Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на пети юни две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Десислава
Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 452 по описа за 2016 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 30 000 лв., заявен като частичен, при пълен заявен размер от
60 000 лв.
В исковата молба на А.И.С. се твърди,
че на 28.10.2015 г., около 20,00 часа, на път ІІІ-8402, се е осъществило ПТП от
водача на лек автомобил „Пежо 106“ с рег. № *******– С.И.Г., който в района на
км.16+467 м предприел изпреварване, навлязъл в лентата за насрещно движение и
се ударил в движещото се в срещуположна посока МПС – „Рено Лагуна“ с рег. № ********,
управлявано от Д.А.Г.. Твърди се, че от ПТП пострадал ищецът като пътник в лек
автомобил „Рено Лагуна“ като същият получил счупване на долния край на тибията
/голям пищял/, закрито“. Твърди се, че в болничното заведение, където бил
хоспитализиран „МБАЛ – П.“ АД в периода 29.10.2015 г. – 04.11.2015 г., му била
извършена хирургическа интервенция, изразяваща се в открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула“. След изписването му от
болничното заведение, лечението продължило в домашни условия като ищецът не
могъл да използва десния си крак, който бил обеЗ.вижен с гипсова имобилизация,
което му създавало редица трудности в ежедневието му. Твърди се, че освен
физическите болки ПТП-то дало сериозно отражение и върху психиката на
пострадалия, който страдал от безсъние, връщал се към спомена за случилото се,
изпитвал страх да се вози в автомобили и не желаел да шофира. Твърди се, че
изпитвал притеснения, че от получената травма и последващата оперативна
интервенция ще остане загрозяващ белег на десния му крак, което ще го принуди
да прикрива цял живот същия.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Пежо 106”, да му заплати сумата от 30 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените му травматични увреждания,
частична претенция, при пълен заявен размер от 60 000 лв. Претендира се
законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗД „Б.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Не са депозирани допълнителна искова
молба респ. допълнителен отговор.
По делото като трето лице на страната
на ответника са конституирани Б.П.Г., А.С.Г., Г.С.Г. и И.С.Г., наследници по
закон на С.И.Г. и е приет за съвместно разглеждане обратен иск срещу тях с
правно основание чл. 274 ал. 2 от КЗ /отм./.
Ответниците по обратния иск не са
заявили становище по същия.
Главният иск се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Христов.
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. Д., който поддържа заявените
обратни искове.
Третите лица на страната на ответника
и ответник по обратния иск не изпращат процесуален представител.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 340р-7501/29.10.2015
г., съставен от ОД на МВР – П., РУ – гр. Септември, от който се установява, че
на 28.10.2015 г., около 20.00 часа на път ІІІ-8402 /Карабунар-Виноградец/,
км.16+467 се е осъществило ПТП от водача на лек автомобил „Пежо 106” с рег. № *******–
С.И.Г., неправоспособен водач, и с отнето свидетелство за правоуправление и лек
автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № ********, управляван от Д.А.Г.. Посочено в
протокола е, че от ПТП е пострадал А.И.С., пътник в лек автомобил „Рено Лагуна“
с контузия на гръден кош и фрактура на дясно коляно, а водачът на лек автомобил
„Пежо 106“ С.И.Г. е починал.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновал извод, че от техническа
гледна точна непосредствената причина, довела до настъпване на ПТП е
навлизането на лек автомобил „Пежо 106“ с рег. № *******в лентата за насрещно
движение, където в този момент там се е движил лек автомобил „Рено Лагуна“ с
рег. № ********. Обоснован е и извод, че водачът на лек автомобил „Пежо 106“ е
имал техническата възможност да управлява в лентата за движение към с.
Виноградец, при което автомобилите биха се разминали безпрепятствено. Обоснован
е и извод, че автомобил „Рено Лагуна“ е оборудван с триточкови предпазни колани
от инерционен тип за водача и всички пътници.
По делото е изслушана и съдебно медицИ.ка експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Р.М.Д.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че в
следствие на ПТП-то А.И.С. е получил „счупване на дясната голямопищялна кост
/тибия/ закрито горна трета, причинило му трайно затруднение на движенията на
десен долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“. Вещото лице е посочило, че на
ищеца е проведено комплексно лечение в болнични и амбулаторно-домашни условия
като на 29.10.2015 г. под анестезия му е извършено кръвно наместване на
счупването на горния край на дясната голямопищялна кост и метална фиксация с
плака и винтове и поставяне на гипсова имобилизация с указания да не натоварва
десния крак за срок от 3 месеца. Обоснован е извод, че 6 месеца след операцията
е отстранен фиксационният материал. Вещото лице е посочило, че лечебният и
възстановителен период е продължил 6 месеца + 1 месец след отстраняване на
метала като болките и страданията, които е търпял ищецът са били най-интензивни
непосредствено след инцидента, след оперативното наместване на счупването и
имобилизацията, в първите 10-15 дни, при рехабилитацията и след втората
операция. Обоснован е и извод, че с оглед получените травми ищецът е бил с
поставен предпазен колан по време на инцидента.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, а разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството,
че ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо
риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена от изводите на вещото лице,
изготвило САТЕ, която експертиза настоящият съдебен състав кредитира като
обективна и компетентно изготвена.
Установено по делото, от заключението на САТЕ е и обстоятелството, че
причина за настъпване на ПТП-то е поведението на водача на лекия автомобил
«Пежо 106», изразяващи се в предприетите от него действия по управление на
автомобила в нарушение на правилата за движение, изразяващи се в навлизане в
насрещната пътна лента за движение без да пропусне движещите се по същата
МПС-та, което е нарушение на нормата на чл. 16 ал.1 от ЗДвП, пряко обуславяща
противоправния характер на деянието.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между деянието
и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицИ.ка експертиза.
С оглед изводите на СМЕ са установени и търпените от ищеца болки и страдания,
техният интензитет и продължителност.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените му травматични, установената по делото е невъзможност респ. силна
ограниченост да извършва ежедневните си битови нужди с оглед указанията за
ненатоварване на десния долен крайник за срок от 3 месеца, настъпилата промяна
в стереотипа му на живот, подлежат на репарация, като обезщетението следва да
се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца /46 години/, степента и вида на
увредите, периодът от време, през който е търпял болки, страдания и ограничения
/около 6 месеца + 1 месец след втората хирургическа интервенция/, извършените
две оперативни намеси настоящият съдебен състав счита, че при съобразяване възрастта,
интензитетът на страданието и продължителността на търпените от ищеца
неблагоприятни последици справедливо би било да се присъди сума от 40 000 лв.
т.е. заявеният частичен иск е изцяло основателен и като такъв следва да бъде
уважен за заявената сума от 30 000 лв.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за
съпричиняване, изразяващо се в обстоятелството, че ищецът е пътувал без
поставен предпазен колан. Съгласно нормата на чл. 51 ал.2 от ЗЗ. ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите обезщетението може да се намали.
Допринасянето може да бъде както с действия, така и с беЗ.ействия. В този
случай вредоносният резултат трябва да е в причинна връзка и с деянията на
увредения. При ангажираните по делото доказателства не се установява по никакъв начин
с поведението си ищецът да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Изводите на вещото лице по СМЕ, както и изявлението й в съдебно заседание от
05.06.2017 г. са категорични, че ищецът е пътувал с поставен предпазен колан.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По обратния иск с правно основание чл. 219 ал.3 от ГПК във вр. с чл. 274
ал. 2 от КЗ/отм./:
Обратният иск на ответника винаги се предявява като евентуален – ако бъде
уважен първоначалния иск. С оглед гореизложените изводи за уважаването на
първоначалния иск, съдът следва да разгледа предявения от ответника срещу третото
лице, обратен иск, с предмет – притезанието на ответника срещу деликвента за
процесното вземане.
Страните не спорят, че към момента на настъпването на застрахователното
събитие страните по настоящия иск са били в договорни отношения по повод
сключен договор за застраховка, покриващ риска „ГО”. По делото е установено, че
процесното застрахователно събитие попада в приложното поле на този договор. Страните
не спорят, а това се установява и от представения по делото протокол за ПТП, че
към датата на ПТП причинителят на
вредите е управлявал МПС като неправоспособен водач. Следва да се
отбележи, че констативният протокол за ПТП представлява официален свидетелстващ
документ, с обвързваща съда доказателствена сила относно факта, че пред
длъжностното лице – служител в ПП – СДП посочените лица – участници в
произшествието са направили изявленията, обективирани в протокола, както и
относно факта, че длъжностното лице е възприело наличието на представените пред
него документи. Този протокол не е оспорен по реда и в срока, предвиден в ГПК.
Искът обаче е насочен срещу наследниците по закон на прекия причинител,
който е загинал при процесното ПТП. Няма данни същите да са заявили отказ от
наследството респ. да са обявени за недостойни да наследяват. Касае се за
имуществено задължение на наследодателя, което е наследимо на общо основание. Предвид
което настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл. 274
ал.2 от КЗ /отм./ и искът следва да бъде уважен. Правото на ищеца по обратния иск е обусловено от изпълнението на
задължението му спрямо увредения – ищец по първоначалния иск. С оглед на
обстоятелството, че ответниците са наследници на прекия причинител на деликта
отговорността им досежно неговите задължения, които са част от наследствената
маса следва да бъде ангажирана до размера на наследствените им квоти, които по
арг. чл. 5 ал.1 от ЗН и чл. 9 ал.1 от ЗН са равни т.е. всеки един от четиримата
дължи сумата от по 6 500 лв. на ищеца.
По изложените съображения обратният иск също следва да бъде уважен до заявения
размер, но условно – ответникът по обратния иск следва да бъде осъден да плати
процесната сума, след като ищецът по обратния иск изпълни постановеното срещу
него решение по първоначалния иск. Началният момент на претендираната законна
лихва е от датата на плащането на обезщетението, присъдено по главния иск.
. По разноските: Ищецът по първоначалния иск е заявил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА. В представеното по делото адвокатско
пълномощно на ищеца /стр. 117/ е посочено основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. С
оглед размера на заявения иск и обстоятелството, че процесуалният представител
на ищеца е лице, регистрирано по З.ДС настоящият съдебен състав намира, че на
същия му се следва сумата от 2 196 лв. с включен ДДС.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът по първоначалния иск следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 1500 лв. – дължима ДТ и разноските, платени
за сметка на бюджета.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца по обратния иск се следва сумата
от 2540 лв. – внесена ДТ и адвокатско възнаграждение за обратния иск
/половината от заплатеното по пълномощното на стр. 72/, платима от всеки от
четиримата ответници по равно т.е. от по 635 лв.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на А.И.С., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адв. С.С. сумата от 30
000 /тридесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 28.10.2015 г. на път
ІІІ-8402, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.10.2015 год.
до окончателното им изплащане, частична претенция, при пълен заявен размер от 60 000
лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. С.С., с адрес: *** сумата от
2 196 лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лв. – дължима
ДТ и разноски за депозит за съдебни експертизи.
Решението е постановено при участие на трето лице на страната на ответника
– Б.П.Г., А.С.Г., Г.С.Г. и И.С.Г..
ОСЪЖДА Б.П.Г., ЕГН **********, А.С.Г., ЕГН **********, Г.С.Г.,
ЕГН ********** и И.С.Г., ЕГН **********, всички с адрес: *** по предявения по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратен иск да заплати на основание чл. 274 ал.2 от КЗ
/отм./ на З. „Б.И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от по 6 500 лв. всеки един от тях, ведно със
законната лихва, считано от датата на изплащане на обезщетението от страна на З.
„Б.И.“ АД на А.И.С., както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от по 635
лв. всеки един от тях – разноски, след като З. „Б.И.” АД изпълни
постановеното срещу него решение по първоначалния иск с правно основание чл. 226
ал.1 от КЗ /отм./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: