ; тоест, за целия период
на кредита е договорено възнаграждение на кредитора в размер от 1891.64 лева.
Не се спори, че сумата от 2500 лева е получена от ответника , при което за
същата възниква облигационно задължение да я върне на кредитора, няма спор също
така , че длъжникът е в забава да плати това си задължение. Спорно е обаче дали е настъпила предсрочна изискуемост на
цялото вземане, от каквато ищецчт черпи права, тъй като към датата на устните
състезания по настоящото дело все още не е настъпил падежа на част от вноските
по кредита.
Съдът приема, че при
потребителските кредити, отпускани от небанкови финансови, институции, (каквато
е ищцовото дружество ) съответно следва да се приложи разрешението, дадено в т.18 от ТР № 4/2013г.на ОСГТК на ВКС (така решение № 123/09.11.2015
г. по т. д. № 2561/2014 г. на II т. о. на ВКС;). Нито вида на кредита , нито вида на
кредитодателя, нито произхода на кредитните средства ( набрани чрез публично
предлагане на влогове или не ) може да служи като аргумент да се отрече на
кредитора задължението да уведоми длъжника си, че поради някаква причина
оттегля съгласието да приеме плащане на части, като и в тази хипотеза
добросъвестността на длъжника следва да почива на знание за определени факти –
че кредиторът търси плащане на цялата сума.
Тоест, следва да има уведомление до длъжника, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем в пълен размер. На л. 38 от делото фигурира уведомително
писмо от дата 19.09.2018 г., с което договорът е прекратен едностранно от
страна на кредитора – поради неизпълнение – и същевременно цялото вземане по
кредита е обявено за предсрочно изискуемо.Това писмо обаче не е доведено до знанието на длъжника,
съгласно приложено писмено доказателство обратна разписка, при което няма как
да се приеме, че целия кредит е бил или е към момента на устните състезания
изискуем. В случая, изискуемостта означава да е настъпил крайния момент, в
който длъжникът може да задържи заетите средства съобразно договореното, да е изтекъл
срока на заема, което може да се случи само веднъж. Затова, при липса на
предсрочна изискуемост, не може да се отрече забавата на длъжника за плащането
на всяка вноска след датата, определена за падеж по погасителния план. От друга
страна, липсата на предсрочна изискуемост не може да се приравни на пълна
неизискуемост, или да служи за правопогасяващо възражение в хода на процеса за
вземането. Липсата на предсрочна изискуемост не води автоматично до отхвърляне
на иска, като следва да се изследва размера на вноските с настъпил падеж, като
се приспадне платената от ответника чест от главницата.
Към датата на устните състезания по
делото, с настъпил падеж са 28 от общо 36 погасителни вноски , в частта за
главницата на общ размер от 1659.10 лева , като
ищецът посочва в исковата молба, че е налице плащане от страна на
ответника в размер на 2216.20 лева.
Тоест, иска за установяване на вземане по отношение на допустимата искова
претенция за главницата в размер на 2 500 лв. е неоснователен и следва да
се отхвърли.
Ответникът не е
правил разноски по делото , представлявал се е от назначен от съда особен
представител. С оглед изхода на спора на ищеца не се следват разноски.
Воден от
изложеното , съдът
Р Е Ш И:
Прекратява производството по гр. дело № 1198 по описа на ГОРС за
2019г в частта, с която се иска установяване на вземане на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.София бул.„България”№49 бл.53Е вх.В,
представлявано от управителите С. Н. Н., О. Л., Я. Я. Ч. и И. Х. Г., за разликата над уговорената главница в размер на
2 500 лева до претендираната от
ищеца сума в размер на 4761.44 лева, поради недопустимост на исковата претенция
в тази част.
Обезсилва заповед за изпълнение на парично задължение № 533/ 01.03.2019г, по частното гражданско
дело № 417 по описа на ГОРС за 2019г. в частта над размер от 2 500 лева до пълния размер на
заповяданата за плащане сума от 4761.44 лева. представляваща главница по Договор №**********/29.06.2017г. за
потребителски кредит.
ОТХВЪРЛЯ претенция в допустимата част с правно
основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр.София бул.„България”№49 бл.53Е вх.В, представлявано от
управителите С. Н. Н., О. Л., Я. Я. Ч.и И. Х. Г. против С.Р.Р. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ
адрес:*** за сумата от 2 500 / две хиляди и петстотин лева/ представляваща
главница по Договор№**********/29.06.2017г. за потребителски кредит, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.2019г. до окончателно и
изплащане, като
неоснователна и недоказана.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Окръжен съд, чрез
Районен съд Велико Търново в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
След влизане в
сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 417/2019 г. на
ГОРС.
В частта ,с
която производството е прекратено и заповедта за изпълнение – обезсилена, то
има характер на определение и се обжалва пред състав на ВТОС в срок от една седмица от датата на
уведомлението до всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: